Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                         

                            

                №  248   от   05.07.2019  година,    град Троян

 

                                               В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТРОЯНСКИ  РАЙОНЕН СЪД, втори съдебен състав, в проведеното на четиринадесети юни, две хиляди и деветнадесета година публично заседание  в   следния състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

Секретар Емилия Петрова, като  разгледа    докладваното    от съдията  Иванова гражданско дело № 98 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

            

Подадена е искова молба от Д.Б.Я., с която е предявен иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК, обективно съединен с небрачните искове  по чл. 53 СК – за фамилното име след развода, по чл. 59, ал. 1 СК - за упражняване на родителските права по отношение на роденото от брака дете, по чл. 143 от СК - относно издръжката на роденото от брака дете.

В молбата си ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 03.09.2016 година  в гр. Троян, след което се установили на квартира в гр. Т.***. Излага, че от брака си имат родено едно дете - малолетният  Б.Р.Я., роден на *** год., за чието отглеждане се грижи основно тя, тъй като бащата работи във фирма „***" ЕООД  гр. Л., като *** в Г.. Споделя, че във връзка с работата се, на съпруга и му се налага да отсъства от дома им за периоди от два до три месеца, след което се прибира в България в отпуск за срок от две до четири седмици, след което отново заминава в чужбина. Излага, че първоначално отношенията между тях се развивали нормално, водили пълноценен семеен живот, но след  раждането на детето отношенията им се влошили, започнали проблемите и неразбирателствата помежду им, придружени със ежедневни скандали. Настъпило отчуждение помежду им и установили, че е налице сериозно несходство в характерите им, не е възможно да подобрят отношенията си и да възстановят семейството си, намира сключеният между тях брак за дълбоко и непоправимо разстроен и изпразнен от съдържание, поради което моли да бъде прекратен с развод, без съда да се произнася по въпроса за вината. След прекратяване на брака, желае да запази брачното си фамилно име – Я..

Моли да и бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на малолетният им син Б.Р.Я., роден на *** год., като бъде определен подходящ режим на лични отношения между детето и баща му, който режим бъде съобразен с ниската възраст на детето. Моли местоживеенето на детето да бъде определено да е при нея. Претендира за заплащане на издръжка в размер на 500.00 лева, тъй като ежемесечният доход на ответника възлиза на 2200 евро - трудово възнаграждение и командировъчни, а доходите, с които тя разполага са обезщетение по чл. 53 от КСО в размер на 380 лв. месечно, както и помощи по ЗСПД от страна на Дирекция „Социално подпомагане" - гр. Троян, в размер на 45 лв. месечно.

            Позовава се на писмени и гласни доказателства.

В предвидения по реда на чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор, с който ответната страна счита предявения иск за допустим и основателен по отношение на разстройството на брака, упражняването на родителските права на роденото от брака дете и местоживеенето му. Оспорва се размера на претендираната издръжка и режима на лични отношения, като се предлага следния режим: Бащата да има право да вижда и взема сина си Б.Р.Я. и той да живее и преспива в жилището му  на адреса, на който той  живее за времето от:  17:00 часа в Петък до 15:00 часа в Неделя на всяка първа и трета седмица от месеца; тридесет последователни дни през летния сезон и седем последователни дни през месец Април на всяка година; през всяка календарна година, чиято последна цифра е нечетна, Б.Р.Я. да прекарва в жилището му, на адреса, на който живее, по три дни от Коледните празници (на 23, 24 и 25 Декември до 15:00 часа на последния от изброените дни), а през всяка календарна година, чиято последна цифра е четна или нула, по три дни от Новогодишните празници (на 30 и 31 Декември от изтичащата година и на 1 януари от следващата година, до 15:00 часа на последния от изброените дни).

В с.з. ищцата, редовно призован се явява лично и чрез процесуалния си представител поддържа молбата си за развод.

