Решение по дело №414/2022 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 2
Дата: 10 януари 2023 г.
Съдия: Гергана Николаева Божилова
Дело: 20224230200414
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Севлиево, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20224230200414 по описа за 2022 година
Производството е по гл. ІІІ, раздел V от ЗАНН – Обжалване на наказателни
постановления. Образувано е по жалба от М. Й. М. от гр. Севлиево против наказателно
постановление (НП) № 100.64 от 31.10.2022 година на Кмета на Община Севлиево, с
което за нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 7 и т. 13 от Наредба за обема на
животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански животни на
територията на Община Севлиево /Наредбата/ и на основание чл. 21 ал. 5 от ЗМСМА
във връзка с чл. 31, ал. 1, във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 7 и т.13 от Наредбата му
е наложена глоба в размер на 500,00 лева.
Жалбоподателят счита, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че
не е извършил нарушението, описано в наказателното постановление, като сочи и
редица процесуални нарушения, допуснати от АНО в хода на производството.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени наказателното постановление.
От Административно - наказващия орган не е постъпило становище.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът установи следното:
На 17.10.2022 година в Община Севлиево е депозиранан жалба от В.И.Б., в
която се тъжи, че кравите на жалбоподателя се разхождали безстопанствено из цялото
село и влизали в дворовете на хората, изяждали плодовете и събаряли оградите. Във
връзка с постъпилата жалба, на 18.10.2022 година свидетелите Л. Х. Л. и Р. Т. К. –
служители в Община Севлиево, извършили проверка в имота на В.Б. находящ се в село
Млечево, община Севлиево, ул. „П. П.в“ № 43, при която констатирали начупени
1
клони от овощни дръвчета, отъпкана трева и животински фекалии от крави. По данни
на В. и П. Б., пораженията в имота били направени от пет броя крави и три броя телета,
собственост на М. Й. М., който ги оставил без надзор на 12, 13 и 14 октомври 2022
година, и те влезли в имота им. За проверката бил съставен Констативен протокол /стр.
8 от делото/. Жалбоподателят не е присъствал на същата.
Въз основа на този констативен протокол, на 18.10.2022 година свидетелят Л.
Л. съставил в присъствието на Р. К. и П. Б. акт за установяване на административно
нарушение срещу жалбоподателя М. М. за това, че на 12, 13 и 14 октомври 2022
година, по данни на П. Б., селскостопански животни – крави пет броя и приплоди три
броя, собственост на М. Й. М. от с. Млечево, оставил животните без надзор, в резултат
на което е допуснал влизането, преминаването и пашата на животни в земи с посеви,
трайни и цветни насаждения в имот на П. и В. Б., намиращ се в м. „Рогуля“, ул. „П.
П.в“ № 43 в село Млечево. Актосъставителят квалифицирал описаното от него деяние
като нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 6 и чл. 4, ал. 3, т. 7 и т. 13. Актът бил съставен в
отсъствие на нарушителя. Същият му е бил връчен на 20.10.2022 година лично.
Жалбоподателят не е вписал възражения в акта и не е депозирал писмени такива в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП № 100.64 от 31.10.2022 година на Кмета на Община
Севлиево против М. Й. М.. В него наказващият орган се е съгласил изцяло с
констатациите, описани в акта, и ги е преповторил буквално. Счел е, че описаното
деяние съставлява нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 7 и т. 13 от Наредба за обема
на животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански животни на
територията на Община Севлиево /Наредбата/, поради което и на основание чл. 21 ал.
5 от ЗМСМА във връзка с чл. 31, ал. 1, във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 7 и т.13 от
Наредбата му е наложил глоба в размер на 500,00 лева.
Гореизложената фактическа се извлича от съдържанието на АУАН и НП, както
и от заверените преписи на документите, съставени във връзка с констатиране на
нарушението.
При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни
изводи:
Препис от НП е връчен на жалбоподателя М. М. на 02.11.2022 година. Жалбата
е депозирана в община Севлиево на 11.11.2022 г., т.е. в законоустановения срок,
поради което същата се явява процесуално допустима.
Преценката на изложените по – горе фактически обстоятелства дават на съда
основание да приеме, че обжалваното наказателно постановление е издадено при
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя, които са достатъчни да обосноват отмяната му, без съдът да
2
разглежда казуса по същество.
На първо място съдът намира, че са допуснати съществени нарушения в
процедурата по издаване на АУАН. Както се посочи по – горе процесният акт за
установяване на административно нарушение от 18.10.2022 година е съставен в
отсъствие на нарушителя – факт, който бе потвърден както от актосъставителя, така и
от свидетелите по акта. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН: „Актът за
установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване
на нарушението.“. Т.е. АУАН винаги следва да се съставя в присъствие на нарушителя.
Изключение от това правило е разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която:
„Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за
съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие.”. Внимателният прочит на
горепосочените разпоредби показва, че акт за установяване на административно
нарушение се съставя в отсъствие на нарушителя само ако той е известен и не може да
се намери или след като нарушителят е бил поканен с нарочна покана за съставяне на
акт и той не се е явил. По делото липсват данни жалбоподателят да е бил поканен за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Нещо повече.
Самият актосъставител заяви, че не е изготвял и изпращал такава покана до
жалбоподателя, тъй като по телефона М. бил признал вината си. Свидетелят Л. поясни,
че при съставянето на акта присъствала дъщерята на М. М., която обаче не е вписана в
акта.
Нарушаването на тези изисквания на чл. 40 от ЗАНН /както на ал.2 на чл. 40 от
ЗАНН, така и на ал. 1 на чл. 40 от ЗАНН – да се състави акта за установяване на
административно нарушение в присъствие на нарушителя/ съставлява съществено
процесуално нарушение в хода на административното производство, доколкото засяга
и ограничава най – значимото право в това производство – правото на защита на
лицето нарушител да узнае за какво се предприема реализация на административна
отговорност спрямо него. С други думи казано до жалбоподателя е следвало да се
изпрати покана, с която същият да се покани за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение на конкретна дата, и евентуално след получаването и
неявяването на жалбоподателя на тази дата, да се пристъпи към съставяне на АУАН.
След като не е била изпълнена тази законова процедура, то следва да се приеме, че е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно
основание за отмяна на издаденото въз основа на незаконосъобразния АУАН
наказателно постановление.
На следващо място съдът намира, че следва да отбележи, че при съставянето на
акта не е спазено императивното изискване на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в акта да се
посочат законовите разпоредби, които са нарушени, тъй като видно от самия акт,
актосъставителят е посочил различни членове, алинеи и точки, без да посочи от кой
3
нормативен акт са същите. Това отново съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя,
тъй като същият още изначално не може да разбере какво нарушение му се вменява във
вина.
Тези две нарушения са основания за отмяна на наказателното постановление
като неправилно и незаконосъобразно, без да е необходимо съдът да разглежда спора
по същество.
За по – голяма правна прецизност обаче съдът следва да отбележи и друго
нарушение на процесуалните правила, довело още веднъж до нарушаване правото на
защита на санкционираното лице. В акта за установяване на административно
нарушение е прието, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 6 и
чл. 4, ал. 3, т. 7 и т. 13 /вероятно от Наредбата/, а наказващият орган е приел, че в
случая нарушителят е осъществил състава на административното нарушение, визиран в
разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 7 и т. 13 от Наредбата. Налице е несъвпадение
при посочването на нарушените административно – наказателни разпоредби в АУАН и
НП, което отново е съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя да разбере какво нарушение му се вменява във
вина. Според актосъставителя жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 4, ал. 1,
т. 6 и чл. 4, ал. 3, т. 7 и т. 13, съгласно които лицата, които отглеждат селскостопански
животни на територията на Община Севлиево, са длъжни да предприемат всички
мерки за предотвратяване неконтролирано напускане на границите на имота от
животните, и на територията на Община Севлиево се забранява влизането,
преминаването и пашата на животни в земи с посеви, трайни или цветни насаждения,
освен в случаите на собственост или учредено вещно право върху земята и оставянето
на животни без надзор, както и свободното им придвижване, с изключение на
уредените допустими случаи в наредбата и приложимото законодателство. А според
наказващия орган М. М. е нарушил разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 7 и т. 13 от
Наредбата, като следва да се отбележи, че тази разпоредба не визира състав на
административно нарушение, а регламентира отглеждането на животни в лични
стопанства и по – точно какви животни могат да се отглеждат едновременно или
поотделно в личните стопанства за отглеждане на селскостопански животни за лични
нужди, като според т. 6 на ал. 1 това са петдесет възрастни птици, независимо от вида,
а по отношение на нарушението на чл. 6, ал. 3, т. 7 и т. 13 следва да се отбележи, че
този член на наредбата няма ал. 3.
Съобразявайки изложеното до тук относно грубото нарушаване на
процесуалните правила от страна на актосъставителя и наказващия орган, съдът
намира, че наказателното постановление следва да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно.
4
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 100.64 от 31.10.2022г. на Кмета на
Община Севлиево, с което на М. Й. М. от гр. Севлиево, ул. „***“ № 23, ЕГН:
**********, за нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 7 и т. 13 от Наредба за обема на
животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански животни на
територията на Община Севлиево и на основание чл. 21 ал. 5 от ЗМСМА във връзка с
чл. 31, ал. 1, във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 7 и т.13 от Наредба за обема на
животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански животни на
територията на Община Севлиево е наложена глоба в размер на 500,00лв. /петстотин/
лева, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
5