№ 6
гр. Пловдив, 18.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
Сложи за разглеждане докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20225001000716 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За жалбоподателите ищци А. Ю. П. и Л. Й. П., редовно призовани,
не се явяват. За тях се явява адв. П. К., с пълномощно по делото.
За жалбоподателя ответник С. /Н./, редовно призован, се явява
адв. Т. Я., с пълномощно по делото.
Адв. К. – Да се даде ход на делото.
Адв. Я. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
С решение от 20.07.2022 г., постановено по т.д. № 169/2020 г. по
описа на Старозагорски окръжен съд, е осъдено С. да заплати на А. И. П. и на
Л. Й. П. суми от по 100 000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, частично от общ размер на вземането от 220 000 лв.,
заради смъртта на дъщеря им К. А.ова П., настъпила при ПТП на 05.08.2019
1
г., с участието на лек автомобил Ф., застрахован по застраховка Гражданска
отговорност от немска компания. Обезщетенията са присъдени ведно със
законната лихва, считано от 22.08.2019 г. до окончателното изплащане на
сумите, като исковете за разликата над сумите от по 100 000 лв. до пълния
предявен размер от по 200 000 лв., частично от общ размер от по 220 000 лв.,
са отхвърлени като неоснователни. Осъдено е С. Н. да заплати
възнаграждение на адв. П. К. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в размер на
7 060 лв., както и ДТ в размер на 8 000 лв. върху уважения размер на исковете
и разноски за експертизи в размер на 346,50 лв. А. и Л. П.и са осъдени да
заплатят на С. Н. сума от общо 6 636 лв. с ДДС - разноски по делото за
адвокатски хонорар, както и направени разноски за експертизи, свидетели и
съдебни удостоверения.
Така постановеното решение е обжалвано с две въззивни жалби.
Ищците в първоинстанционното производство А. П. и Л. П.и са
обжалвали решението в частта, с която са отхвърлени предявените от тях
искове за обезщетения за неимуществени вреди за разликата над от по
100 000 лв. до по 200 000 лв. по частични искове с обща цена по 220 000 лв.
Доводите са за незаконосъобразност на решението в посочените части, като
се поддържа, че присъдената сума е занижена. Изложени са съображения за
неправилност на изводите на съда, свързани с приетото съпричиняване в
размер на 50% поради неупражнен родителски контрол. Твърди се, че има и
допуснати процесуални нарушения, свързани с незаличаването от
първоинстанционния съд на поискан и допуснат свидетел, а именно К.А.П.,
допусната за установяване на обстоятелства, свързани с твърдението за
съпричиняване.
Искането е да се отмени решението в обжалваните части, да се
постанови ново, с което да се присъдят допълнително по 100 000 лв.
обезщетения за неимуществени вреди на двамата ищци, ведно със законната
лихва от 28.08.2019 г. Формулирано е доказателствено искане за допускане до
разпит в качеството на свидетел на К.А.П..
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от С. Н., с
изразено становище за нейната неоснователност, както и за неоснователност
на формулираното доказателствено искане, с подробно развити съображения.
Въззивна жалба срещу първоинстанционното решение е подадена
2
и от ответника С. Н. в частите, с които на двамата ищци са присъдени
обезщетения за неимуществени вреди в размерите над по 70 000 лв. до по
100 000 лв., както и в частта, с която законната лихва върху обезщетенията е
присъдена с начален момент, считан от 22.08.2019 г. Изложени са
съображения за това, че определените размери на обезщетенията не
съответстват на установените по делото обстоятелства и не са съобразени с
принципа на справедливост. Във връзка с началния момент, от който е
присъдена законната лихва, се поддържа, че е приложима разпоредбата на чл.
497, ал. 1, т. 2 от КЗ, а не тази на чл. 429 от КЗ, поради което ответникът е
изпаднал в забава не по-рано от датата 04.01.2020 г., която дата представлява
първата такава след изтичане на 3-месечния срок по чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ.
Искането е за отмяна на решението в обжалваните части, отхвърляне на
исковете за обезщетения за неимуществени вреди над по 70 000 лв. до по
100 000 лв. за всеки един от двамата ищци, както и за присъждане на законна
лихва от 24.01.2020 г.
Срещу въззивната жалба на С. Н. е постъпил писмен отговор от
адв. К., като процесуален представител на ищците, с изразено становище за
неоснователност и подробно развити съображения. В отговора, както и във
въззивната жалба на адв. К., се претендират разноски за адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.
Адв. К. – Поддържам въззивната жалба и направеното
доказателствено искане в нея. Оспорвам жалбата на С.то и поддържам
отговора срещу нея.
Адв. Я. – Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора,
подаден срещу същата. Респективно, поддържам жалбата на доверителя ми.
Моля да уточните в доклада, че поради допусната техническа грешка в
петитума на въззивната жалба, вместо 04 януари, като начална дата, съм
изписала 24 януари, което моля да счетете за технически проблем.
Считам доказателственото искане за неоснователно и моля да не
бъде допускана до разпит свидетелката К.П., доколкото в
първоинстанционното производство по делото за същите обстоятелства бяха
разпитани 3 свидетели, очевидци на произшествието. Респективно, по
3
отношение на обстоятелства, касаещи механизма, освен разпитаните
свидетели, е изготвено и прието заключение по АТЕ, което не е оспорено от
страните, респ. от ищците. Поради това считам, искането се явява
неоснователно, а и преклудирано, предвид това, че се намираме пред
въззивна инстанция.
Съдът конкретизира искането във въззивната жалба на С. Н., като
се отрази, че претенцията е за присъждане на законната лихва с начален
момент 04.01.2020 г., а не както е посочено 24.01.2020 г.
Съдът намира, че следва да остави без уважение формулираното
във въззивната жалба доказателствено искане за допускане и разпит в
качеството на свидетел на К.А.П.. Не са налице предвидените в чл. 266, ал. 3
от ГПК предпоставки за разпит на свидетел във въззивната инстанция.
Твърдените от жалбоподателите ищци допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд не съществуват. Според жалбоподателите, липсата
на нарочно определение на съда за заличаване на тази свидетелка е
процесуално нарушение, обосноваващо недопустимостта на нейния разпит
пред въззивната инстанция. Въззивният съд не споделя тези доводи.
Свидетелката К.П. е допусната до разпит от първоинстанционния съд, при
режим на довеждане от страна на ищците. В съдебно заседание на 03.05.2022
г., в което е следвало да бъде извършен разпитът на тази свидетелка, адв. К.,
като процесуален представител на ищците, е направила изявление, че
свидетелката е извън Б., поради което не я водят. Други искания, свързани с
разпит на тази свидетелка, както и доказателства за наличието на причини за
неявяването й, не са представени. Това, според съда, е достатъчно основание
да не бъде извършен разпит на свидетелката от първоинстанционния съд,
респективно на де бъде допускан такъв разпит и на настоящия етап от
производството.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането за допускане и разпит в
качеството на свидетел на К.А.П..
Конкретизира искането във въззивната жалба на С. Н. относно
претенцията за присъждане на законната лихва, която да се счита, че е с
начален момент 04.01.2020 г., а не както е посочено 24.01.2020 г.
4
Адв. К. – Нямам други искания. Списъкът ни с разноски се
съдържа в самата въззивна жалба и в отговора на въззивната жалба.
Адв. Я. – Нямам доказателствени искания. Представям списък на
разноски, ведно с доказателства за извършването им.
Адв. К. – Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответната страна. Възражението ми е в смисъл, че са
предвидени разноски отделно за изготвяне на въззивна жалба, отделно за
явяване, а представителството е общо.
Адв. Я. – По отношение възражението на колегата за
прекомерност, моля да вземете предвид, че размерът на адвокатското
възнаграждение е съобразен с Наредба № 1, която е актуална към момента, и
респ. с материалния интерес по делото. От друга страна, във връзка с
възражението, че фактурите са няколко, същите са изготвени по този начин,
тъй като към датата на завеждане на въззивната жалба от доверителя ми
същият не е уведомен за такава от страна на ищците и именно, съобразявайки
материалния интерес и по въззивната жалба на ищците, се е наложило такова
допълнително издаване на фактури и дебитни известния,но на практика
общият размер отговаря на минимума по Наредба № 1.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото списък с разноски на жалбоподателя-
ответник Н., ведно с приложените към него 2 бр. фактури, 3 бр. извлечения от
дневни банкови сметки и 2 бр. платежни нареждания.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. К. – Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите
въззивната жалба от името на доверителите ми. В същата сме изложили
подробни аргументи, които изцяло поддържам.
Само за яснота, тъй като основният спор по нашата жалба е
въпросът за съпричиняването поради липса на упражнен постоянен надзор.
От изключително значение е снимката, която е приложена, и тя е мащабна,
5
към комплексната експертиза. Там се вижда, че пътният инцидент настъпва
на нещо, което не е улица. То е общинска площадка между три къщи, които са
разположени на буквата П. Това е една затворена площ, където няма
движение, няма коли, няма никакъв трафик, там играят децата. От друга
страна, детето е със свидетелката, която искахме – К.П., свидетелката А.,
която е разпитана по делото, и дядото Ю.П., който е срещу тази площадка, на
10 м. от нея.
Какво означава постоянен надзор? Едно дете, което е на четири
години, играе, кара колело, движи се, говори. Виждаме, че това е едно добре
развито за възрастта си дете и то няма нужда надзорът да се осъществява в
едно постоянно държане на това дете. То е там, за да играе. И самият
представител на ответника сам каза, че трима свидетели очевидци са
разпитани, т.е. това са възрастните – тримата, които са там, с тези три деца:
бебе на една година, на две години и това четиригодишно дете. Детето е с
гръб към този автомобил, който го прегазва, двигател няма запален, няма
никакви признаци, че той ще тръгне и дядото ще остави в необезопасен
автомобил 6-годишният му внук да влезе вътре и да премаже детето. Няма
никакви индиции, никакви предпоставки, които да предполагат, че ще
настъпи този инцидент, за де се вземат някакви мерки. Разпитаната
свидетелка по делото А. казва: „Аз бях на 4-5 крачки, пресегнах, за да го
дръпна, на 5 м от мен стана“, т.е. ако родителят беше там, ако дядото беше на
тези 5 м, щеше ли да го дръпне? Жената е посегнала да дръпне детето, но
колелото е било от страната, от която е тя, и тя не е могла да изтегли К., като
държи в ръцете си нейното дете. Тя казва: „Още секунда ми трябваше, за да
взема К.“, но не е успяла. Т.е. има възрастен, който е там на 5 м, има друг на 6-
7 м – т.нар. балдъза – свидетелката Кайчан, която искаме, дядото е там, това
дете не е оставено без надзор. Напротив, има пряк надзор - трима възрастни,
които са там, като едната от тях е посегнала, но джипът е с гръб към тях и
тръгва. То е в една такава площадка, където няма движение, няма скорост,
няма двигател запален, няма нищо, което да помогне да се спаси детето.
Освен това, видно е от тази схема, която посочих и от
експертизата и тази снимка, която е прекрасна и дава много хубава
нагледност на това, което се случва, че джипът изминава около 8 метра и
половина. На колко метра трябва да е човек, за да може реагира? И дали
обективно е могъл да реагира, ако е бил по-близо? Постоянният надзор на
6
детето не означава държане постоянно на това дете. Присъствието на трима
възрастни там при детето е достатъчен надзор, който е упражнен реално и
фактически.
По отношение основанието на иска не се спори, тъй като жалбата
на ответника е за над 70 000 лв., т.е. тук трябва да се разгледат само
предпоставките за справедливост - четиригодишно дете, има данни колко
много са се грижили родителите му за него, колко развито е било за възрастта
си това дете, вкл. свирило на пиано, редяло е пъзели, занимавало се е и е
ходило постоянно на градинка, т.е. това е едно много гледано дете. Наистина
тези родители са хора, които не спират да плачат и не спират да са зле и това
се вижда от психологичната експертиза. Действително, травмата е много
голяма и за който и да е страничен човек тази смърт на това невинно детенце
очевидно е потресаваща, при изключително грубите нарушения на
собственика на автомобила. Така че по отношение на размера не са налице
предпоставки.
По отношение на лихвите следва да се има предвид, че Б. в случая
отговаря като представително, т.е. то замества всеки един български
застраховател и отговаря по реда и при условията за лихви, при които
отговаря всеки един български застраховател. Самите препращащи норми
при отговорността на Б. препращат точно към тези, които са приложими за
отговорност на всеки един български застраховател.
Следва да се отчете съответно и инфлацията, която не
предпоставя по никакъв начин намаляване на обезщетенията.
В този смисъл моля за вашето решение.
Адв. Я. – Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите жалбата
на доверителя ми и да отмените първоинстанционния акт в обжалваните му
части, респ. да оставите без уважение въззивната жалба на ищците, която
също считам за неоснователна. Същата не съдържа ясни и категорични
аргументи в наведените доводи за допуснати процесуални нарушения от
страна на първоинстанционния съд, както и за нарушения на материалния
закон. Във връзка с казаното от колегата ще си позволя да акцентирам на
няколко неща.
На първо място, моля да вземете предвид, че мястото на
реализиране на ПТП е доказано по делото от приетото експертно заключение,
7
че същото е тупик, т.е. улица без изход, която не съставлява по характера си
площадка. Такова твърдение не е навеждано от колегата в
първоинстанционното производство, респ. не е установявано друго
обстоятелство, освен това, прието от експертизата, че се касае за улица без
изход, т.е. не място, на което децата играят.
От друга страна, невярно е твърдението, че дядото на
пострадалото дете се е намирал на 10 м от събитието. Напротив - от неговите
показания, събрани в първоинстанционното производство, както и от
експертното заключение, се установява, че улицата, на която е тяхната къща и
мястото, на което същият е упражнявал дейност по събиране на трици, се
намира на 20-30 м от мястото на реализиране на произшествието.
Отделно, не просто отстоянието от 20-30 м е препятствало да се
вземат адекватни мерки по отношение сигурността на детето, а и това, че
вниманието му е било несъсредоточено върху същото, а напротив, той е
излизал и влизал в двора на къщата си докато е извършвал тази трудова
дейност. Считам също за абсолютно неоснователно твърдението на колегата,
че упражненият надзор е бил достатъчен. Очевидно не е бил достатъчен,
защото, съгласно разпоредбата на чл. 125 от СК, родителят е длъжен да
упражни постоянен и адекватен надзор – такъв, че да му бъде позволено да
реагира своевременно при възникнала опасност за живота и здравето на
детето, така че да предотврати трагичното събитие, което в конкретния
случай е реализирано. Да, безспорно колата се е движила повече от 8 м преди
да настъпи ударът, които 8 м не са малко отстояние за своевременна реакция,
стига упражненият контрол да е бил адекватен на това, че детето е играело
все пак на улица и в близост до МПС.
Допълнителен аргумент, който съдът правилно е отчел като
доказан в производството, е и обстоятелството, че дядото е видял
задействането на светлините на автомобила, станал е свидетел на напускането
на автомобила от малолетния О., т.е. това са индиции, на които, ако е
реагирал своевременно и ако е бил наблизо до детето, е могъл да предотврати
събитието, респ. да се положи достатъчна грижа.
Моля също така да вземете предвид по отношение на
възражението ми за началния момент на законната лихва, че съдът е
приложил неприложима разпоредба по отношение на договора за гражданска
8
отговорност, касаеща управлението на МПС, т.е. гражданска отговорност на
автомобилистите, в какъвто смисъл е практиката на ВКС, която сочи, че
разпоредбата е приложима и с оглед систематичното й място в Кодекса,
единствено по отношение на гражданска отговорност от общ характер, но не
и по отношение на гражданска отговорност за автомобилистите.
От друга страна считам за неправилни изводите на колегата, че
дейността на Б. на практика замества отговорността на застрахователя, тъй
като самият КЗ, в отделна глава, регламентира дейността на Б. като специална
и изрично отделя същата от застрахователната, т.е. безспорно е и от КЗ, и
съгласно европейските регламенти, че С.то Н. не упражнява застрахователна
дейност и не отговаря като застраховател по предявените срещу него искове.
Действително неговата отговорност функционално произтича от
отговорността на чуждестранния застраховател, но тя не е идентична с
отговорността на застрахователя, регламентирана като дейност в КЗ. Поради
това считам, че изричната препратка на чл. 512 от КЗ към разпоредбата на чл.
497, ал. 1, т. 2 по категоричен начин установява, че забавата, за която
доверителят ми дължи законна лихва, е с начална дата на изтичане на срока,
въведен от Законодателя за произнасяне по предявените претенции, а именно
след изтичане на 3-месечния срок.
По изложените съображения ви моля още веднъж да оставите без
уважение въззивната жалба на ищците и да постановите решение, с което да
уважите жалбата на доверителя ми.
Адв. К. /реплика/ – По отношение на надзора – няма задължение
родителят пряко да го осъществява. Всеки пълнолетен, на когото детето е
предоставено, може да го упражнява. Свидетелката А. казва: „Опитах се да
помогна. Към момента на удара бях близко до К.. Направих 5-6 крачки, но,
може би, секунда ми трябваше да посегна и да взема К..“ Скоростта на
автомобила е 20 км/час, или това са 5.5 м/с, изчислени от експертизата. Това
разстояние от 8 м е изминато за по-малко от 2 секунди. Така че тази жена, на
5-8-10 м е била изключително близо до детето. Който и да беше родител,
няма гаранция, че щеше да е по-близо или можеше по-добър надзор да
упражни.
Относно лихвите – разпоредбата, която сочи колежката, е за
действия на Б. като компенсационен орган, което е съвсем различно. Това е за
9
събития, настъпили извън територията на Република Б.. А когато е
представително, тази разпоредба не действа и препращането е към тези
действащи застрахователи.
Адв. Я. /дуплика/ – За първи път в производството се сочи, че
упражняването на родителската грижа върху детето била възложена на трето
лице, защото до момента и пред първоинстанционния съд процесуалните
представители на ищците подържаха тезата, че това упражняване на
родителските права било възложено на неговия дядо. Освен за недопустимо
подобно твърдение едва пред въззивна инстанция, считам същото за
абсолютно неоснователно и недоказано от установените по делото факти пред
първата инстанция, още повече, че по делото изобщо не се установи по
надлежен ред, че такова възлагане на грижи и упражняване на надзор върху
детето е било възложено на когото и да било.
От друга страна абсолютно невярно е твърдението на колегата, че
в конкретния случай чл. 497 съставлява разпоредба за компенсационния орган
- Националното бюро, когато събитията действително са настъпили извън
територията на Република Б.. Напротив - разпоредбата, която касае началната
дата на изпадане в забава в хипотезата на компенсационен орган е чл. 516 от
КЗ, към която изрично препраща чл. 515, която урежда дейността на Б. като
компенсационен орган, пред каквато хипотеза безспорно не сме изправени.
Моля, при преценка размера на обезщетенията и справедливия
характер на същите, да не взимате предвид наведения от колегата аргумент
инфлационен критерий, доколкото, съгласно практиката на ВКС, следва да се
вземат предвид обстоятелствата и икономическите такива за страната към
датата на произшествието.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключени и че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието се закри в 10.30 часа.
10
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11