            Ответникът, редовно призована, не се явява, представлява се в процеса от адв. Г.И. ***, който поддържа становището си изложено в отговора на исковата молба.

От Дирекция „Социално подпомагане”- Троян е депозиран социален доклад, в който е обективирано становище за взимане на решение по преценка на съда, съгласно чл.3,ал.3 от ЗЗД, с цел защита правата и интересите на малолетното дете.

Процесуалната легитимация на страните, като съпрузи, се установява от приложеното Удостоверение за сключен граждански брак /оригинал/ издадено от Община Троян, от което се установява, че такъв е сключен на 03.09.2016г., за което е съставен Акт за гр.брак №0067 от 03.09.2016г.  на Община Троян.

От приложеното удостоверение за раждане /дубликати/, издадено от Община Троян е видно, че съпрузите са родители на малолетният Б.Р.Я., ЕГН**********, роден на *** год.

             От представените писмени доказателства по делото и показанията на свидетелите Д.В.И. и П.М.М., съдът приема за безспорно установена следната фактическа обстановка по делото:

Съпрузите Д.Б.Я. и  Р.М.Я. са сключили граждански брак на 03.09.2016 год. в гр. Троян. Двамата заживели на квартира в апартамент, находящ се гр. Т.***.

От брака имат родено едно дете  - малолетния си син Б.Р.Я., роден на *** год., с ЕГН: **********. Ищцата в момента е в отпуск за отглеждане на дете, до навършване на две годишна възраст.

Ответникът Р.М.Я. работи във фирма „***" ЕООД. с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Л., община Л., област Л., ***,  като шофьор на товарен автомобил и осъществява вътрешни курсове - в Г., което обстоятелство не се оспорва.

От показанията на свидетелите, респективно, както на близката родственица на ищцата, така и на свидетелката без родство се установява, че между съпрузите има недоразумения в отношенията, които са причина за непрекъснати скандали помежду им. Свидетелката Д.И.- майка на ищцата излага данни за влошени отношения между страните, провокирани от „голямата ревност“ на ответника. Заявява, че непосредствените грижи за отглеждането на детето са поети изцяло от ищцата. Твърди, че ответникът ги е подпомагал финансово, но „…като се разсърди по 2-3 седмици не и праща пари“. Излага, че семейството живее на квартира,  с месечен наем от 200 лева, че дъщеря и „ е по майчинство с 380 лева“, като „ има от първия си брак още едно дете - дъщеря на 17 години“, за която също полага грижи. Твърди, че ответникът  „…на седмица й пращаше към 700 лева, когато бяха в по-добри отношения“.

В показанията си св.П.М.М. излага данни за влошени отношения  между страните: „…Знам, че имат доста конфликти напоследък и не живеят заедно“. Свидетелката удостоверява с показанията си факта, че ищцата се грижи сама, както за малолетния Б., така и за по-голямата си дъщеря, за това, че „.. получава майчински в размер на 360 или 380 лева“ на който доход според свидетелката основно разчита, но „Трудно се справя само с тези пари. Даже веднъж ми поиска заем, тъй като не можеше да си плати квартирата. Само 200 лева й струва квартирата, много й е трудно.“ Има различни разходи по детето - памперси, дрешки, храна.

            В социалния доклад е отразено, че майката полага ежедневните грижи за детето, а финансовото задоволяване на всичките му базисни потребности  се подсигурява от двамата родители. Към момента на изготвяне на доклада е установено, че емоционалната връзка между детето и бащата не е прекъсната. И двамата родители създават чувство за стабилност на малолетния Б., който получава нужните грижи и внимание. По отношение на жилищните условия и среда за детето е отразено в доклада, че  са създадени добри битови условия, в които е гарантирана  безопасна и сигурна среда за детето.

От представеното удостоверение № 10-00048635 от 31.01.2019г., издадено от Дирекция „Социално подпомагане“-Троян се установява, че за месец юли 2018г. ищцата е получила 69.09 лева парично обезщетение по чл.53 от КСО /за отглеждане на дете/, а за месеците август, септември, октомври, ноември и декември 2018г. – по 380.00 лева.

