Р Е Ш Е Н И Е
№ 148
Гр.П.,09.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповски районен съд, в
публично заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
При секретар
И.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 393 по описа на 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът- К.М.Я. ***, действащ чрез адв.С.М.
от ТАК, твърди, че на 04.05.2018г. било образувано ДП № 255 по описа на РУ - П. водено против него, за престъпление по чл.343б от ал.3 НК - за това, че на 30.04.2018г., около 21,45
часа, управлявал МПС - лек автомобил марка „Мерцедес ЦЛК" с peг. № ***, след употреба
на наркотични вещества, установено с техническо средство „Дрегер
Друг Чек 3000", който е отчел положителен резултат за канабис. След
извършената проверка с техническото средство Я. дал кръв и урина за химическо
изследване. На 30.04.2018г. е бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР. На
същата дата, били издадени заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки от Началник РУ-П.
към ОД на МВР Т..
От заключението на
назначената в хода на досъдебното производство химична експертиза във ВМА С. се
установило, че в представената за изследване кръв и урина не било доказано
наличието на канабис. Поради тази причина с влязло в законна сила постановление
от 23.05.2020г., Районна прокуратура - Т., Териториално отделение - П., прекратила
наказателното производство по ДП № 255 по описа на РУ МВР - П., прокурорска
преписка № ТОП - 279/2018 г., образувано против К.М.Я., за престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК, тъй като не бил осъществен състава на
престъплението.
Ищецът твърди, че
след като на 30.04.2018г.
с техническото средство било установено, че употребил наркотични вещества - канабис, се сринал психически,
ограничил и социалните си
контакти. А след като на 04.05.2018г. му повдигнали обвинението по чл. чл.343б,
ал.3 от
НК, той започнал да изпитва притеснение и страх, че ще бъде несправедливо
наказан, че ще се урони честта и достойнството му. Освен това , тъй като същия бил
студент в Аграрен университет - П., задочно обучение, за периода от 2018 до 2020г., по време на
семестрите, същия не положил изпити по
всички изучавани предмети. Твърди, че по време на очните и по време
на изпитите, колегите му често му задавали въпроса, каква е причината той вече да
не пътува с автомобила си, и същия с неудобство обяснил, че при
проверка в гр.П., от Дрегера се установило, че употребил канабис. След това колегите му спрели да общуват с него, а
преподавателите му, най-вече по време на изпитите, се държали грубо, пренебрежително с него. Това поведение на
колегите
му и преподавателите му,
го карало да се
чувства напрегнат и тревожен, сериозно занижил и оценките си
Ищецът твърди още, че
работодателят му, след като чул,
че на 30.04.2018г. ищецът дал положителен резултат за наркотично вещество -
канабис, прекартил трудовото провоотношение
с него, и останал без работа. Като останал без работа, изпаднал във финансова зависимост от
родителите си-за
семестриални такси, за пътни до гр.П. и дневни разходи за храна и спане и т.К.,
и това още повече го притеснило.
Твърди се още, че по
настояване на родителите си, тъй като се чувствал напрегнат и тревожен ищецът посетил няколко пъти психиатър, който му поставил основна диагноза: Умерено тежък
депресивен епизод.
Ищецът твърди, че и към момента на предявяване на
иска
продължавал да
се чувства психически нестабилеК. Почит не говорил с родителите си.
Продължава да страни и от приятели. Повече от
две години-от
04.05.2018г. до 13.05.2020г., изпитвал притеснение и страх, че ще бъде несправедливо наказаК. През този период от време се притеснявал и за
честта и достойнството си. Притеснявал се и за честта и достойнството на
родителите си, особено на баща си, който бил
кмет
на с.К., общ.Т.. А страха
му идвал от там, че ще лежи в затвора, тъй като при привличането му
като обвиняем на 04.05.2018г. му било обяснено, че за извършено престъпление по чл.
343б,
ал. 3 от НК се предвиждало
наказание от 1г. до
3г. ЛОС.
Предвид изложените доводи, ищецът моли съда да
осъди двамата ответника
да му заплатят солидарно сумата от 6000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконно
наказателно преследване за извършено престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК по досъдебно производство №
255/2018г., на РУ - П., прекратено с постановление от
13.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от 13.05.2020г. до окончателно изплащане на задължението
и сумата 250,00лв., представляваща имуществени вреди - платен адвокатски
хонорар по досъдебно производство № 255/2018г.,
на РУ - П., прекратено с
постановление от 13.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от
13.05.2020г. до окончателно изплащане на
задължението. Претендират
се и разноски по делото.
В с.з. редовно призован ищецът се
явява лично и с упълномощен представител, като по същество се моли съда да уважи така предявените искове
изцяло.
В едномесечния срок и по
реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен
отговор от Прокуратура на Република България,
чрез П.И.-прокурор в РП-Т., ТО-П., с който счита иска за допустим, но неоснователеК.
Не се оспорва, че 01.05.2018г.
в РУ - П. било заведено бързо
производство №255/2018г. срещу К.М.Я. ***, за
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Твърди се,
че производството започнало при наличието на предпоставките по реда на чл.356,
ал.1, т.1 от НПК, тъй като водачът бил
заловен при извършване на престъплението. Съгласно разпоредбата на ал.4 от
същият текст, лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило
престъплението се счита за обвиняем от момента на съставянето на акта за
първото действие по разследването срещу него. Такова действие в случая се
явявало постановлението за назначаване на химическа експертиза от 01.05.2018г.,
и от тази дата ищецът следвало да се счита за обвиняем. На 02.05.2018г., РП - П. била уведомена за започнатото бързо
производство, което било заведено под №
279/18г. На 04.05.18г., делото било
докладвано на набл. прокурор и на същата дата, и
ищецът бил привлечен към наказателна отговорност. Прокуратурата твърди, че това привличане било
извършено формално, с оглед вземането на мярка за неотклонение, като на Я. била определена най-леката мярка такава -
„Подписка".
Твърди
се, че след като заключението по назначената съдебно-химическа експертиза
не било изготвено във ВМА - Варна, на
25.11.2019г., била назначена експертизата на вещи лица от ВМА - С.. След
изготвяне на заключението на вещите лица, че в пробите от кръв и урина на Я. не
се съдържали наркотични вещества, наказателното производство било прекратено
своевременно. Счита се, че постановлението за прекратяване на наказателното
производство от 13.05.2020г. не било придобило стабилитет и същото би могло да бъде
отменено служебно от прокурор от по-горестоящата
прокуратура в срок от една година от датата на прекратяване.
Прокуратурата на Р България излага доводи още, че
обвинението в извършване на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, произтичало
от действията на органите на МВР, поради
което тя не би могла да отговаря за тези действия и да се явява като ответник
по предявения иск в размер на 6000лв. за неимуществени вреди. Освен това, в
исковата молба не се сочели доказателства, че в резултат на незаконосъобразни
действия на прокуратурата, ищецът претърпял неимуществени вреди и то в претендирания размер. Твърди се, че при липсата на публично
изнесена от прокуратурата информация за воденото наказателно производство срещу
ищеца, липсвало основание за ангажиране на отговорността на държавното
обвинение за отношението на трети лица срещу ищеца по повод разследването.
Освен това считат, че исканото обезщетение не било
съобразено и с критериите за справедливост, дефинирани в чл.52 от ЗЗД, тъй като
срещу ищеца била взета най-леката мярка за процесуална принуда, която била отменена след изтичане на срока за
прилагането й.
Оспорва се и искането за присъждане на имуществени
вреди за адвокатско възнаграждение в размер на 250лв., като недоказано, предвид липсата на приложени към исковата молба
доказателства за заплащане на такова възнаграждение.
Като прекомерно се оспорва и искането за присъждане
на адвокатско възнаграждение в това производство, като се счита, че делото не
се отличавало с голяма фактическа и правна сложност, и адвокатското
възнаграждение следвало да е справедливо и съразмерно на извършената правна
защита.
В с.з. Прокуратурата на Република България чрез
П.И.-прокурор в РП-Т., ТО-П. поддържа депозирания отговор и моли съда да
отхвърли така предявените искове като неоснователни.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от Областна дирекция на МВР гр.Т., чрез гл.ю.к.
Л.Ж., с който счита иска за допустим, но неоснователеК.
Не оспорва, че срещу ищеца е водено ДП № 255/2018г.
описа на РУ-П., за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, както и че
постановление от 13.05.2020г. на прокурор в Районна прокуратура - Т.,
Териториално отделение П., воденото срещу ищеца досъдебно производство било
прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Счита обаче, че
ОДМВР - Т. не следва да носи отговорност воденото срещу ищеца и прекратено
наказателно производство по реда на чл.2, ал.1, т.3 ог
ЗОДОВ, тъй като процесуално легитимирана да отговаря по иск за такова обезщетение била прокуратурата, тъй
като тя упражнявала надзор върху действията на разследващи органи и полицията и
тя била компетентният орган да повдигала и поддържала обвинение за извършване
на престъпление от общ характер. Твърди се, че прокуратурата била тази, която следвало да следи за
законосъобразното образуване и
развитие на досъдебното производство, и тя следвало да носи и отговорност за действията на разследващите органи.
Оспорва се и претендирания
размер на неимуществените вреди като се счита, че същия бил силно завишен и недоказаК. Твърди се, че ДП № 255/2018г. не било за тежко
престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Наказателното производство било
прекратено в досъдебната фаза, като
срещу К.Я. не бил внасян обвинителен акт, и не било провеждано съдебно производство.
По време на досъдебното
производство ищецът бил призован и се
явил само веднъж за извършване на
процесуални действия - на 04.05.2018 г., когато бил привлечен като обвиняем, и
бил разпитан в това му качество. Взетата
спрямо него мярка за неотклонение била най-леката, предвидена НПК -
„подписка". Същата не била ограничила нито свободното движение на ищеца,
нито се отразила на финансовото му състояние. Видно от представените с исковата
молба доказателства, ищецът продължил в
този период следването си във висшето учебно заведение в гр.П., заверявал
семестри, полагал изпити. Същият не бил
обжалвал взетата спрямо него мярка за неотклонение, въпреки правото си да стори
това, което сочело, че неговата преценка била, че мярката нямала да рефлектира
съществено върху обичайния му начин на живот.
Не намирало опора в
доказателствата, и твърдението, че изпитвал страх, че "ще лежи в
затвора". При привличането му като
обвиняем, ищецът се явил при
разследващия полицай с защитника си - адв. И.Ц. от АК
- Т.. Твърди се, че лишено било от
всякаква житейска логика да не е бил коментиран помежду им вида и размера на
евентуалното наказание, ако Я. бъдел осъден,
и същият да не е бил информиран, че при чистото му съдебно минало няма
да бъде наложено ефективно наказание "лишаване от свобода".
Oт представените от ищеца доказателства не се
потвърждавали и твърденията му, че в резултат на изпитваните от него тревожност и напрежение, занижил успеха си като студент. Липсвали значителни колебания в
средния успех на ищеца, през посочен
период, а и да имало такива, те не можели да се обвържат по несъмнен начин с
водено досъдебно производство, тъй като през различните семестри се изучавали
дисциплини с различна сложност, част от които могат да затруднят обучавания и
без да са налице други фактор. Поради
това ответната страна счита, че не
можело да се установи пряка причинно-следствена връзка между водено наказателно
производство и получените от Я. по-ниски оценки на част от изпитите.
Твърди се още, че прекратяването на трудовото му правоотношение на
03.05.2018 г. също не можело да обвърже по несъмнен
начин с образуваното срещу ищеца ДП,
тъй като правоотношението му било прекратено на основание
чл.325, ал.1, т. 1 от КТ - по взаимно съгласие на страните, т.е. и желание на
ищеца. Освен това при разпита, проведен на
04.05.2018г., ищецът заявил, че работи като барман и механизатор, и според
ответната страна не е имало пречки да упражнява длъжността механизатор, за
която бил нает ,
както и да докажел с лабораторен тест, че не
е употребил наркотични вещества.
Счита, че не били налице убедителни доказателства, че диагностицираният депресивен епизод бил в причинно
следствена връзка с повдигнатото и поддържано против ищеца обвинение. В
настоящия случай между стресиращия стимул и поставянето на диагнозата бил
изминал период от почти шест месеца,
което поставяло под съмнение депресивните изживявания да са били предизвикано от тези именно събития, а и
самите те не са от такъв характер, че да породели такива последици, още повече
ако ищецът бил сигурен, че не е
употребил наркотични вещества към момента на проверката.
Твърди се, че в анамнезата на
амбулаторния лист от първичния преглед при специалиста липсвала конкретизация
от какво естество бил този психотравмен момент. Излагат се доводи, че на профил на
ищеца в социалната мрежа Фейсбук се установявало, че на 19.11.2018 г. - три
дни преди прегледа, същият бил загубил близък човек, което било психологическа
травма с изключителен висок интензитет, която също била причина за депресивни
преживявания. Предвид това не било
възможно да се отграничи в каква степен същите
можели се дължат на стресов фактор като воденото НП, и в каква - на стресогенно събитие като загуба на близък. Освен това от назначеното му лечение се
установявало, че Я. имал подобрение в съня и апетита, като при последни преглед
е оставено само едно лекарство, което имало седативно
действие.
По
отношение на иска за обезщетение
за имуществени вреди в размер на 250,00лв. ОДМВР-Т. счита същия за основателен и доказан, тъй
като по ДП № 255/2018г. по описа на
Районно управление - П. бил приложен договор за правна защита и съдействие,
видно от който ищецът уговорил и заплатил на защитника си адв.И.Ц., адвокатски хонорар посочения размер. Но по този иск счита, че легитимен ответник е
Прокуратурата, по изложените вече съображения.
Оспорва иска за законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди претендирана от деня, в който е
издадено постановлението за прекратяване на досъдебно производство-13.05.2020г.
Лихвата би била дължима, при доказана основателност претенцията, от деня на
влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване наказателното производство,
а в настоящия случай липсвало отбелязване кога същото е влязло в сила.
Относно претендираните
разноски като счита, че същите не съответствали на действителната
фактическа и правна сложност настоящия правен спор. Поради което моли на основание чл.78, ал.5 от ГПК да бъде присъден по-нисък размер на разноските в тази им част.
Предвид изложените подробни доводи моли съда
да постанови
решение, с което да отхвърли като неоснователни и
недоказани предявените искове спрямо
ОДМВР - Т.. Претендира разноски.
Редовно призован за с.з. се явява ю.к.Л.Ж., която поддържа депозирания отговор, и по същество
оспорва предявените искове, и и моли
съда да отхвърли същите като неоснователни.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Не се спори, а и от приложеното в цялост ДП№255/2018г. по описа на РУ П.,
се установява, че на 30.04.2018г., около 21,45 часа, в гр.П., управлявайки
собствения си лек автомобил марка „Мерцедес ЦЛК 270" с peг. № ***, ищеца бил спрян за проверка от органите на
МВР. При тази проверка първо бил тестван за алкохол като пробата била
отрицателна. След това бил пробван и за наличие на наркотични вещества или
техни аналози. Пробата била извършена с техническо средство „Дрегер- Друг Чек 3000", с референтен №8325554 и ЛОТ ARKM-0261, като уредът отчел
наличие на ТХК (тетрахидрокабинол). Съставен му бил АУАН №613/30.04.2018г., за
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Издаден му бил и талон за медицинско изследване. Тъй
като ищецът пожелал да даде кръвни
проби, бил заведен в ЦСМП-П., където му
били взети проби от кръв и урина за токсилогично изследване. Не се спори, че след това бил
задържан за срок от 24 часа, а това се установява от приложената заповед за
задържане ( на л.67 от делото).
На 01.05.2018г. бил
съставен и протокол за извършена проверка за употреба на наркотични и упойващи
вещества, както и започнало БП №255/2018г. по описа на РУ П., за което бил
уведомена и РП-П.. Във връзка с взетите
от ищеца проби от кръв и урина била
назначена и съдебно-химична експертиза, възложена на ВМА гр.Варна.
На 04.05.2018г. ищецът
бил привлечен като обвиняем по БП №255/2018г. по описа на РУ П., за това, че:
„на 30.04.2018г., около 21.45ч., в гр.П., по ул.“Драва“ управлявал МПС„Мерцедес
ЦЛК 270" с peг. № ***,
след употреба на наркотични вещества, установено с техническо средство „Дрегер- Друг Чек 3000", с референтен №8325554 и ЛОТ ARKM-0261, което отчете
наличие на канабис“-престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Видно от това
постановление спрямо ищеца не е била взета мярка за неотклонение.
При
привличането му като обвиняеми и предявяване на това постановление,
ищецът се явил лично и с упълномощен
защитник- адв.И.Цонев от ТАК, видно от приложеното
пълномощно. От това пълномощно се установява, че договореното и заплатено възнаграждение на
адвоката за осъщественото процесуално представителство по БП №255/2018г. е в
размер на 250.00лв.
С постановление от
04.05.2018г., РП П. е постановила разследването по БП №255/2018г. по описа на
РУ П. да се извърши по общия ред.
Впоследствие срока на
разследването е удължаван многократно. С постановление от 27.12.2019г., РП –П.
е отменила взетата мярка за неотклонение „подписка“ по отношение на ищеца, макар и такава
първоначално да не е вземана.
На 25.11.2019г., с
постановление на разследващия полицай по ДП, съдебно-химическата експертиза е
възложена на ВМА-МБАЛ гр.С.. От извършената съдебна химикотоксилогична
(токсикохимична) експертиза се установява, че от извършените изследвания на предоставените
проби кръв и урина от К.М.Я. не е установено присъствие на наркотични вещества.
След получаване на тази
експертиза, с Постановление от 13.05.2020г., ДП №255/2018г. по описа на РУ П. е
прекратено, поради липса на престъпление. От приложеното известие за доставяне
се установява, че това постановление е получена от лицето-Дияна Янчева (майка),
на 15.05.2020г. В това известие има отбелязване, че същото влиза в сила на
22.05.2020г.
От приложената студентска книжка, се установява, че както
към момента на повдигане на обвинението-04.05.2018г., така и към настоящия
момент , ищеца е студент в Аграрен
университет гр.П..
От приложените
амбулаторни листи, се установява, че Я. на 22.11.2018г. е посетил психиатър-Д-р
Е.В.. Същия, видно от анамнезата бил с оплаквания, че: “След психотравмен момент станал много напрегнат, тревожен, чувствал се потиснат. С
неспокоен сън-трудно заспивал, сънувал кошмар, събуждал се неотпочинал. Нищо не
го радвало, напоследък с нарушение в концентрацията. Усамотявал се. Започнал да
заеква.“ След извършения преглед и обективното му състояние, му била
поставена диагноза “ Умерено тежък
депресивен период“, като му е предписана и терапия с лекарства. На 03.12.2018г. е извършен контролен преглед,
като както в диагнозата, така и в
терапията не настъпили промени. На 22.04.2019г., ищецът отново посетил Д-р Е.В.,
като в приложения амбулаторен лист, при
снемане на анамнезата е посочено, че
лицето е: „С леко потиснато
настроение, повишена уморяемост, спад на активността.
Все още се чувства несигурен, притеснеК. С подобрен
сън и апетит“. След прегледа му била преписана терапия само с единия от предходните лекарствени продукти.
По делото са приложени две заповед за
прилагане на принудителни административни мерки, които заповед са били
обжалвани пред АС, в т.ч. ВАС, видно от приложените две съдебни решения, за
които обаче съдът намира, че са неотносими към спора,
доколкото производството по отношение на третия ответник-РУ П., е прекратено.
Същото важи и за приложените листовки на изписаните лекарства на ищеца от
психиатъра, както и за извадките от профила на ищеца в социална мрежа.
Приложените от него амбулаторни листи не са оспорени от ответната страна, нито
пък приема на лекарства от него по време на терапията му, поради което съдът
приема, че какво точно съдържат и за какво се използват тези лекарства е ирелевантно за
процеса.
От изисканите и
приложени справки от НАП се установява,
че ищеца към момента на привличането му
като обвиняем е работел в ЕТ „Д. 2015-Д.Л.“ гр.П., което
правоотношение е прекратено на
03.05.2018г., видно и от приложената заповед за прекратяване, на осК. чл.325, ал.1, т.1 от КТ. В същата фирма ищеца е
работел отново от 02.01.2019г-. до 24.06.2019г.. След това, в периода от
25.06.2019г. до 23.08.2019г. е работел в
„Фабианая“ ЕААД гр.П.. В периода от 25.09.2019г. до
16.03.2020г. е работел в „Виктория ринг“ ЕООД гр.С., а от 26.03.2020г. полага
труд в „Старт 2005“ ЕООД гр.П..
По делото са разпитани и
свидетели. От показанията на св.Л. (управител на ЕТ „Д. 2015-Д.Л.“ гр.П.) , се
установи, че след като разбрал за
случилото се с ищеца, в края на м.април
2018г., решил да прекрати трудовия договор с него, тъй като тръгнал слух, че
бил „наркоман“, а това уронвало престижа на заведението. Даже самия свидетел се
почувствал леко обиден, тъй като не желаел да комуникира с такива хора. Въпреки това не го уволнил дисциплинарно, а
по взаимно съгласие, за да направи един вид услуга на ищеца. След това свидетелят дълго време не бил се
виждал с ищеца, но чувал от негови приятели, че спрял да излиза, затворил се в
дома си, не се чувствал добре, разделил се с приятелката си, спрял да ходи и
в университета. Също от негови приятели разбрал, че ходил и при психиатър. По –късно когато възстановили
отношенията си и започнали да комуникират, самия К. му споделил, че изпитва срам от случилото се. Същото се
установява и от показанията на св.Р. (приятел на ищеца). По негови данни, след
случката, в края на м.април 2018г., К. започнал да страни от всички, в т.ч. и от приятелите си, тъй
като част от тях му викали „наркоман“.
Заради това останал без работа, разделили се и с приятелката си, спрял да ходи
и в университета. От това изпитвал
неудобство и срам, както за самия себе
си, така и заради баща си, който е кмет
на с.К., общ.П.. Лично от К., свидетелят разбрал, че ходел на психолог/психиатър, тъй като бил много депресираК. По преценка на свидетеля всичко това продължило
близо 2 години, и когато излязъл теста му, и му върнали книжката К. се
променил. Не се налагало вече да му се звъни продължително, и да му се
помага, възстановил си контактите, започнал да излиза, да работи, намерил си и нова приятелка. По данни на свидетеля,
през 2018г. починала баба му, но К. и за това не говорел с приятелите си.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Всички тези хипотези представляват самостоятелни основания, въз основа на
които може да се претендира обезщетение по ЗОДОВ.
За да възникне притезателното
право на увредения за обезвреждане на неимуществените вреди, вследствие на
повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната действителност да бъдат
осъществени следните юридически факти: 1. на ищеца да му е повдигнато обвинение
от Прокуратурата на Република България за извършено от него престъпление; 2.
съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда, или наказателното
производство да е прекратено с постановление за прекратяване, като в този
случай повдигнатото му обвинение е незаконно; 3. подсъдимият да е
претърпял вреди и 4. вредите да са
необходима, закономерна, естествена последица от повдигнатото незаконно
обвинение, т. е. да е налице причинно-следствена връзка между наказателното
производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение и причинения
вредоносен резултат.
Отговорността на
прокуратурата и ОД на МВР за повдигане на незаконно обвинение е обективна, като
тя не е предпоставена от виновното поведение на
съответно длъжностно лице при прокуратурата или администрацията – чл.4, ал.1, изр. последно ЗОДОВ.
Безспорно по делото е установено, че на 04.05.2018г. ищецът бил привлечен като обвиняем
по БП №255/2018г. по описа на РУ П., за това, че: „на 30.04.2018г., около
21.45ч., в гр.П., по ул.“Драва“ управлявал МПС„Мерцедес ЦЛК 270" с peг. № ***, след употреба на наркотични вещества,
установено с техническо средство „Дрегер- Друг Чек
3000", с референтен №8325554 и ЛОТ ARKM-0261, което отчете наличие на
канабис“-престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Не е
спорно още, че след проверката с тестов Дрегер ищецът
е дал кръв и урина за медицинско
изследване, като от извършената
съдебно-химична експертиза е установено,
че в нито една от взетите проби има наличие на наркотично или друго упойващо
вещество. Именно въз основа на тази експертиза, наказателното производство било
прекратено с постановление от 13.05.2020г. на РП-Т., ТО-П., което било връчено
на ищеца.
С оглед на изложеното съдът приема за установено, че в конкретния случай
Държавата е повдигнала и поддържала незаконно обвинение срещу ищеца, тъй като в
периода от 04.05.2018г. до 13.05.2020г. срещу него е било образувано досъдебно
производство за това, че на 30.04.2018г., в гр. П. е управлявал лек автомобил
след употреба на наркотични вещества – канабис- престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за което е предвидено наказание от 1г.
до 3г. лишаване от свобода и глоба от 500.00лв. до 1500.00лв., като с
постановление от 13.05.2020г. същото е прекратено.
Неоснователни са възраженията на ОД на МВР – Т. обосновани в отговора на
исковата молба, че не притежава материалноправна
легитимация да отговаря по предявения иск. Пасивно легитимирани по исковете по
чл.2 ЗОДОВ са съответните държавни органи, от чиито незаконни актове, действия
или бездействия са причинени вреди, като
е напълно възможно да се реализира солидарна отговорност по ЗОДОВ спрямо
няколко субекта, стига да се установят елементите от състава на приложимата
правна норма-чл.4, ал.2 от ЗОДОВ. Това
следва и от § 1 ПР ЗОДОВ, чиито текст
изрично прогласява приложимостта на разпоредбите на гражданските и трудови
закони за неуредените въпроси. Щом вредите са причинени от неколцина при
условията на чл. 53 ЗЗД, те ще отговарят солидарно за тях. Кредиторът може да
иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците
– чл. 122, ал. 1 ЗЗД. Той може да предяви правата си срещу един или срещу
всички длъжници за цялото вземане. В този см. Решение
№ 04/24.01.2011г. по гр.д. № 855/2010г. на ВКС, IV г.о. Съдебната практика последователно
приема, че няма пречка по иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ като
ответник по делото да бъдат конституирани разследващите органи и/или
полицейските органи, от чиито действия или бездействия са настъпили вреди. В този см. Решение № 253/27.10.2016г. по
гр.д. № 457/2016г. на ВКС, IV г.о., Решение № 373/24.11.2015г. по гр.д. №
946/2012г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 79/17.07.2018г. по гр.д. № 2034/2017г.
на ВКС, IV г.о.
Съгласно чл.6, ал.1, т.3 от ЗМВР
една от основните дейности, извършвана от органите на министерството е
разследването на престъпления. При тази си дейност разследващите органи
действат под ръководството и надзора на прокуратурата, но са независими и
вземат решенията си по вътрешно убеждение и ръководейки се от закона -чл.10,
чл.14 от НПК. Те извършват всички
действия по разследването, необходими за разкриването на обективната истина –
чл.226, ал.1 от НПК, както и всички
действия по предявяване на обвинението, като при условията на чл.219, ал.2 от НПК разследващият орган може да привлече лицето като обвиняем и със съставянето на
протокола по разследването срещу него.
Тази им дейност определя
разследващите полицаи като правозащитни органи по смисъла на чл.2 от ЗОДОВ, за вреди от чиито действия във
връзка с незаконно обвинение отговаря министерството, с което те се намират в
служебни правоотношения. В настоящия случай осъществяването на наказателната
репресия спрямо ищеца в хода на досъдебното производство съставлява съчетание
на действия и актове както на органите на прокуратурата, така и на органите на
досъдебното производство – макар тези органи да имат различна компетентност, те
са взаимосвързани и в своята съвкупност са довели до причиняването на вреди на
ищеца. В този см.Решение № 29/27.03.2017г. по гр.д. № 2788/2016г. на ВКС, III г.о.
В тази връзка е неоснователно и становището на ответната прокуратура, че не
следва да носи отговорност по иска, тъй като тя не е извършила
незаконосъобразни действия или бездействия, защото както е изяснено в
Тълкувателно решение № 5/2015 г. на ВКС по ОСГК, процесуален субституент на Държавата по искове с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е само прокуратурата на Република България, а отговорността е обективна.
Държавата чрез своя процесуален субституент – Прокуратурата
на РБ не може да се освободи от отговорност, нито тя да бъде намалена, поради
това, че цялостното увреждане е причинено и от действия на други държавни
органи по чл. 2 ЗОДОВ извън прокуратурата, като е без значение дали действията
им са били процесуално законосъобразни и вината на длъжностните лица. В този
см. Решение № 79/17.07.2018г.по гр.д. № 2034/2017г. на ВКС, IV г.о. Няма пречка по иска за обезщетение на вреди
като ответник по делото да бъдат конституирани също разследващите органи и/или
полицейските органи, от чиито действия или бездействия са причинени вредите,
както е в случая, но тяхното участие или неучастие в производството по делото е
без значение. Предмет на делото е отговорността на държавата за вреди,
причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица,
съгл. чл.7 от Конституцията, а кой държавен орган, наред с Прокуратурата на РБ
ще я представлява като процесуален субституент е без
значение. В този см. Решение № 253/02.07.2012г. по гр. д. № 652/2011г. на ВКС,
IV г.о./.
Възраженията свързани с липсата на доказателства постановлението на
прокуратурата за прекратяване на наказателното производство да е придобило
стабилност във времето също са неоснователни. Според чл.243, ал.4 от НПК постановлението за
прекратяване подлежи на обжалване от обвиняемия или от пострадалия и неговите
наследници, или от ощетеното юридическо лице в 7-дневен срок от получаване на
преписа, а съгласно чл.243, ал.10 от НПК постановлението за прекратяване на
наказателното производство, което не е било обжалвано от посочените лица, може
служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата
прокуратура. От цитираните разпоредби следва извода, че прокурорският акт за
прекратяване на наказателното производство, не влиза в сила, защото може
служебно да бъде отменен от по-горестоящ прокурор,
ако не е обжалваК. Следователно стабилитетът на
постановлението за прекратяване на наказателното производство по смисъл на т. 4
от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС
като основание за възникване на отговорността на държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да е съобщено на лицето,
което претендира вредите по реда на ЗОДОВ, и лицето да не е поискало наказателното
производство да продължи. В този см. са Решение № 353/06.11.2015г. по гр.д. № 892/2011г. на ВКС, IV г.о., Решение
№ 191/20.05.2015г. по гр.д. № 6686/2014г. на ВКС, IV г.о., Решение №
184/26.05.2015г. по гр.д. № 7127/2014г.
на ВКС, IV г.о., Решение № 197/17.05.2011г. по гр.д. № 1211/2010г. на ВКС, III
г.о. и др.
В настоящия случай, постановлението за прекратяване на наказателното
производство е било връчено на ищеца, т.е. съобщено му е, и по отношение на
него, предвид изложеното по-горе, фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ съдът приема, че е завършеК.
Следователно, в процеса на доказване са установени по несъмнен начин
първите две материални предпоставки, обуславящи възникването на имуществената
солидарна отговорност на Прокуратурата на Република България и ОД на МВР по
ЗОДОВ – 1. на ищеца да му е повдигнато обвинение за извършено престъпление и 2.
наказателното производство е било прекратено поради това, че извършеното деяние
не е престъпление, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, се установява, че ищецът
се е чувствал неприятно от случилото се, и това му се отразило негативно. Изпитвал неудобство и срам от случилото се.
Започнал да страни от близки и приятели,
затворил се в дома си, отказвал да контактува. Заради случилото се разделил с приятелката си. Бил притеснен от това, и състоянието на депресираност
продължило дълго време.
Настоящият състав на съда приема показанията и на двамата свидетели за
достоверни, последователни и житейски логични. Не се установи и заинтересованост от изхода на правния спор,
поради което субективните възприятия за последиците върху психичното състояние
на ищеца по време на процесния наказателен процес,
съдът приема, че са непосредствени.
Следователно, неоснователни се
явяват възраженията на ответниците, че не е налице
причинно-следствена връзка между незаконното обвинение, въз основа на което на
ищеца в един период от време е поддържано незаконно обвинение, и претърпените
вредоносни последици. Именно свидетелите, които са общували с ищеца, са
формирали свои субективни възприятия за неговото емоционално състояние,
изразяващо се в потиснатост и стрес, наблюдавали са неговите реакции и
поведение, поради което възпроизвеждането на техните субективни възприятия в процеса
относно правнорелевантни факти, свързани с
психическото състояние на ищеца по време на наказателното производство, са
годни доказателствени средства. А това, че ищеца не е бил в стабилно емоционално и психично състояние
свидетелстват и представените по делото амбулаторни листи. Не се спори, че дни преди първото посещение
при психиатъра, ищеца е загубил свой близък-баба, което безспорно е стресогенно
събитие. Но от показанията на
свидетелите се установи, че изменения в социалното общуване на ищеца
(отказвал да излиза и да комуникира), в
неговото психично състояние (станал затворен
и мълчалив), са закономерна, необходима последица от незаконното обвинение за
престъпното деяние, за които се предвижда наказание ЛОС от 1г. до 3г. и с глоба
от 500.00лв. до 1500.00лв., т.е. изживеният стрес, психическо напрежение и
емоционална потиснатост са в причинно-следствена връзка с незаконно предявеното
обвинение. Съдът приема, че това състояние на ищеца далеч е предхождало това
неприятно семейно събитие-смърт на близък човек, което вероятно също е оказало
влияние, но само по себе си не може да обоснове извод за липса на
причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и негативните емоционалните и психични последици от това. Същото важи и
за оставането му без работа. В
действителност от приложените справки от
НАП, се установява, че ищеца в периода
от 04.05.2018г. до 13.05.2020г. не е оставал дълго без работа, съотв. без доходи. Съдът
обаче приема, че непосредствено
след привличането му като обвиняем, трудовото му правоотношение с ЕТ „Д. 2015-Д.Л.“
е било прекратено по този повод, независимо от основанието в заповедта. Това се
потвърждава и от показанията на св.Л.,
като едва на 02.01.2019г. същия е
започнал отново работа при същия работодател.
Или в период от 7 месеца същия
е търпял и тези негативни последици от
привличането си като обвиняем, тъй като
е останал без работа
Единствено съдът не намери причинно-следствена
връзка с нежеланието на ищеца да посещава учебното заведение-университета, в
който учи, както и получения по-нисък
успех при полагане на изпитите. Следва да се отбележи, че по време на
привличането му като обвиняем, на ищеца не е била взета мярка за неотклонение,
независимо от това, че в последващите актове за
удължаване срока на разследването същата е била потвърждавана, а в последствие
дори отменена с прокурорско постановление.
Това се установява от самото постановление, в което макар и да има
изложени мотиви, за налагане на някаква мярка за неотклонение, то липсва
изрично произнасяне в диспозитива на това постановление взета ли е мярка за неотклонение спрямо него
и каква. Така, че същия не е бил възпрепятстван или ограничаван да посещава
учебното заведение, и съда не намери връзка с това негово нежелание с
повдигнатото му обвинение. Още по-малко има връзка това, че пътувал до гр.П. не
с личния си автомобил, а с влак или автобус. По отношение на занижаване успеха
на ищеца, съдът намира, че също няма
връзка с подвигнатото му обвинение. Видно от приложената студентска книжка същия като преди обвинението, така и по време на същото е имал както силни, така и слаби оценки,
което може да се дължи на много и различни фактори, но не и с повдигнатото обвинение.
При така приетите за установени обстоятелства съдът счита, че предявеният
иск за присъждане на обезщетение от
незаконното обвинение е доказан по своето основание .
По отношение на имуществените вреди
НПК урежда отговорността за разноски в наказателното производство, които
съдът определя по реда на чл.301, т.12 от НПК, без обаче да предвижда възможност за
лицето, което е признато за невинно или наказателното производство срещу него е
прекратено да претендира за направените в хода на наказателното преследване
съдебни разноски.
Съгласно чл.187, ал.1 НПК, разноските по наказателното производство се
посрещат от сумите, предвидени в бюджета на съответното учреждение.
Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати тези
разходи.
Съгласно чл.190,ал.1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или
наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер
остават за сметка на държавата. Това са разноските, извършени от бюджета на
съда или на съответния орган на досъдебното производство, без разноските,
извършени от подсъдимия. Липсващата процесуална възможност да се упражни
претенцията за разноски в наказателния процес обуславя извод, че разходваните
средства в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда
или прекратено в хипотезите на чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ, се явяват за лицето, подложено на
неоправдана наказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи
обезщетение на основание чл.4 ЗОДОВ.
По делото са представени доказателства, че в ДП, ищеца е упълномощил защитник, който го е
защитавал и представлявал, като видно от договора за правна защита и
съдействие, същия е заплатил на адвоката сумата от 250.00 лв. При изложените
по-горе съображения съдът намира, че
тази претенция е напълно основателна и
доказана, и следва да съди ответниците да заплатят на
ищеца сумата 250.00лв. представляваща
имуществени вреди - платен адвокатски хонорар по досъдебно производство №
255/2018г., на РУ - П.,
прекратено с постановление от 13.05.2020г., ведно със законната лихва, считано
от 13.05.2020г. до окончателно изплащане
на задължението.
По отношение на неимуществените вреди
Неимуществените вреди като отделен елемент от
фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ, по принцип е ясно и дори не се
нуждае от доказване, че висящото и безрезултатно наказателно производство
всякога води до негативни преживявания, свързани с психически тормоз и стрес,
неудобство пред обществото, злепоставяне сред близки и познати. В този смисъл
свидетелските показания са от значение
повече за размера на обезщетението, отколкото за наличието на вреди и
причинната връзка между тях и воденото производство.
Още повече, че в подобни случаи негативните
преживявания се презумират от закона с оглед на
презумпцията за невиновност и конституционно защитените основни човешки права:
чест и достойнство на личността, право на лична свобода.
Безспорно ищецът е изживял негативни емоции,
съставляващи комплекс от неимуществени вреди, които както посочи и по-горе съда са несъмнено пряка и непосредствена последица от
обвинението. Преживяванията,
отношението и последиците в резултат на едно наказателно преследване са
различни при различните хора.
В тази връзка следва да се
отбележи, че размерът на неимуществените
вреди се определя от съда по справедливост, като във всеки отделен
случай следва да се вземе предвид от една страна времетраенето на провежданото
наказателно производство, конкретното обвинение, а от друга – характерът на
личността, в случая на ищеца; неговото обществено положение, професия,
установен преди това бит и навици, семейството му и отношенията на същия с
членовете му, както и отношенията му с неговите приятели, съседи, колеги и т.К.;
съдебното му минало и др.
В тази връзка следва да се отчетат следните
обстоятелства: продължителния период
на воденото срещу ищеца наказателно
производство – от образуване на наказателното производство до постановлението
за прекратяване по отношение на ищеца е изминал период малко над две години, което надвишава
разумния срок за разглеждане; същия и привлечен като обвиняем; не му е взимана мярка за
неотклонение, с изключение на това, че е
задържан за 24 часа; за престъплението,
за което му е било повдигнато обвинение, се предвижда наказание лишаване от
свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева,
т.е. поначало не е “тежко“ престъпление
по см. на чл.97 от НК и прокуратурата е
прекратила наказателното производство преди внасянето му в съда, т.е.
наказателното производство не е достигнало съдебната си фаза.
