Р Е Ш Е Н И Е
№ /28.11.2022г.; гр. В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - В., 10-и състав, в открито съдебно заседание, на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Районен съдия: Пламен Танев
при секретаря Гергана Найденова, като разгледа докладваното от съдията Танев гражданско дело № ***24 по описа за 2020г. по описа на Районен съд - В., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от В.Н.П., с адрес ***, срещу М.С.И. и А.Д.Б. с искане да бъде постановено решение, по силата на което:
- Да бъде прогласена нищожността на извършеното на ***. от Н.П. в полза на М.И. упълномощаване, с което на ответницата е предоставено правото от името на упълномощителя да продаде собствената му нива с ид. номер ***, в м-ст „С.“, в землището на гр. И., община А., с площ от *** кв.м., поради липса на съгласие, тъй като П. е страдал от деменция, което състояние не му позволявало да разбира значението и свойството на извършеното и да ръководи постъпките си. В условията на евентуалност се иска да бъде прогласена унищожаемостта на извършеното на ***. от Н.П. в полза на М.И. упълномощаване, с което на ответницата е предоставено правото от името на упълномощителя да продаде собствената му нива с ид. номер ***, в м-ст „С.“, в землището на гр. И., община А., с площ от *** кв.м., поради измама, извършена от М.И. спрямо Н.П., чрез въвеждането му в заблуждение, че сключването на сделката е в негов интерес, както и поради това, че упълномощителят не е могъл да разбира значение и свойството на извършеното и да ръководи постъпките си;
- В условията на евентуалност, да бъде прогласена нищожността на Договор за покупко – продажба, обективиран в НА с вх. номер ***от ***., акт **, том **, н.д. ***за имот с ид. номер ***, в м-ст „С.“, в землището на гр. И., община А., с площ от *** кв.м., сключен между М.С.И., като продавач, и А.Д.Б., като купувач, поради липса на съгласие от страна на собственика на имота Н.П. и липса на основание. В условията на евентуалност се иска и унищожаването на Договор за покупко – продажба, обективиран в НА с вх. номер ***от ***., акт **, том **, н.д. ***за имот с ид. номер ***, в м-ст „С.“, в землището на гр. И., община А., с площ от *** кв.м., сключен между М.С.И., като продавач, и А.Д.Б., като купувач, поради измама, в който упоменатата цена е ниска и не е определена в интерес на собственика на имота Н.П., както и поради това, че договорът е бил сключен от недееспособен;
- В условията на евентуалност, при неуважаване на горните искове, се иска от съда да бъде постановено решение, по силата на което да бъде развален Договор за покупко – продажба, обективиран в НА с вх. номер ***от ***., акт **, том **, н.д. ***за имот с ид. номер ***, в м-ст „С.“, в землището на гр. И., община А., с площ от *** кв.м., сключен между М.С.И., като продавач, и А.Д.Б., поради неизпълнение от страна на купувача за заплащане на сумата от 600,00 лв., продажна цена.
Твърди се в исковата молба следното: Ищецът е наследник на Н.Т.П., починал на ***. На ***. Н.Т.упълномощил М.И. да го представлява при продажбата на следния недвижим имот – ид. номер ***, в м-ст „С.“, в землището на гр. И., община А., с площ от *** кв.м., за продажна цена, не по – ниска от половината му данъчна оценка. На ***. имотът бил продаден от М.И. на А.Б.. Договорената цена от 600,00 лв. продавачът получил пряко от купувача преди подписване на НА.
Приживе наследодателят бил освидетелстван, като страдащ от „мозъчносъдова болест – съдова деменция“. По молба на ищеца било образувано производство за поставянето на Н.П. под запрещение. С Решение по гр.д. с номер ***/***г. П. бил поставен под ограничено запрещение, поради наличие на душевна болест и неспособност да се грижи сам за интересите си. Сочи се, че още към ***., когато М.И. е била упълномощена да продаде процесния недвижим имот П. е страдал от старческо слабоумие, като бил в обективна невъзможност да се самоконтролира, да разбира значението на това, което върши. Оспорва се да е имало изобщо плащане на продажната цена на имота. Твърди се, че упълномощаването на лицето И. е нищожно поради липса на съгласие, а в условията не евентуалност е унищожаемо, поради недееспособност и измама. Следователно и договорът за покупко – продажба на имота се явява нищожен, поради липса на съгласие или в условията на евентуалност е унищожаем, поради недееспособност и измама. В условията на евентуалност се сочи, че договорът е развалим поради неизпълнение от страна на купувача за заплащане на продажната цена. Излага се, че пълномощното не съдържа конкретно изявление относно времето, мястото и начина, по който упълномощителят следва да получи лично продажната цена. Освен това пълномощното не включвало възможност упълномощеното лице да получи продажната цена в брой лично.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника А.Б.. Сочи се, че исковете са допустими, но неоснователни. Атакуваното пълномощно съдържа всички изискуеми реквизити. Не е необходимо изрично в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи. Липсват доказателства, че към момента на подписване на пълномощното Н.П. е страдал от слабоумие и не е могъл да разбира значение и свойството на извършеното. Сочи се, че П. сам се е грижел за себе си и домакинството си и е можел да разбира значението и свойството на извършеното. В случая имотът е бил продаден на цена, по – висока от данъчната оценка. Не е налице измама. Липсва умишлено въвеждане в заблуждение. Продажната цена по договора е била напълно заплатена на М.И. преди подписване на НА.
Постъпил е отговор и от ответника М.И.. В него се излага следното:
Ответницата
се познавала с Н.П. от началото на 2017г. Бил подписан договор за
посредничество от ***г. за продажба на имоти. Не оспорва обстоятелството, че по
силата на сключено пълномощно е продала на А.Б. процесния
недвижим имот при условията, посочени в НА. Липсват доказателства, които да
установяват по безспорен начин, че към ***. П. е проявявал дори симптоми на
дементен синдром, още по – малко, че му е била поставена такава диагноза. През
м.02.***г. същият се явил лично в кантората на нотариус Тикова за изповядване
на три договора за покупко – продажба. През м.06.***г. П. сам е сключил договор
за издаване и обслужване на дебитни карти за физически лица с „***“ ЕАД. През ***г.
самият ищец е инициирал производство за делба. Пълномощното съдържа всички
необходими реквизити. Към момента на подписването му представляваният е бил във
възможност да разбира значението и свойството на извършеното и да ръководи
постъпките си. Не е налице измама. Липсват данни, които да обосноват наличие на
умишлено въвеждане в заблуждение за подписване на упълномощителната сделка.
Сочи се, че продажната цена е била заплатена.
С оглед събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за наследници на Н.Т.П., починал на ***., единственият негов наследник е В.Н.П., ищец по делото.
По делото е приложено атакуваното от ищеца пълномощно, от което се установява следното: На ***. Н.П. упълномощил М.С.И. да извърши всички необходими фактически и правни действия пред всички организации и учреждения в страната, включително и пред нотариус, като го представлява при извършването на разпоредителни действия, а именно покупко-продажба, вкл. и като договаря сама със себе си, включително и с лица, които също представлява и упълномощава по закон при прехвърлянето на притежаваните от Н.П. недвижими имоти, измежду които и процесният имот – нива с площ от ***дка., ПИ с номер ***в землището на с. И., община А., местност „С.“. В пълномощното е посочено още, че пълномощникът може да сключва и предварителни договори за покупко-продажба на имота при цена и срокове, каквито договори. Уговорено е, че продажната цена следва да бъде получена в брой или по банков път по сметка на упълномощения.
На ***. е сключен договор за покупко-продажба на имота, обективиран в НА с номер **, том *, рег. номер ***, дело ***от ***г. Установява се, че пред нотариус Б.М.С.И., като пълномощник на Н.П., продала на А.Д.Б. процесният недвижим имот с ид. номер ***, в местност „С.“, с площ от ***дка. Установява се, че продажната цена е 600,00 лв., а продавачът получил от купувача продажната цена напълно преди подписване на договора. Данъчната оценка на имота е била 597,40 лв.
Установява се от медицинско удостоверение с номер 1343/***.***г., издадено от д-р И.В., психиатър при ДКЦ „С. М.“ ЕАД, гр. В., че на Н.Т.П. му е поставена диагноза Мозъчносъдова болест – съдова деменция. Посочено е, че през последните години Н.променил поведението си. Занемарил личната и битовата хигиена. Масата в стаята, в която живее, била претрупана с мръсни съдове и развалена храна, по пода били нахвърляни камари от дрехи и завивки. Банята и тоалетната били в отвратително състояние. Същият е в много лош външен вид, ориентиран за собствена личност, но дезориентиран за време. Имал забавен мисловен процес. Не бил в състояние да харчи разумно пенсията си. Започнал да разпродава имотите си на много ниски цени.
На ***.***г. било постановено
решение от ОС – В. по гр.д. с номер ***/***г., с което Н.П. е бил поставен под
ограничено запрещение. В мотивите на самото решение съдебният състав е посочил,
че безспорно лицето страда от умерен дементен синдром. При разпита му в съдебно
заседание същият отговаря адекватно на част от зададените въпроси, като в
същото време отговорите на въпроси, които изискват по – сериозна мисловна
дейност, го затрудняват. П. не си
спомнял кога е продал недвижимите си имоти, има ли налични парични средства и
дали е посещавал лекар.
От постановление за прекратяване на наказателно производство от 30.01.2020г. се установява, че за изясняване причината за смъртта на Н.П. била изготвена СМЕ. От заключението се установявало, че при починалия са установени: голям кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, мозъчна атеросклероза, генерализирана атеросклероза, хипертонична болест – хипертрофия и дилатация на миокарда, аортна аневризма, венозен застой във вътрешните органи, отоци по подбредриците, мускатов черен дроб, миокардиосклероза, коронаросклероза и срастване на междучревни бримки.
По делото са приложени НА за покупко-продажба на недвижими имоти, видно от които Н.Т.П. е продал на М.С.И. ид.ч. от свои имоти през ***г. И трите сделки са извършени през месец февруари ***г. И в трите НА не е посочено по какъв начин е била заплатена дължимата продажна сума в полза на продавача Н.П.. В НА **, том *, рег. номер ****, дело ** от ***г. е посочено, че Н.П. е продал на М.И. ½ ид.ч. от своя имот с ид. номер ***., находящ в с. З., местност „П. с.“. Данъчната оценка на този имот е 2813,15 лв. Единствено е посочено, че уговореното плащане по сделката е посочената цена в НА. А посочената цена в НА е само данъчната оценка. На ***.***г. този имот е бил продаден на трето за спора лице за сумата от 71 287,80 лв.
На ***.***г. Н.П. е упълномощил М.И. да го представлява пред държавни институции и пред съдилища, безсрочно.
През м.**.***г., м. **.***г., м.**.***г. и ***.***г. Н.П. е сключил договори с мобилен оператор, като е пожелал използването на интернет услуги и е сключил договор за няколко тарифни плана. Впечатление прави, че за една година лицето е сключило няколко договора за доставка на интернет услуги. От приложените по делото фактури от „В.“ се установява, че сметките, които Н.П. е натрупвал от ползването на мобилни услуги надвишават стойността от 100,00 лв. месечно.
Видно от НА за покупко-продажба на недвижим имот с номер ***, том *, рег. номер ***, дело ** от ***г. Н.П. е продал на М.И. собствената си ½ ид.ч. от поземлен имот с номер ***, находящ се в с. З., местност „Е.Е.“, както и ½ ид.ч. от поземлен имот с номер ***, също находящ се в с. З., но в местност „П. с.“. Продажната цена е била в размер на общо 5500,00 лв., която е по – малко от данъчната оценка на ид.ч. на втория имот – ***лв. Н.П. е продал през ***г. на М.И. и ½ ид.ч. от поземлен имот с номер ***, в с. З., местност „Л.“.
В открито съдебно заседание бе разпитан св. Ж. Т.. Свидетелят заяви
следното: „През м.**.***г.
съм изповядвала сделки с предмет покупко-продажба на недвижим имот и страни Н.П.
и М.И.. Мисля, че в рамките на месец, месец и половина, бяха три сделки.
Страните ми предоставиха всички документи, които са изискуеми от закона. При
посещението на Н.в кантората ми не ми направи впечатление, че лицето е
дезориентирано за време и място, както и че не разбира причината, поради която
ме посещава. Направи ми впечатление, че човекът е доста интелигентен,
ориентиран, говорехме за времето, даже спомена, че разбира френски. Аз следя за
плащането на сумите. За мен е било ясно, че е платено пред мен на ръка, в брой.”
От писмо, изходящо от Диагностично – консултативен център „С. М.“ ЕООД – В., се установява, че лицето Н.Т.П. е регистрирано в амбулаторния журнал на д-р И.В. към дата ***.***г. В журнала не е отбелязано предписано лечение.
От приложената справка за наличие на банкови сметки на клиент Н.П. в „Ю. Б.“ АД прави впечатление, че лицето е откривало и закривало банкови сметки в един и същ ден или пък е притежавал такива за период от броени дни. За пример може да се посочи, че има открити и закрити банкови сметки на ***.***г., както и на ***г.
В открито съдебно заседание бе разпитан св. И.В., който изложи следното: „Когато влязохме с ищеца в имота на Н., видях един възрастен, слаб човек, облечен в стари, позацапани дрехи и действително на главата му, на темето, имаше една рана, кървяща, с дължима около 6-7 см, за която той не можа да даде отговор от какво е причинена и защо не я лекува. В потвърждение на това, че живее в крайно нехигиенични условия влязох в тоалетната – капакът беше счупен на земята и всичко наоколо беше изцапано с изпражнения и някои от тях бяха разнесени почти до стаята, в която живее. На пода в стаята, която Н.обитаваше, имаше една камара дрехи, завивки, книги. На леглото имаше остатъци от храна – изгнили, мухлясали, цялото му поведение излъчваше недоумение. Беше ориентиран добре за собствена личност, но дезориентиран за времето, обществените събития, не знаеше и не помнеше важни скорошни събития от живота си. Поведението му беше на човек с напреднала деменция. Нямаше спомен за сделките, които беше сключвал. Моето заключение беше, че лицето Н.П. страдаше от деменция. Дементните хора не съзнават, че са болни, поради тази причина не съзнават и потребността от лечение.“
В съдебно заседание бе разпитан и св. В. С. И., който заяви следното: „Впечатленията ми от Н.са, че последните години особено той нямаше трезва преценка за имотни отношения, парични. Той живееше до Ч. п., минавал съм, беше в много окаяно състояние.“
Като свидетел в съдебно заседание се яви и нотариус Б., която заяви, че пълномощникът в процесното пълномощно е заявил пред нотариуса, че е продавачът е получил сумата, предмет на сделката. Свидетелят заяви, че лично не се е убедила, че Н.П. е получил продажната сума. Заяви, че на нея й било казано, че парите по сделката били получени от Н.на ръка.
В подкрепа на твърденията на ответниците бе разпитан и св. Н.Ч.. Същата посочи, че през ***г. се е запознала с Н.П., тъй като последният бил обявил имот за под наем в Г. м.в гр. В.. До есента на ***г. имала достатъчно срещи с него. Помогнала му да си намери чистач за дома. Изложи, че не й е било направено впечатление Н.да е бил объркан или дезориентиран.
Като свидетел бе разпитано и лицето З. Т., която заяви следното:
„Съпругът ми е първи братовчед на В.. Те са деца на двама братя. С М. се
видяхме на събрание на кооперацията на с. З. и разбрахме, че се занимава с
имоти. Поверихме й да се занимава с имотите ни. Имахме й пълно доверие.
Впечатленията ми за здравословното състояние на Н.през ***г. – ***г. са много
добри. Винаги е бил спретнат, чист. Не ми е направило впечатление да е бил
дезориентиран за време и място, да забравя.“
Последният свидетел, разпитан в открито съдебно заседание, бе И.М. – И., която посочи следното: „Аз извърших нотариална заверка на пълномощно с рег. номер ***и ***. Пълномощното беше изготвено в кантората от служител на кантората. В случая не ми е направило впечатление Н.да не може да разбира значението и свойството на извършеното. Той самият си прочете пълномощното. Обсъдихме, че това са недвижимите имоти, за които желае да упълномощи друго лице да ги продаде. Когато човек дойде да направи упълномощаване се предполага, че е преценил какво иска да продаде и на каква сума. В случая Н.е казал, че желае да му бъде изготвено пълномощно за разпореждане с тези недвижими имоти, като не желае да бъде посочена изрична цена. Не обърнах внимание дали Н.беше сам в кантората или не беше.“
Въз основа на така приетата фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
С оглед на така предявената искова претенция от ищеца в негова тежест бе да установи, че наследодателят му Н.П. е страдал от деменция, което състояние не му е позволявало да разбира значението и свойството на извършеното и да ръководи постъпките си към ***., а и след това.
Като за начало на своите изводи, съдът трябва да посочи и обясни какво представлява заболяването „съдова деменция“ и какви са нейните отражения у поведението на заболелия. При служебна проверка в медицинската литература настоящият съдебен състав установи, че деменцията е състояние, което засяга паметта, мисленето и социалните способности. От медицинска гледна точка деменцията представлява неврологично дегеративно заболяване, което ограничава и потиска умствените способности, мозъчните функции и физическите възможности на пациента. Един от първите знаци е лоша, краткотрайна памет, забравяне на скорошни събития и факти, случки и действия. Обикновено в началния стадий се установява още загуба на представа за времето, трудно ориентиране дори на познати места. Последното е особено показателна индикация за здравословен проблем. Съдовата деменция е придобито заболяване, при което се наблюдава упадък на когнитивните функции на индивида и личностови промени, в резултат на остри или хронични нарушения в мозъчния кръвоток, причинени от увреждания на кръвоносните съдове. Най-често съдовата деменция е следствие на мозъчна атеросклероза. Атеросклеротичните промени, които се наблюдават в мозъчните съдове, не се различават от тези в другите области, засегнати от заболяването, като коронарните артерии или артериите на системното кръвообращение. Патологичните механизми на увреждане също не са различни и в основата си са процеси на облитериране и тромбообразуване, както и в нередки случаи на разкъсване на съдовата стена поради натрупване на атеросклеротични плаки и промени в структурата й. В началото на заболяването атеросклеротичните промени се изразяват с псевдоневрастенен синдром, т.е. с отслабено активно внимание, емоционална инконтиненция (трудно овладяване на емоции), трудно усвояване на нови знания и умения, затруднена превключваемост на вниманието, която се изразява в трудно прехвърляне на вниманието от една дейност върху друга. На фона на гореописаните симптоми се появяват: хипохондричност, оплаквания от главоболие, което се засилва вечер или след натоварване, често се съобщава за пристъпи на световъртеж. Болните са склонни към депресивни състояния. В развитието на заболяването на преден план излизат паметовите нарушения, които обикновено правят по-силно впечатление на околните и става ясно, че съществува реален проблем. Паметовият дефицит при ясно съзнание засяга предимно краткосрочната и фиксационната памет (тази, която ни помага да се ориентираме в дадена обстановка). Паралелно се появява и едно, а по-често няколко от следните когнитивни разтройства: нарушения в ориентацията, концентрацията, в способността за планиране на дейности, нарушена способност за изпълнение на сложни комплексни задачи, афазия (езиково нарушение), апраксии. Характерна за съдовата деменция е т.нар. атеросклеротична промяна на характера, която има следните характеристики: болните стават егоистични, дребнави, придирчиви, започват да досаждат на околните със забележки и изисквания, говорят прекалено много, безцеремонни са и лесно влизат в конфликти. Чертите, които са имали в характера си, се изострят до степен на абнормност, като в интересите им започват да вземат връх инстинктивните пориви за задоволяване на потребностите, а общоприетите норми преминават на заден план. По-късно освен фиксационната памет се засягат ретенционната (отговорна за съхранението на информацията) и репродукционната памет (тази, която се изразява в спомняне). Мисленето се забавя, става излишно детайлно, изгубва се способността за разграничаване на съществено от несъществено. Речта е бедна и стереотипна. Следва да се посочи, че деменцията е прогресиращо заболяване, което засяга когнитивната сфера и причинява кортикални неврологични разстройства. Заболяването се основава на прогресивен невродегенеративен процес, който унищожава мозъка всяка година. В крайна сметка болестта води до тотална деменция и дефицитни неврологични симптоми. Ядрото на личността е напълно унищожено: пациентите забравят своите роднини, името си.
Именно с оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че
заболяването, от което се твърди, че е страдал Н.П., не може да се появи
изведнъж, към точно определен момент и дата. Същото следва да е съществувало
продължително време и да се е надграждало с времето. В тази връзка е необходимо
да се изследва цялостното поведение на наследодателя на ищеца в периода около
важната за процеса дата ***.
Самият Н.П. е починал на ***.
или година и половина след изготвяне на процесното пълномощно, с което е
упълномощил М.И. да извършва всички фактически и правни действия пред всички
организации и учреждения в страната, включително и пред нотариус, като го
представлява при извършване на разпоредителни сделки, а именно
покупко-продажба, вкл. и като договаря сама със себе си при прехвърлянето на
притежаваните от Н.П. недвижими имоти. Впечатление прави, че в това пълномощно
изрично е посочено, че пълномощникът може да сключва и предварителни договори
за покупко-продажба на имота при цена и
срокове, каквито договори. Още тук се се забелязва индиция за
съществуването на определен проблем в структурирането на логически издържано
волеизявление, доколкото житейската логика изисква и включва в себе си
възможността на всеки продавач на собствен имот да постави съответна цена на
продукта или ценови диапазон, без да прехвърля тази възможност на трето лице и
то по силата на изрично нотариално заверено пълномощно.
Към ***.***г. д-р И.В.,
психиатър, е издал медицинско удостоверение, от което се установи, че на Н.П.
му е била поставена диагноза „мозъчносъдова болест – съдова деменция“. В
удостоверението е посочено, че Н.бил дезориентиран за време, имал забавен
мисловен процес, разпродавал имуществото си на много ниски цени, живеел в
изключително лошо битово положение и не поддържал лична хигиена. На ***.***г. с решение на Окръжен съд
– В. по гр.д. с номер ***/***г. Н.П. бил поставен под ограничено запрещение,
като съдът е приел, че безспорно лицето страда от умерен дементен синдром.
Съдебният състав е посочил, че лицето се затруднява, когато трябва да отговаря
на въпроси, които изискват по – сериозна мисловна дейност. П. не си спомня кога
е продал имотите си, не си спомнял да е посещавал лекар, както и дали има
налични парични средства. Дванадесет дни след поставянето на лицето под
ограничено запрещение то починало, като по делото се установи, че причината за
смъртта му била – голям кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, мозъчна
атеросклероза, генерализирана атеросклероза, хипертонична болест – хипертрофия
и дилатация на миокарда и др. Важното в случая е, че е установен голям
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, мозъчна атеросклероза. Както бе
посочено по – горе най-често съдовата деменция е следствие на мозъчна
атеросклероза. Това е втората индикация, че лицето в действителност е страдало
от такова заболяване.
С оглед на това и доколкото изложеното в медицинското удостоверение на д-р В.съответства като заключение, прието от съдебния състав по гр.д. с номер ***/***г. по описа на ВОС, то настоящият съдебен състав намира, че следва да даде изцяло вяра на свидетелските показания именно на психиатъра д-р В.. Същият в открито съдебно заседание изложи отново своите впечатления от лицето П.. Посочи следното: „Когато влязохме с ищеца в имота на Н., видях един възрастен, слаб човек, облечен в стари, позацапани дрехи и действително на главата му, на темето, имаше една рана, кървяща, с дължима около 6-7 см, за която той не можа да даде отговор от какво е причинена и защо не я лекува. В потвърждение на това, че живее в крайно нехигиенични условия влязох в тоалетната – капакът беше счупен на земята и всичко наоколо беше изцапано с изпражнения и някои от тях бяха разнесени почти до стаята, в която живее. На пода в стаята, която Н.обитаваше, имаше една камара дрехи, завивки, книги. На леглото имаше остатъци от храна – изгнили, мухлясали, цялото му поведение излъчваше недоумение. Беше ориентиран добре за собствена личност, но дезориентиран за времето, обществените събития, не знаеше и не помнеше важни скорошни събития от живота си. Поведението му беше на човек с напреднала деменция. Нямаше спомен за сделките, които беше сключвал. Моето заключение беше, че лицето Н.П. страдаше от деменция. Дементните хора не съзнават, че са болни, поради тази причина не съзнават и потребността от лечение.“
Тези свидетелски
показания са дадени от медицинско лице, което на по – късен етап издава и
медицинско заключение, изложеното в което се потвърждава и от съдебния състав,
разгледал производството за поставяне на Н.П. под ограничено запрещение. Освен
това самият свидетел няма връзка със страните и не се представиха каквито и да
било доказателства, че същият има интерес от изхода на спора.
Не без значение за изхода
на делото е и анализът на останалите доказателствени
материали. В тази насока съдът установи, че Н.П. е продал на М.И., която е
станала и негов пълномощник на по – ранен етап, ид.ч.
от свои имоти през м. февруари ***г. И в трите НА, в които са били обективирани сделките, не е посочено по какъв начин е била
заплатена дължимата продажна сума, поради което не може да се направи извод, че
такава е била заплатена. Нещо повече. Налице е фрапантна разлика в стойността,
за която е продаден имот с номер *** в с. З., местност „П. с.“ от М.И. на трети
лица и стойността, която съдът приема, че е заплатена на Н.П. за неговата ид. част от имота. Само четири месеца след придобиване на
имота на цена от 2813,15 лв., данъчна оценка, доколкото липсва друга цена в НА,
имотът е бил продаден за 71 287,80 лв. Това е близо 25 пъти по – висока цена,
увеличена в рамките на четири месеца през ***г. Житейската логика не присъства
в случая, доколкото няма как да бъде обяснено защо е налице такава разлика в
стойността на един имот. Това е поредната индиция,
която води до извод, че и към него момент лицето Н.П. вече е страдал от
заболяването „съдова деменция“, което не му е
позволявало да разбира значението и свойството на извършеното и да ръководи
постъпките си.
Следващото съмнение
относно възможността лицето да разбира значението и свойството на извършеното и
да ръководи постъпките си идва от факта, че за близо една година – от м. **. ***г. до м.**.***г. П. е сключил няколко договора с
един и същ мобилен оператор, като винаги изрично е пожелавал използването на
интернет услуги. Сметките му са надвишавали сумата от 100,00 лв. месечно. Не се
събраха данни какви са били причините лице на възрастта на Н.да ползва толкова
много месечен интернет и то през няколко мобилни апарата. Паралелно с тези
договори лицето е откривало и закривало банкови сметки в един и същ ден или пък
е притежавало такива за няколко дни. Например на ***.***г. е открита и закрита
банкова сметка. ***.***г. В своята съвкупност тези факти представляват косвено
доказателство и поредна индиция, че и към момента на
подписване на процесното пълномощно – ***. Н.П. не е
можел да разбира значението и свойството на извършеното и да ръководи
постъпките си.
Свидетелските показания на
св. Н.Ч. остават изолирани от събрания доказателствен
материал. Показанията на св. З. Т. също не могат да оборят изложеното по –
горе, още повече че настоящият ответник М.И. се е занимавала с продажбата на
имоти и на самия свидетел, поради което до някаква степен показанията на Т.може
да се приеме, че не са напълно обективни. Твърденията на свидетелите, като „не
ми е направило впечатление да е бил дезориентиран за време и място“ влизат в
колизия с твърденията на св. В.. Последният има съответното медицинско
образование, което явно може да му позволи да има правилен поглед върху
обстоятелството дали Н.П. е бил дезориентиран за време и място. В подкрепа на
показанията на св. В.са и показанията на св. В. И., който заяви, че Н.П. е
нямал адекватна преценка за имотните си отношения, както и че е бил в окаяно
състояние.
От разпита на св. Б. се
установи, че пълномощникът в процесното пълномощно сам е заявил пред нотариуса, че
продавачът е получил сумата от покупко-продажбата на имота и то на ръка. Т.е.
единственият начин, по който се установява, че е имало плащане са думите на
упълномощеното лице, което, както бе посочено по – горе, вследствие е била и
купувач на имоти на П., а освен това е имала и възможността да договаря сама
със себе си и да получава плащане по своята сметка. Може такъв подход да не е
законово неприемлив, но оставя впечатление, че в действителност Н.П., поради
своето заболяване, не е могъл успешно да защити своите права, участвайки в
самата сделка и потвърждавайки получаването на продажната цена.
Останалите събрани по
делото доказателства не спомагат за изясняване на фактическата обстановка,
поради което съдът няма да ги обсъжда.
Изводът на настоящия
съдебен състав е, че доколкото съдовата деменция е
болестно състояние, което се развива във времето и засяга все повече
състоянието на заболялото лице, то към датата на сключване на атакуваното по
делото пълномощно – ***., а и преди
това, Н.П. вече е страдал от това заболяване. Както се установи по – горе
заболяването не позволява на лицето да разбира значението и свойството на
извършеното и да ръководи постъпките си.
Чл. 26 ЗЗД урежда, че нищожни са договорите, които противоречат на закона или го
заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и
договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат
невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона
форма, основание, както и привидните договори. Съдът намира, че от
изложената фактическа обстановка изобщо не може да се говори за нищожност на
сключеното пълномощно, поради противоречие на закона, нито поради накърняване
на добрите нрави. Не е налице и липса на предписана от закона форма, нито пък
има и невъзможен предмет. Няма данни договорът да е привиден. Именно поради
това единствено ще бъде коментирано твърдението на ищеца за нищожност на
пълномощното, поради липса на съгласие. В тази връзка е постановено
Тълкувателно решение номер 5 от 2020г. по ТД 5/2020г. по описа на ВКС, в което
е изложеното следното: „Законът за задълженията и договорите
предвижда, че са нищожни договорите, при които липсва съгласие /чл. 26, ал. 2,
изр. 1, пр. 2 ЗЗД/, а са унищожаеми договорите,
сключени от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира
или да ръководи действията си /чл. 31, ал. 1 ЗЗД/. Липсва съгласие по смисъла
на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД, когато външно волята на дееспособното лице
е обективирана чрез надлежно поведение, но зад
изявлението липсва вътрешно волево решение. Волеизявленията /предложение и
приемане/ са направени и съвпадат, но някое от тях или и двете са направени при
„съзнавано несъгласие” – без намерение за обвързване. Когато договорът е
сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира
или да ръководи действията си, договорът е унищожаем,
тъй като е дадено съгласие, но без разум /липсва елементът „съзнаване”/.
Използваният от доктрината и съдебната практика разграничителен критерий -
„съзнавано“, респективно „несъзнавано отсъствие на воля“ - съответства напълно
на значението на думата „съзнавам“, която означава „зная, разбирам какво върша,
имам ясна представа за постъпките и състоянието си“. Ето защо фактическият
състав на чл.31, ал.1 ЗЗД по естеството си е проявление на несъзнавана липса на
воля. За разлика от това, в мотивите по т.ІІ на ТР № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. дело №5/2014
г. на ОСГТК, Върховният касационен съд е 5 приел, че липсата на съгласие по
смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД е тежък порок на правната сделка,
който е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана липса
на съгласие“ /например – изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за
обвързване – на шега, като учебен пример и др. подобни/. В случаите на чл. 31,
ал. 1 ЗЗД може да е налице невъзможност да се разбират или да се ръководят
действията по причини, дължащи се на ментални и психични проблеми, когато
лицето формално се води дееспособно, т.е. не е поставено под запрещение.
Необходимо е това състояние да е било налице към момента на извършване на
сделката. Опорочаващият факт на волеизявлението в хипотезата на чл.31, ал. 1 ЗЗД се състои в това, че е извършено при разстроено съзнание. Без значение е
продължителността на това състояние. Невъзможността на лицето да разбира или да
ръководи действията си може да се дължи на различни причини, както временни - алкохолно
опиянение, въздействие на наркотици, интоксикация и др., така и трайни. В
законовата разпоредба липсва разграничаване на конкретните причини според вида
и степента, в която те засягат възможностите на лицето да действа разумно.
Поради това, на основание чл.31, ал.1 ЗЗД са унищожаеми
и договорите, сключени от дееспособни лица в състояние на трайна неспособност
да разбират или да ръководят действията си и когато тяхното състояние обективно
е обуславяло поставянето им под запрещение, като се има предвид, че правните
последици от поставянето под запрещение настъпват за в бъдеще. Този извод
следва и от тълкуването на разпоредбите на чл.31, ал.1 и ал.2 ЗЗД в тяхната
взаимовръзка. Следователно няма легални, теоретични или практически основания
да се приеме, че договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването
му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи
действията си, е нищожен, а не унищожаем.“
Настоящият съдебен състав достигна до изводи, че лицето Н.П., към датата на сключване на пълномощното, атакувано с исковата претенция, не е можело да разбира значението и свойството на извършеното и не е можело да ръководи постъпките си, поради наличие на заболяване – съдова деменция, която е прогресирала с времето. Т.е. това пълномощно не е нищожно, поради липса на съгласие, а е унищожаемо, предвид даденото съгласие, но без разум, т.е. без съзнаване. Главният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, поради неоснователност.
Предявеният в условията на
евентуалност иск за унищожаемост на пълномощно от ***.
се явява основателен и следва да бъде уважен. Чл. 31 ЗЗД урежда, че унищожаем е договорът, сключен от
дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да
ръководи действията си. Унищожението на такъв договор не може да се иска
след смъртта на лицето, освен ако преди
смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството
за недееспособността произлиза от същия договор. В случая преди смъртта на Н.П.
настоящият ищец е поискал поставянето му под запрещение. Налице са основанията
за уважаване на исковата претенция. Не е изтекла погасителната давност, уредена
в чл. 32 ЗЗД.
Чл.
34 ЗЗД урежда, че когато
договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва
да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. Т.е. законът дава
едни и същи правни последици, като се счита, че получените права въз основа на
унищожена сделка не са настъпвали. Следователно и упълномощаването на лицето М.С.И.
да се разпореди с имот с имот с ид. номер ***,
в м-ст „С.“, в землището на гр. И., община А., с площ
от *** кв.м. отпада с обратна сила.
С оглед на
гореизложеното предявените искове да бъде прогласена нищожността на договора за
покупко-продажба, обективиран в НА с
вх. номер ***от ***., акт **,
том **, н.д. ***за имот
с ид. номер ***, в м-ст „С.“,
в землището на гр. И., община А., с площ от *** кв.м., сключен между М.С.И.,
като продавач, и А.Д.Б., като купувач, поради липса на съгласие от страна на собственика на имота Н.П. и липса на основание се явяват също
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Обяснена бе разликата между липса
на съгласие и невъзможност лицето да ръководи действията и постъпките си.
Доколкото
обаче има направено от ищеца искане за обявяване унищожаемост
на договора за покупко-продажба, както и направени твърдения, че лицето не е
могло да разбира значението и свойството на извършеното и да ръководи
постъпките си, то за настоящия съдебен състав е ясно, че е бил предявен иск по
реда на чл. 31 ЗЗД, въпреки че ищецът е посочил, че наличието на предпоставките
за уважаване на претенция по реда на чл. 31 ЗЗД водят до нищожност на сделката,
поради липса на съгласие. Именно поради и това и поради факта, че порокът на упълномощителната сделка води след себе си до същия порок и
спрямо сключената от пълномощника сделка следва да се приеме, че договора за
покупко-продажба, обективиран в НА с
вх. номер ***от ***., акт **,
том **, н.д. ***за имот
с ид. номер ***, в м-ст „С.“
е унищожаем на същото основание и по същите мотиви, с
които съдът прие, че е унищожаема и упълномощителната сделка, обективирана
в пълномощно от ***. Нещо повече. Дори да се приеме, че няма предявен
подобен иск, то съдът отново следва да се произнесе по въпроса дали е налице
недействителност на Договора за покупко – продажба. Това
е така, защото при унищожаемо пълномощно, сключената
от упълномощения сделка с трето лице не поражда правно действие и съдът следва
да обяви това в своя диспозитив.
По разноските:
Съдът, като взе предвид изхода на спора,
намира, че на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците дължат солидарно на ищеца сторените от
последния разноски в производството в размер на 317,00 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Н.П.,
ЕГН **********, срещу М.С.И., ЕГН **********, иск да бъде постановено решение,
по силата на което да бъде прогласена нищожността
на извършеното на ***. от Н.Т.П., ЕГН **********, в полза на М.С.И., ЕГН **********,
упълномощаване, обективирано в Пълномощно на л. 25 от
делото, с което на М.С.И. е предоставено правото от името на упълномощителя Н.Т.П. да продаде собствената му нива с ид. номер ***, в м-ст „С.“, в
землището на гр. И., община А., с площ от *** кв.м., поради липса на съгласие.
ПРОГЛАСЯВА унищожаемостта на извършеното на ***. от Н.Т.П., ЕГН **********, в полза на М.С.И., ЕГН **********, упълномощаване, обективирано в Пълномощно на л. 25 от делото, с нотариална заверка на подписите, с което на М.С.И. е предоставено правото от името на упълномощителя Н.Т.П., ЕГН **********, да продаде собствената му нива с ид. номер ***, в м-ст „С.“, в землището на гр. И., община А., с площ от *** кв.м., поради това, че упълномощителят Н.Т.П. към ***. не е могъл да разбира значение и свойството на извършеното и да ръководи постъпките си.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Н.П., ЕГН **********, срещу А.Д.Б., ЕГН *********, иск да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прогласена нищожността на Договор за покупко – продажба, обективиран в НА с вх. номер ***от ***., акт **, том **, н.д. ***за имот с ид. номер ***, в м-ст „С.“, в землището на гр. И., община А., с площ от *** кв.м., сключен между М.С.И., ЕГН **********, като продавач, и А.Д.Б., ЕГН *********, като купувач, поради липса на съгласие от страна на собственика на имота Н.Т.П., ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Н.П.,
ЕГН **********, срещу А.Д.Б., ЕГН *********, иск да бъде постановено решение,
по силата на което да бъде прогласена нищожността на Договор за покупко – продажба, обективиран
в НА с вх. номер ***от ***., акт **, том **,
н.д. ***за имот с ид. номер ***, в м-ст „С.“, в землището на гр. И., община А., с площ от ***
кв.м., сключен между М.С.И., ЕГН **********, като продавач, и А.Д.Б., ЕГН *********,
като купувач, поради липса на основание.
ПРОГЛАСЯВА унищожаемостта на Договор за покупко – продажба, обективиран в НА с вх. номер ***от ***., акт **, том **, н.д. ***за имот с ид. номер ***, в м-ст „С.“, в землището на гр. И., община А., с площ от *** кв.м., сключен между М.С.И., ЕГН **********, като пълномощник на продавача Н.Т.П., ЕГН **********, и А.Д.Б., ЕГН *********, като купувач поради това, че упълномощителят Н.Т.П. към ***. не е могъл да разбира значение и свойството на извършеното и да ръководи постъпките си.
ОСЪЖДА М.С.И., ЕГН **********, и А.Д.Б., ЕГН *********, да заплатят солидарно в полза на В.Н.П., ЕГН **********, сумата от общо 317,00 лв., представляваща сторени в производство съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – В..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................