Р Е Ш Е Н И Е
№ 906/7.12.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито
заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА
ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при участието на
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 775 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. по чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Ж.И.С.,*** срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22-0444-000036 от 07.06.2022 г.,
издадена от Началника на Пето районно управление (V-то РУ) при ОД МВР гр.
Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП „прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство (ППС), представляващо лек автомобил „Пежо 307“, с рег. № СА2660РР,
собственост на жалбоподателя за срок от 6 месеца. Делото е и по жалба на Н.П.Б.,***,
който обжалва наложената му ПАМ, обективирана в АУАН № 246178 от 02.06.2022 г.,
като уточнява с молба от 01.08.2022 г., че обжалва ЗПППАМ без номер от
02.06.2022 г. Заповедите са оспорени като незаконосъобразни, издадени при липса
на компетентност на издателя им, при неспазване на установената форма, при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалния закон, както и при несъответствие с целта на закона.
В съдебно заседание
жалбоподателите не се явяват, не се представляват. По делото са постъпили
писмени становища от процесуалния представител на двамата жалбоподатели, която
поддържа и двете жалби срещу двата оспорени акта. Претендира разноски за
двамата жалбоподатели поотделно.
Ответникът по жалбата -
Началник на Пето районно управление при ОД на МВР - Пловдив – редовно призован, не се явява и не се
представлява в съдебно заседание. Оспорва жалбата с писмено становище с рег. №
444000-5426 от 29.06.2022 г., с което посочва, че е налице нарушение на чл. 162
от ЗДвП, което е обусловило налагането на оспорените ПАМ. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Административен съд -
Пазарджик, след като обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото
писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Административното производство е образувано по повод Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 246178 от 02.06.2022 г. на Ю.З.Ф., на
длъжност инспектор при V-то РУ към ОДМВР - Пловдив, за
виновно нарушение на „чл. 162, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за
движението по пътищата“, при следните обстоятелства: „На 02.06.2022 г. около 22:00
часа в гр. Пловдив ЖК „Тракия“ срещу блок № 14 от автопатрул на Пето РУ в
състав младши инспектор Ю.Ф. и младши инспектор И.Т.спират за проверка лек
автомобил Пежо 307 с peг. № СА2660РР, собственост на Ж.И.С. с ЕГН: **********
като е установено, че водач на автомобила е Н.П.Б. с ЕГН: **********, който
управлява посоченото по-горе МПС на територията на Р. България с чуждестранно
национално свидетелство, което е издадено от Великобритания на 13.07.2017 г. валидно
до 12.07.2027 г. След извършена справка в ОДЧ на Пето РУ - Пловдив се
установява, че водачът е влязъл в Р. България на 06.05.2018 г. през аерогара
София и не представя СРМПС - част II.“ В АУАН изрично е посочено, че са иззети
СУ МПС и два броя регистрационни табели с № СА2660РР.
Оспорената ЗППАМ № 12/02.06.2022 г., е издадена срещу Н. Б. въз основа на
цитирания АУАН 246178 от 02.06.2022 г., като в съдържанието на заповедта е
посочено, че същата се издава на основание чл. 150 от ЗДвП
за това, че „който управлява моторно
превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която е управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на
чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно
превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
на чл. 69а от наказателно-процесуалния кодекс – за срок от 6 месеца до 1 година.“.
С издаване на заповедта изрично е посочено, че е отнето СР МПС на автомобила
управляван от Б.. Заповедта е връчена лично срещу подпис на жалбоподателя Б. на
02.06.2022 г. Жалба срещу заповедта е подадена чрез „Началник КАТ гр. Пловдив“
с вх. № 00-11952/15.06.2022 г. до Административен съд – Пловдив.
С другата обжалвана ЗППАМ от 07.06.2022 г. е наложена принудителна
административна мярка – „прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6
месеца“ на другия жалбоподател – Ж.С., в качеството ѝ на собственик на
процесния лек автомобил. Заповедта е издадена въз основа на АУАН № 246178 от 02.06.2022
и при пълното възприемане на изложените в него обстоятелства. С издаване на
заповедта е посочено, че се отнемат два броя регистрационни табели – СА2660РР.
Заповедта е оформена като връчена на 04.08.2022 г. – лично на жалбоподателя.
Жалба срещу заповедта е подадена чрез „Началник КАТ гр. Пловдив“ с вх. №
00-11951/15.06.2022 г. до Административен съд – Пловдив.
Пред Административен съд – Пловдив е образувано адм.д. № 1779/2022 г. по
повод двете жалби срещу двата акта. С Определение № 1211 от 01.08.2022 г. делото
е изпратено по подсъдност на Административен съд – Пазарджик.
Въз основа на същия АУАН № 246178 от 02.06.2022 г. е издадено и Наказателно
постановление № 22-0444-000145 от 28.06.2022 г. на Н.Б. за нарушение на чл. 162
и на чл. 100 от ЗДвП. Същото е оспорено по съдебен ред пред Районен съд –
Пловдив. Образувано е административно наказателно дело № 20225330204406 по
описа за 2022 година, по което е постановено Решение № 1798 от 20.09.2022 г.,
влязло в законна сила на 14.10.2022 г., съгласно отбелязване на същото.
От приетото и приложено по делото Решение № 1798 от
20.09.2022 г., постановено по АНД № 20225330204406
по описа за 2022 г. на Районен съд - Пловдив става видно, че е отменено Наказателно
постановление № 22-0444-000145, издадено от Началник РУ в ОДМВР- Пловдив, РУ 05
Пловдив, с което на Н.П.Б. са наложени глоба в размер на 100 лв. за нарушение
на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП. За да постанови това решение, съдът е приел, че с АУАН и
НП на дееца е вменено следното административно обвинение: на 02.06.2022 г.,
около 22:00 часа, в гр. Пловдив, в ж.к. Тракия - срещу блок 14, Н.П.Б.
управлява лек автомобил Пежо 307, с peг. № СА2660РР, собственост на Ж.И.С. с
ЕГН ********** като извършва следното нарушение:
1. лицето
е български гражданин и управлява МПС на територията на Р. България с
чуждестранно национално свидетелство, което е издадено от Великобритания на
13.07.2017 г,. валидно до 12.07.2027 г. с № FC 40255796. След извършена справка
при ОДЧ на пето РУ е установено, че водачът е влязъл в Р.Б България на 06.05.2018 г. през аерогара
София;
2. Не
представя СРМПС - част II.
Посочената фактическа обстановка съдът е намерил, че е
съответна на реализиралото се в действителността, доколкото не е спорна между
страните, а и се установява от приложените по преписката писмени доказателства.
По повод нарушението по чл. 162 от ЗДвП, съдът е
приел, че в тази част при вярно установени факти, неправилно са приложени
материалния и процесуалния закон. Посочил е, че е ноторно известното
обстоятелство, че считано от 23.00 часа (по Гринуич) на 31.01.2020 г. Великобритания
не е част от ЕС, поради т.нар Brexit, като условията и реда за Brexit са
уредени в обнародваното в Официален вестник на ЕС Споразумение за оттеглянето
на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и
Европейската общност за атомна енергия (2019/С 384 1/01). Предвид това е
прието, че към момента на издаване на свидетелството за управление на МПС на Б.,
същото е било издадено от страна членка на ЕС и поради това неприложима се
явява разпоредбата на чл. 162 от ЗДвП. По отношение на второто нарушение е
прието, че същото е наложено в нарушение на материалния закон, доколкото същият
разграничава носенето и представянето на СР на МПС.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбите са процесуално
допустими, като подадени в законоустановения срок и от лица, имащи правен
интерес от обжалването.
Разгледани по същество
жалбите са основателни.
Настоящият състав
намира, че обжалваните заповеди са издадени от компетентен орган, в изискваната
от закона форма.
Принудителните мерки са
наложени от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Във връзка с
делегираните правомощия, по делото е представена и приета Заповед № 317з-3162/15.04.2022
г. на директора на ОД на МВР гр. Пловдив, въз основа на която са издадени и
двете оспорени ЗППАМ.
ЗППАМ № 22-0444-000036
от 07.06.2022 г. е издадена в писмена форма, като в нея подробно са описани
фактическите основания за издаването ѝ. Освен това е цитиран АУАН, въз
основа на който е наложена ПАМ, налице е препращане към обстоятелствата на акта
за установяване на административно нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Аналогично
ЗППАМ от 02.06.2022 г. съставена срещу Н.Б. е издадена в писмена форма, като в
същата е цитиран АУАН № 246178 от 02.06.2022 г., въз основа на който е издадена,
макар и да е мотивирана чрез цитирането на чл. 150 от ЗДвП.
При проверка за
съответствие на оспорените заповеди с материалния закон и дали при издаването им
са спазени административнопроизводствените правила, съдът установи следното: На
първо място следва да се посочи, че двете оспорени ЗППАМ касаят един и същи
случай, за едни и същи обстоятелства и касаят една и съща проверка състояла се
на 02.06.2022 г. около 22:00 часа в гр. Пловдив ЖК „Тракия“ срещу блок № 14, по
повод на която е издаден АУАН № 246178 от 02.06.2022 г., въз основа на който са
издадени и двете ЗППАМ.
Съгласно разпоредбата
на чл. 171, т. 2а , буква „а“ от Закона за движение по пътищата - за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки
(ПАМ), прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година.
Съгласно посочената
разпоредби при установено нарушение от категорията на посочените в чл. 171, т.
2а, буква „а“ от ЗДвП се налага ПАМ както на собственик, който управлява
моторно превозно средство при посочените условия, така и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства. В случая собственикът на МПС, за което се твърди, че са налице
обстоятелства от категорията на чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП е
жалбоподателя Ж.С., на която е издадена оспорената ЗППАМ № 22-0444-000036 от
07.06.2022 г. Тъй като Н.Б. нито се твърди да е собственик на процесното МПС,
нито се установява да е бил негов собственик, срещу него не е следвало да бъде
издавана ЗППАМ от категорията на визираните в чл. чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП. Т.е. ЗАППАМ от 02.06.2022 г. е издадено в нарушение на материалния закон.
В съставения АУАН, на
който се позовава административният орган в заповедта, е посочено, че водачът управлява
посоченото по-горе МПС на територията на Р. България с чуждестранно национално
свидетелство, което е издадено от Великобритания на 13.07.2017 г. валидно до
12.07.2027 г. След извършена справка в ОДЧ на Пето РУ - Пловдив се установило,
че водачът е влязъл в Р. България на 06.05.2018 г. не се твърди или установява
напускане на страната след тази дата. Съгласно чл. 189, ал. 2 АПК, АУАН има
доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия случай не се
оспорва нито датата на издаване, нито датата на валидност на свидетелство на
управление на МПС на водача Б.. На проверка подлежи факта дали са налице
обстоятелствата визирани в чл. 162 от ЗДвП, с оглед възможността за прилагане
на ПАМ по смисъла на чл. 171, т. 2а , буква „а“ от. ЗДвП Съгласно нормата на
чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, българските граждани могат да управляват моторни
превозни средства на територията на Република България с чуждестранно
национално свидетелство, когато то не е издадено от държава-членка на
Европейския съюз, или от друга държава-страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от
датата на влизането им в страната. По аргумент от противното, в случай че
свидетелството за управление на МПС е издадено от страна членка на ЕС, българските
граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на
Република България с чуждестранно национално свидетелство без ограничение с определен
срок от влизането им в страната.
Както правилно е
отбелязал съдът в Решение № 1798 от 20.09.2022 г., постановено по АНД № 20225330204406 по описа за 2022 г. на Районен
съд - Пловдив, считано от 23.00 часа (по Гринуич) на 31.01.2020 г.
Великобритания не е част от ЕС, поради т.нар. Brexit, като условията и реда за
Brexit са уредени в обнародваното в Официален вестник на ЕС Споразумение за
оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от
Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (2019/С 384 1/01).
Свидетелството за управление на МПС на Б. е издадено на 13.07.2017 г. и е със
срок на валидност от 10 години до 12.07.2027 г. Т.е. СУ МПС е издадено от
Кралство Великобритания, като страна членка на ЕС. Нито към момента на
издаването му, нито към момента на последното влизане в страната, нито към
момента на изтичане на тримесечния срок притежаваното от Б. СУМПС не е имало
характер на произхождащо от страна извън ЕС. С оглед посоченото, Б. е
разполагал с валидно СУ МПС към момента на проверката, от което следва липсата
на нарушение от категорията на визираните в чл. 171, т. 2а , буква „а“ от. ЗДвП.
Принудителните
административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава
легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона
случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от
категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат
подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и
по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при
издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка.
Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени
в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно;
те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и
начина, предвидени там, като издаването им трябва да е в съответствие с целта
на закона, по който са предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите
материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на
стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им
предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и
безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо прилагането
на ПАМ при липса на всички нормативно установени за това условия.
На следващо място,
срокът визиран както в процесната ЗППАМ от 02.06.2022 г., така и в нормата на чл.
171, т. 2а, б. „а“ е за прекратяване на
регистрация за срок от 6 месеца до 1 година. ЗППАМ от 02.06.2022 г. е издадена
за срок от 6 месеца до 1 година, без формулиран точен срок, а ЗППАМ от
07.06.2022 г. е издадена за срок от 6 месеца, който е минимално предвидения в
закона. Недопустимо е прилагането на ЗППАМ за срок, който нито е конкретно
определен, нито е мотивирана продължителността му, както е сторено в ЗППАМ от
02.06.2022 г., което съставлява допълнително основание за нейната отмяна.
С оглед горните се
установява, че към момента на подаване на жалбите срещу оспорените ЗППАМ, жалбоподателите
са разполагали с надлежен и установен правен интерес от оспорване на заповедите,
макар и към настоящия момент срокът за наложената ПАМ със заповедта от
07.06.2022 г. да е изтекъл.
С оглед гореизложеното,
съдът намира, че оспорените заповеди са незаконосъобразни, а подадените срещу тях
жалби следва да бъдат уважени като основателни.
При този изход от спора
на жалбоподателите се дължат сторените в производството разноски в размер на
общо 620 лева (по 310 лева на всеки), съгласно
представен списък с приложени доказателства за направата им, с оглед
своевременно направеното възражение от страна на ответника за прекомерност на
претендираните разноски и предвид липсата на правна и фактическа сложност на
делото.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен
съд – Пазарджик.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на Н.П.Б.,***
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 12 от 02.06.2022
г., обективирана в посочената заповед и в АУАН № 246178 от 02.06.2022 г., на
инспектор V-то
РУ към ОД на МВР Пловдив, за прекратяване регистрацията на МПС с рег. №
СА2660РР.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР гр. Пловдив да заплати на Ж.И.С.,*** сумата в размер
на 310 (триста и десет) лева разноски по
настоящото дело.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР гр. Пловдив да заплати на Н.П.Б.,*** сумата в размер
на 310 (триста и десет) лева разноски по настоящото дело.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ:/П/