№ 6056
гр. С., 05.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20251110102551 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК .......... срещу О. Х. Й., ЕГН
**********, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 187,48 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 15.08.2022 г. до 26.08.2024 г. върху главница за топлинна
енергия в размер на сумата от 877,12 лв. за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., и сумата
от 7,96 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 26.08.2024 г. върху
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на сумата от 30,58
лв. за период от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., претендирани за топлоснабден имот, находящ
се на адрес: гр. С., ж. к. „Х.Д.“, бл. 177, вх. Д, ет. 4, ап. 30, с абонатен № 217508, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 53811/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, 48 състав. Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 53811/2024 г.
по описа на СРС, 48 състав, е влязла в сила в останалите части – по претенциите за главници
за топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника в качеството му на
вещен ползвател и титуляр на партида за процесния имот, възникнало въз основа на договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на
ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана по
системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия
1
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
периода, за който се отнася вземането, а като не е сторил това, ответникът е изпаднал в
забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху главницата в посочения по-горе
размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата за дялово
разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Н.” АД на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение, съответно обезщетение за
забава поради неплащането му. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира
разноски. Прави възражение за наличието на предпоставките на чл. 38 ЗАдв. за присъждане
на разноски на ответната страна.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва исковете с доводи, че до него не е отправяна покана за заплащане на главните
задължения за топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, следователно не
е изпаднал в забава за заплащането им. Счита, че доколкото по делото се твърди, че на
ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е редът по чл. 32,
ал. 3 ОУ. Твърди, че спрямо общите фактури по чл. 32, ал. 3 ОУ за процесния период
разпоредбата на чл. 33, ал. 4 ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето
на изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в
ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане, съответно при липса на възможност да се приложи
уговореното между страните, предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в
забава след покана, каквато няма данни да е била отправена от ищеца. Относно мораторната
лихва върху главницата за дялово разпределение сочи, че в ОУ няма предвидена уговорка на
начисляване на мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение, поради
което ответникът изпада в забава след покана, каквато не е представена по делото. Възразява
и за погасяване на сумите по давност. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на
разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, срещу която е подадено възражение по чл. 414 ГПК от
длъжника. Настоящото производство е образувано за установяване на част от вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 53811/2024 г. по описа на СРС, 48 състав. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е
признал дължимостта на претендираните вземания както следва: за сумата от 877,12 лв. –
главница за топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., и за сумата от 30,58
лв. – главница за цена на услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2021 г. до
2
30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 04.09.2024 г. до окончателното плащане, претендирани за
топлоснабден имот на адрес: гр. С., ж. к. „Х.Д.“, бл. 177, вх. Д, ет. 4, ап. 30, с абонатен №
217508, поради което за тези вземания и за съответна част от разноските (за сумата от общо
61,71 лв.) заповедта за изпълнение е влязла в сила. С възражението си ответникът е посочил
изрично, че оспорва само вземанията за мораторни лихви върху двете главници, поради
което предмет на настоящото производство е единствено установяване на вземанията за
мораторни лихви. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо
другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК. Исковете са предявени в размерите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже възникването и размера на главния дълг, изпадането на
ответника в забава, и размера на обезщетението за забава - уговорен падеж за плащане на
цената на доставената топлинна енергия, респективно датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи
настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране и/или прекъсване на погасителната
давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
С доклада по делото, приет без оспорване от страните в открито съдебно заседание на
26.03.2025 г., са обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК обстоятелствата, че ответникът има качеството на
клиент на топлинна енергия за битови нужди, доставяна до процесния имот през исковия
период, че през процесния период за процесния имот е доставена топлинна енергия в
количество и на стойност, посочени от ищеца – 877,12 лв., както и че е била извършена
услуга дялово разпределение на топлинна енергия на стойност 30,58 лв., че стойността на
мораторните лихви върху посочените главници за исковите периоди са в размер на исковите
суми.
Основен спорен въпрос в настоящото производство е изпадането на ответника в
забава и дължимостта на мораторни лихви върху главниците за топлинна енергия и цена на
услуга дялово разпределение на топлинна енергия.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
съдът намира следното:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за периода
са приложими Общите условия към договора, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
3
на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че за месечната дължима
сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (т. нар. обща фактура). Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите (месечни и общи) в 45 -
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на
основание чл. 33, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се
начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца.
Следователно при действието на общите условия от 2016 г. лихва за забава се
начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на
изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни количества, затова
падежите за плащане на сумите по месечните фактури са без значение за дължимостта на
мораторната лихва. Тя се дължи от уговорената в общите условия по-късна дата, а именно
след изтичане на срока за плащане на сумата по общата фактура. В ОУ от 2016 г. падежът на
задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45-дневен
срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон и вземането
за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за
плащане, без да е необходима покана. По общите правила на договорната свобода страните
са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка
се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след установяване на
окончателния размер на задължението, с оглед което и след настъпване на падежа купувачът
изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва. Следователно
поставянето на потребителя в забава не е обусловено нито от отправяне на покана от
кредитора, нито от публикуване на общата фактура на интернет - страницата на
дружеството.
Релевираното от ответника възражение, че вземането за главница става изискуемо
след покана, тъй като общите фактури са издадени повече от 45 дни след изтичане на
периода, за който се отнасят, е неоснователно. Както е уточнено в чл. 32, ал. 3 ОУ, общите
фактури се издават след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, а това се извършва след приключване на съответния
отоплителен период. Ако общата фактура не е издадена в рамките на 45-дневния срок за
плащане, считано от изтичането на периода, за който фактурата се отнася съгласно чл. 33, ал.
2 ОУ, уговореният в общите условия 45-дневен срок за плащане в полза на длъжника не се
дерогира, а е налице забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД, която освобождава
длъжника от последиците на неговата забава. В този случай кредиторът не би могъл да
претендира плащане на мораторна лихва за период, предхождащ датата на издаване на
общата фактура. В настоящата хипотеза, обаче, ищецът не претендира такава лихва. Видно
4
от приетите съобщения към фактури и счетоводна справка, мораторните лихви върху
главниците по общите фактури се претендират от първия ден след изтичането на 45-дневния
срок за плащане, считано от датата на издаване на съответната обща фактура. Общата
фактура за отоплителния сезон от м. 05.2021 г. до м. 04.2022 г. е издадена на 30.06.2022 г., а
лихва се претендира от 15.08.2022 г., респ. за отоплителния сезон от м. 05.2022 г. до м.
04.2023 г. общата фактура е издадена на 30.06.2023 г., а лихва се претендира от 15.08.2023 г.
В този смисъл е и съдебната практика, намерила отражение в Решение № 4369 от 19.07.2024
г. на СГС по в. гр. д. № 12438/2022 г. на III-В въззивен състав, Решение № 2128 от 11.04.2024
г. на СГС по в. гр. д. № 10008/2022 г. на III-В въззивен състав, Решение № 6492 от 2.12.2024
г. на СГС по в. гр. д. № 6415/2024 г. на II-Б въззивен състав, Решение № 7094 от 20.12.2024 г.
на СГС по в. гр. д. № 7454/2024 г. на II-Ж въззивен състав, Решение № 10 от 3.01.2025 г. на
СГС по в. гр. д. № 7049/2024 г. на II-Ж въззивен състав, Решение № 2937 от 17.05.2024 г. на
СГС по в. гр. д. № 560/2023 г. на IV-Д въззивен състав, Решение № 865 от 13.02.2025 г. на
СГС по в. гр. д. № 3375/2024 г. на III-Б въззивен състав, Решение № 1152 от 27.02.2025 г. на
СГС по в. гр. д. № 9690/2024 г. на II-Д въззивен състав, Решение № 4640 от 2.08.2024 г. на
СГС по в. гр. д. № 10507/2023 г. на II-А въззивен състав и др. С оглед изложеното, за
главните вземания за топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. в полза на
ищеца съществува вземане за мораторна лихва, която следва да се начислява за периода от
15.08.2022 г. до 26.08.2024 г., а за главните вземания за топлинна енергия за периода от
01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. в полза на ищеца съществува вземане за мораторна лихва, която
следва да се начислява за периода от 15.08.2023 г. до 26.08.2024 г. Същата е в общ размер на
187,48 лв., който не се оспорва от ответника.
Възражението на ответника за изтекла погасителна давност също е неоснователно,
тъй като към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК (04.09.2024 г.)
тригодишната погасителна давност не е изтекла по отношение на която и да било част от
вземането за мораторна лихва за период от 15.08.2022 г. до 26.08.2024 г., а претенциите за
главници за топлинна енергия и дялово разпределение са изрично признати за дължими,
поради което не следва да се изследва въпросът за приложението на чл. 119 ЗЗД и от кога
тече давността за месечните вземания, съответно за вземането за доплащане по общите
фактури. Предвид гореизложеното и доколкото по делото е безспорно, че размерът на
дължимата от ответника мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия от 187,48
лв. е определен математически правилно, предявеният установителен иск за тази сума е
основателен в пълен размер и следва да бъде уважен изцяло.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия:
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
5
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание. Ето защо и при липсата на предвиден срок за плащане от страна на
потребителя на цената на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, длъжникът
изпада в забава след покана - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за заплащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, съответно на исковата молба,
поради което акцесорната претенция за сумата от 7,96 лв. е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер от 25 лв. – държавна
такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, или общо 75 лв., от които за сумата от
61,71 лв. заповедта за изпълнение е влязла в сила, следователно предмет на настоящото
производство са разноски в размер на 13,29 лв., от които съразмерно с уважената част от
исковете в полза на заявителя (сега ищец) следва да се присъди сумата от 12,75 лв. –
разноски в заповедното производство.
В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер от 25
лв. и претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на сумата от 100
лв., тоест общо 125 лв. С оглед уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер от 119,90 лв.
В заповедното производство ответникът е представляван безплатно от адв. С. Д.
съгласно представен договор за правна помощ и съдействие от 30.09.2024 г.
В исковото производство ответникът е представляван безплатно от адв. С. С.
съгласно представен договор за правна помощ и съдействие от 21.02.2025 г.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. предвижда, че в случаите на оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
определя възнаграждението в размер, не по - нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 (Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) и
осъжда другата страна да го заплати.
В случая са претендирани разноски за осъществена безплатна правна помощ при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., за което са представени договори за правна защита и
съдействие от 30.09.2024 г. и от 21.02.2025 г. Съгласно формираната трайна практика на
ВКС - Определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2266/2016 г. на I г. о.,
Определение № 400 от 15.10.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 1826/2020 г. на II т. о., Определение
№ 253 от 19.06.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1154/2020 г. на III г. о., преценката за наличие на
материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да бъде направена с оглед
конкретните данни по делото. При липса на спор между страните достатъчно доказателство
за осъществяването на основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗАдв. за безплатна правна помощ
6
представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, респ.
изявлението на представляваната страна или нейният процесуален представител, ако такъв
договор не е представен. Противната страна в производството, която по правилата на чл. 78
ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната
възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ, като носи
тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ.
Посочената практика е възприета и в Определение № 50050 от 21.03.2023 г. на ВКС по т. д.
№ 2662/2021 г. на II т. о., с което е прието, че когато по делото са налични доказателства,
изрично и категорично опровергаващи посоченото основание, респективно установяващи,
че лицето, на което е оказана безплатна правна помощ, не е материално затруднено, в
задължение на съда е да вземе предвид тези доказателства и без да е направено възражение
от другата страна в тази насока.
„Т.С.“ ЕАД е оспорило наличието на предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. за
заплащане на адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ в полза на
процесуалните представители на длъжника - ответник, но въпреки изрично указаната тежест
да докаже, че не са налице предпоставките за присъждане на възнаграждение за безплатна
правна помощ (с определение от 04.03.2025 г.), ищецът не е ангажирал доказателства в тази
връзка. По делото не са налични данни, изрично и категорично опровергаващи посоченото
основание за присъждане на разноски за безплатна правна помощ, поради което в полза на
адв. С. Д. и в полза на адв. С. С. се дължи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ в размер, определен от съда.
Съдът, като взе предвид влязлата в сила заповед за изпълнение, намира, че на адв. С.
Д. следва да се присъди възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. в
размер от 0,72 лв. (от общо определения размер от 100 лв.). За определяне размера на
възнаграждението за безплатна правна помощ за заповедното производство, изчерпваща се с
депозиране на възражение по чл. 414 ГПК, което не е необходимо да бъде мотивирано, съдът
съобразява разрешенията, дадени с Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C-438/22 и
с Решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C-427/16 и C-428/16, задължителни за
прилагане от националните съдилища, актуалната съдебна практика на ВКС (Определение
№ 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1908/2022 г. на I т. о., Определение № 343 от
15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1990/2023 г. на II т. о. и др.), разпоредбите на чл. 26 – чл. 27
НЗПП и тази на чл. 3 ГПК, като приема, че в случая липсва каквато и да е фактическа и
правна сложност на делото, доколкото са претендирани вземания в нисък размер. При
отчитане на посочените обстоятелства, релевантната съдебна практика и разпоредбите на
закона, предвид, че разписаното в Наредба № 1/09.07.2004 г. не е задължително за съда при
произнасянето по отговорността за разноските, настоящият съдебен състаяв намира, че
възнаграждението в полза на адв. Д. следва да се определи в общ размер на 100 лв., от която
сума съразмерно с отхвърлената част от исковете за сумите, които са оспорени по заповедта,
й се дължи сумата от 0,72 лв., която следва да се възложи в тежест на ищеца.
За исковото производство на адв. С. С. следва да се присъди възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. в размер от 19,55 лв. (от общо 480 лв.), съгласно
изложените по-горе съображения и съразмерно с отхвърлената част от исковете.
7
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу
О. Х. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Х.Д.“, бл. 177, вх. Д, ет. 4, ап. 30, иск с
правно основание чл. 86 ЗЗД, че ответникът О. Х. Й. дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата от
187,48 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2022 г. до 26.08.2024 г. върху
главница за топлинна енергия в размер на сумата от 877,12 лв. за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „Х.Д.“, бл. 177, вх. Д,
ет. 4, ап. 30, с абонатен № 217508, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д.
№ 53811/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК .........., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу О. Х. Й., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж. к. „Х.Д.“, бл. 177, вх. Д, ет. 4, ап. 30, иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът О. Х. Й. дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата от 7,96
лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 26.08.2024 г. върху
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на сумата от 30,58
лв. за период от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
С., ж. к. „Х.Д.“, бл. 177, вх. Д, ет. 4, ап. 30, с абонатен № 217508, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 53811/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 48
състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА О. Х. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Х.Д.“, бл. 177, вх. Д, ет. 4,
ап. 30, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Я.“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 12,75 лв. – разноски за ч. гр. д. №
53811/2024 г. по описа на СРС, 48 състав и сумата от 119,90 лв. – разноски за исковото
производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Я.“ № 23Б, да заплати на адв. С. Й. Д. от САК, ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С.,
ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1 (офис-партер), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата от 0,72 лв. – адвокатско възнаграждение за ч. гр. д. №
53811/2024 г. по описа на СРС, 48 състав, за оказана безплатна правна помощ на ответника
О. Х. Й., ЕГН **********, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Я.“ № 23Б, да заплати на адв. С. С. С. от САК, ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С.,
ул. „Г. С. Р.“ № 165, ет. 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. сумата от 19,55 лв. - адвокатско възнаграждение за исковото производство, за оказана
безплатна правна помощ на ответника О. Х. Й., ЕГН **********, съразмерно с
8
отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Н.“ АД, ЕИК ......., със седалище и адрес
на управление: гр. С., район „К.С.“, ул. „Х.Г.“ № 58, като трето лице - помагач на страната на
ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му чрез връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9