Р Е Ш Е
Н И Е
№ 110/01.03.2023г.
гр.Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Монтана ,ІІІ състав ,в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари , през две хиляди двадесет и трета година в
състав :
Председател : БИСЕРКА
БОЙЧЕВА
като………………разгледа………..докладваното……………………….от
съдията………………БИСЕРКА БОЙЧЕВА… адм.д.№42/2023г.
по описа на Административен съд Монтана и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 - 178 от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).
Образувано е по жалба от Н.И.Н. *** против Отказ рег.№ 1808р-35607/20.12.2022г.
на началника на РУ-Монтана П*** Ш*** , с който на жалбоподателя е отказано
издаване на разрешение за закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие и
боеприпаси за него ,на основание чл.83,ал.5 във вр. с чл.58,ал.1,т.10 ЗОБВВПИ
,поради липса на основателна причина ,която по несъмнен начин обосновава
издаване на разрешение за самоотбрана.
Жалбоподателят счита отказа, за необоснован и
постановен в нарушение на материалния закон.Моли същият да бъде отменен.Посочва,
че е бивш служител на системата на МВР и в момента работи като шофьор във
фирма“М*** Т*** 05“,като извършва дълги курсове в страната и чужбина ,пренася
големи парични суми ,което обосновава нуждата
от издаване на разрешение за самоотбрана. В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
Ответникът - Началник на Районно управление-Монтана
, не се явява и не изпраща представител.
Представителят на ОП-Монтана прокурор Г*** Александрова
дава заключение за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.Представя
и писмено заключение.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
Производството по издаване на оспорения
административен акт е започнало със заявление ,вх. № 180800-14820/31.10.2022г./л.11/
за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късоцевно огнестрелно
оръжие и боеприпаси за него, депозирано от оспорващия до началника на РУ - Монтана. Към заявлението са приложени: Електронна
справка за съдимост ,че лицето не е осъждано , Удостоверение от 30.09.2022г.,издадено
от ОД на МВР –Монтана ,че оспорващия е бивш служител на системата на МВР от
15.07.1992г. до 15.02.1999г.; Медицинско удостоверение №101585/05.10.2022г.,
издадено от Психиатричен кабинет –Монтана, Удостоверение от НСС ,че срещу
оспорващия няма данни за обвинения по неприключили наказателни производства.
В съответствие с чл. 83
от ЗОБВВПИ е извършена проверка на жалбоподателя ,във връзка с подаденото
от него заявление с искане за издаване на разрешение, за придобиване чрез
закупуване на огнестрелно оръжие с цел самоотбрана за граждански цели- ловни
цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна
сбирка, която по несъмнен начин да обосновава нуждата от издаването на
разрешение..
С писмо ,рег.№180800-16051/24.11.2022г. /л.7/
на Началника на РУ-Монтана ,до жалбоподателя ,на последния се дава възможност в
7- дневен срок ,за изложи своите писмени искания и възражения ,както и да
приложи конкретни данни за издаване на разрешение за придобиване чрез
закупуване на огнестрелно оръжие,на
основание чл.34,ал.1-3 АПК. Последното се наложило поради фактът ,че при
извършената служебна проверка се
установила недостатъчна обоснованост на искането.Писмото му е съобщено лично на
30.11.2022г., но оспорващия не е подал възражение с обосновка за необходимостта
от огнестрелно оръжие.
В докладни записки,рег. №1808р-31764/14.11.2022г.
и рег.№1808р-31332/09.11.2022г. /на л.9 и 10 от делото/ е установено ,че лицето
не злоупотребява с алкохол и наркотици ,няма данни за психично заболяване , не
са му налагани мерки по Закона за защита от домашно насилие,но към момента има
1 брой заведен ЗМ срещу него по
чл.343,ал.1б от НК ,и има условия в дома си за съхранение на оръжието.
В докладна записка, рег.№1808р-32599/22.11.2022/на
л.8/ от К*** Т*** -служител в ОД на МВР-Монтана е посочено, че в хода на
проверката е установено, че срещу жалбоподателя
има заведен един ЗМ№1848/2008г.по чл.343,ал.1б от НК.Същият не е осъждан
за умишлено престъпление от общ характер и към момента няма данни да извършва
противообществени прояви или престъпна дейност ,не се движи в среда на
криминално проявени лица ,ползва се с добро име сред съседи и в обществеността ,като няма данни да
злоупотребява с алкохол и да употребява наркотични вещества.
С Отказ рег.№1808р-35607/20.12.2022г. на началника на РУ-Монтана П***
Ш*** , на жалбоподателя е отказано
издаване на разрешение за закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие и
боеприпаси за него ,на основание чл.83,ал.5 във вр. с чл.58,ал.1,т.10 ЗОБВВПИ
,поради липса на основателна причина ,която по несъмнен начин обосновава
издаване на разрешение за самоотбрана.В
обстоятелствената част на административния акт е посочено, че дефинитивно
посочените от жалбоподателя мотиви не са достатъчни да обосноват необходимостта
от притежаване на огнестрелно оръжие ,като жалбоподателя не предоставя конкретни
данни за заплаха за живота и здравето му ,както и за посегателства срещу
притежаваното от него имущество.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима ,като подадена от лице,
имащо правен интерес от оспорване-адресат на оспорения акт и като подадена в срока по чл.149,ал.1 АПК. Заповедта
му е връчена лично на 29.12.2022г. ,а жалбата е подадена на 11.01.2023г.,т.е. в срок.
Разгледана по същество, същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
При извършената служебна проверка на
законосъобразността на оспорената заповед, съгласно чл.
168, ал. 1 от АПК на основанията посочени в чл. 146 ,т.1-5
от АПК, съдът намира, че тя е издадена от компетентен орган , в кръга на
предоставените му от закона правомощия.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган - началника на РУ –
Монтана , в изпълнение на правомощията му, съгласно разпоредбата на чл.
83, ал. 5 от ЗОБВВПИ. Същият съдържа предвидените в чл.
59, ал. 2 от АПК реквизити, както и фактическите и правни основания за
постановяването му. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на
административно - производствените правила. Оспорващият е уведомен за
започналото административно производство за отказ, съгласно чл.
26, ал. 1 от АПК. Даденият му от административния орган 7 - дневен срок за
възражения и обяснения е максималният регламентиран срок по чл.
34, ал. 3 от АПК. Няма подадено възражение от оспорващия.
Няма спор, че заявление, вх. № 180800-14820/31.10.2022г.
е редовно, доколкото заявителят е
представил всички изискуеми документи. Оспорения отказ съответства на
материално-правните разпоредби и на целта на закона. ЗОБВВПИ въвежда
изключително строг разрешителен режим на посочените в него дейности с взривни
вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, с оглед опасността,
която представляват самите те и дейностите с тях, поради което за всеки
конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от
придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие. В чл.
58, ал. 1 от ЗОБВВПИ са посочени обстоятелствата, при които не се издава
разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни
оръжия. По делото не се спори, че по отношение на жалбоподателя не са налице
отрицателните предпоставки на чл.
58, ал. 1, т. 1-9 ЗОБВВПИ. Спорът е по отношение наличието на предпоставката по т. 10 -
основателна причина- самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели,
културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по
несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение. Съгласно разпоредбата на
чл.
58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което
няма основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на
разрешение. Следователно физическото лице, което иска разрешение за придобиване
на огнестрелно оръжие за самоотбрана трябва в писмен вид да изложи конкретни
факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че неговите или на
членове на семейството му, живот, здраве и имущество са персонално застрашени
по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие
и необходимите за ползването му боеприпаси. Само наличието на такава нужда,
представлява за законодателя основание да се разреши на физическо лице
придобиването и притежанието на огнестрелно оръжие. В тежест на лицето, подало
искане за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, е да
заяви и подкрепи с убедителни доказателства своята необходимост от притежание
на късо огнестрелно оръжие.
В настоящият случай ,жалбоподателя ,като
физическо лице иска да му се издаде разрешение за придобиване чрез закупуване на огнестрелно
оръжие за самоотбрана.Като мотиви изтъква ,че е бивш служител на МВР и в
момента работи като шофьор във фирма“М*** Т*** 05“,като извършва дълги курсове
в страната и чужбина ,пренася големи парични суми ,което обосновава нуждата от издаване на
разрешение.
В редица свои решения ВАС многократно застъпва тезата ,че нито
пренасянето на големи парични суми ,нито работата като шофьор ,нито качеството
на бивш служител на Министерството на вътрешните работи не обосновава нужда от самоотбрана. /в т.см. Решение № 11167
от 4.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5046/2021 г., VII о., Решение № 3526 от
9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4739/2019 г., VII о Решение № 4569 от
16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4943/2019 г., VII о./
Съгласно чл.
6, ал.1 ЗОБВВПИ огнестрелните оръжия в зависимост от предназначението и
техническите си характеристики биват за служебни или за граждански цели. Физическите
лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански
цели, които са посочени в чл.
6, ал. 3 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели,
посочени в чл.
6, ал. 2 от ЗОБВВПИ, тъй като такива цели имат само физическите и
юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска
дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин.
Придобиването на оръжие за служебни цели и за граждански цели са две различни
възможности, които имат различен правен режим. Придобиване на огнестрелно
оръжие за служебни цели се разрешава на юридически лица и на физически лица -
търговци по смисъла на Търговския
закон, за охрана на собствеността, защита на живота и здравето на
личността, както и за други разрешени дейности, т. е. за отбрана свързана с
трудовата дейност. За граждански цели огнестрелно оръжие с определени в ЗОБВВПИ
характеристики се придобива, за самоотбрана, ловни, спортни и културни нужди. В
случая оспорващият не доказа наличието на основателна причина за придобиване на
късоцевно оръжие за граждански цели. Няма пречка обаче същият да поиска оръжие
за служебни цели ,свързани с трудовата му дейност ,с ново заявление ,като му се
разреши да получи оръжие за служебни цели по предвидения в закона ред,но в
случая така подаденото заявление е за граждански цели,като от събраните в хода
на делото доказателства не се доказа нуждата от самоотбрана за лични цели.
В
заключение, при издаване на оспорения отказ не е нарушен принципът на
съразмерност, визиран в чл. 6 от АПК, тъй като административният орган е упражнил правомощията си по разумен
начин, добросъвестно, справедливо и в съответствие с материалния закон.
По изложените съображения съдът намира, че не
са налице основанията за отмяна на оспорения отказ, визирани в чл. 146
от АПК. Той е валиден и законосъобразен административен акт, поради което
оспорването следва да се отхвърли.
Не се претендират разноски под форма на юрисконсултско
възнаграждение от ответника ,поради което не следва такива да бъдат присъждани.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд -Монтана-ІІІ състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.И.Н. *** против Отказ
рег.№1808р-35607/20.12.2022г. на началника на РУ-Монтана П*** Ш*** , с който на
жалбоподателя е отказано издаване на разрешение за закупуване на късоцевно
огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях ,на основание чл.83,ал.5 във вр. с
чл.58,ал.1,т.10 ЗОБВВПИ ,поради липса на основателна причина ,която по несъмнен
начин обосновава издаване на разрешение за самоотбрана ,КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.
АДМ. СЪДИЯ: