Решение по дело №416/2022 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 432
Дата: 19 септември 2022 г. (в сила от 19 септември 2022 г.)
Съдия: Йовка Бойчева Пудова
Дело: 20225510100416
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 432
гр. К., 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Й. Б. П.
при участието на секретаря Х. К. К.
като разгледа докладваното от Й. Б. П. Гражданско дело № 20225510100416
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с
чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на ******г. сключили със С. Д. Г., с ЕГН-**********
като кредитополучател договор №******** за кредитна карта за физически
лица, по силата на който предоставил на ответника банков кредит под
формата на кредитен лимит, с разрешен размер от *** лева, ползван чрез
кредитна карта M. S., а С. Д. Г. се задължила да ползва и върне предоставения
кредит, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, в
предвидените в договора за кредит срокове. Кредитният лимит бил усвоен от
ответника съгласно условията и сроковете на договора за кредитна карта, като
в чл.3,1 от същия било предвидено погасяването на усвоения кредит да се
извършва чрез заплащането на минимална месечна погасителна вноска,
представляваща сума, равна на 3% от кредитния лимит - в размер на *** лева,
изискуема и дължима съгласно чл.3.1.2 от договора за кредитна карта, до 15-
то число на календарния месец, следващ периода за клиентски плащания. За
ползвания кредитен лимит кредитополучателят се задължила да заплаща на
Банката договорна възнаградителна лихва, съгласно чл.2.1 от договора,
определена като месечен лихвен процент за всеки отделен месец през срока
на действие на договора в размер на 1.00 %. Ответникът обслужвала кредита
си нередовно, като е извършвала вноски не на падежа и не в необходимия
размер. В периода от 16.09.2020г. до 23.12.2020г. кредитополучателят
изпаднала в забава за погасяването на минималните месечни погасителни
вноски по главницата, които били дължими за м.09.2020г., м.10.2020г.,
м.11.2020г. и м.12.2020г, поради неосигуряване на достатъчно средства за
покриване на тези вноски. Поради забавата на продължила повече от три
1
последователни месеца, на основание чл.10.1.1 във вр. с чл.9.1 от договор,
вземането било обявено за изцяло предсрочно изискуемо поради нарушаване
на което и да е от условията по Общите условия и/или Договора, а именно:
неосигуряване на достатъчно средства за покриване на месечната минимална
погасителна вноска/минимално дължимата сума, а именно горепосочените
неплатени минимални месечни погасителни вноски, за което ответникът била
уведомена с нарочно уведомление за предсрочна изискуемост връчено й
лично на 15.01.2021г. Ответникът не извършила доброволно плащане в
предоставения й срок. На 25.05.2021г. банката подала заявление по чл.417 от
ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№1939/2021г. по описа на
РС-К. и издадени Заповед №539/17.06.2021г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист
№90/17.06.2021г., за сумите: *** лева главница по договора за кредит, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 25.05.2021г., до окончателното
изплащане на вземането, ** лева възнаградителна лихва за периода от
16.09.2020г. до 23.12.2020г., ** лева лихви за забава за периода от
23.12.2020г. до 24.05.2021г., ** лева разходи за уведомяване, както и разноски
по делото: ** лева държавна такса и ** лева за адвокатско възнаграждение.
Образувано било и изп.д.№***/****г. по описа на ЧСИ Р. М., рег.№***
КЧСИ, с район на действие О. с. - С. З.. Заповедта за изпълнение била
връчена на ответницата С. Д. Г., ЕГН-**********, при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК, като с оглед указанията на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК
предявява иска за установяване на вземането си. Твърди, че в качеството на
Кредитор не му е известно основание, на което отговорността на ответника по
договор №******** за кредитна карта за физически лица от ******г. да е
отпаднала. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че С. Д. Г., с ЕГН-**********, с настоящ адрес гр.М ., ул."К." №
* дължи на “У. Б.“ АД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление
гр.С., район В., пл."С. Н" № *, сумата от *** лева, от която: *** лева главница
по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 25.05.2021г. / датата на подаване на заявлението/ до окончателното й
изплащане, ** лева възнаградителна лихва за периода от 16.09.2020г. до
23.12.2020г., ** лева лихва за забава за периода от 23.12.2020г. до
24.05.2021г. и ** лева разходи за уведомяване. Претендира съдебни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подала отговор на исковата
молба.
В откритото съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща
представител, не е взела становище по исковата претенция и не е направила
искане делото да се гледа в нейно отсъствие, макар да е уведомен за
последиците с връчването на определението по чл.140 от ГПК.
В о.з. ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение.
От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№1939/2021 г. по описа на РС-К. се установява,
че по подадено от ищеца заявление е издадена заповед №539/17.06.2021 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
и изпълнителен лист срещу длъжника С. Д. Г., с ЕГН-**********, за сумите:
2
*** лв. главница, ведно със законна лихва от 25.05.2021г. до изплащане на
вземането, ** лв. възнаградителна лихва от 16.09.2020г. до 23.12.2020 г., **
лв. лихва за забава от 23.12.2020г. до 24.05.2021 г., ** лв. разходи за
уведомяване, както и разноски по делото: ** лв. държавна такса и ** лв.
адвокатско възнаграждение, които вземания произтичат от Договор за банков
кредит №******** за кредитна карта на физически лица, сключен между
длъжника и “У. Б.“ АД с представено извлечение от счетоводни книги.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК по изп.д.
№***/**** г. по описа на ЧСИ Р. М., рег.№*** на КЧСИ. С оглед
разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и указанията на заповедния съд,
ищецът е предявил в срока по чл.415, ал.4 от ГПК иска за установяване
съществуването на вземането му по издадената заповед за изпълнение.
Преписа от исковата молба, ведно с приложените към нея документи,
разпореждането по чл.131 от ГПК и определението по чл.140 от ГПК са
връчени на ответника на настоящия и постоянния му адрес съгласно справка
в НБДН.
Предявеният установителен иск с правно основание чл.422, вр. с чл.415
от ГПК е предявен в законоустановения едномесечен срок и е допустим. За
ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на
вземането му, тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Съгласно чл.238 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. В чл.239 от ГПК е посочено, че съдът постановява
неприсъствено решение когато: 1. на страните са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно
заседание; 2. искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е
неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
Съдът като взе предвид, че наличието на формалните предпоставки на
чл.238 ал.1 от ГПК, фактическите обстоятелства по делото и представените
доказателства счита, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
От изложените в исковата молба обстоятелства и представените по
делото писмени доказателства, съдът приема предявения иск за процесуално
допустим и по същество вероятно основателен. Вероятната основателност се
обосновава от приетите по делото писмени доказателства: заверени копия на
договор №******** от ******г. за кредитна карта за физически лица, договор
№ ******** от ******г. за предоставяне на платежни услуги чрез използване
на банкови кредитни карти като електронни платежни инструменти,
извлечение от счетоводни книги към 25.05.2021г., покана за доброволно
изпълнение и уведомление по чл.60, ал.2 от ЗКИ ведно с известие за
доставяне, получени лично от С.Д. на 15.01.2022 г., 4 бр. пълномощни и
заключението на допусната ССЕ, неоспорено, което съдът кредитира. Налице
са всички елементи от фактическия състав на предявеният иск, както
3
материалноправните и процесуалнoправни предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение. Предявеният иск следва да бъде уважен, без
решението да се мотивира по същество.
По разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.
№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. Предвид изхода на спора и приложен списък по
чл.80 от ГПК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца направените в настоящото производство разноски в размер на ***
лв. и ** лв. разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№1939/2021 г. по
описа на РС-К..
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на С. Д. Г., с ЕГН-
**********, с настоящ адрес гр.М ., обл.С. З., ул."К." № * и постоянен адрес
гр.С. З., ул."М." № **, че съществува вземане на “У. Б.“ АД, с ЕИК:********,
със седалище и адрес на управление гр.С., район В., пл."С. Н" № *, на
основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, за
сумите: *** лв. главница, ** лв. възнаградителна лихва от 16.09.2020г. до
23.12.2020 г., ** лв. лихва за забава от 23.12.2020г. до 24.05.2021 г., ** лв.
разходи за уведомяване, по договор №******** от ******г. за кредитна карта
за физически лица и законната лихва върху главницата от 25.05.2021г. до
изплащане на вземането, за които е издадена заповед №539/17.06.2021 г. за
изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 от
ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№1939/2021 г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА С. Д. Г., с ЕГН-**********, с настоящ адрес гр.М ., обл.С. З.,
ул."К." № * и постоянен адрес гр.С. З., ул."М." № **, да заплати на “У. Б.“
АД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление гр.С., район В.,
пл."С. Н" № *, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото
разноски в размер на *** лв. и ** лв. разноски по ч.гр.д.№1939/2021 г. по
описа на Районен съд-К..
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните и да се приложи по ч.гр.д.
№1939/2021 г. по описа на РС-К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4