№ 175
гр. Бургас, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. Михайлова
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20232120200331 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59- чл.63 от ЗАНН.
Делото е образувано по жалбата на *** с ЕИК *** със седалище в гр. *** и адрес
на управление *** представлявано от управителя Н. Р. Р. с ЕГН ********** против
Наказателно постановление №627496-F639404/10.03.2022 г., издадено от Директор на
Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-гр.Бургас, с което на основание чл.181, ал.1 от
Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) за извършено нарушение на чл.125 ал.5
от ЗДДС на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция”
в размер от 500 лева.
Жалбоподателят редовно призован за съдебно заседание не се явява и не се
представлява. Постъпило е становище от жалбоподателя в което посочва, че поддържа
жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.
Процесуален представител на АНО редовно призован, явява се юрисконсулт-
надлежно упълномощен. Моли от съда да потвърди обжалваното НП, като отхвърли жалбата
като неоснователна и недоказана. Претендира разноски.
Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу годен за обжалване акт и пред
надлежен съд. Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН и
съдържа изискуемите от закона реквизити, като същата е допустима.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства взети поотделно и в
тяхната съвкупност съдът установи следната фактическа обстановка:
Жалбоподателя е бил регистрирано по ЗДДС като юридическо лице от 06.08.2019 г.
Съгласно чл.125 ал.3 и ал. 5 ЗДДС дружеството имало задължение да подава информация от
отчетните регистри към справка-декларация за всеки данъчен период включително и за
1
месец септември 2021 г. Справката -декларация по чл.125 ал.5 вр. ал.1 ЗДДС е следвало да
бъде подадена до 14-то число на месеца следващ данъчния период, за който се отнася, в
случая до 14.10.2021 г.
След изтичане на установения в закона срок, а именно 14.10.2021 г. за подаване на
справката-декларация, такава не е била подадена в ТД на НАП-Бургас, след извършване на
съпоставка на регистрираните по ЗДДС лица и подадените от тях справки-декларации по
ЗДДС и приложенията към тях. До лицето е била изпратена покана, като в
административната преписка е приложена разписка от която е видно, че лицето не е било
намерено на адреса, поради което свидетеля Св.С. счела, че е налице хипотезата на чл.40
ал.2 от ЗАНН и съставила акт за установяване административно нарушение, където описала
от фактическа страна деянието.
В срока по чл.44 ал. 1 от ЗАНН е било подадено писмено възражение.
На 10.03.2022г. въз основа на акта било издадено НП, в което фактическото
описание на нарушението и правната му квалификация са идентични с посочените в акта. За
това деяние дружеството-жалбоподател било санкционирано на основание чл.181, ал.1 от
ЗДДС с имуществена санкция в размер на 500 лева.
Тази обстановка съдът прие за безспорна и се установява от събраните
доказателства показанията на разпитаните свидетели, писмените доказателства в
административнонаказателната преписка. По доказателствата няма спор.
Настоящият съдебен състав намира, че при издаването на наказателното
постановление и на акта за установяване на административното нарушение не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна, каквито
насоки са посочени в жалбата. Обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган съгласно Заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното
постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
В НП като нарушен от жалбоподателя е посочен чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, според която
СД се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се
отнася. С оглед на приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав
намира, че правилно административнонаказващият орган е приложил санкционната
разпоредба. Според тази разпоредба регистрирано лице, което не подаде информация от
отчетните регистри или подаде информация на магнитен или оптичен носител, различна от
посочената в отчетните регистри, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са
търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 500 до 10 000 лв. В процесния случай на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лв., като съдът намира, че с така определеното наказание ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН. Настоящият състав счита, че в
конкретната хипотеза не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като не е налице маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при
административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007
2
г., ОСНК следва да се съобразяват разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т.9 от НК,
съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на деяния от съответния вид. В случая с процесното нарушение се
засягат важни обществени отношения, свързани с данъчното облагане на задължените по
ЗДДС лица и гарантиране на събираемостта на дължимия данък в републиканския бюджет
на страната.
С оглед изхода на делото и при наличие на направено искане за присъждане на
разноски в полза на АНО, който е бил представляван от юрисконсулт, то такова следва да му
бъде присъдено. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН в полза на юридически лица
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ,
който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ,
съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност
и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение
се явява 80 лева.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено на основание чл. 63, ал.2, т. 5 от
ЗАНН, Бургаският районен съд, 17 наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №627496-F639404/10.03.2022 г., издадено
от Директор на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-гр.Бургас, с което на основание
чл.179 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) за извършено нарушение на
чл.125 ал.5 от ЗДДС на *** с ЕИК *** е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер от 500 лева.
ОСЪЖДА *** с ЕИК *** със седалище в гр. *** и адрес на управление *** представлявано
от управителя Н. Р. Р. с ЕГН ********** да заплати в полза на НАП-София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд -Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3