Р Е Ш Е Н И Е
№ 260016
гр. Перник, 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в публично заседание на 03.02.2021 г., в състав:
Съдия:
Кристиан Петров
при
секретаря Катя Станоева, като разгледа гр. д. № 00077 по описа за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск от Е.Д. срещу „Бул инс“ АД за заплащане: 1) на осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493,
ал. 1, т. 1 от КЗ сумата 80000 лв. – застрахователно обезщетение за причинените
й неимуществени вреди от телесни увреждания /*******************/, в следствие
на пътно-транспортно произшествие, настъпило на *** г., около 09,30 часа в ***
по ул. *** с посока на движение от *** към центъра на *** – на около 50 метра
преди бензиностанция ***, причинено от И.Г.С. при управление на л.а. “Ланчия”, рег. № ***, чиято "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е застрахована при ответника, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от *** г. до окончателното плащане на
обезщетението.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът по подробни доводи оспорва изцяло исковете по
основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застр.
правоотношение по застр. ГО на автомобилистите за процесния автомобил “Ланчия”,
рег. № ***. Оспорва механизма на настъпване на ПТП; да е предизвикано от
виновно поведение на водача на процесното МПС И.С.,
като твърди, че събитието е случайно /чл. 15 НК/ за водача на МПС, както и
оспорва допуснати от водача на МПС нарушения на правилата на движение по чл. 20
от Здв. П. Релевира
възражение за съпричиняване от ищеца към настъпилия
за него негативен резултат, като е пътувала в л.а. без поставен предпазен
колан, в противоречие с императивните изисквания на ЗДвП, като степента на
приноса на пострадалия е поне 90%, предвид което е налице основание за
намаляване на обезщетението на осн. чл. 51, ал. 2
от ЗЗД. Оспорва, че в резултат на процесното
ПТП ищецът е претърпял твърдените телесни увреждания – по вид и степен, както и
че същите са резултат на реализираното ПТП, както и че евентуално получените
увреждания от процесното ПТП са довели до
продължителни болки и страдания, като счита, че не се доказва ищецът да е
претърпял такива. Уврежданията и болки и страдания в следствие на тях се дължат
единствено на предходни заболявания и на вече проявили се *************, от
които ищецът е страдал преди ПТП. Оспорва, че оздравителният процес е бил
продължителен. Оспорва размера на претендираното
обезщетение за неим. вреди като силно завишен с оглед принципа на справедливост
по чл. 52 ЗЗД
и константната съдебна практика.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, приема от фактическа и правна
страна следното:
Конкретният механизъм на ПТП се
установява от писмените доказателства /констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № *** г., протокол за оглед на местопроизшествие от *** г. по ДП № 284/2016
г. на *** РУ П., пр. пр. № 2167/2016 г. на РП-П./, както и комплексната съдебно
– автотехническа и медицинска експертиза. На
*** г. около 09:15 ч. в *** водачът И.С. управлявал л.а. „Ланчия"
с рег. № ***, в който на предната дясна седалка до шофьора пътувала ищцата Е.Д.,
като л.а. се движил по ул. „***" с посока към центъра на ***.
На 50 м преди бензиностанция „***" в същия момент попътно се движи
пешеходец, който навлиза в лявата част на платното. Водачът предприема плавно
спиране и отклонява МПС надясно, при което губи контрол над него. Следва
излизане на МПС в дясно от платното за движение и удар в намиращия се там
метален стълб - ударът е челен, прав и леко ексцентричен, като МПС се
установява почти без движение след удара. Установява се, че в конкретната
обстановка основната причина за настъпване на ПТП са неправилните действия на
водача на л. а. с органите за управление на МПС /основно волан/, довели до
загуба на контрол, отклоняване надясно и удар в металния стълб, намиращ се
вдясно от платното. Според съдебно – автотехническата
и медицинска експертиза между претърпяното ПТП и получените травматични
увреждания описани в наличната по делото медицинска документация по отношение
на пострадалата Д. е налице пряка, непрекъсваща се причинна връзка.
От
съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ се описват следните травматични увреждания
на Е.Д., стоящи в пряка - причинно следствена връзка с ПТП от *** г.: ****************************.
При събраните в
настоящото производство доказателства следва, че са установени елементите от
фактическия състав на чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, а именно: причинени на ищцата неимуществени вреди от травматични
увреждания от ПТП на *** г., причинено по вина на застрахования при ответното
дружество водач на моторно превозно средство И.С.. С оглед на това,
прекият иск срещу застрахователя е доказан по основание.
При определяне размера
на обезщетението съдът съобрази установеното от съдебномедицинската и
психологичната експертизи, свидетелските показания и писмените доказателства по
делото. Констатираното увреждане е причинило на ищцата силни болки и страдания.
По естеството си инцидентът е предизвикал у ищцата и висока степен на *********************
и към днешния момент се регистрира *** - 4 години след инцидента. Променя
коренно ежедневните си навици, ********************************, които
обстоятелства са установени от съдебно-психологичната експертиза.
Видът и характерът на
уврежданията /*************************,
които са предизвикали страдания/, продължителността и интензитета на
търпените болки и страдания /около година,
******************. Търпяла
е неудобства и страдания в битово и
хигиенно отношение - ************************. Продължително време е провеждала ЛФК. На 190-ти ден се установява, че
счупванията са зарастнали,
като е налице частична *****************************. Възможните остатъчни
явления –болки в ******************,
т. е. оздравителният процес не е приключил. Възрастта на пострадалата към
момента на увреждането - ** години, която предопределя по-уязвимия й физически
статус и по-трудното възстановяване от увредата.
Ограниченията, които е следвало да изтърпи ищцата – по време на
възстановителния период, който за конкретните травми е бил с продължителност повече
от 1 година след инцидента /била е
временно нетрудоспособна за 394 дни от ***г. до *** г. и за 66 дни от *** г. до
*** г. във връзка с травмите получени от ПТП на *** г./, което от своя
страна е довело до *******************************.
Освен посочените по-горе
морални измерения на болката и страданията на ищцата, се отчитат и конкретните
обществено-икономически условия в страната към настъпването на ПТП, намерили
стойностен израз и в актуалните към момента на настъпване на събитието лимити
на застрахователно покритие по зад. застраховка "Гр. отговорност" на
автомобилистите, които дори и да нямат самостоятелно значение по отношение на
принципа на справедливост, следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички
установени по делото обстоятелства. Също и създаденият от съдебната практика
ориентир по аналогични случаи /субективната преценка за справедливо определени
суми за подобни, причинени в близък период вреди от деликт,
следва да има за коректив формираната обща оценка да пропорционалност, защото
справедливостта е елемент от правната реалност - например Решение № 28 от
24.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 374/2019 г., II т. о., ТК, който съдебен акт е
сравнителен ориентир, каквито са фактите по настоящото дело/.
При съвкупната преценка
на всички тези обстоятелства, справедливият по чл. 52 ЗЗД и критериите по ППВС
№ 4/23.12.1968 г. паричен еквивалент за претърпените от ищцата неимуществените
вреди следва да бъде определено обезщетение в размер на 60 000 лв. Тази сума
конкретно ще репарира в пълен обем неимуществените вреди на ищцата за времето
досега, съставлява точно измерение на отговорността на ответника, а в общ план
е в съответствие с обществените условия, морал и икономическото положение в
страната, като за разликата до пълния претендиран
размер от 80 000 лв. искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
Съгласно практиката на ВКС, приносът трябва да е
конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане
от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен
и предполагаем. Възражението на ответника за съпричиняване
от ищцата е обосновано
конкретно единствено с твърденията за липса на поставен предпазен колан, като
тежестта за установяване на тези обстоятелства е върху страната, която твърди,
че е налице съпричиняване – в случая от
застрахователя.
От изследваният
механизъм на ПТП се установява, че ищцата при реализиране на пътния инцидент,
довел до причиняване на телесни увреди, е пътувала на предна дясна седалка, но
липсват каквито и да е доказателства, че ищцата е била без поставен предпазен
колан. Напротив – заключението на комплексната
съдебно – автотехническа експертиза е, че контузията в областта на ***
е получена в резултат от действието на твърд тъп предмет, какъвто представлява
и поставен обезопасителен колан.
На следващо място –
ответникът не е доказал по безспорен начин, а не с вероятност - като
предположение, че и с поставен предпазен колан ищцата не би получила същите
увреждания. Изводите на двете самостоятелни експертизи /съдебно-медицинската и комплексната съдебно – автотехническа
експертизи/ изцяло съвпадат. Комплексната
съдебно – автотехническа експертиза е
категорична, че травматичните увреждания в областта на *** при
пострадалата Д., са получени по механизмите на удар, огъване и усукване,
съответно - контузията в областта на ***
е получена в резултат от действието на твърд тъп предмет, какъвто представлява
и поставен обезопасителен колан. Контузията в
областта на *************, сочи за евентуален контакт на ************ или да е
получено в резултат от действието на декоративни части от автомобила /*******************/.
Крайният извод на комплексната експертиза е, че разгледани в съвкупност по
своят вид, морфологична характеристика и локализация отразените травматични
увреждания биха могли да бъдат получени, както при поставен обезопасителен
колан, така и без него, базирайки се на механизма на протичане на ПТП и
деформациите на автомобила в конкретния случай.
При липсата на
категорични доказателства, че ищцата е била без поставен предпазен колан, респ.
на такива за наличието на причинно-следствена връзка между поведението на
пострадалата и вредоносния резултат и конкретно, че интензивността на
получените травми е щяла да бъде със значително по – лек характер, дори и да бе
доказано непоставяне от ищцата на предпазен колан при пътуване с лекия
автомобил на виновния за произшествието водач, то съдът приема, че липсва
принос от страна на пострадалата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Водачът на автомобила е единствен причинител на този деликт, тъй като изцяло във възможностите му е било да
предотврати удара на МПС в металния
стълб, ако не бе игнорирал основното си задължение по 20, ал. 1 и 2 от
ЗДвП. Затова в причинно-следствената верига не следва да се включва поведение
на самата пострадала, респ. и поведението на ищцата не може да се отчита в
някаква степен с този на водача или като самостоятелен причинен фактор за
причинените й телесни увреди по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
С оглед гореизложеното, възражението
за съпричиняване е неоснователно и липсва основание за намаляване на осн. чл. 51, ал. 2
от ЗЗД на
определеното на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000
лв.
По претенцията за лихви:
На осн.чл.493,
ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след
изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на
обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава. В случая ищцата е сезирала
ответника-застраховател с искане за заплащане на обезщетение на *** г. и като
взе предвид, че в срока по чл. 496, ал.
1 КЗ липсва произнасяне и/или плащане на обезщетение от
застрахователя, съдът намира, че лихвата за забава върху уважения размер на
обезщетението за неимуществени вреди се дължи считано от *** г. до
окончателното изплащане на сумата, за който период претенцията за лихви е
основателна /Решение № 128 от 04.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., І
т. о., ТК/. Съответно за периода 20.07.2016
г. – 22.08.2019г. претенцията за лихви е неоснователна.
По разноските
Ищцата доказва разноски
общо 230 лв. - възнаграждение за вещи лица (съгласно представените
доказателства и списък по чл. 80 ГПК, като ищцата е освободена от внасянето на
такси на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК, а в представения
договор за правна защита е посочено, че е оказана безплатно адвокатска помощ –
чл. 38, ал. 1 ЗА), които й се дължат от ответника съразмерно с уважената част
от иска /60 000/ и пълния претендиран размер /80000/,
т.е. има право на 172,50 лв.
При направено искане, на
осн. чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът на ищеца има право на
възнаграждение, което съдът определя на 2930 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1/2004 г., което му се дължи от ответника съразмерно с уважената
част от иска, т.е. има право на 2197,50 лв.
Ответникът претендира
разноски за САТЕ и СМЕ от 450 лв. и заплатено адв.
възнаграждение в размер на 3600 лв. с ДДС (съгласно представените доказателства
включително и за това, че възнаграждението е платено изцяло в брой, и списък по
чл. 80 ГПК). Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
заплатеното от ответника адв. възнаграждение от 3000
лв. без ДДС /адвокатът е регистриран по ЗДДС/, при минимален размер от 3516 лв.,
съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. § 2а от ДР на Наредба №
1/2004 г., т.е. в случая минималният размер е равен на заплатеното от
ответника, е неоснователно. Доказаните от ответника разноски общо от 4050 лв.,
на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК му се дължат от ищеца съразмерно
с отхвърлената част от иска /20000/ и общия
размер на предявения иск /80000/, т.е. има право на разноски от 1012, 50лв.
Ответникът трябва да бъде
осъден по правилата на чл. 78, ал.6 ГПК да заплати дължимите държавни такси в
размер общо на 2 400 лв. (4% върху уважения размер на исковете).
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, ***, да заплати на Е. С. Д., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, на осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата
60 000 лв. – застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди
от телесни увреждания /******************/, в следствие на пътно-транспортно
произшествие, настъпило на *** г., около 09,30 часа в *** по ул. *** с посока
на движение от *** към центъра на *** – на около 50 метра преди бензиностанция ***,
причинено от И.Г.С. при управление на л.а. “Ланчия”,
рег. № ***, чиято "Гражданска отговорност" на автомобилистите е застрахована
при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от *** г. -
датата на завеждане на доброволната претенция пред застрахователя, до
окончателното плащане на обезщетението, на осн.
чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над 60 000 лв. до пълния претендиран размер от 80 000 лв., както и иска за
заплащане на законната лихва върху сумата от 60 000 лв. за периода от *** г. – датата на увреждането, до ***г.,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ЗД
„Бул инс“ АД, ЕИК *********, ***, да заплати на Е. С. Д., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, сумата 172,50 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД
„Бул инс“ АД, ЕИК *********, ***, да заплати на адв. Т.Х.Х. от САК, сл. адрес: ***, сумата 2197,50 лева – адв. възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ищцата по производството.
ОСЪЖДА Е.
С. Д., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, да заплати на ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, ***, сумата 1012, 50 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД
„Бул инс“ АД, ЕИК *********, *** да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по
сметка на Окръжен съд – Перник сумата 2
400 лв. – държавна такса върху уважената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването на страните.
Съдия: