№ 6174
гр. София, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Виктория Мингова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20231100508997 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 05.06.2023 г., гр.д. 69894/2021 г., СРС, 75 с-в се осъжда М.
Ю. Д. да заплати на „Б.В.И.Г.“ АД на основание чл. 411, ал.1 от КЗ сумата
202,19 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек
автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ******* от ПТП, реализирано на
13.05.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от 07.12.2021 год. до
окончателното й изплащане и сумата от 494 лв. – разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по иска М. Ю.
Д.. Счита, че не се доказва ответникът да е бил на местопроизшествието и да
е участвал виновно. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с
което да се отхвърли искът.
Въззиваемият – ищецът „Б.В.И.Г.“ АД оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
1
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Наред с това, въззивният съд възприема фактическите и
правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в
жалбата, с изключение на тези относно обвързващата сила на двустранния
констативен протокол за ПТП и доказателствената тежест за ответника да
установи отрицателния факт, че вредите не са причинени от застрахования
при него делинквент. Възприема изводите за осъществяване на останалите
материалноправни предпоставки по исковете. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена с жалбата, с изключение на
мотивите за обвързващата сила на двустранния констативен протокол за ПТП
и тежестта при доказване на увреждането.
В отговор на оплакванията по въззивната жалба, съдът приема
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Безспорно е и се установява от писмените доказателства, че
делинквентът и ответник по иска М. Ю. Д., управлявал л.а. „Рено Канго“,
няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
към дата 13.05.2020 г. Тогава настъпва ПТП, последвало с увреждане на л.а.
„Дачия Логан“, чийто собственик е застрахован при ищеца „Б.В.И.Г.“ АД по
имуществена застраховка „Каско“. На увредения е изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение от 202,19 лв., по определена цена в сервиз,
чийто размер не се оспорва от ответника. При условията на чл. 411 ЗК,
ищецът встъпва в правата на застрахования по имуществената застраховка
срещу ответника, като причинител на вредата.
Процесният констативен протокол за ПТП №1759616/13.05.2020 г. се
2
ползва с обвързваща доказателствени сила на официален свидетелстващ
документ по чл. 125а ЗДвП, издаден от службите за контрол при МВР при
посещение на мястото на ПТП. В частта относно механизма на ПТП и
причинно-следствената му връзка с настъпилите вреди, протоколът не
обективира изявления на длъжностното лице-актосъставител за факти,
извършени пред него по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, а само доказва
възприетата от него заварена обстановка и какви изявления за механизма на
ПТП са направени от участниците в пътния инцидент. Като се има предвид,
че принципно, всеки участник изтъква пред актосъставителя изгодни за себе
си факти, твърденията му не са достатъчни за установяване на цялостния
механизъм на пътния инцидент.
В случая, протоколът, ведно със скица към него, е подписан и от
двамата участници в пътния инцидент, като на основание чл. 180 ГПК
доказва, че изявленията които съдържа са направени от подписалите лица.
Документът, обаче и съдържа неизгодни факти за единия от подписалите –
делинквента относно виновно причиненото от него ПТП, когато на паркинг
при маневра паркиране на заден ход със задна лява част причинява удар и
вреди в предна лява част на спрения зад него л.а. „Дачия Логан“. В тази част
протоколът импицира извънсъдебно признание на делинквента, поради което
се ползва с доказателствена сила спрямо него.
Доказва се спорният правнорелевантен факт, доколко именно при
осъществяване на маневрата паркиране, водачът не упражнява достатъчен
контрол над автомобила, застрахован при ответника, като недостатъчно се
уверява доколко създава опасност за другите участници в движението и
съобразява ли тяхното положение на пътя по смисъла на чл. 20, ал. 1 и чл. 25,
ал. 1 ЗДвП.
Основателен е искът по чл. 441, ал.1 КЗ за сумата 202,19 лв. – стойност
на изплатено застрахователно обезщетение.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемият реализира разноски за 144 лв.
– платено по банков път възнаграждение за един адвокат, които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.06.2023 г., гр.д. 69894/2021 г., СРС, 75
с-в.
ОСЪЖДА М. Ю. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Варна,
ж.к. „*******, бл. *******, чрез адв. М. М. да заплати на „Б.В.И.Г.“ АД, със
седалище: гр. София, ул. ******* сумата 144 лв. – за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4