№ 145
гр. Варна, 26.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20213100900551 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Витоша“ № 89 Б, представлявано от Светла Атанасова Георгиева и Теодор Валентинов
Маринов срещу М.С. В. – Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******* за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 80 000 евро – част от цялата
просрочена главница в размер на 148 870,81 евро, дължима по Договор за кредитна линия от
02.09.2013 год. и Допълнително споразумение 1/26.08.2014 год., Допълнително
споразумение № 2/ 20.08.2015 год. и Допълнително споразумение № 3/ 31.08.2016 год. към
него, ведно със законната лихва, считано от 01.04.2021 год. до окончателното изплащане на
задължението, както и сторените съдебно-деловодни разноски за които суми по ч. гр. дело
№ 435 по описа за 2021 год. на Районен съд – Силистра, били издадени Заповед за
изпълнение № 206/ 08.04.2021 год. и Изпълнителен лист № 242/29.04.2021 год.
С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, направил е искане за
изискване на ч. гр. дело № 435 по описа за 2021 год. на Районен съд – Силистра и
провеждане на ССчЕ.
С Определение № 1401/ 26.10.2021 год., съдът е констатирал, че исковата молба
отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, поради което е разпоредил
препис от нея, ведно с приложените доказателства да се изпратят на ответната страна, на
основание чл. 367 от ГПК.
В законоустановения срок, ответникът М. В. – Р., чрез пълномощника си – адв. С.С.
депозира писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим, евентуално като
неоснователен. Обективира искане за допускане и събиране на представените с отговора
писмени доказателства, както и за задължаване на ответника и трето за спора лице – ЧСИ Г.
Георгиев, рег. № 767 в КЧСИ да представят относими към спора писмени доказателства.
Противопоставя се на провеждането на ССчЕ до представяне по делото на релевантните
документи от страна на ищеца.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба (ДИМ), с която
ищецът изразява становище за неоснователност и недоказаност на възраженията на
ответната страна и формулира искане за оставяне без уважение на доказателствените й
искания.
В депозирания отговор на ДИМ, ответницата поддържа вече изразеното становище,
1
навежда допълнителни доводи в подкрепа на своята позиция и отправя нови
доказателствени искания.
Съдът приема размяната на книжа за приключила.
По допустимостта на претенциите:
Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на заповед за
незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист въз основа на извънсъдебно
изпълнително основание по чл. 417 ГПК – извлечение от счетоводните книги в полза на
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД. Установителният иск е предявен в предвидения
в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК,
видно от служебно приобщените материали по ч. гр. дело № 435 по описа за 2021 год. на
Районен съд - Силистра.
Ето защо, след като искът е предявен при наличие на предвидените в закона
положителни предпоставки и при липса на отрицателни такива, се налага извод за
допустимост на инициираното исково производство.
По предварителните въпроси:
Доколкото предявеният иск е с предмет неизпълнение на задължение по абсолютна
търговска сделка, претенцията следва да бъде разгледана по реда на глава XXXII от ГПК –
Търговски спорове.
По доказателствата:
СЪДЪТ намира, че доколкото представените с исковата молба писмени
доказателства са предназначени за установяване на релевантните за спора твърдения,
същите са относими и допустими, поради което следва да бъдат допуснати до събиране.
СЪДЪТ намира че следва служебно да бъде изискан заверен препис от Решение №
87/ 10.10.2019 год. по т. дело № 175 по описа за 2018 год. на Окръжен съд – Силистра.
СЪДЪТ преценява за допустимо и относимо искането на ищеца за провеждане на
ССчЕ, тъй като за установяване на релевантни за производството обстоятелства са
необходими специални знания.
СЪДЪТ намира, че искането на ищеца за служебно изискване на ч. гр. дело № 435
по описа за 2021 год. на Районен съд – Силистра е относимо и допустимо, но с оглед
изискването му въз основа на разпореждане на съда и служебно изготвяне на препис от
него, приобщаването му не е необходимо. Поради горното искането следва да се остави без
уважение.
СЪДЪТ съобразява, че настоящото производство е образувано по възражение срещу
Заповед за изпълнение № 206/ 08.04.2021 год., издадена по ч. гр. дело № 435 по описа за
2021 год. на Районен съд – Силистра. Тази заповед се явява трета поред като с предходно
издадените, длъжницата е била осъдена да заплати на настоящия ищец солидарно с другите
посочени в заповедите лица различни суми, отново явяващи се част от главницата, дължима
по силата на договор за кредитна линия от 02.09.2013 год. и приложимите към него
допълнителни споразумения.
2
По възражението срещу първата издадена Заповед за изпълнение № 2137/ 07.09.2018
год. по ч. гр. дело № 1240 по описа за 2018 год. на Районен съд - Силистра, по реда на чл.
422 от ГПК е било образувано т. дело № 175 по описа за 2018 год. на Окръжен съд –
Силистра, като с постановеното по него Решение № 87/10.10.2019 год., потвърдено с
Решение № 152/ 27.07.2020 год. по в. т. дело № 54 по описа за 2020 год. на Варненски
апелативен съд, последното недопуснато до касационно обжалване с Определение № 60454/
05.08.2021 год. по к. т. дело № 2294 по описа за 2020 год. на ВКС, било признато за
установено, че настоящата ответница дължи на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД
сумата от 35 790, 43 евро – част от цялата просрочена главница в размер на 200 000 евро
ведно със законната лихва върху претендираното, на основание договора и анексите му,
както и сторените съдебно-деловодни разноски.
Съгласно указанията дадени в т. 2 от ТР 3/ 2016 год. по тълк. дело № 3 по описа за
2016 год. на ОСГТК на ВКС, след като с влязло в сила решение, с което е уважен
предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на
претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в
последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от
същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално
право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до
унищожаването му, е преклудирано.
Макар правоизключващите и правоунищожаващите възражения да са преклудирани,
не са такива правопогасяващите и дилаторните възражения на ответника в последващия
процес.
Въз основа на дотук изложеното СЪДЪТ намира, че представените с отговора на
исковата молба документи не следва да бъдат допускани до събиране, а обективираните в
отговора на ДИМ искания за издаване на съдебни удостоверения, които да послужат
съответно пред БНБ и БАЕЗ следва да бъдат оставени без уважение, поради аргумента, че с
тях страната навежда осуетяващи възникването на субективното материално право
възражения, която възможност е вече преклудирана с оглед влязлото между страните
решение по т. дело № 175 по описа за 2018 год. на Окръжен съд - Силистра.
СЪДЪТ намира, че искането на ответната страна за приемане за безспорен и
ненуждаещ се от доказване факта, че клаузите на чл. 4, ал. 1 от Раздел I и на чл. 10 от Раздел
III от договора за кредитна линия, са предварително изготвени и не са индивидуално
договорени с нея следва да бъде оставено без уважение, тъй като също касае основанието за
възникване на кредитното правоотношение, а това е недопустимо с оглед влязлото вече в
сила решение между страните.
СЪДЪТ преценя, че без уважение следва да бъде оставено искането на ответника за
поставяне в тежест на ищеца представянето на всички първични документи за искане и
предоставянето на сумите по договора за кредитна линия от 02.09.2013 год. и
споразуменията към него, преди изготвяне на поисканата ССчЕ доколкото на вещото лице
се дава възможност да се запознае както с материалите по делото, така и да извърши справка
в счетоводството на двете спорещи страни.
СЪДЪТ намира, че с оглед състезателния характер на исковото производство и
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест, без
уважение следва да бъде оставено искането на ответницата за задължаване на ищеца да
направи пояснение за свързаност, новиране или самостоятелност на предходна кредитна
линия с тази, договорена на 02.09.2013 год., съобразно текстовете на чл. 3, т. 7 и т. 8 от
последно упоменатия договор.
3
СЪДЪТ преценя като неотносимо искането на ответната страна за задължаване на
ищеца да представи доказателства за твърдението си в исковата молба за „ ... многократни
изменения и разсрочвания, представени с цел да бъдат облекчени в погасяването на дълга
кредитополучателят и солидарните длъжници ...”
СЪДЪТ намира, че искането на ответницата по чл. 192 от ГПК за задължаване на
ЧСИ Г. Георгиев, рег. № 767 в КЧСИ за предоставяне на справка за получените от
ответницата суми по обазуваното по негов опис ИД 844/ 2019 год. следва да бъде оставено
без уважение. Причината за този извод на съда е тълкуването дадено в т. 9 от ТР 4/
18.06.2014 год., постановено по тълк. дело № 4 по описа за 2013 год. на ОСГТК на ВКС,
според което не следва да се съобразява фактът на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа
на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Така,
установяването на сумата, събрана по изпълнителното дело, се явява неотносимо към
предмета на доказване.
СЪДЪТ намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното
заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да
уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба.
СЪДЪТ намира, че настоящото определение следва да се съобщи на страните, на
основание чл.374, ал.2 ГПК.
За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва
да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад
на съдията.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Витоша“ № 89 Б, представлявано от Светла Атанасова Георгиева и Теодор Валентинов
Маринов срещу М.С. В. – Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******* искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 80 000 евро –
част от цялата просрочена главница в размер на 148 870,81 евро, дължима по Договор за
кредитна линия от 02.09.2013 год. и Допълнително споразумение 1/26.08.2014 год.,
Допълнително споразумение № 2/20.08.2015 год. и Допълнително споразумение № 3/
31.08.2016 год. към него, ведно със законната лихва, считано от 01.04.2021 год. до
окончателното изплащане на задължението, както и сторените съдебно-деловодни разноски
за които суми по ч. гр. дело № 435 по описа за 2021 год. на Районен съд – Силистра, са били
издадени Заповед за изпълнение № 206/ 08.04.2021 год. и Изпълнителен лист №
242/29.04.2021 год. Сумите са платими по банкова сметка на ищеца IBAN: *******, *******
в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД.
4
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на глава XXXII от ГПК.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:
В исковата молба ищцовото дружество излага, че на 02.09.2013 г. между него от една
страна и ЕТ „КОМПАС ЕСОЕС – ЛЪЧЕЗАР ВАНИКОВ“, ЕИК ********* –
кредитополучател и длъжник, Л. С. В., ЕГН ********** – съдлъжник и М.С. В. – Р., ЕГН
********** – съдлъжник, от друга страна, бил сключен Договор за кредитна линия, по
силата на който банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 300 000
евро, като същият бил изцяло усвоен. С три последователни допълнителни споразумения от
26.08.2014 год., 20.08.2015 год. и 31.08.2016 год. кредитът бил револвиран. Според
последното споразумение страните констатирали размера на дълга и се съгласили да се
намали размерът на кредита от 300 000 евро на 200 000 евро. С документа страните се
съгласили и че към 31.08.2016 год., усвоеният и непогасен лимит бил в размер на 216 960
евро, като същият представлявал, дължимата към момента на подписването, главница, а
вземането на ОББ АД за същата не било погасено. Крайният срок за погасяване бил удължен
до 31.08.2017 год. с възможност за последващо удължаване. Такова обаче не било
договорено.
Сочи се, че на 31.08.2017 год. кредитът станал изцяло изискуем, поради изтичане на
крайния срок на издължаване, като се начислявало и обезщетение за забава на просрочените
плащания за периода следващ 01.08.2017 год.
Въпреки разсрочванията и измененията на договора за кредит, липсата на цялостно
погасяване на задължението от кредитополучателя или неговите съдлъжници /каквато се
явява и ответницата/ е мотивирало банката да инициира заповедни производства, по които
да се снабди с титули за изпълнение. Въз основа на Заповед за незабавно изпълнение №
2137/ 07.09.2018 год. и Изпълнителен лист № 607/ 10.09.2018 год., издадени по ч. гр. дело №
1240/ 2018 год. по описа на Районен съд – Силистра, кредитополучателят и солидарните му
длъжници били осъдени да заплатят на банката сумата от 35 790,43 евро – част от цялата
просрочена главница от 200 000 евро по договора за кредитна линия от 02.09.2013 год. Въз
основа на подадено от М. В. – Р. възражение по чл. 414 от ГПК било образувано т. дело №
175/ 2018 год. по описа на Окръжен съд – Силистра. С решението по него било прието за
установено, че ищцата като съдлъжник дължи на банката посочената частична сума.
Решението било потвърдено с Решение № 152/ 27.07.2020 год., постановено по в. т. дело №
54/ 2020 год. по описа на Апелативен съд – Варна, а с Определение № 60454/05.08.2021 год.,
постановено по к. т. дело № 2294/2020 год. по описа на ВКС, то не било допуснато до
касационен контрол.
На основание второ поред заявление, банката ищец се снабдила със Заповед за
изпълнение № 2600/ 12.07.2019 год., заповед за изпълнение № 2711/ 26.07.2019 год. и
Изпълнителен лист № 630/ 30.07.2019 год., издадени по ч. гр. дело № 984/ 2019 год. по описа
на Районен съд – Силистра, с който горепосочените длъжници били осъдени да заплатят
солидарно 15 338,76 евро – част от просрочената главница от 164 209,57 евро, произтичаща
от договора от 02.09.2013 год. Ответницата Р. отново подала възражение и било образувано
висящото към този момент т. дело № 2041/ 2019 год. по описа на Окръжен съд – Варна.
Настоящото производство е образувано вследствие на подадено от ответницата Р. по
реда на чл. 414 от ГПК възражение срещу Заповед за изпълнение № 206/ 08.04.2021 год., въз
основа на която бил издаден Изпълнителен лист № 242/ 29.04.2021 год. по ч. гр. дело №
435/м 2021 год. на Районен съд – Силистра. С изпълнителния лист длъжниците били
осъдени да заплатят на ищеца кредитор сумата от 80 000 евро – част от цялата просрочена
главница в размер на 148 870, 81 евро, ведно със законната лихва от 01.04.2021 год. и
сторените съдебно-деловодни разноски. Тъй като липсва възражение от страна на
едноличния търговец и другия съ-длъжник, по отношение на тях заповедта за изпълнение е
5
влязла в сила. С оглед възможността, дадена му по чл. 422 от ГПК, ищецът предявява
настоящата претенция за признаване на установено, че ответницата му дължи сумите по
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.
Предявените искове са с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 430,
ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В срока по чл. 367 от ГПК, ответницата М.С. В. – Р. е депозирала писмен отговор, в
който формулира искане за прекратяване на производството поради издаване на процесната
заповед от местно некомпетентен съд и поради просрочие на исковата молба. Отбелязват се
нередовности на последната свързани с падежа на вземането, неконкретизация на част от
кое от просрочените задължения е претендираната сума, както и такива свързани с размера
на главницата. Сочи се, че в кориците на делото липсват доказателства за реално
предоставяне на сумата по кредита на кредитополучателя, както и че провеждането на ССчЕ
е допустимо само след представяне на такива документи. Отправя се искане за задължаване
на ищеца да посочи дали с процесния договор се новира предходно задължение или не с
оглед чл. 3, т. 7 и т 8 от договора. Ответницата излага твърдения, че банката е предоставила
на кредитополучателя суми в разрез със собствените си условия допускащи подобни
действия само в случай на износ на стоки с „отсрочено плащане“– чл. 1, ал. 2 от договора, а
не в случай на авансово плащане, поради което не дължи претендираните от ищеца суми.
Излага и че не е била уведомявана от ответника за наличие на негово ликвидно и изискуемо
вземане спрямо нея в претендирания размер. Посочва, че има качеството на поръчител по
договора, във връзка с което индикира, че претенцията срямо нея е предявена след изтичане
на преклузивния срок по чл. 147 от ЗЗД. Излагат се твърдения за неравноправност на
договорни клаузи. Оспорва се и падежирането на вземанията на ищеца на посочените от
него дати, както и редовното водене на счетоводните му регистри. На ответницата не било
известно и договаряне на каквото и да било изменение или разсрочване на кредита. Моли за
произнасяне за дължимост на сумите, удържани от нея принудително, въз основа на
допуснатото предварителното изпълнение.
В депозираната в срока по чл. 373 от ГПК ДИМ, ищецът поддържа твърденията си
за сезиране на компетентен заповеден съд и спазване на срока за предявяване на
установителния иск. Конкретизира, че цялото задължение по кредита било неделимо и
главницата по него била дължима окончателно на една дата – 31.08.2017 год.
Препотвърждава и пояснява изложеното в исковата си молба. Уточнява, че в нея е допуснал
техническа грешка и целият размер на просрочените плащания е 152 080, 92 евро, а не
164 209,57 евро. Изложени са и подробни съображения, с които се оспорват твърденията на
ответницата, че има качеството на поръчител, а на солидарен длъжник. Ищцовото
дружество посочва, че в настоящия случай относимото законодателство за защита на
потребителите не е приложимо доколкото тя няма качеството на потребител, а и целта на
кредита е била осигуряване на средства за посрещане на оборотните нужди на търговец. Не
счита и клаузите по договора за противоречащи на императивните норми на ЗКИ. Ищецът
се противопоставя и на възражението на ответницата за поредност на плащането и посочва
той не е сред лицата, легитимирани да претендират изплащане на застрахователно
обезщетение от БАЕЗ. Формулира искане за недопускане на представените с отговора на
исковата молба доказателства и за оставяне без уважение на всички доказателствени
искания на ответницата като неотносими и неоснователни. Намира за преклудирана
съобразно чл. 133 от ГПК и възможността на ответницата да формулира въпроси към вещото
лице, доколкото не е сторила това с отговора на исковата молба.
В депозирания отговор на ДИМ, ответницата поддържа възраженията си, направени
в отговора на исковата молба. Излага твърдения, че в исковата молба, обстоятелствената
част на ДИМ и в петитума на последната са посочени три различни суми като размер на
дължимата главница, съответно – 164 209,57 евро, 152 080,92 евро и 148 870,81 евро, както
6
и че в издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист не е отбелязан размерът на
цялата главница. Навежда възражение за наличието на преюдициално застрахователно
правоотношение между кредитополучателя и БАЕЗ, по което трето ползващо се лице било
банката-ищец. От него се правело извод за продължаване на действието на процесния
договор за кредитна линия. Страна по продълженото правоотношение обаче, ответницата не
била. Сочи се също, че страните по договора не са договаряли предоставяне на конкретен
размер на кредитна сума, която да бъде предоставена еднократно от банката и да бъде
върната изцяло на конкретен падеж или конкретни нейни части да бъдат връщани на вноски
с конкретни падежни дати. Излага, че възможността на кредитора да представи намиращите
се у него документи за реалното предоставяне на сумите по договора е вече преклудирано.
Посочва, че не е обвързана с предходно материално правоотношение, възникнало между
настоящия ищец и кредитополучателя по договора за кредитна линия от 2013 год. Въвежда
се и възможността кредиторът да иска повторно заплащане на сума, която вече е получил от
застрахователя или от заложеното имущество.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото
на чл. 154, ал.1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните
твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които
основава исканията и възраженията си.
Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца доказване на реалното
предоставяне на главницата по кредитното правоотношение на кредитополучателя ЕТ
„КОМПАС ЕСОЕС – ЛЪЧЕЗАР ВАНИКОВ“ доколкото правопораждащият
правоотношението факт е установен с влязло в сила решение.
В тежест на ответницата е да установи наведените правопогасяващите и
дилаторните възражения, респективно заплащането на задължението в неговия пълен размер
преди настъпването на падежа му.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ:
сключването на Договор за кредитна линия от 02.09.2013 год. и Допълнителни
споразумения № 1/ 26.08.2014 год, № 2/ 20.08.2015 год. и № 3/ 31.08.2016 год. между
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД като кредитодател и ЕТ „КОМПАС ЕСОЕС
– ЛЪЧЕЗАР ВАНИКОВ“ - кредитополучател и длъжник, Л. С. В. – съдлъжник, М.С.
В. – Р. – съдлъжник и М. Ф.В. – съдлъжник
падежиране на цялото задължение по договора за кредитна линия и приложимите към
него споразумения на 31.08.2017 год.
качеството на солидарен длъжник на М.С. В. – Р. по договора за кредитна линия и
анексите му.
УКАЗВА НА ОТВЕТНИЦАТА , че не сочи доказателства за заплащането на цялата
или част от сумата по кредита преди или след настъпване на падежа на цялото вземане по
договора и неговите анекси.
УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във
връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия
7
помежду им спор - чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор.
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ представените с исковата молба писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ИЩЕЦА в срок до първото по делото съдебно заседание да
представи заверен препис от извлечението от счетоводните му книги, послужило за
издаването на процесната заповед за изпълнение, респективно справка по чл.366 ГПК.
ДА СЕ ИЗИСКА ОТ ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА заверен препис от Решение
№ 87/ 10.10.2019 год. по т. дело № 175 по описа за 2018 год. на Окръжен съд – Силистра.
ДОПУСКА ПРОВЕЖДАНЕ НА СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА,
вещото лице по която след запознаване с материалите по делото, извършване на справка в
счетоводството на страните по спора и предприемането на други необходими за изготвяне
на заключението действия, да даде отговор на следните въпроси:
1. Редовно ли са водени счетоводните записвания на ищеца „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД?
2. Кога и в какъв размер са извършени отделните усвоявания по отпуснатия кредит и
какъв е общият усвоен размер на кредита?
3. Какви погасявания по пера са извършени по кредита от задължените лица, в какъв
размер и кога – за периода от отпускане на кредита до 01.04.2021 год?
4. Към 01.04.2021 год. – по Договор за кредитна линия от 02.09.2013 год., Допълнително
споразумение № 1/ 26.08.2014 год., Допълнително споразумение № 2/ 20.08.2015 год. и
Допълнително споразумение № 3/ 31.08.2016 год. към него имало ли е просрочени
вноски по главница и лихва / обезщетение за забава на просрочени плащания? Колко
вноски по главница са просрочени, за кой период са дължими и какъв е общият им
размер?
5. Въз основа на отговорите по предходните въпроси, вещото лице да посочи към
01.04.2021 год., какви са задълженията, произтичащи по процесния договор за кредит
и допълнителни споразумения към него, като индивидуализира /посочи същите по
пера/ и по размер? Какъв е бил общият размер на задълженията по главница в евро
към същата дата?
6. След издаване на заповедта за изпълнение и след присъединяване на вземането по
образуваното изпълнително дело, има ли доброволни погашения по кредита?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 600 лева,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от уведомяването с представяне на доказателства за
това.
НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице експерт – счетоводител Р.С., включен в
списъка на вещите лица в съдебния район на ВОС за 2021 год., който да се уведоми за
поставените му задачи след представяне на доказателства за внесен депозит от страните.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да депозира заключението си най-късно в
едноседмичен срок преди датата на съдебното заседание, съгласно разпоредбата на чл. 199
от ГПК.
8
УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателен размер на дължимото по
ССЕ възнаграждение следва да представи справка – декларация, съгласно Наредба за вещите
лица.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за служебно изискване на ч. гр. дело
№ 435 по описа за 2021 год. на Районен съд – Силистра
НЕ ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата за издаване на съдебно
удостоверение за снабдяване от БНБ с документите, подавани до Централния кредитен
регистър от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД по договор за кредитна линия на ЕТ
„КОМПАС ЕСОЕС – ЛЪЧЕЗАР ВАНИКОВ”, с идентификационен код *********.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за издаване на съдебно
удостоверение за снабдяване от „Българска агенция по експортно застраховане” със
заверени преписи от Рамкова полица № Б1А091600747/1/ 08.09.2016 год. на Застрахователен
договор № 1101828062535120917/ 12.09.2017 год. и на всички техни приложения, анекси и
споразумения.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата за задължаване на ищеца да
представи всички първични документи за искане и предоставянето на сумите по договора за
кредитна линия от 02.09.2013 год. и споразуменията към него, преди изготвяне на
поисканата ССчЕ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата за задължаване на ищеца да
направи пояснение за свързаност, новиране или самостоятелност на предходна кредитна
линия с тази, договорена на 02.09.2013 год., съобразно текстовете на чл. 3, т. 7 и т. 8 от
последно упоменатия договор.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата по чл. 192 от ГПК за
задължаване на ЧСИ Г. Георгиев, рег. № 767 в КЧСИ за предоставяне на справка за
получените от нея суми по образуваното по негов опис ИД 844/ 2019 год.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на основание чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от
съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение. За
съдействие към Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански, частни
9
наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район на Окръжен
съд Варна, вкл. Окръжен съд – Варна.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен
съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава
СИС при ВРС/, без заплащане на такси, всеки работен ден от 9 до 17 ч.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС: Нора
Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и да изпратят запитване на e-mail:
*********@***.**.
УКАЗВА на страните, че за предприемане действия по започване на процедура по
медиация следва да уведомят съда.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка – заявка за участие в медиация.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 22.03.2022 год.
от 10.30 ч., за която дата и час да се призоват страните ведно с препис от настоящото
определение, като на ищеца се връчи и препис от допълнителния писмен отговор.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10