РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 3215
гр. София , 16.06.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РУМЕНА П. ФОТИ
като разгледа докладваното от РУМЕНА П. ФОТИ Частно гражданско дело
№ 20211110130456 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „Кредит Инс“ ЕООД, ЕИК ********* срещу ЕЛВ. З. ЦВ. с
ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК за сумата от 840.00 лв. –договорна такса „Гарант“ по Договор за потребителски кредит
на граждани без поръчителство „ЕКСТРА“ № 92472/18.10.2019 г.
От изложените в заявлението обстоятелства и видно от приложения Договор за
потребителски кредит „ЕКСТРА“ № 92472/18.10.2019 г. и Общи условия към него се
установява, че между длъжника и „Кредит Инс“ ЕООД е сключен Договор за кредит №
92472/18.10.2019 г. по силата на който на длъжника е предоставена сумата от 2000,00 лева,
като последният се задължил да върне предоставената сума, ведно с уговорената по договора
възнаградителна лихва.
Съгласно чл. 4 от Договора кредитополучателят е избрал кредитодателят да ангажира
дружество „Гарант“ за гарантиране връщане на вноските по кредита, за което се сълласил да
заплати на кредитодателя „такса гарант“, разсрочена към месечните вноски. Съгласно чл. 4.1
стойността на „такса гарант“ се определя от размера на отпуснатия кредит.
Клаузите, предоставящи на потребителя избор да сключи договор за заем с осигурен от
кредитора гарант, са типови, а кредитополучателят не може да влияе върху съдържанието
им, нито да избере с кое лице да се сключи договор за поръчителство и при какви условия. В
случая потребителят не е страна по обезпечителното правоотношение, няма данни гарантът
да разполага с банков лиценз, а определеното възнаграждение е приблизително в размер на
самата главница. Следва да се посочи и че съгласно чл. 16 от ЗПК кредиторът е този, който
следва да оцени кредитоспособността на потребителя към момента на сключване на
договора, а с уговорката за избор на предварително одобрен от кредитора поръчител се
1
прехвърля върху длъжника рискът от неизпълнение на горното задължение.
На следващо място кумулирането на таксата към погасителните вноски води до скрито
оскъпяване на кредита. Посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като
ГПР в размер на 49,7 %, нараства допълнително с размера на таксата по чл. 4 от договора.
Включена по този начин в погасителните вноски, тази такса по същество се добавя към
възнаградителната лихва на търговеца – кредитодател и поражда значително фактическо
оскъпяване на ползвания заем, тъй като по естеството си позволява на заемодателя да
получи сигурно завишено плащане и то в размер, равняващ се приблизително на сумата по
кредита, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с
изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при
потребителско кредитиране (чл. 19 ЗПК). Представянето като такса за осигуряване на
гаранция по договора явно цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи това
плащане в ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест
от сключената сделка. Съгласно чл. 19 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, като в него не се включват разходите, които
потребителят дължи при неизпълнение на договора. В случая таксата е включена като
падежно вземане – част от дължимата вноска, като същевременно не е отразена в размера на
ГПР. По този начин се заобикаля ограничението в чл. 19, ал. 4 ЗПК при определяне ГПР,
което обуславя нищожност на договорната клауза.
Тези изводи се мотивират на предварителен етап в хода на заповедното производство и въз
основа само на изложените в заявлението обстоятелства. При евентуално предявен иск по
реда на чл.415 ГПК, в хода на състезателното исково производство въпросът ще бъде
разрешен по същество, след изслушване становищата на двете страни и обсъждане на
събраните по делото доказателства.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на
„Кредит Инс“ ЕООД, Е срещу Е. З. ЦВ. с ЕГН ********** за сумата от 840.00 лв. –
договорна такса „Гарант“ по Договор за потребителски кредит
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
2
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
След влизане в сила на разпореждането, делото да се докладва за продължаване на
съдопроизводствените действия по реда на чл.415 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3