Отделно от това, в случая по
делото се установява, че ищецът е с чисто съдебно минало и няма данни да е конфликтна личност. От показанията на
разпитаните свидетели се установява, че преди да бъде повдигнато обвинението
срещу ищеца същият бил спокоен човек, имал приятели, приятелка, ползвал се с добро име сред тях. Няма данни преди този момент ищецът да е имал здравословни проблеми (имайки
предвид и възрастта му), влияещи на
неговото емоционално и общо състояние, на неговия сън и т.К. Напротив,
установява се, че в резултат на повдигнатото обвинение и продължилото във
времето наказателно производство, у ищеца настъпила коренна
промяна в негативен за него аспект. В резултата на това същия се
затворил и спрял да комуникира с близки
и приятели. У същия се проявили проблеми
със съня, станал тревожен и неспокоеК. Наложило се да посети психиатър, който му
поставил диагноза-умерено тежък депресивен период и започнал да прием на успокоителни лекарства.
За не малък период от време- от 7 м. останал без работа, което също рефлектирало
върху неговото общо състояние. Безспорно
през време на наказателното производство ищецът бил под непрестанно притеснение
от това какъв ще бъде изходът на делото, още повече, че случаят бил коментиран
от негови приятели и познати. В случая съдът
не намира за състоятелен довода на ответната страна, че ищеца като млад, грамотен човек, ползващ
социални мрежи, който имал и защитник в
ДП, следва да е бил наясно, че нямало
как да бъде осъден ефективно, и не би трябвало да се притеснява от това. Това
каква би била една присъда при водено съдебно производство против ищеца няма
как да бъде известна, на който и да е. Така нар. “условно осъждане“ е само
възможност, която може и да не бъде
приложена от съда. Така, че този довод не намира опора, тъй като за
повдигнатото му престъпление се предвижда ЛОС за срок от 1г. до 3г., както и
глоба от 500.00лв. до 1500.00лв. Така, че притеснението и страхът от бъдещ,
евентуален наказателен процес несъмнено
е съществувал у ищеца, и той няма как да бъде пренебрегнат от съда.
Съдът съобрази и прецени още, че тези
негативни последици са съществували само
по време на воденото наказателно производство. След прекратяване на това производство същия бързо е възстановил предишното си
състояние, в който смисъл са показанията на св.Р.. И това е нормално с оглед
възрастта на ищеца.
Поради изложените съображения, като се съобрази и с икономическите условия
в страната и стандарта на живот, съдът намира, че необходима и достатъчна за
репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди е сумата от
3 000.00 лв. ведно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва, считано от 13.05.2020г.- от
постановяване на акта за прекратяване на
наказателното производство спрямо ищеца, доколкото не се ангажираха
доказателства за влизане в сила на постановлението в последващ
момент от страна на ответната прокуратура, в чието задължение е връчването му
на лицата, имащи право на жалба. Съдът намира, че така определения размер на обезщетението съответства на характера и степента на
претърпените морални вреди,
като за разликата над 3000.00лв. до пълния претендиран
размер от 6000.00лв. претенцията следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото съдът следва да се
произнесе и по искането за присъждане на разноски.
Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ако
искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса, както възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска.
По делото е направено искане от ищеца присъждането на разноски в настоящото
производство. Представен е и списък на разноските. Възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение направено на основание чл.78, ал.5 от ГПК съдът намира за основателно с оглед на
фактическата и правна сложност на делото, приключило в едно съдебно заседание и
извършените процесуални действия, поради
което адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено към
минимума от 876.00лв. на 642.50лв.,
съобразно нормата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно уважената част на иска, на
ищеца се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в 334.10лв., както и
заплатената от него държавна такса в размер на 10.00лв., или ответниците дължат общо на ищеца разноски
в размер на 344.10лв.
Ответната страна също има право на разноски, съгл. нормата на чл.10, ал.4
от ЗОДОВ, която постановява, че на ответника също се дължат разноски за възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица
се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто
размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ, който препраща към Наредбата за изплащане на заплащане на
правната помощ. Съгласно чл.25 от посочената наредба за защита по дела
с определен материален интерес възнаграждението е от 100.00лв. до 300.00лв. С оглед фактическата и правна
сложност на делото, приключило в едно заседание, съдът намира, че на
ответното ОДМВР-Т. се дължи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150.00лв.
При това положение съобразно отхвърлената част на иска ищеца дължи на ОДМВР-Т. разноски в размер на 72.00лв.
Мотивиран
от горното и на основание чл.
235 от ГПК, съдът
Р
Е Ш
И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. С *** и ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ гр.Т *** СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на К.М.Я.,
ЕГН **********,*** СУМАТА 250.00лв. (двеста и петдесет лева и 00ст.), представляваща имуществени
вреди- платен адвокатски хонорар по досъдебно производство № 255/2018г., на РУ-
П., прекратено с постановление от 13.05.2020г., ведно със законната лихва,
считано от 13.05.2020г. до окончателно
изплащане на задължението, И СУМАТА
3000.00лв. (три хиляди лева и 00ст.) представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконно наказателно преследване за
извършено престъпление по чл. 343б, ал.3
от НК по досъдебно производство № 255/2018г., на РУ-П.,
прекратено с постановление от 13.05.2020г., ведно със законната лихва, считано
от 13.05.2020г. до окончателно изплащане
на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 3000.00 лв. до пълния предявен размер от 6000.00 лв. като неоснователеК.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. С *** и ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ гр.Т *** ДА ЗАПЛАТЯТ на К.М.Я.,
ЕГН **********,*** СУМАТА 344.10лв.
(триста четиридесет и четири лева и 10ст.), представляваща направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска
и внесената държавна такса.
ОСЪЖДА К.М.Я., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ гр.Т *** СУМАТА 72.00лв. (седемдесет и два лева и
00ст.), представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съобразно отхвърлената
част от иска
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред
Окръжен съд-Т..
СЪДИЯ: