Решение по дело №397/2025 на Административен съд - Велико Търново

 

 

Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Образувано по касационна жалба на С. М. С. чрез адв. П. К. [населено място], ул. Княз Богориди 5, ет. 4 против Решение № 41/27.03.2025г. постановено по НАХД 440/2024г. по описа на Районен съд Горна Оряховица, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП № 23-0268-001501/16.11.2023г. на Началник Сектор Пътна полиция при ОД на МВР В. Търново, с което на касатора за нарушение на чл. 147, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал. 4,т. 7 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 20 лева, и за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП Глоба в размер на 50 лева.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал.1, т.-1 от НПК във вр. с чл.- 63в от ЗАНН и процесуално нарушение – касационно основание по чл. 348, ал. 1 т.2 от НПК във вр. С чл. 63в от ЗАНН.

Основното оплакване на касатора е, че съдът не е ценил обективно всички събрани в хода на производството доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, в резултат на което е стигнал до невярна фактическа обстановка. Съдът неправилно не се е произнесъл по направеното искане за разпит на свидетел, а е поискал нова справка от Началник РУ Г. Оряховица относно датите на напускане на страната от касатора до 7.1.2025г. Същият не е наясно поради каква причина е изискана тази справка, след като с изслушаната по делото почеркова експертиза се установява, че положеният подпис не е на касатора. Въпреки, че не е налице произнасяне по това доказателствено искане за разпит на свидетел, с нова молба от 27.2.2025г. е поискано отново да се допусне такъв свидетел, съдът се е произнесъл, че вече е била дадена такава възможност, което не отговаря на истината. Всички тези процесуални нарушения са довели до неизясняване на фактическата обстановка по спора, а от там и до неправилно приложение на материалния закон.

От съда се иска да отмени обжалваното решение ведно с отмяна на НП като незаконосъобразно.

В открито съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява , не се представлява.

 

 

Ответникът по жалбата – Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР В. Търново, редовно призован не изпраща представител, не заема становище по спора.

 

 

Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Предлага решението да бъде оставено в сила. ГОРС правилно е установил фактическата обстановка и правилно е приложил материалния закон. Намира за неоснователно възражението за допуснато съществено процесуално нарушение в производството пред ГОРС , състоящо се в недаване на възможност за изслушване на един свидетел, както и за липсата на нарочно Определение по това искане.

 

Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал.1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на настоящото производство е Решение № 41/27.03.2025г. постановено по НАХД 440/2024г. по описа на Районен съд Горна Оряховица, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП № 23-0268-001501/16.11.2023г. на Началник Сектор Пътна полиция при ОД на МВР В. Търново, с което на касатора за нарушение на чл. 147, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал. 4,т. 7 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 20 лева, и за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП Глоба в размер на 50 лева.и са отнети на основание Наредба 1з-2539/17.12.2012г. 10 контролни точки.

 

За да постанови този правен резултат, ГОРС е приел за установено от фактическа страна следното: На 8.11.2023г. в гр. Г. Оряховица около 10,30 ч. по ул. В. Г. в посока ул. „Балатон“ касаторът е управлявал л.а. [Марка] с рег. № ...., собственост на П. Д., без предпазен колан и без МПС да е преминало задължителен периодичен преглед за проверка на неговата техническа изправност. Това обстоятелство е установено от св. Д. и св. А., като св. Д. е подал сигнал със стоп палка по образец, след което водачът на МПС е спрял. Св. Д. в присъствието на св. А. съставил АУАН серия GA № 59935 за извършени нарушения, както следва на чл. 137а, ал.1 и чл. 147, ал.1 от ЗДвП. Същият е бил предявен на касатора, и подписан от него без възражения, каквито не са постъпили и в законоустановения тридневен срок. След което е било издадено процесното пред ГОРС НП.

Тази фактическа обстановка съдът е установил на база приетата по делото административна преписка, показанията на свидетелите, служители на Сектор Пътна полиция, които е обсъдил заедно и поотделно. По делото е била назначена и съдебно- графологична експертиза, която е установила, че разписката за връчване на издаденото НП не е подписана от касатора. ГОРС е изискал служебна справка от РУ на МВР гр. Г. Оряховица за задграничните пътувания на касатора, от която е видно, че същият е напуснал РБ на 18.12.2023г. и се е завърнал на 12.1.2024г., излязъл на 17.1.2024г. и съответно влязъл на 6.03.2024г, излязъл на 11.03.2024г. и влязъл на 1.07.2024г. поради което няма как процесното пред ГОРС НП да му е връчено лично на 4.1.2024г, видно от разписката към НП. С оглед на така събраните доказателства ГОРС е направил извод, че макар въззивната жалба да е подадена на 9.08.2024г., поради ненадлежното връчване на НП на 4.1.2024г. същата се явява процесуално допустима, като подадена в 7 дневния законово установен срок.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът е формирал извод за доказаност на повдигнатото административно обвинение, неговата вярна правна квалификация- нарушение по чл. 137а, ал.1 и чл. 147, ал.1 от ЗДвП, тъй като същият е управлявал МПС без да е поставен обезопасителен колан, с която л.а. е оборудван, и е управлявал същото без МПС да е преминало през годишен технически преглед за изправност.

ГОРС е посочил, че АУАН и НП имат нормативно установеното по чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, съдържание,издадени са от компетентни органи, двете нарушения са подробно описани, като са посочени времето, мястото на тяхното извършване. Съдът освен това е намерил, че правилно от ответник касационна жалба са посочени санкционни норми, като определеното от законодателя наказание е в абсолютен размер и така е и определено от АНО- чл. 183,ал. 4 т. 7 от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП. Правилно е отнел и 10 контролни точки, доколкото нормата по чл. 183, ал. 4 т. 7 от ЗДвП и тази по чл6, ал.1 т. 18 от Наредба № 1з-2539, предвиждат такава възможност.

Освен това съдът е намерил, че за деянието не може да се приложи чл. 28 от ЗАНН, тъй като с разпоредбата на чл. 189 з от ЗДвП ДВ бр. 109 /2020г. в сила от 23.12.2021г. за този вид нарушения приложението на чл. 28 и чл. 58 от ЗАНН е изключено.

 

 

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като при пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства ГОРС е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи.

 

Сочените в касационната жалба нарушения на чл. 107, ал.2 от НПК, чл.84 от ЗАНН и чл.314, ал.1 от НПК, не се установяват от настоящата инстанция. ГОРС е ценил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, изложил е подробни мотиви защо кредитира едни свидетелски показания тези на органите на Сектор ПП. Правилно и законосъобразно ГОРС е поискал справка за задграничните пътувания на касатора, от която е установил, че към момента на връчване на НП, същият е бил в чужбина. С оглед на това обстоятелство и приетата по делото СГЕ, съдът е формирал верния извод, че НП не е редовно връчено на 4.1.2024г, поради което подадената въззивна жалба против него се явява процесуално допустима. В касационната жалба се посочва, че за изясняване фактите по делото е поискано събиране на гласни доказателства, но същите касаят отново датата на връчване на НП, поради което с оглед на горепосочените доказателства, ГОРС е намерил, че не е необходимо изслушване на посочения свидетел. В молбата за събиране на това доказателство не се сочи, че свидетелят е очевидец на нарушението, поради което съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение, което да е ограничило правото на защита на касатора и да е основание за отмяна на процесното Решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав на ГОРС.

Единственото възражение за неправилно приложение на материалния закон, касае твърдението, че след като ГОРС не е установил вярната фактическа обстановка, то неправилен е неговият извод за материална законосъобразност на НП. Настоящата инстанция, както се посочи по- горе, счита, че от съда не са извършени порочни процесуални действия, поради което фактическата обстановка е правилно установена, при което вярно нарушенията са субсумирани под нормата на чл. 137а, ал.1 и чл. 147, ал.1 от ЗДвП. Касае се за формални нарушения, управление на МПС без да е поставен предпазен колан, с който същото е оборудвано, както и без да е извършен редовен технически преглед за изправност на същото. Следователно касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава на горните нарушения, при форма на вината – непредпазливост.

АНО респ. ГОРС правилно са посочили санкционната норма съответно на чл. 183,ал. 4 т. 7 от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП, при което наказанието е в абсолютен размер, и съответно не се дължи преценка по чл. 27 от ЗАНН за постигане целите по чл. 12 от ЗАНН. Правилно е отнел и 10 контролни точки, доколкото нормата по чл. 183, ал. 4 т. 7 от ЗДвП и тази по чл.6, ал.1 т. 18 от Наредба № 1з-2539, предвиждат такава възможност.

Към датата на постановяване на съдебното решение от ГОРС 27.3.2025г. е била действаща нормата на чл. 189з, от ЗДвП, но към датата на настоящото решение е постановено Решение № 4/30.4.2025г. по к.д. 29/24г. на КС на РБ, с което е прието, че същата е противоконституционна досежно чл. 28 от ЗАНН. Доколкото решенията на КС имат действие занапред, то в тежест на настоящата инстанция е да извърши проверката съгласно ТР 1/2007г. по т. д.1/2007г. на ВКС дали са налице признаците на маловажност по чл. 28 от ЗАНН. Въпреки така изложеното, съдът намира, че към датата на постановяване на настоящото решение е постановено Решение № 4/ 30.4.2025г. по к.д. 29/24г. на КС на РБ, с което е прието, че нормата на чл. 189з от ЗДвП, е противоконституционна досежно установената неприложимост на чл. 28 от ЗАНН за нарушения от сочения вид. Доколкото решенията на КС имат действие занапред, то в тежест на настоящата инстанция е да извърши проверката съгласно ТР 1/2007г. по т. д.1/2007г. на ВКС дали са налице признаците на маловажност по чл. 28 от ЗАНН. Съдът намира, че не е налице маловажност на извършеното нарушение, доколкото се касае за типично такова, същото не разкрива по- ниска степен на обществена опасност, както и самата личност на извършителя..

При така изложеното съдът намира, че обжалваното решение на Районен съд – Горна Оряховица следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административния съд - В. Търново

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 41/27.03.2025г. постановено по НАХД 440/2024г. по описа на Районен съд Горна Оряховица

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.