РЕШЕНИЕ
Номер ІІ- 28 16.08.2021 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен граждански състав
На:
шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 244 по описа за 2021 година
Производството по делото по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Бургаският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от В.И.Х. ***, подадена чрез адв.Петко
Кънев, против решение № 260066/02.11.2020
г., постановено по
гр.д.№ 324/2020 г. по описа на РС-Несебър, с което е отхвърлен предявения иск
от В.И.Х. против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ № 37, за приемане за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 871.23 лв. съгласно фактура № ***893/09.04.2020 г. за отчетен
период от 01.11.2019 г. до 30.01.2020 г. С решението В.И.Х. е осъден да заплати
на „Електроразпределение Юг“ ЕАД сумата от 511 лв. за разноски по делото.
Във въззивната жалба се изразява
недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно
и незаконосъобразно. Според въззивника, районният съд неоснователно е приел, че
в случая е била спазена процедурата по чл.49 ПИКЕЕ и едностранната корекция на
сметката на ищеца за минал период е била законосъобразна. В тази връзка се
сочи, че констативния протокол представлява частен свидетелстващ документ от съставилите
го служители на ответника, без потвърждаващ подпис на абоната, поради което и
по аргумент на чл.180 ГПК се счита, че този протокол не доказва удостоверените
в него факти и не може да съставлява основание за процесното вземане. Сочи се
също, че този протокол е своевременно оспорен от ищеца, въпреки неправилно
приетото от НРС в решението, по делото няма други доказателства, които да
доказват вписаните в протокола факти, като вещото лице по изготвената СТЕ не е
имало достъп до електромера и заключението му се основава единствено на данните
от протокола на БИМ и на данните от констативен протокол. Според въззивника,
неоснователен е и извода на съда, че ответното дружество е доставило на ищеца
4416 kWh електроенергия на стойност 871.23 лв.
през процесния период, като се сочи, че при неправомерно въздействие от
потребителя върху СТИ, той дължи заплащане на реално потребената ел.енергия
единствено, ако крайният снабдител докаже наличието на реална доставка и
количеството на доставената енергия, а в случая ответникът не е ангажирал доказателства
в този смисъл и не е доказал откога е започнало неизмерването на ел.енергията,
т.е. неясен е и началният момент на неотчитане на преминалото през електромера
количество енергия, както и продължителността на периода на неотчитане. При
това положение, според въззивника, не може да се отчете реално консумираната
енергия и едностранното изчисляване и коригиране на сметката му за минал период
е неоснователно, като посоченият във фактурата период е произволно определен.
Счита се за неправилен и извода на НРС, че е без значение кой е извършил
манипулацията на СТИ, като се сочи, че коригирането на сметката без да е
доказано виновно поведение противоречи на чл.82 ЗЗД. В тази връзка се сочи
също, че ответникът не е доказал ищецът да се е обогатил неоснователно с
неизмереното в резултат на извършена манипулация количество ел.енергия, а се
позовава единствено на правото си да извърши корекция на сметката, без оглед
поведението на потребителя. Излагат се и възражения, че районният съд не е
обсъдил в цялост всички писмени доказателства и ако бе сторил това, изводите му
биха били противоположни на приетите от него в решението, като се сочи, че НРС
не е отчел обстоятелството, че при проверката на място и в БИМ електромерът не
е отчитал грешка. В заключение, моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и вместо него да постанови ново, с което предявеният иск да бъде
уважен. Не са направени доказателствени искания. Претендират се разноските пред
двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Електроразпределение Юг“
ЕАД, подаден чрез пълномощник
ю.к.Кристиян Николов, в който са изложени подробни съображения за
неоснователност на въззивната жалба и на наведените в нея възражения. Моли се
за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не са
направени доказателствени искания. Претендират се разноски. Направено е
възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на платеното от въззивника
адвокатско възнаграждение, като се иска неговото намаляване до минималния
размер по Наредба № 1/2004 г. за МРАВ.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и
становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и
разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице, поради което съдът я намира за
допустима и следва да я разгледа по същество.
Производството по гр.д.№ 324/2020 г. по описа на РС-Несебър
е образувано по исковата молба на В.И.Х. против „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД за приемане за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 871.23 лв., съгласно фактура № ***893/09.04.2020 г. за допълнително начислена
електроенергия за отчетен период от 01.11.2019 г. до 30.01.2020 г.
В исковата молба са изложени
твърдения, че ищецът е
потребител на електрическа енергия с клиентски номер ****, като с писмо с
изх.№8595917-1/09.04.2020 г. на „Елекроразпределение ЮГ“ ЕАД бил уведомен, че
при извършена на 30.01.2020 г. проверка на меренето на електрическа енергия на
обект с ИТН ***32 в к.к.Слънчев бряг, кв.“Ч.“ № *, ап.*, за която е съставен
Констативен протокол № 582858/30.01.2020 г., е констатирано, че електромерът е
манипулиран и не отчита консумираната електрическа енергия, поради което ползваната
от него електроенергия е неизмерена, съответно незаплатена. В резултат на
проверката, на основание чл.50 ал.1, б.“б“ ПИКЕЕ сметката на ищеца за
ел.енергия била коригирана от ответника, като за периода от 01.11.2019 г. до
30.01.2020 г., т.е. за 90 дни, допълнително е начислена ел.енергия на стойност
871.23 лв., за която сума дружеството издало фактура № ***893/09.04.2020 г., с
която е коригирана сметката на ищеца за електрическа енергия за минал период.
Твърди се, че допълнителната електрическа енергия е начислена неправомерно, в
нарушение на ЗЕ и при неспазване на установените с ПИКЕЕ правила, липсват и данни за
виновно поведение от страна на ищеца, от което да са настъпили вреди за
дружеството и тези вреди да са в причинна връзка с виновното поведение. Ищецът е изложил подробни твърдения и доводи за недължимост
на процесната сума, които са възпроизведени и в депозираната от него въззивна
жалба.
В писмения отговор ответното дружество е оспорило иска
като неоснователен, тъй като корекцията на сметката е извършена правомерно на
основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, вр. чл.50, ал.1, б.“б“ ПИКЕЕ. Изложени са
доводи, че процесната
сума е начислена при наличието на
законовите предпоставки за това и в размер, съобразен с действащите
ПИКЕЕ, съгласно които преизчисленията на количеството ел.енергия се извършва от
операторите на съответните електрически мрежи, като ответникът няма задължение
да доказва виновно поведение от страна на ищеца.
По делото са ангажирани
писмени и гласни доказателства, както и експертиза.
Безспорно е, че ищецът е потребител на
електроенергия и абонат на ответното дружество с кл.№ ***, за
обект на потребление в к.к.Слънчев бряг, кв.“Ч.“ № *, ап.*, с ИТН ***32. От представения
Констативен протокол № 582858/ 30.01.2020 г. е видно, че на същата дата
служители на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД са извършили проверка на електромера
на ищеца с № ****, като на място не е могла да бъде измерена грешка на
електромера, поради липса на товар, констатирано е, че е пробит основен лицев
капак на електромера, поради което същият е демонтиран и
изпратен за метрологична експертиза. Протоколът е подписан от служителите на ЕР
ЮГ, извършили проверката, както и от свидетел, поради това, че клиентът не е
бил открит. За съставения констативен протокол ищецът е уведомен с писмо,
връчено на 06.02.2020 г., видно от представеното по делото известие за
доставяне (л.25).
От представения Протокол от метрологична експертиза на БИМ с № 136/04.03.2020
г. се установява, че е осъществяван достъп до
вътрешността на електромера, като подвижната част на куплунг Х2 е изваден от
гнездото, метрологичният диод свети постоянно и електромерът не отчита
консумираната електроенергия. С оглед горните констатации, в представената
справка за коригиране на сметката за електроенергия е прието, че на потребителя
следва да бъдат доначислени 4416 kWh измерена, но
нефактурирана електроенергия, поради което от страна на ответника е коригирана
сметката на ищеца и е издадена фактура № ***893/09.04.2020 г. за сумата от 871.23 лв., дължима вследствие
установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството
ел.енергия за електромер № **** за периода от 01.11.2019 г. до 30.01.2020 г. За
фактурата, констатираните обстоятелства, обусловили извършената корекция на
сметката и начисляване на сумата, ищецът е уведомен с писмо, връчено му лично
на 07.05.2020 г., видно от приложеното известие за доставяне (л.30).
Съгласно
приетата пред НРС съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, се
установява, че в резултат на осъществяването на достъп до
вътрешността на електромера, констатиран от БИМ, електромерът не отчита
консумираната енергия и не съответства на метрологичните и техническите
изисквания. Установено е, че електромерът е отговарял на изискванията към
датата си на монтаж. Допълнителното начислено количество електрическа енергия е
в размер на 4416 kWh (погрешно посочено 6133), като стойността на това
допълнително количество ел.енергия е изчислено по определената от КЕВР прогнозна
цена на електрическата енергия за покриване на технологични разходи на
Електроразпределение ЮГ за период от 90 дни, в размер на 871.24 с ДДС. Според
справката в паметта на СТИ № ****, електромерът е регистрирал нерегламентирана
намеса на 13.08.2017 г. в 14 ч. 06 мин. и 56 сек., веднага след монтажа, а началният
момент на неизмерване на електрическата енергия е 05.12.2019г., като са налице
предпоставките по чл.50, ал.1, б.“б“ ПИКЕЕ и операторът на разпределителната
мрежа е извършил преизчисление на количеството електрическа енергия при
спазване на инструкциите, съдържащи се в чл.50, ал.1 от Правилата.
Първоинстанционният съд е приел, че
обстоятелството,
че провереното СТИ не е измервало потребяваната електрическа енергия, е
установено от отразеното в надлежно съставения по реда на чл.49 ПИКЕЕ
констативен протокол. Прието е, че непълното измерване е резултат на осъществен
достъп до вътрешността на електромера, като е без значение обстоятелството кой
е извършил вмешателство върху средството за измерване, след като е установено,
че е налице доставена, но неотчетена електроенергия, като периодът на
корекцията е в рамките на 90 дни, считано от датата на констатиране на неточно
измерване. С оглед на това, съдът е
отхвърлил предявения отрицателен установителен иск като неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му –
в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се
проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази
служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден
и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни
материалноправни норми.
След самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимите
разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като
изцяло споделя окончателните правни изводи на районния съд и счита, че
решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по
делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение, като РС-Несебър
е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства,
ангажирани от страните, въз основа на които е достигнал до правилни изводи
относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с
тях, поради което изложените в този смисъл възражения от въззивника са
неоснователни. Във въззивното производство не са ангажирани доказателства,
които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, като БОС я възприема изцяло. Настоящата инстанция напълно споделя и
решаващите мотиви и изводи на ПРС за неоснователност на предявения иск по
чл.124, ал.1 ГПК, като въззивния съд ги намира за правилни и в съответствие със
закона, поради което препраща към мотивите на обжалваното решение на основание
чл.272 ГПК и по този начин те стават част и от настоящия съдебен акт.
По изложените във въззивната жалба доводи и в
допълнение към съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:
Спорът по делото е за законосъобразност на едностранно
извършената от „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД корекция на сметката на ищеца за
потребена електроенергия за периода 01.11.2019 г. – 30.01.2020 г., а оттам и за
дължимостта на процесната сума, начислена от ответника на основание корекцията по
чл.50, ал.1 ПИКЕЕ.
На първо място, следва да се отбележи, че със Закона
за енергетиката (ДВ-бр.54/2012 г.) е въведено законово основание на крайния
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената електроенергия. Следва да се има предвид
също, че клаузите в Общите условия на ответното дружество, почиват на общите
правила на чл.183, ал.1 и чл.200, ал.1 ЗЗД, които
прогласяват задължението на купувача по договор за продажба да заплати цената
на вещта. Правоотношенията между енергийните дружества и крайните потребители
на електрическа енергия възникват именно по силата на договори за продажба,
сключени при публично известни общи условия. От това следва, че когато е било
доставено определено количество електрическа енергия, но поради допусната
грешка или намеса в СТИ е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е
заплатена по-ниска цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати
дължимата сума. Този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за
продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, както и от общия
правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. В този смисъл е и актуалната
практика на ВКС (Решение № 124/18.06.2019 г. по гр.д.№ 2991/2018 г. на III
г.о., Решение № 150/26.06.2019 г. по гр.д.№ 4160/2018 г. на III г.о., Решение №
21/01.03.2017 г. по т.д.№ 50417/2016 г. на I г.о.), чиито изводи се споделят от
въззивната съд с настоящото решение, с което съдебният състав изоставя
досегашната си практика, базирана на Решение № 111/17.07.2015 г. по т.д.№
1650/2014 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 173/16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/2014 г.
на ВКС, II т.о.
Неоснователни са възраженията на
въззивника за неспазване на реда по чл.49 и сл. ПИКЕЕ за извършване на
корекцията на сметката му за ел.енергия. Действащите понастоящем ПИКЕЕ са приети от ДКЕВР и
обнародвани в ДВ-бр.35 от 30.04.2019 г., като влизат в сила от 04.05.2019 г.
Случаите, в които е допустимо извършване на корекции на сметки на потребителите
при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия и начините, по
които следва да бъде извършено преизчислението на количеството потребена
енергия, са регламентирани в Раздел ІХ, чл.49 – чл.58 от ПИКЕЕ, в които е уреден
редът и начинът за преизчисляване на количеството електрическа енергия. Предоставената
възможност на оператора на електроразпределителната мрежа за начисляване на
количество електрическа енергия в изрично предвидените от ПИКЕЕ случаи и при
спазване на стриктни формални изисквания цели максимална защита на правата на
потребителя. В случая, констативният протокол е съставен при спазване
изискванията на чл.49 ПИКЕЕ, като макар и да представлява частен документ,
същият удостоверява отразените в него обстоятелства, които са потвърдени от протокола
за метрологична експертиза на БИМ, който е официален документ по смисъла на
чл.179 ГПК, чиято доказателствена стойност не е опровергана по делото и е
подкрепена от приетата съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните. В
този смисъл, възраженията на въззивника за неспазване на процедурата по ПИКЕЕ са
неоснователни, като съдът приема, че корекцията е извършена в съответствие с
изискванията на чл.49 и чл.50 ПИКЕЕ.
От доказателствата
по делото е безспорно установено, че при извършената на 30.01.2020 г. проверка
от служители на ответното дружество е констатирано, че не може да бъде измерена
грешка на електромера, поради липса на товар, а от извършената метрологична
експертиза в БИМ е установено, че е
осъществяван достъп до вътрешността на електромера, като подвижната част на
куплунг Х2 е изваден от гнездото, метрологичният диод свети постоянно и
електромерът не отчита консумираната електроенергия. В тази връзка, приетата пред първата инстанция СТЕ
установява, че констатираното въздействие върху СТИ води до неотчитане на консумирана
електрическа енергия, а от паметта на електромера е видно, че за процесния период
е доставяна ел.енергия на обекта на ищеца, като нерегламентираната намеса на
електромера е извършена още на 13.08.2017 г. и началният момент на неточното
отчитане е определен. Съгласно заключението, методиката за изчисляване на
неотчетеното количество енергия е правилно приложена и неизмереното количество
енергия е правилно остойностено, съгласно чл.56, ал.3 ПИКЕЕ. С оглед на това,
съдът намира, че в случая правилата на чл.49-58 ПИКЕЕ безспорно са спазени от
ответното дружество, видно от данните по делото, като изложените в този смисъл
възражения от въззивника са неоснователни.
Неоснователни са и възраженията и доводите във
въззивната жалба относно приложението на чл.82 ЗЗД. Следва да се има предвид,
че предвидената от законодателя корекционна процедура на сметките на абонати на
ел.енергия въвежда обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена
или неточно измерена електрическа енергия, като освобождава доставчика от
задължението да докаже периода на неточното измерване (същият е нормативно
установен) и реално потребеното количество електроенергия (доколкото са
установени правила за изчисляването), а в тежест на потребителя е при оспорване
на установените по този ред данни да ангажира доказателства за установяване на
потребеното количество електроенергия (различно от установеното от ответника) с
оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима на използването им. Във
всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче
правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция
не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело
до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй
като корекционната процедура цели въстановяване на настъпилото без основание
имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за
негово виновно поведение. В този смисъл е и съдебната практика – Решение №71/31.03.2021 г. по гр.д.№ 2816/2020 г. на ВКС, III г.о., която се
споделя от настоящия съдебен състав.
Ето защо, въззивният съд счита, че при
съставяне на протокола и при извършване на корекцията на сметката на ищеца е
спазена законовата процедура по ЗЕ и ПИКЕЕ, поради което същият дължи на
ответното дружество сумата от 871.23 лв. по фактура № ***893/ 09.04.2020 г., с която е коригирана
сметката му за електроенергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.01.2020 г. Това
води до извод за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск по
чл.124, ал.1 ГПК, поради което същият правилно е отхвърлен от районния съд.
Предвид изложените съображения, БОС намира,
че въззивната жалба е неоснователна и не може да бъде уважена, а поради съвпадане
изцяло на изводите на въззивния съд с тези на първата инстанция, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора и
направените от двете страни искания за разноски, съдът намира, че на въззивника
такива не му се следват, като на основание чл.78, ал.3 ГПК същият следва да
заплати на въззиваемия-ответник направените по настоящото дело разноски в
размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
съобразно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.25, ал.1 НЗПП.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 260066/02.11.2020 г., постановено
по гр.д.№ 324/2020 г. по описа на Районен съд – гр.Несебър.
ОСЪЖДА В.И.Х. ***, ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ № 37, сумата от
100 лв. (сто лева) за направените във
въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
(чл.280, ал.3 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.