РЕШЕНИЕ
№ 3821
гр. Пловдив, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20225330109033 по описа за 2022 година
Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.22, вр. чл.19 ЗПК.
В исковата молба от Й. С. П. против „Макроадванс” АД се твърди, че между страните бил
сключен договор за паричен заем от 25.02.2021г., по силата на който получила сумата от 600
лева, при фиксиран лихвен процент по заема 41,00 %, годишен процент на разходите от
36,99%, със срок на погасяване 3 месеца. Съгласно чл.20 от договора за заем, същият
следвало да бъде обезпечен в 3-дневен срок с поръчителство на едно физическо лице, което
следвало да отговаря на определени изисквания. В случай на неизпълнение на това
изискване се дължала неустойка в размер на 6,12 лева плюс 0,34 % от усвоения размер на
кредита за първия ден на забава и 0,307% от усвоения размер на кредита за всеки следващ
ден, за който кредитът не бил обезпечен. По този начин задължението нараствало
значително. Твърди се, че ищцата е усвоила изцяло заемният ресурс, но не дължала
плащания за лихва и неустойка, тъй като договорът бил нищожен. Счита, че фиксираният
лихвен процент от 41 % не отговарял на действително приложения, т.к. уговорената
неустойка представлявала добавък към договорната лихва. Поради по-високия лихвен
процент нараствала и стойността на годишния процент на разходите, но същият не бил
обявен и в договора не бил посочен действителният му размер, което било нарушение на
изискванията на ЗПК. Счита се, че с договорения фиксиран лихвен процент от 41 %, към
който се кумулирало вземането, представляващо скрита печалба, кредиторът допълнително
се обогатявал и по този начин се нарушавали добрите нрави и се внасяло неравноправие
между страните, в разрез с изискванията на добросъвестност, водещо до нищожност на
1
договора. Уговорената възнаградителна лихва надхвърляла повече от 3 пъти законната, а
уговорката за дължимостта й – била нищожна. Клаузата за дължимост на неустойка също
била нищожна, като противоречаща на добрите нрави и излизаща извън присъщите й
функции. Предвидено било тя да бъде включена към погасителната вноска, като по този
начин се стигало до скрито оскъпяване на кредита. Нарушена била разпоредбата на чл.19,
ал.4 ЗПК при определяне на ГПР. Клаузата от договора уреждаща заплащане на неустойка
била в пряко противоречие и с добрите нрави , поради което била нищожна и на основание
чл.26, ал.1 ЗЗД. С оглед изложеното се моли за прогласяване на клаузата за дължимост на
неустойка в размер на 550,80 лева за недействителна, поради противоречие с добрите нрави,
заобикаляща изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника:
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който признава иска за
основателен. Претендират се разноски, съгласно чл.78, ал.2 ГПК и се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени договор за потребителски кредит № ***** от 25.02.2021г.,
сключен между „Макроадванс“ АД и Й. С. П., със заемна сума в размер от 600 лв., при
годишен процент на разходите: 49.65 % и фиксиран годишен лихвен процент: 36.99 %.
Представен е и погасителен план – Приложение № 1 към договора за кредит.
Предвид признанието на иска с отговора на исковата молба и становището на ищеца в тази
връзка, по делото не са събирани други доказателства, като с оглед изявлението на страните
е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с
което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че
твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното
право съществува. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито
в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се
разпорежда, като изявлението за това изхожда от ответника, поради което съдът намира, че
следва да зачете извършеното признание, уважавайки предявените искове на това
основание.
С отговора на исковата молба е направено искане в тежест на дружеството да не бъдат
възлагани разноски, тъй като с поведението си дружеството не е дало повод за завеждане на
делото. Разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК изисква, за да се възложат разноските на ищеца,
кумулативното наличие на две предпоставки – ответникът да не е дал повод за завеждане на
делото и признание на иска. В случая съдът намира, че първата от предпоставките не е
налице – предвидената в чл.10, ал.1 от договора за потребителски кредит неустойка е
предвидено да се изплаща на падежа на всяка вноска съгласно Приложение № 1 към
договора. Поради това следва да се приложи разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, като на ищеца
2
следва да се присъдят направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер
на 50 лв., а на пълномощника му – сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение по
представения договор за правна защита и съдействие /според който е договорена безплатна
правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата/, по представения
списък по чл.80 ГПК.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл.10, ал.1 в договор за
потребителски кредит № ***** от 25.02.2021г., сключен между Й. С. П., ЕГН ********** от
гр. П., ул. „З.“ № * и „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Г.С.Раковски“ № 147, ап.14, със законен представител В. Г. С..
ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „Г.С.Раковски“ № 147, ап.14, със законен представител В. Г. С. да заплати на
Й. С. П., ЕГН ********** от гр. П., ул. „З.“ № ** сумата в размер на 50 лв. /петдесет лева/
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „Г.С.Раковски“ № 147, ап.14, със законен представител В. Г. С. да заплати на
адв. Е. И. от АК – П., гр. П., ул. „Х. К.“ № *, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 300
лева /триста лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3