Р Е Ш Е Н И Е №26
гр. ВРАЦА, 31.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 23.01.2019 г. в състав:
Председател: Рената Мишонова-Хальова
Членове: Мария Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар Ирена Митова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N` 653 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на
основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано е по жалба на ЕАД "Топлофикация Враца
гр. Враца, срещу решение на районен съд гр. Враца № 776/22.10.18 г.,
постановено по гр. д. № 1131/18 г. по описа на същия съд, с което съдът е
ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен и недоказан предявеният от дружеството
жалбоподател установителен иск с правно осн. чл. 422 от ГПК, за признаване за установено, че
ответникът П.В.В. дължи на ЕАД "Топлофикация-Враца"
гр. Враца сумата 1 322.23 лв. лв. представляваща цена за неизплатено битово
горещо водоснабдяване за жилище с адрес гр. Враца, ж. к. "***", бл.***,
вх. В, ап. 72, за периода от 30.09.13 г. до 30.09.17 г., заедно със законната
лихва върху главницата считано от 07.11.17 г. до окончателното погасяване на
сумата, както и на осн. чл. 86 от ЗЗД сумата 18.08
лв. представляваща лихва за забава за периода от 31.10.13 г. до 24.10.17 г., за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3641/08.11.17
г. по ч. гр. д. № 5300/17 г. по описа на районен съд гр. Враца.
В жалбата се сочат пороците на атакуваното решение. Дружеството въззивник навежда доводи, че решението на районен е
постановено в нарушение на материално правни норми, процесуални норми и е
необосновано. Според въззивника, съдът не е обсъдил в
цялост събраните по делото доказателства, а също и неправилно е преценил
доказателствата, което е довело до погрешен правен извода за неоснователност на
исковата претенция. Въззивникът има искане за
изслушване на нова счетоводна експертиза.
Моли решението на първостепенния съд да бъде отменено, като се
постанови съдебен акт по същество, с който исковите претенции се уважат така
както са предявени. Претендира съдебни разноски за две съдебни инстанции,
включително и юрисконсултско възнаграждение на въззивна инстанция в размер на 200 лв.
Ответникът П.В., редовно уведомен чрез особения се представител
назначен на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. В.Х., не представя отговор. В проведеното открито
съдебно заседание на 23.01.19 г., адв. Х. се явява и
застъпва становище за неоснователност на жалбата.
След самостоятелна преценка на събраните доказателства, включително и
тези пред настоящата инстанция, окръжен съд намира следното:
Постъпилата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок,
от надлежна страна в производството и има за предмет съдебен акт от категорията
на обжалваемите пред въззивна
инстанция.
Атакуваното решение на районен съд е валидно и допустимо. Разгледана по
същество, окръжен съд намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:
Със заявление по чл. 410 от ГПК,
вх. № 115383 от 07.11.17 г. дружеството жалбоподател ЕАД "Топлофикация
Враца" гр. Враца е поискало от районен съд гр. Враца издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение за заплащане на консумирана, но незаплатена
от длъжник П.В. ***, с адм. адрес ж. к. "***"
№ ***, вх.В, ап. 72, топлинна енергия, в размер на 1322.23 лв. лв. за периода
от 30.09.13 г. до 30.09.17 г., заедно със законна лихва върху главницата начиная от подаване на заявлението, мораторна
лихва в размер на 18.08 лв. за периода от 31.10.13 г. до 24.10.17 г. и съдебни
разноски в заповедното производство – държавна такса от 26.81 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. По това заявление е образувано ч. гр. дело
при районен съд гр. Враца № 5300/17 г. и е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 3641/08.11.17 г. с длъжник П.В.В.,
за сумите посочени в заявлението. След направено от длъжника възражение по чл.
414 от ГПК, в едномесечния срок по ал. І
на чл. 415 от цитирания кодекс, заявителят ЕАД "Топлофикация Враца"
гр. Враца е предявил пред районен съд гр.Враца процесния
установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК,
обективно съединен с установителен иск за мораторна лихва с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът пред първостепенния съд П.В., чрез особения си представител назначен в хипотезата на чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. В.Х., е представил отговор, в който оспорва предявения иск. Твърди, че по делото не са представени доказателства за наличие на създадена облигационна връзка между дружеството ищец и ответника В., нямало доказателства дали ответника изобщо е собственик на процесния апартамент в гр. Враца, ж. к. "***" № **, вх.В, ап. 72. Ответникът прави и възражение за изтекла погасителна давност.
По делото е изслушана съдебно техническа експертиза с вещо лице М. Я., която установява, че находящия се в гр. Враца, ж. к. "***" бл.***, вх. В е включен в централно топлоснабдяване само за битово и горещо водоснабдяване към топлопреносната мрежа на ищеца "Топлофикация Враца" чрез абонатна станция № 7173. Според експерта исковата сума в размер на 1322.23 лв. е само за битово горещо водоснабдяване и е определена съгласно изискванията на нормативната уредба.
По делото са изслушани две специализирани счетоводни експертизи, както пред първостепенния съд, така и пред настоящата инстанция, като на експертите са поставени идентични задачи. И двете вещи лица Д. Р. и И.К. са изследвали счетоводните документи приложени към делото и тези находящи се в счетоводството на "Топлофикация Враца". В заключенията подробно е отразена начислената от ищеца сума за горещо водоснабдяване за исковия период от 30.09.13 г. до 30.09.17 г. - за целия период тя е в размер на исковата сума 1 322.23 лв., посочен е и размера на претендираната лихва за забава в размер на 18.08 лв. И двете вещи лица са имали задача да посочат и размера на дължимата сума за горещо водоснабдяване съобразно възражението на ответника за изтекла погасителна давност. При отговора на този въпрос експертите са посочили, че за периода от 07.12.14 г. до 24.10.17 г. размера на претендираната главница, съобразно данните съдържащи се в счетоводството на дружеството ищец, е в размер на 1 371.01 лв., а мораторната лихва за периода от 07.12.14 г. до 24.10.17 г. е в размер на 29.31 лв. В съдебно заседание проведено на 23.01.19 г. в. л. К. заявява, че поискала обяснения от "Топлофикация Враца" и фирмата за топлинно счетоводство "Техем" защо се получава така, че за по-кратък период от време начислената сума е по-голяма отколкото сумата за по-дългия период от време. От дружеството й обяснили, че това се е получило вероятно защото на ответника В. са начислявани служебно суми за потребена топла вода, тъй като при проверка не е имало никой на адреса. Други твърдения и доказателства във вр. с несъответствията в заключенията и на двете приети по делото експертизи, дружеството ищец не е заявило и представило. Освен изложеното по-горе, експерта К. пред окръжен съд обяснява, че в откритата партида за процесното жилище при ищеца, за периода от 01.05.14 г. до 01.05.16 г. фигурирало лице различно от ответника В., името на ответника било посочено като титуляр в партидата за следващия период от 01.05.16 г. до 30.04.17 г. От друга страна, пред районен съд гр. Враца, на стр. 66 е представена молба на ответника П.В. ***, с която той моли да бъде открита партида съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация Враца" на потребители в гр. Враца, за топлоснабдявания имот в гр. Враца ж. к. "***" бл.***, вх. В, ап. 72, която молба е входирана от дружеството ищец на 05.01.17 г. По делото е представен на стр. 67 нот. акт № № 177/28.12.95 г., на нотариус с район на действие районен съд гр. Враца, от който се установява, че ответника П.В. е собственик на процесното жилище в гр. Враца, ж. к. "***" № 33, ап. 72 от 1995 г.
При тези данни от фактическа страна, окръжен съд намира от правна страна следното: Съгласно нормата на чл. 150 от действащия Закон за енергетиката, между дружеството ищец и ответника В. е създадена облигационна връзка въз при т. н. "Общи условия" уреждащи продажбата на топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване между топлофикационните дружество, в случая ЕАД "Топлофикация Враца" гр. Враца и битовите потребители, какъвто е ответника В.. Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. Ето защо, факта, че между дружеството ищец и ответника, не е сключен индивидуален договор за продажбата на топлоенергия, е без значение по спора, съответно и възражението на ответника П.В. в тази връзка. Следва да се посочи още, че по делото е безспорно установено, че жилището на г-н В. се намира в сграда включена към централизирано топлоснабдяване – отопление и битово горещо водоснабдяване към топлопреносната мрежа ЕАД "Топлоснабдявена Враца". Разпоредбата на пар. І т. 42 от ДР на ЗЕ /ДВ бр. 107/03 г./ дава общо определение, според което потребител на енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл. 153 ал. І от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена на топлинна енергия. Изложената нормативна уредба действаща в процесния период, обосновава извод, че принципно притежаването на собствен апартамент в топлоснабдена сграда етажна собственост прави ответника потребител на топлинна енергия за битови нужди, а както се установи по делото, ответникът В. е собственик на топлоснабденото процесно жилище от 1995 г.
Независимо, че по делото е установено, че
между страните по спора са налице облигационни правоотношения във вр. с продажба на топлинна енергия, според окръжен съд
исковата претенция е неоснователна, тъй като не е доказана по размер, което е
изцяло в доказателствена тежест на ищеца
"Топлофикация Враца". Окръжен съд намира исковата претенцията за недоказана, по следните съображения: За
да изготвят заключенията си, експертите и по двете приети в процеса
специализирани счетоводни експертизи /в. л. Р. изслушан от районен съд и в. л. К.
изготвила заключение пред окръжен съд/ са изследвали представените по делото от
дружеството-ищец счетоводни документи и такива документи, които са им
представени в счетоводството при ищеца - "Топлофикация Враца". Както
се посочи по-горе и двете експертизи установяват, че за по-дълъг период от
време стойността на изразходваната топла вода от ответника В. е за по-малка
сума, а за по-краткия период от време, съобразно възражението на В. за изтекла
погасителна давност, тази сума е по-висока. Доколкото изводите и на двете вещи
лица са еднакви, според окръжен съд не става дума на грешка при изчисленията. Представените
от ищеца счетоводни документи, въз основа на които експертите Р. и К. са
изготвили заключенията си, имат характер на части свидетелстващи документи.
Защитата срещу материалната доказателствена сила на
писмени доказателства с такъв характер не е подчинена на изискванията за
оспорване тяхната истинност. Това е така, тъй като съдът не е обвързан с тази доказателствена сила, а я преценява по свое вътрешно
убеждение съобразно всички данни по делото. В конкретния случай, окръжен съд не
кредитира представените от ищеца счетоводни документи, тоест формира в
отрицателна насока вътрешно убеждение за тяхната доказателствената
сила и намира, че и двете приети по спора експертизи не установяват дължимост на исковата претенция в заявения размер от 1
322.23 лв. - консумирана, но незаплатена топла вода от длъжника-ответник П.В.
за периода от 30.09.13 г. до 30.09.17 г. Преценката на окръжен съд е в този
смисъл, тъй като, както пред районен съд, така и пред настоящата инстанция,
"Топлофикация Враца" не е заявила твърдения и доказателства, които
достатъчно логично и убедително за обясняват несъответствията в заключенията на
експертите, за които е реч по-горе.
При извода за неоснователност на предявения главен иск, съдебният
състав намира за неоснователен и доказан и обусловения иск с правно основание
чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава исковия размер.
В заключение, при съвпадение правните извода на настоящата инстанция с
тези на първостепенния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При изхода от спора, на дружеството въззивник
не следва да се присъждат разноски. Следва да се посочи, че дружеството е
внесло възнаграждение за настоящата инстанция за представляващия длъжника -
ответник по жалба П. В., особен представител адв. В.Х.
и с държавно в открито съдебно заседание на 23.01.19 г. определение окръжен съд
е разпоредил сумата да се изплати на адв. Х..
Мотивиран от изложеното окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение на
районен съд гр.Враца № 776/22.10.18 г. постановено по гр.дело № 1131/18 г. по
описа на същия съд.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
Председател ..... Членове 1....... 2...........