От представеното удостоверение № 007 от 30.01.2019г., издадено от Дирекция „Социално подпомагане“-Троян се установява, че  за месец юли 2018г.  са и изплатени помощи /добавки по чл.7 ал.1 ЗСПД в размер на 45.00 лева, а за месеците август 2018г. до месец декември 2018г. – по 90.00 лева месечно.

            От представения трудов договор №039/05.01.2018г. между ответникът и работодателя - фирма „***“ЕООД е видно, че основното месечно трудово възнаграждение на Р.Я. е 510.00 лева.

От представеното удостоверение, издадено от  фирма „***“ЕООД е видно, че ищеца получава средно месечен брутен доход в размер на 455 лева.

От представената справка вх.№2506 от 02.05.2019г. от управителя на  фирма „***“ЕООД се установява, че за периода от 01.01.2018г. до 23.04.2019г. на Р.М.Я. са изплатени командировъчни в размер на 37 948 лева, т.е. по 3162.31 лева средно  месечно.

От представените у-ния за раждане /дубликати/ на М.Р.Я. и В.Р.Я. и приложеното Решение №126 от 19.05.2014г. постановено по гр.д.№120/2014г. на ТРС се установява, че ответникът е осъден да заплаща издръжка на още две свои деца от друг брак, по 150.00 лева месечно на всяко от тях.

При така изложената фактическа обстановка съдът намира, че бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен и като такъв следва да бъде прекратен, каквото всъщност е желанието и на двамата съпрузи.

Съгласно чл.49, ал.1 от СК, всеки от съпрузите може да поиска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, което предполага липса на взаимност, уважение, доверие и взаимопомощ, а това състояние би било непоправимо, ако не съществува възможност за възстановяване на желаното от правния ред съдържание на брачния съюз, в който смисъл е и практиката на Върховния съд.

            От процесуалното поведение на страните и показанията на свидетелите, съдът формира извода, че в конкретния случай е налице нежелание на същите да поддържат брачната връзка. Заявеното и поддържано нежелание и на двамата съпрузи да запазване на брачния съюз изключва абсолютно необходимата предпоставка за изпълването му със съдържание-партньорство между съпрузите. В процеса не се установяват обективни предпоставки за преодоляване на това отношение на съпрузите към брака, което мотивира съдът да приеме, че бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен. Този брак понастоящем съществува само формално, не е в интерес нито на съпрузите, нито на обществото, което налага същият да бъде прекратен.

            При така достигнатия извод, налице е процесуалното условие, за да бъдат разгледани и въведените в процеса небрачни искове.

            По заявеното искане за прогласяване разстройството на брака без съда да се произнася по въпроса за вината.

            Законът задължава съда да даде оценка за поведението на съпрузите, довело до изпразване на брачния съюз от придаденото му съдържание, когато това е поискано от някой от тях-чл.49, ал.3 от СК. В случая такова искане не е направено, поради което  съдът не следва да се произнесе по този въпрос.

По отношение на иска за предоставяне на родителските права върху малолетното дете на съпрузите след развода и за местоживеенето му:

Съдебният състав, при разрешаване на този въпрос се съобразява преди всичко с нуждите на детето и неговите интереси, поради което не е обвързан от исканията и становищата на двамата родители за начина, по който да се произнесе. Интересите на родителите в тази връзка се преценяват единствено в контекста на благосъстоянието на детето.

В настоящето производство майката претендира да упражнява родителски права, а бащата изразява своето съгласие, т.е. не е налице спор между тях, поради което  решаващият състав приема, че родителските права върху детето Б.Р.Я. следва да се предоставят на майката.

Местоживеенето на детето следва да бъде определено при майката, която ще упражнява родителските права върху него.

По отношение на определяне мерките относно личните отношения между родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права и детето:

В закона не са определени такива мерки, но основния критерии отново е най-добрия интерес на детето.

Безспорно е, че бащата трябва да разполага с гарантирана възможност да участва във възпитанието на детето, независимо от неговото местоживеене.

Основната цел е да се организират родителските функции по начин, който най-пълно отговаря на интересите на детето, тъй като негова естествена потребност е да общува и с двамата родители.

По делото беше установено, че преимуществено майката се грижи за детето, тъй като ответникът работи в чужбина и за дълги периоди от време отсъства от страната, което предполага липса на изградени навици при обслужване на детето и посрещане на неговите нуждите, предвид ниската му възрастта. От събраните гласни доказателства беше установено, че при последния си престой в страната, ответникът не е направил постъпки да види малолетния си син.

Тъй като мерките във всички случаи се отнасят за бъдещ период, ограничен отнапред само до навършване на пълнолетие на детето, те могат да бъдат определени и по конкретни периоди, съобразени с възрастта и със свързаните с нея обективни изменения в психоемоционалните способности и потребности на детето. По аргумент от чл.59 ал.9 от СК, при неефективност на определените мерки, законът дава възможност на всеки родители да иска изменението им или определянето на нови.

На бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с детето както следва:

-Да го вижда или взима при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, без преспиване, от 09.00часа до 17.00часа, а след навършване на 3-три годишна възраст на детето и един месец през лятото, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като при всички случаи вземането и връщането на детето следва да става „от“ и „в“ дома на майката.

До навършване на 3-три годишна възраст на детето, през всяка календарна година, чиято последна цифра е нечетна, бащата да взима детето на двадесет и четвърти и двадесет и пети декември на съответната календарна година от 10,00 часа до 17.00 ласа, без  преспиване на детето при бащата и връщане при майката, по местоживеенето на детето, а след навършване на 3-три годишна възраст, бащата да взима детето  на двадесет и четвърти и двадесет и пети декември на съответната календарна година от 10,00 часа до 17.00 часа, с преспиване на детето при бащата и връщане при майката, по местоживеенето на детето; През всяка календарна година, чиято  последна цифра е четна или нула, бащата да взима детето на тридесети и тридесет и първи декември от изтичащата година и на първи януари от следващата година от 10,00 часа до 17.00 ласа, без  преспиване на детето при бащата и връщане при майката, по местоживеенето на детето, а след навършване на 3-три годишна възраст, бащата да взима детето  на тридесети и тридесет и първи декември от изтичащата година и на първи януари от следващата година от 10,00 часа до 17.00 ласа, с преспиване на детето при бащата и връщане при майката, по местоживеенето на детето.

По отношение иска за издръжката на детето: 

            Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето. Съгласно чл.143, ал.2 от СК те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретния размер се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК минималния размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, като съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка, може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя. Анализа на събраните по делото доказателства установяват по безспорен и категоричен начин, че средно месечния  доход на ответника възлиза на 3162.31 лева, а на ищцата – на 380.00лева.  Безспорно се установява от представените и приети като доказателства по делото извлечения от банкови сметки на ищцата Д.Я., че ежемесечно, а понякога и два до три пъти в месеца са и превеждани суми от по 750.00 лева от фирма „*** „ЕООД – работодател на ответника.

От една страна, преценката е съобразена с възрастта на детето към моментна на приключване на устните състезания по делото, икономическите условия на живот в страната  и протичащите инфлационни процеси и от друга материалните възможности на родителите.

При определянето на нейния размер следва да се прецени какви биха били нуждите на детето и материалните възможности на двамата му родители, ако живееха заедно. В този смисъл детето не следва да носи  тежестта на онези ограничения, които са пряка последица от избора на родителите му да живеят разделени. Безспорно е, че едно две годишно дете се намира в период на интензивно физическо, интелектуално и социално развитие, във връзка с което се нуждае от по-специална и разнообразна храна, нови дрехи и обувки за всеки сезон. Следва да се отчете и обстоятелството, че здравеопазването у нас съвсем не е “безплатно”. Факт е, че значителна част от прегледите и изследвания се заплащат, както и редица медицински интервенции, а не без значение са и цените на лекарствените продукти, дори и за най- често използваните температуро понижаващи, сиропи за кашлица, капки за хрема и други.  Едновременно с това следва да се отчете и ежегодно определяната до 2005 г. само от НСИ, а от 2006 г. и с ПМС “линия на бедност”, като инструмент, изчисляван въз основа на данни от изследванията на НСИ на бюджетите на домакинствата в България и  целящ да се гарантира задоволяване на минималните жизнени потребности от храна, нехранителни стоки и услуги, така и измененията на минималната месечна работна заплата за страната, предназначена да обезпечи минимума от средства за съществуване на заетите по трудово правоотношение  и служеща като база за редица социални плащания, включително база за определяне законовия минимум на издръжката, дължима от родителя на ненавършилото пълнолетие дете. За 2018г., линията на бедност общо за страната e 351.11 лв. средномесечно на лице от домакинство.

Дължимата от бащата издръжка е предназначена да осигури онези условия на живот, които детето би имало, ако се отглеждаше от двамата си родители (по аргумент от чл. 59 ал. 5 СК).

Изложените съображения мотивират съда да приеме, че за цялостната месечна издръжка на детето, понастоящем са необходими и възможни общ обем парични средства в размер на 400 лева. От този размер и съобразно разрешението на въпроса за предоставяне на родителските права върху детето на майката, ответникът /бащата/ следва да бъде осъден да заплаща сумата от 350.00 лева месечна издръжка, като останалата част, до пълния размер на необходимите средства за задоволяване издръжката на детето следва да се поеме от този родител, при който детето ще живее или в случая майката.

Настоящия състав съобрази, че и двамата родители дължат издръжка на други свои низходящи:  С Решение №126 от 19.05.2014г., постановено по гр.д.№120/2014г. на ТРС, ответникът е осъден да заплаща  издръжка по 150.00 лева  месечно за непълнолетната си дъщеря- В.Р.Я., ЕГН **********, а за  М.Р.Я., ЕГН **********- понастоящем пълнолетен, това задължение е отпаднало.

За ищцата се установи от събраните по делото гласните доказателства, които  не бяха  оспорени от ответната страна,, че полага грижи и издръжка и за своята 17 годишна дъщеря от друг брак.

При определяне на издръжката, съдът отчете значително по-големите материални възможности на бащата / 8 пъти повече от тези на майката/, както и обстоятелството, че майката ще полага и непосредствените грижи при отглеждане на детето.

С оглед на изложените аргументи, искът следва да бъде уважен за сумата от 350.00 лева месечно, като за разликата до пълния претендиран размер от 500.00 лева, като неоснователен и недоказан отхвърля.

По отношение на въпроса за семейното жилище на съпрузите:

Безспорен е факта, че семейно жилище на съпрузите е съставлявало жилището, находящо се в град Т.***, в което са живеели под наем и което за в бъдеще ще се ползва от ищцата, по който въпрос страните нямат спор.

По отношение фамилното име на съпругата след прекратяване на брака:

Съгласно чл.53 от СК и съдебната практика /в.ж. Решение №245 от 17.05.2012г на ВКС по гр.д. №1058/2011г,ІV г.о./ ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си фамилно име.

По сега действащия СК е отпаднала възможността, при изменение на обстоятелствата съпругът-титуляр на фамилията да поиска преустановяване на използването на фамилното име, като остава общата възможност за промяна на името по ЗГР, но само по инициатива на съпруга, който е запазил брачното си фамилно име.

Предвид направеното от съпругата искане за запазване на фамилното й име след прекратяване на брака, съдът намира, че следва за в бъдеще да запази брачната си фамилия – Я..

            При този изход на делото, решението на въпроса за вината за разстройството на брачната връзка и съгласно чл.329, ал.1 от ГПК, разноските по делото следва да останат върху всяка от страните, както са ги направили.

Ответникът следва да заплати по сметката на съда държавна такса върху размера на определената издръжка за в размер на 504.00 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

           

ПРЕКРАТЯВА БРАКА между  Д.Б.Я., ЕГН ********** и Р.М.Я., ЕГН **********, сключен с Акт № 0067 от 03.09.2016г. на Община гр.Троян, като дълбоко и непоправимо разстроен, на основание чл.49,ал.1 от СК, без да се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака.               

            СЛЕД прекратяване на брака и на основание чл.53 от СК, съдът постановява съпругата да продължи да носи брачното си фамилно име „Я.“.

            На основание чл.59, ал.4,във в-ка с ал.2 от СК, съдът ПОСТАНОВЯВА  малолетното дете  Б.Р.Я., роден на ***г., ЕГН ********** да живее при своята майка Д.Б.Я., ЕГН **********.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху  малолетното дете  Б.Р.Я., роден на ***г., ЕГН ********** на  майката  Д.Б.Я., ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични контакти между малолетното дете Б.Р.Я. и бащата Р.М.Я., ЕГН **********, както следва: 

-Да го вижда или взима при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, без преспиване, от 09.00часа до 17.00часа, до навършване на 3-три годишна възраст на детето.

-След навършване на 3-три годишна възраст на детето, да го вижда или взима при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване, от 09.00часа на съботния ден, до  17.00часа на неделния.

- Да го взема един месец през лятото, след навършване на 3-три годишна възраст на детето, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

- При всички случаи вземането и връщането на детето следва да става „от“ и „в“ дома на майката.

-През Коледните и Новогодишни празници се определя режим за лични контакти между бащата и детето, както следва:

-До навършване на 3-три годишна възраст, през всяка календарна година, чиято последна цифра е нечетна, бащата да взима детето на двадесет и четвърти и двадесет и пети декември на съответната календарна година от 10.00 часа до 17.00 ласа, без  преспиване на детето при бащата и връщане при майката, по местоживеенето на детето, а след навършване на 3-три годишна възраст, бащата да взима детето  на двадесет и четвърти и двадесет и пети декември на съответната календарна година от 10.00 часа до 17.00 часа, с преспиване на детето при бащата и връщане при майката, по местоживеенето на детето.

- През всяка календарна година, чиято  последна цифра е четна или нула, бащата да взима детето на тридесети и тридесет и първи декември от изтичащата година и на първи януари от следващата година от 10.00 часа до 17.00 ласа, без  преспиване на детето при бащата и връщане при майката, по местоживеенето на детето, а след навършване на 3-три годишна възраст, бащата да взима детето  на тридесети и тридесет и първи декември от изтичащата година и на първи януари от следващата година от 10.00 часа до 17.00 ласа, с преспиване на детето при бащата и връщане при майката, по местоживеенето на детето.

ОСЪЖДА Р.М.Я., ЕГН **********, на основание чл.143, във в-ка с чл.142,ал.1 и чл.59, ал.2 от СК,  да заплаща  на Д.Б.Я., ЕГН **********, като майка и законна представителка  на малолетния Б.Р.Я., роден на ***г., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 350.00 /триста и петдесет/ лева, начиная от влизане на решението в сила, до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, като за разликата до пълния претендиран размер от 500.00 – петстотин лева, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

На основание чл.56,ал.3 от СК ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в  град Т.***, в което страните са живеели под наем за в бъдеще да се ползва от Д.Б.Я., ЕГН **********.

ОСЪЖДА Р.М.Я., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд-Троян държавна такса в размер на 504.00 /петстотин и четири/ лева.

Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд-Л., в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            След влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати служебно на Община-Троян.

                                                                                                  

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: