№ 247
гр. Ботевград, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Н. П. П.
при участието на секретаря М. К. П.
като разгледа докладваното от Н. П. П. Административно наказателно дело
№ 20221810200306 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
С. Д. В., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ж.к. „Д.“, бл.***, вх. *, ет.*, ап.*, е
обжалвал в законния срок наказателно постановление № 782/07.06.2022 г., с което за
нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП,
му е наложена „глоба“ в размер на 1800,00 лв., като излага съображения за
незаконосъобразност и неправилност на същото и моли да бъде отменено изцяло, със
законните последици.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, за него се явява
адв. Г. Н.. Излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление
и моли за неговата отмяна, като поддържа депозираната жалба. Претендира разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззивната страна – Агенция „Пътна инфраструктура“- София, се представлява от
юрк. П. Д., който пледира за оставяне без уважение на жалбата и да се потвърди издаденото
наказателно постановление, както и за присъждане на разноски на АНО за юрисконсултско
възнаграждение като подробни съображения за това излага в представено по делото
становище.
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:
АУАН № 782/27.12.2021 г., НП № № 782/07.06.2022 г., известие за доставяне,
квитанция, справки за плащания, доклад от електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3-3в, статично
изображение във вид на снимков материал на процесното ППС, копие на Договор от
03.06.2021 г, ведно с общи условия, свидетелство за регистрация, възражение № 94-00-
1
942/18.01.2021 г., писмо с изх. № 53-00-2379/03.05.2022 г., писмо с № 53-00-2492/10.05.2022
г., Заповед № ЧР-НТУ-33/23.01.2019 Г., Заповед № ЗАМ-332/32-66544/28.02.2020 година на
Директора на Агенция „Митници“, Заповед № РД-11-167 о т 08.02.2021 година на
Председателя на Управителния съвет на АПИ, справка за дневен отчет на водача на товарен
автомобил с рег. № ********, се установява следната фактическа обстановка:
На 11.12.2021 г., в 09,02 ч. с устройство № 20341, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, е било регистрирано
движението на пътно превозно средство (ППС) влекач „В. ФХ“, модел „В. ФХ“ с
регистрационен номер *******, с обща техническа допустима максимална маса на пътния
състав над 3,5 тона /над 12 т./, по път Осиковска ЛакавицаА-2 км 61+656, като за него няма
валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, чрез която може да
бъде заплатена таксата съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). За
нарушението е генериран доказателствен запис по чл. 167а, ал. 3 от ЗДВП /приложен по
делото/. Проверката е била извършена на 27.12.2021 г. в направление излизане от
територията на Република България, на ГКПП Кулата. Поради това и на основание чл. 179,
ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е ангажирана
административнонаказателната отговорност на водача С. Д. В.. На 27.12.2021 г., в кръга на
службата си, свидетелят И. Г. С. – "старши инспектор" в ТД на АМ в отдел ПТРР, ТД
„Митница София“, съставя против жалбоподателя (в качеството му на водач на процесното
МПС) и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение №
782/27.12.2021 г., в присъствието на свидетеля С. И. Янчева. В изготвения АУАН
актосъставителят сочи, че товарният автомобил е управляван (засечен) без да има
предварително закупена маршрутна карта и без да има заплатена пътна такса за изминато
разстояние по платената републиканска пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. А
досежно квалификацията на нарушението сочи разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП,
която вписва за нарушена. АУАН е предявен на жалбоподателя на дата 27.12.2021 година.
АУАН е връчен срещу подпис.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, са направени писмени възраженияс вх. № 94-00-
942/18.01.2021 г., депозирани от името на И.Н.-уоравител на „А.-22“ЕООД, чрез адв. Г. Н.-
САК. Началникът на Отдел "Контрол и правоприлагане" в НТУ към АПИ издава
процесното НП № 782/07.06.2022 г. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло
фактическите констатации, изложени в АУАН, обсъжда постъпилите възражения, както и
правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП и налага на жалбоподателя административно наказание "Глоба" в размер на 1 800 лв.
Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 21.06.2022 година по пощата с
обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се
намира приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с отбелязване, че е
получено. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не са направени в
настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Отдел "Контрол
и правоприлагане" в НТУ към АПИ да издават съответно АУАН и НП за нарушения по
ЗДвП, се доказва от приетите по делото Заповед № ЗАМ-332/32-66544/28.02.2020 година на
Директора на Агенция „Митници“, и Заповед № РД-11-167 о т 08.02.2021 година на
Председателя на Управителния съвет на АПИ, видно от които И. Г. С. има право да съставя
АУАН за нарушения на ЗДвП, а Георги Атанасов Темелков е оправомощен да издава НП по
ЗДвП, т. е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му от наказващия
орган по закон съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП – Председателя на Управителния съвет на
АПИ по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите,
обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от
2
писмените доказателства и от показанията на разпитаня в съдебно заседание, проведено на
26.10.2022 година свидетели – И. С.. Писмените доказателствени източници по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и съдът ги кредитира за достоверни, като цени
същите при формиране на фактическите и правните си изводи.
Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени
по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от
страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените
в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата
на страните, съдът стигна до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в
преклузивния 14-дневен срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в
регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е
издадено атакуваното НП) – процесуален представител с пълномощно, приложено по
делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на
твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Ботевградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ
изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. "б" от ЗАНН) и девулативен (сезиращ съда – чл.
59, ал. 1 от ЗАНН) ефект. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице (по смисъла на
чл. 189е, ал. 12 ЗДвП), а АУАН съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 167а, ал. 2
ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като то е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво
да се защитава. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи
до порочност на административнонаказателното производство.
Във връзка с възраженията направени от пълномощника на жалбоподателя за това, че
жалбоподателят не е управлявал процесното ППС на дата 11.12.2021 г., съдът счита, че
авторството на деянието е останало недоказано, поради което и издаденото НП е
незаконосъобразно.
Разпоредбите на чл. 139, ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП предвиждат, че движението на пътни
превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на
пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата като водачът на пътно превозно
средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е
дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена
от трето лице. От своя страна нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП постановява, че
собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са
3
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната
такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно
средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се
изпълнява от него.
Цитираните разпоредби безспорно задължават собствениците, респективно
ползвателите на ППС да осигурят заплащането на дължимите пътни такси при движение на
превозните им средства по път, включен в платената пътна мрежа, като това движение може
да се осъществи след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване
размера и заплащане на пътните такси. Тези "съответни задължения" са регламентирани в
Закона за пътищата и в Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние (Наредбата), приета на основание чл.
10, ал. 7 от ЗП.
Съгласно чл. 10б, ал. 3 от ЗП тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на
пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически
допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й
дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено
разстояние между две точки. Алинея 4 от същия чл. 10б от ЗП предвижда, че размерът на
дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани
тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез
закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да
измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата важи
само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран
от собственика или ползвателя му. В наредбата по чл. 10, ал. 7 се определят и начините за
изчисляване и заплащане на дължимите тол такси.
Неизпълнението на горните задължения е скрепено със санкцията, предвидена в
разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Според тази норма водач, който управлява пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва,
или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно
средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
В случая няма спор, че жалбоподателят С. В. е бил установен от контролните органи да
управлява ППС на 27.12.2021 г. Безспорно е и че превозното средство е собственост на
юридическо лице „А.-22“ЕООД. По делото, обаче, в съдебно заседание на 26.10.2022 г. са
представени доказателства от пълномощника на жалбоподателя /дневен отчет за дейността
на водач от дата 11.12.2021 г. от дигитален тахограв/, че процесното ППС, на дата
11.12.2021 г., е управлявано от друго лице, различно от жалбоподателя. Същевременно,
липсват каквито и да е доказателства представени от АНО, че именно С. В. е управлявал
процесното ППС на датата, за която е санкциониран (11.12.2021 г.), за да може да се приеме,
че отговорността му следва да се реализира по реда на чл. 179, ал. 3а ЗДвП. На 11.12.2021 г.
Процесния товарен автомобил не е бил спиран за проверка и контролните органи не са се
.уверили, кой е бил водачът. АНО, който носи доказателствената тежест в процеса, не е
ангажирал категорични доказателства (товарителница, пътен лист, декларация от
собственика и т. н.), от които да може безпротиворечиво да се установи, че именно г-н В. е
управлявал ППС-то и на 11.12.2021 г. В този смисъл настоящият състав счита, че АНО не е
ангажирал доказателства, които в нужната степен да доказват, че на 11.12.2021 г. именно
жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 139, ал. 7 ЗДвП. В този смисъл е и практиката
на касационната инстанция, формирана по напълно аналогичен случай /Решение № 673 от
4
19.05.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 435/2022 г. и Решение № 1919 от 2.12.2021 г.
на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2549/2021 г./
Следва да се има предвид и че съгласно чл. 187а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, когато
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б са установени в отсъствие на нарушителя (както е в случая)
се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в
които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател –
от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от
трето лице. Изрично е записано, че ако собственикът на пътното превозно средство е
юридическо лице или едноличен търговец, на него следва да се наложи имуществена
санкция в съответния размер, като той се освобождава от административнонаказателна
отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако
в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или
електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило
нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
Всичко това отнесено към конкретния случай навежда на извод, че щом контролни
органи са решили да потърсят отговорност за нарушение, установено в отсъствие на
нарушителя (на базата на генериран запис от системата с номер на нарушението
D3A4E93D961C5B11E053011F160AE3C и след като са установили, че заснетото ППС е
собственост на юридическо лице (доклад от електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3-3в), то и те е
следвало да процедират по реда на чл. 187а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и да съставят АУАН
(издадат ЕФ) на собственика-юридическо лице. Едва след това и само ако търговецът
възрази – АНО е следвало да съставят АУАН срещу водача, посочен от собственика в
нарочна декларация, придружена и от СУМПС. В случая нищо от това не е сторено, поради
което и с оглед изричното оспорване от страна на жалбоподателя на авторството на
деянието, съдът счита, че този факт е останал недоказан, а от там незаконосъобразно е била
ангажирана и отговорността на С. Д. В..
Обобщавайки гореизложеното, съдът намира, че наказателното постановление следва
да бъде отменено като
В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който своевременно е поискала присъждането им, за което е представен
списък (л.155). По делото е приложен договор за права защита и съдействие (л.50 ), от който
се доказва, че е бил заплатен в брой адвокатски хонорар в размер на 600 лева. По делото не
направено възражение от АНО за прекомерност на адвокатския хонорар, поради което в
полза на жалбоподателя следва да се присъди адвокатско възнаграждение в реално
заплатения размер, който съдът намира за справедлив, с оглед фактическата и правна
сложност на делото и конкретно извършените от адвоката действия.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 7823/07.06.2022 г., издадено от Началник
отдел "Контрол и правоприлагане" в Национално тол управление към Агенция пътна
инфраструктура, с което за нарушение по чл. 139, ал. 7 ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3а
ЗДвП на С. Д. В., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ж.к. „Д.“, бл.***, вх. *, ет.*, ап.* е
наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 1800, 00 лева.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" с БУЛСТАТ: ********** да ЗАПЛАТИ на
С. Д. В., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ж.к. „Д.“, бл.***, вх. *, ет.*, ап.*сумата в
размер на 600 /шестстотин/ лева, представляваща сторени в производството разноски за
5
възнаграждение на адвокат.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
6