Р Е Ш Е Н И Е
№ 2392/15.12.2022г.
Град Пловдив, 15.12.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на първи декември две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2886 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Д.Й.М. *** срещу акт за
установяване на публично държавно вземане № 16/04/1/0/01978/3/01/04/01, изх.№
01-6500/6029#3 от 16.02.2021 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ (ДФЗ), с който на Д.Й.М. е отказано
изцяло изплащането на финансова помощ по заявка за плащане №
16/04/1/0/01978/301 общо в размер на 280 327,04 лева по договор за
подпомагане № 16/04/1/0/01978 от 28.07.2017 г. и е определено задължение в
размер на 140 163,51 лева, представляваща изплатено по договора авансово
плащане.
Според жалбоподателя оспореният
акт е незаконосъобразен поради съществено нарушение
на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, поради което се
иска неговата отмяна или прогласяване на нищожността му, както и присъждане на
направените разноски. Съображения по съществото на спора са изложени в писмени
бележки от 19.07.2021 г. и от 30.11.2022 г. и в писмено становище от 08.12.2022
г.
Ответникът чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна
и моли тя да бъде отхвърлена по съображенията, развити в писмени бележки от
13.07.2021 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съображения по съществото на
спора са изложени в депозираните на 14.12.2022 г. писмени бележки.
Съдът намира, че
жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорения акт, чиито
права и законни интереси са засегнати неблагоприятно с оглед отказаното
изплащане на финансовата помощ и установеното публично задължение. Жалбата е
подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК и е срещу административен акт, който по
общото правило на чл.145 АПК подлежи на оспорване пред съд. Всичко изложено
налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е
неоснователна поради следните съображения:
От събраните по
делото писмени доказателства се установява, че между ДФЗ и жалбоподателя е сключен договор за подпомагане №
16/04/l/0/01978 от 28.07.2017 г. по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски
стопанства” от ПРСР 2014-2020, с предмет – закупуване на специализирано
пчеларско оборудване и изграждане на пчеларска база, със стойност на одобрената
по договор субсидия в размер на 280 327,04 лева. По заявка за авансово плащане
от 21.02.2018 г. е оторизирана субсидия – авансово плащане в размер на 140 163,51
лева, от която сума на 24.01.2019 г. ДФЗ е изплатил на жалбоподателя сумата 121
911,20 лева, а остатъкът от 18 252,31 лева е преведен на Националната агенция
по приходите по разпореждане вх. № 02-1200/95#1 от 23.01.2019 г. за изпълнение
на основание чл.230, ал.4 ДОПК във връзка с наложен запор за обезпечаване на
публични задължения на Д.М..
Във връзка с последваща заявка за окончателно плащане от 18.03.2020 г. са
извършени административни проверки от длъжностни лица при ДФЗ в периода
06.04.2020 г. – 14.04.2020 г., 03.06.2020 г. – 04.06.2020 г. и 12.08.2020 г. –
20.08.2020 г. (заповеди за извършване на проверки – л.134, л.249 и л.336). За
резултатите от проверките били съставени доклади (л.136, л.251, л.339), които са
съобщени на жалбоподателя и той е представил обяснения и възражения по
констатациите на контролните органи.
С писмо от 15.12.2020 г. на основание чл.26, ал.1 АПК ДФЗ е уведомил
жалбоподателя за започване на производство по издаване на акт за установяване
на публично държавно вземане във връзка със следните констатации: 1) Д.М. не притежава оригинал на фактури № ********** от 08.05.2018
г. на стойност 11 000,53 лева без ДДС и № ********** от 17.05.2018 г. на
стойност 1005 лева без ДДС, с издател ВХВ ЕООД, заявени като разходооправдателни
документи, с които е заплатил част от одобрен по договор № 16/04/l/0/01978 от
28.07.2017 г. актив – ограда; 2) установено неспазване на чл.45, ал.1 от
Наредба № 9 от 21.03.2015 г.; 3) установено неспазване на чл.14, ал.1, т.3 от
договор №16/04/1/0/01978 и чл.45, ал.1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г.; 4)
установени несъответствия между одобрените по договора с ДФЗ активи и реално
изпълнените и установени при проверките на обекта; 5) установено неспазване на чл.16,
ал.1, т.2 от договор №16/04/l/0/01978 от 28.07.2017 г.; 6) неизпълнение на
договорни и нормативни задължения, изразяващи се в отглеждане на по-малко от
договорените пчелни семейства и нарушение на чл.25, ал.1, т.2, б.“а“ от Наредба
№ 9 от 21.03.2015 г.; 7) Д.М. е представил декларация и/или документ с невярно
съдържание.
В уведомлението подробно са изложени констатациите от извършените
проверки, нарушените правни норми и наличието на основание за формиране на
извод, че Д.М. не изпълнява точно и коректно одобрения договор от 28.07.2017
г., което води до прилагане на чл.19, ал.6 от договора, съгласно който в случай
на пълен отказ от изплащане на финансовата помощ ползвателят дължи връщане на
полученото авансово плащане. Съответно М. е уведомен, че общият размер на
задължението, за което ДФЗ ще издаде акт за установяване на публично държавно
вземане, е 140 163,51 лева. На М. е даден 14-дневен срок за представяне на
писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане и писмени
доказателства.
В дадения срок с писмо от 30.12.2020 г. жалбоподателят е представил
писмено възражение, в което е оспорил
всички констатации на контролните органи без да е представил нови доказателства.
Въз основа на
установените факти и след обсъждане на подаденото възражение изпълнителният директор на ДФЗ е издал оспореният акт – предмет на
настоящото съдебно оспорване. За да издаде акта, изпълнителният директор на ДФЗ е възприел констатациите на контролните
органи относно установеното неспазване на договорните и нормативните задължения
от страна на Д.М. по всички 7 точки от уведомлението и в тази част актът за
установяване на публично държавно вземане изцяло преповтаря уведомлението от
15.12.2020 г.
По възраженията на
жалбоподателя изпълнителният директор на ДФЗ е приел за частично основателно
възражението по първото нарушение относно липсата на основание за налагане на
санкция върху стойността на фактура № ********** от 17.05.2018 г. в размер на
1005 лева без ДДС, тъй като това е надплатен разход. Съответно недопустимите
разходи са установени в размер на 6 600,32 лева, представляваща 60% от
стойността на неодобрената фактура № ********** от 08.05.2018 г. на стойност 11
000,53 лева без ДДС.
За частично основателни са приети
също възраженията по второто нарушение, тъй като представеният ОПР към
18.08.2020 г. е един от задължителните шест изискуеми документи и е налице
формално неизпълнение на изискването отчетът да бъде представен към датата на
подаване на заявка за плащане – 18.03.2020 г., както и възражението за
актуалния капацитет на животновъден обект № 4295-0168, тъй като от данните,
вписани в регистъра на земеделския производител и в регистъра на пчелите към
БАБХ, са достатъчни и изключващи необходимостта от представяне на актуално
удостоверение за регистрация.
Според изпълнителният директор
на ДФЗ изцяло основателни са възраженията по третото нарушение, тъй като просрочието
от два дни между датата на издаване на удостоверение за регистрация на
животновъден обект № 3152 от 30.07.2020 г. и срока за извършване на
инвестицията – 28.07.2020 г., се явява формално неизпълнение на договора.
За частично основателни са приети
възраженията по четвъртото нарушение, тъй като бенефициерът е представил нови
доказателства – акт обр.12 от 26.04.2018 г., според който по позиция „кофраж за
основи на оградата – от кота 0,00 м до +0,20м” са изпълнени 192,25 кв.м, а не
както било установено при проверките 129,24 кв.м, документът е представен в
оригинал ведно с обяснителна записка от правоспособно лице за допусната
техническа грешка в количествата. Съответно след преоценка недопустимите
разходи са установени в размер на 671, 65 лева.
Възражението по изпълнението на
ангажимента за достигане на заложения в бизнес плана брой пчелни семейства е
прието за изцяло основателно от органа, тъй като при проверката не е спазен
редът по чл.16, ал.3 от договора и че първата година от бизнес плана все още не
е приключила.
За неоснователни са приети
възраженията по шестото нарушение, защото несъответствието между одобрения по
бизнес-план имот за отглеждане на пчелните семейства и установеното
местоположение на инвестицията при нейното изпълнение не е обосновано с
допълнителни документи. Преди сключване на договор № 16/04/l/0/01978 бенефициерът
изрично е заявил, че част от кошерите ще са разположени в имот № 060029,
местност „Требището”, и имот ПИ ***, с. Буково, местност „Възст. реални граници”,
за които са били представени актуални скици и договори за ползване на имотите, и
именно в тези имоти бенефициерът е поел ангажимент съгласно сключения договор и
представения бизнес план да разположи съответно 423 броя и 500 броя пчелни
семейства. При извършените проверки на място през м.04.2020 г. и м.06.2020 г. е
установено, че кошерите са разположени в различен от одобрения по договора имот
***, местност „Заслона“, с. Буково, за който имот бенефициерът не е предоставил
документ, доказващ правното основание за ползване на имота. При проверката през
м.08.2020 г. са намерени 152 пчелни семейства в имот № ***, а не в одобрения
имот № 56335006-254, за който е издадено удостоверение за животновъден обект №
42950194 от БАБХ. Съответно бенефициерът
не е представил доказателства за правното основание за ползване на имот № ***.
Останалите 699 пчелни семейства отново били открити в имот № ***, а не в имот ***),
за който не са представени документи. Според изпълнителният директор на БАБХ представеното
от бенефициера удостоверение за регистрация на животновъден обект – пчелин №
4295-0194 в имот № 56335-006-260, издадено от БАБХ на
30.07.2020 г., не променя извода за извършено нарушение, тъй като от посочените
500 броя пчелни семейства при проверката са установени само 152 броя пчелни семейства. А липсата на
документи за наличие на правно основание за ползване на имотите, в които се
намират реално пчелините, представлява нарушение на чл.25 от Наредба № 9 от
21.03.2015 г. Според административния орган заявеното на 15.09.2015 г. в хода
на друга процедура обстоятелство от бенефициера не може да се приеме за
служебно известно на органа и бенефициерът е длъжен да изпълни условието по чл.25
от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. към момента на оценката за допустимост на
заявлението като предпоставка за одобряване на инвестицията и сключване на
договор с ДФЗ. Според административния орган бенефициерът не се е възползвал от
възможността по чл.52, ал.1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. и чл.22, ал.1 от договор № 16/04/1/0101978 да
подаде искане за изменение и/или допълнение на договора. Съответно промяната в
местоположението на инвестицията е преценено като неспазване на договорни и
нормативни задължения и основание за прилагане на чл.9, ал.1, т.2 и 15 от
договор № 16104/1/0/01978 от 28.07.2017 г.
Като неоснователно е преценено
също възражението по седмото нарушение.
Не са кредитирани твърденията на бенефициера поради липса на конкретика за
времето и лицата, между които са предадени и получени, обобщения
приемо-предавателен протокол и декларацията за вложените строителни материали, както
и поради изричното изявление на управителя на ВХВ ООД, че не е участвал при
съставянето и не е подписвал такива документи. Според изпълнителния директор на
ДФЗ е налице основание за прилагане на чл.49, ал.1, т.7 от Наредба № 9 от
21.03.2015 г., във връзка с чл.57, ал.3, т.1 и чл.9, ал.2, т.2 от договор №
16/04/1/0/01978 от 28.07.2017 г., да бъде отказано пълно или частично изплащане
на помощта, съответно изискано възстановяване на част или цялата получена
помощ.
С оглед наличието на безспорни
доказателства за допуснати нарушения на договорните и нормативните задължения
на жалбоподателя и неоснователността на възраженията му изпълнителният директор
на ДФЗ е издал оспореният акт, с който е отказал изцяло плащането на финансова
помощ в общ размер на 280 327,04 лева и е определил публично държавно вземане в
размер на 140 163,51 лева, представляващо изплатено по договора авансово
плащане.
При първоначалното разглеждане на делото е допуснато извършването на
съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото писмени
доказателства, но със което не се установяват нови факти от значение за правния
спор, доколкото всички факти са установени в производството по издаване на
оспорения акт. Т.е., със заключението на вещото лице се потвърждава
правилността на констатациите на контролните органи и на административния орган,
доколкото несъответствията между констатациите на вещото лице и на контролните
органи от ДФЗ са незначителни (както е заявило това вещото лице при разпита при
приемане на заключението).
При първоначалното разглеждане на делото е разпитана свидетелката Мария
Георгиева Матушева, майка на жалбоподателя, чиито показания съдът не кредитира
с оглед близката родствена връзка между свидетелката и жалбоподателя, поради
което свидетелката се явява заинтересована от изхода на делото, а свидетелските
показания не могат да бъдат квалифицирани като обективни и безпристрастни.
Представените с касационната жалба писмени обяснения от М.М.също не
следва да се обсъждат и кредитират по изложените по-горе съображения, защото
като майка на жалбоподателя М.М.е заинтересована от изхода на делото, а отделно
от това в тези писмени обяснения не се съдържат факти от значение за правния спор.
Приложеното към касационна жалба постановление от 25.05.2022 г. на
Районна прокуратура Пловдив за отказ да се образува досъдебно производство е
издадено след датата на издаване на оспорения акт за установяване на публично
държавно вземане и в този смисъл не може да влияе върху законосъобразността на
акта, защото за изпълнителния директор на ДФЗ е обективно невъзможно да се
съобрази с бъдещи положителни юридически действия на правните субекти.
От друга страна, съгласно чл.300 ГПК, приложим в настоящото производство
съгласно препращащата норма чл.144 АПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Т.е., настоящият съд следва са се съобрази задължително
само и единствено с присъдата, но не и с постановлението за отказ да се
образува досъдебно производство, което постановление не се ползва със сила на
присъдено нещо по отношение на неизвършването на престъпление. В този смисъл за
настоящия съд не е налице хипотезата на чл.142, ал.2 АПК, не е налице нов факт
от значение за делото. Следователно подаденото от управителя на ВХВ ООД писмено
обяснение, че не той е подписал документите, удостоверяващи завършените СМР,
представлява достатъчно основание за административния орган да приеме, че във
връзка със заявеното искане за плащане се използват неистински документи и към
датата на издаване на оспорения акт е била доказана констатацията по т.7.
В изпълнение на задължителните указания на ВАС е приета като писмено
доказателство по делото докладна записка от 22.02.2022 г. на директора на дирекция
„Противодействие на измамите“ (ДПИ) в ДФЗ, издадена след датата на издаване на
оспорения акт, поради което е обективно невъзможно да бъде част от
административната преписка по издаване на оспорения акт за установяване на
публично държавно вземане и не следва да бъде ценена.
В тази докладна записка са описани действията по проверка на докладна
записка от 18.12.2020 г. на директора на дирекция ОППМРСР във връзка с
подадената от жалбоподателя заявка за плащане от 28.03.2020 г. и е изразено
становище за правомощията на служителите на ДПИ, които нямат функционалната
компетентност да дават оценка за допустимост на заявените за финансиране активи
и дейности, одобрение на плащанията или техния отказ. Съответно служителите на
ДПИ са предложили да се информира Районна прокуратура Пловдив по пр. пр. №
1269/2022 г., копие от докладната да се изпрати на дирекция ОППМРСР и на
дирекция ДПМРСР за информация и ползване на компетентност. Т.е., с тази
докладна записка не се установяват нови факти от значение за
законосъобразността на оспорения акт.
При тези факти съдът намира, че оспореният акт за установяване на
публично държавно вземане е законосъобразен.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган – изпълнителният директор
на ДФЗ в съответствие с чл. 20а, ал.1 и ал.2 и чл.27, ал.5 и ал.7 ЗПЗП, в предвидената от закона писмена форма,
съдържаща всички задължителни реквизити по чл.59 АПК, и при спазване на
процедурните правила на Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка
4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални
активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.,
издадена на основание чл.9а ЗПЗП, преди влизане в сила на ЗИД ЗПЗП (ДВ,
бр.2/2018 г.), тъй като заявлението за подпомагане е подадено през 2017 г.
Жалбоподателят е уведомен за започване на производството по издаване на акт
за установяване на публично държавно вземане, с което е гарантирано правото му на
участие в административното производство и правото му защита, реализирано в
пълен обем предвид факта, че още в производството пред административния орган
жалбоподателят е представляван от адвокат, т.е., ползвал е квалифицирана правна
защита. Представените от жалбоподателя възражения и доказателства са обсъдени
от административния орган. Фактическата обстановка е правилно установена и е
безспорно доказана чрез съставените официални и частни документи, част от които
изхождат от жалбоподателя. В този смисъл съдът намира, че в производството по
издаване на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане не са
допуснати такива съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да съставляват основание за незаконосъобразност на акт само на
това основание.
Не следва да се коментират извършените действия по принудително изпълнение
и усвояване на внесената от жалбоподателя банкова гаранция, доколкото защитата
срещу принудителното изпълнение се осъществява по друг ред и в самостоятелно
административно и съдебно производство.
Изводите на изпълнителния директора на ДФЗ за наличие на нарушение по чл.53,
ал.1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. са правилни и обосновани. Тъй като
жалбоподателят претендира пред фонда изпълнение на поетите договорни задължения,
изцяло в негова тежест е да докаже това изпълнение и да отстрани установените
от органа несъответствия, за което многократно му е предоставяна възможност. В
този смисъл жалбоподателят не може да претендира благоприятни за себе си
последици от собственото си бездействие. В качеството си на бенефициер
жалбоподателят не е изпълнил задължението да представи при поискване оригинал
от първичните счетоводни документи, което дава основание да не бъде признат съответния
разход. За съставомерността на нарушението е ирелевантен предметът са
фактурите. Административният орган в
изпълнение на предоставените му правомощия е изискал конкретни документи от
бенефициера, който не е удовлетворил поставените в чл.34 от Наредба № 9 от
21.03.2015 г. условия – документи, представени в копие, заверено от кандидата,
да бъдат осигурени и в оригинал за преглед от служител на РА. За констатираното
неизпълнение недопустимите разходи правилно са установени в размер от
стойността на неодобрената фактура.
Правилни са изводите на изпълнителния директора на ДФЗ за допуснато
нарушение по чл.45, ал.1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., защото жалбоподателят
е регистрирано по ЗДДС лице (л.1033), считано от 30.01.2018 г., поради което за
него е било задължително при подаване на заявка за плащане да приложени към нея
документите, посочени в приложение № 13 към чл.45, ал.1 от Наредба № 9 от
21.03.2015 г., което няма спор, че не е изпълнил изцяло дори след многократно
предоставяна възможност да представи липсващите документи. Вярно е, че изборът
на начин на данъчно облагане е право на задълженото лице, но е вярно също, че нормите
на Наредба № 9 от 21.03.2015 г. са специални и в този смисъл дерогират
приложението на общите норми на ЗСч. и ЗДДС. В този смисъл нарушението по чл.45,
ал.1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. е доказано.
Правилни са изводите на изпълнителния директора на ДФЗ за допуснато за допуснато
нарушение по чл.6, ал.5, т.1, чл.13,
ал.1, чл.14, ал.2, т.3 от договор № 16/04/1/0/01978 от 28.07.2017 г. и чл.54,
ал.1, т.1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. във връзка с констатираните
несъответствия между платените и реално извършените СМР. Количествата СМР,
одобрени в приложение № 5 към договора за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ, и количествата СМР по актовете и приемо-предавателните
протоколи, подписани между бенефициера и изпълнителите, са в отклонение от
установените на място, което се потвърждава и от заключението на съдебно-икономическата
експертиза. Макар минимални, тези отклонения дават основание за корекция в
заявените за плащане разходи до размера на превишението, с което обстоятелство
административният орган се е съобразил.
Правилни са изводите на ответника за допуснато нарушение по чл.25, ал.1,
т.2, б.“а“ от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. като основание за прилагане на чл.9,
ал.1, т.2 и т.15 от договор № 16104/1/0/01978 от 28.07.2017 г., за да бъде
отказано пълно изплащане на финансовата помощ.
Вярно е, че процесната инвестиция е за закупуване на активи – пчелни
кошери, които не са трайно прикрепени към терена, но е вярно също, че
изключението на чл.25, ал.2 от наредбата се отнася до закупуване на земеделска
техника. Очевидно, пчелните кошери не са земеделска техника, доколкото не
отговарят на критериите, съдържащи се в легалното определение на понятието „земеделска
и горска техника“, дадено в § 1, т.2 от Допълнителните разпоредби на Закона за регистрация
и контрол на земеделската и горската техника, съгласно което „земеделска и
горска техника“ са самоходните, несамоходните и стационарните машини,
съоръженията, инсталациите и апаратите, използвани в земеделието и горите.
Жалбоподателят не оспорва факта, че не е изпълнил ангажимента и не е разположил
пчелните кошери в имотите, които е декларирал пред ДФЗ. За имотите, върху които
проектът се изпълнява, жалбоподателят не е представил доказателства за наличие
на правно основание, по силата на което тези нови имоти се ползват. В същото
време жалбоподателят не е представил доказателства за регистриран животновъден
обект в имот 56335-015-035, местност „Заслона”, с. Буково, в който са
разположени пчелните кошери. Следователно, противно на възраженията на
жалбоподателя, след като той не е спазил изискването на чл.52, ал.1 от Наредба
№ 9 от 21.03.2015 г. и чл.22, ал.1 от договор № 16104/1/0/01978 от 28.07.2017
г. да подаде искане за изменение на договора, то безспорно е доказано
неспазването на договорни и нормативни задължения, даващо основание на фонда да
откаже пълното или частично плащане на финансовата помощ, както и да иска
възстановяване на вече платени суми по договора (чл.57, ал.1).
Правилни са изводите на
изпълнителния директор на ДФЗ за допуснато нарушение по чл.49, ал.1, т.7 от
Наредба № 9 от 21.03.2015 г., във връзка с чл.57, ал.3, т.1 и чл.9, ал.2, т.2
от договор № 16/04/ 1/0/01978 от 28.07.2017 г., даващо основание за пълен отказ
за изплащане на помощта. Както вече се каза по-горе, събраните допълнително
доказателства в касационното и в настоящото съдебно производство не налагат
различни правни изводи, защото за настоящия съд задължителна би било само
влязлата в сила присъда. Ето защо следва да се приеме за правилен и обоснован
изводът на административния орган, че представените от жалбоподателя протокол и
декларация, които са от значение за одобряване на разходи по проекта, са
неавтентични с оглед дадените писмени обяснения от лицето, посочено като
подписало тези документи.
Както при първоначалното разглеждане на делото, така и в настоящото
производство жалбоподателят, върху когото лежи доказателствената тежест да
установи, че документите са подписани от управителя на ВХВ ООД и че
представените пред контролните органи документи са автентични, тъй като черпи
благоприятни за себе си правни последици от този факт, и тази доказателствена
тежест му е била изрично указана от съда, т.е., в рамките на съдебното
производство жалбоподателят можеше да поиска извършването на графологична
експертиза на подписа на управителя на ВХВ ООД, той не ангажира такива
доказателства, то следователно не може да черпи права и благоприятни последици
от своето бездействие. Не може да черпи такива благоприятни последици и от
постановлението от 25.05.2022 г. на Районна прокуратура Пловдив за отказ да се
образува досъдебно производство.
След като не се доказва представените от жалбоподателя документи да са
били подписани от посочените в тях лица, следва да се приеме, че тези документи
не са автентични. За съставомерността на допуснатото нарушение значение има единствено
авторството, поради което са неотносими към спора възраженията на жалбоподателя
за липсата на вина или знание от негова страна, че ползва неистински документи.
Следователно за административния орган е било налице основание да откаже изцяло
изплащането на помощта, както и да установи подлежащото на събиране публично
държавно вземане в размера на извършеното авансово плащане.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нарушение на принципа за съразмерност
по чл.6 АПК, доколкото оспореният акт и неговото изпълнение не могат да засягат
права и законни интереси на жалбоподателя в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава, а именно: да възстанови
правното положение такова, каквото е било преди изплащането на безвъзмездната
финансова помощ, която безспорно не се дължи на жалбоподателя. При констатиране
на нарушение с финансов ефект единствената правна възможност, с която разполага
административният орган, е да отмени финансовата помощ и това разрешение
напълно кореспондира с чл.35, т.6 от
Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за
допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013, съгласно който, когато се установи,
че бенефициерът е представил неверни сведения с цел да получи подпомагане или
поради небрежност е пропуснал да предостави необходимата информация,
подпомагането не се изплаща или се оттегля изцяло.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалба като неоснователна и
недоказана следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
разноски същото като основателно и доказано в размер на 600 лева (200 лева за възнаграждение на вещо лице, 200 лева за юрисконсултско възнаграждение при
първоначалното разглеждане на делото, 100 лева за юрисконсултско възнаграждение
за касационната инстанция и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение за новото
разглеждане на делото) следва да бъде уважено и да бъде осъден жалбоподателят
да заплати тази сума на ДФЗ. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен
съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Й.М., ЕГН **********,***, срещу акт за
установяване на публично държавно вземане № 16/04/1/0/01978/3/01/04/01, изх.№
01-6500/6029#3 от 16.02.2021 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, с който на Д.Й.М.
е отказано изцяло изплащането на финансова помощ по заявка за плащане №
16/04/1/0/01978/301 общо в размер на 280 327,04 лева по договор за
подпомагане № 16/04/1/0/01978 от 28.07.2017 г. и е определено задължение в
размер на 140 163,51 лева, представляваща изплатено по договора авансово
плащане.
ОСЪЖДА Д.Й.М., ЕГН **********,***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата
600 (шестстотин) лева, разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: