РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221000600525 по описа за 2022 година
С присъда №8 от 16.03.2022г. по НОХД № 396/2021г. Кюстендилски окръжен
съд, НО е признал подсъдимия А. Д. Ш. / със снета по делото самоличност / за виновен в
това, че на 02.02.2021г. около 22.00 ч., в гр.***, ул.“С.“ № ***, в частен дом в /стая/ е
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление, по
отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст, а именно З. С. И., от гр.***, като
деянието е извършено при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, буква “б“ от НК,
поради което и на основание чл.149, ал.5, т.3, във връзка с ал.1, във връзка с чл.29, ал.1,
буква “б“ от НК /след като е бил осъждан на „лишаване от свобода“ по НОХД № 389/2017г.,
НОХД № 381/2019г. и НОХД № 937/2018г., всички на ДнРС/ и на основание чл.54 от НК го
е осъдил на седем години „лишаване от свобода”, като го е оправдал по повдигнатото
обвинение деянието да е извършено в условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, буква „а“
от НК и по обвинението по чл.149, ал.4, т.2 от НК - че малолетната З. С. И. не е разбирала
свойството и значението на извършеното по отношение на нея.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.”а” от ЗИНЗС съдът е определил първоначален „строг”
режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и на основание чл.59, ал.1 от НК
е приспаднал времето, през което подсъдимият А. Д. Ш. е задържан с мярка за неотклонение
„задържане под стража”, както и по реда на НПК и ЗМВР, считано от 02.02.2021г. до
влизане на присъдата в сила.
С присъдата съдът е осъдил А. Д. Ш. да заплати по сметка на ОД на МВР разходи
1
по делото в размер на 624,50 лв., както и 110 лева в полза на бюджета на съдебната власт.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от адв.Е. Б.. В
жалбата се поддържа, че присъдата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Счита,
че съдът е нарушил разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК, тъй като от събраните
доказателства не се установявало по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият от
обективна и от субективна страна е осъществил състава на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. Не се установявало, че подсъдимият е извършил по отношение на
пострадалата действия, които са от характер да възбудят и удовлетворят половото му
желание, а единствено я е целувал по шията, които действия не изпълвали състава на
престъплението. Счита, че неправилно съдът е дал вяра основно на показанията на
пострадалата – св.З. И., тъй като същите били противоречиви, нелогични и
непоследователни и не се подкрепяли от останалия доказателствен материал. Позовава се на
разясненията на вещото лице Е. В. от съдебно заседание, че същата може да бъде лесно
манипулируема и податлива на чуждо влияние, а леката умствена изостаналост я улеснява.
В жалбата се излагат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание на
подсъдимия. Счита, че същото следва да бъде отмерено при превес на смекчаващите вината
обстоятелства. Неправилно и в противоречие с материалния закон съдът бил наложил
наказание около средния размер на предвиденото в закона, като оспорва възприетите от
съда като отегчаващи обстоятелства висока степен на обществена опасност на
престъплението и на дееца с оглед на многократните му осъждания, и че в изключително
висока степен са засегнати обществените отношения, свързани с духовното и физическото
развитие на подрастващите.
Моли да бъде отменена присъдата и вместо нея да бъде признат подсъдимия за
невинен за престъпление по чл.149, ал.5, т.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“б“ от НК
и бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение. Алтернативно прави искане да бъде
изменена първоинстанционната присъда, като бъде намалено наложеното на подсъдимия
наказание в минимален размер.
С въззивната жалба не се сочат и представят доказателства, не се правят
доказателствени искания.
С определението си по чл.327 от НПК при насрочване на делото въззивният състав
не е допуснал събирането на доказателства по делото.
В пледоарията си пред въззивния съд представителят на САП взема становище, че
жалбата е неоснователна. Искането за оправдаване на подсъдимия или намаляване на
наказнието било лишено от основание, тъй като първоинстанционният съд е отчел всички
отегчаващи и смекчаващи отговорността му обстоятелства. Счита за правилни правните
изводи на съда.Не се установяват основяния за отмяна или изменение на присъдата.
В пледоарията си пред въззивния съд служебният защитник на подс.А. Ш. – адв.Б.,
счита, че присъдата в обжалваната й част е неправилна, незаконосъобразна и необоснована.
От събраните по делото доказателства не се установявало подсъдимият да е извършил
2
престъплението, за което му е повдигнато обвинението. Първата инстанция е допуснала
съществено процесуално нарушение, тъй като присъдата почивала на предполрожения.
Оспорва достоверността на показанията на пострадалата, тъй като били противоречиви.
Поддържа, че наказанието, което е наложено на подсъдимия, е несправедливо завишено и
моли да бъде намалено при превес на смекчаващите обстоятелства на минималния
предвиден в закона размер.
Подсъдимият Ш. в лична защита поддържа казаното от защитника си.
В последната си дума пред въззивния съд подсъдимият Ш. моли да бъде намалена
присъдата му.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени изложените в жалбите
доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с
изискванията на чл.314 от НПК, намери следното:
Фактическата обстановка е внимателно и подробно изяснена от първоинстанционния
съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред
доказателствата, необходими за правилното решаване на казуса. Безспорно са установени
фактите, включени в предмета на доказване, като въз основа на тях са направени правилни
фактически изводи. Поради това въззивната съдебна инстанция като цяло възприе
фактическата обстановка, установена от Кюстендилски окръжен съд. Фактическите
констатации на първоинстанционния съд са изградени след анализ на събраните от тази
инстанция доказателствени източници, а именно: гласни доказателствени средства –
частично от обясненията на подсъдимия Ш., показанията на свидетелите З. И., С. И., И. И.,
В. А. и Н. А., дадени пред първоинстанционния съд, както и от показанията, които същите
са давали на досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281,
ал.1, т.1 НПК за първите две, които са разпитани пред съдия по реда на чл.223 от НПК / л.53
и л.51 от д.п./, а на останалите трима - по реда на чл.281, ал.5 вр.1, т.1 от НПК със съгласие
на страните /л. 59, 61 и 63 от д.п./, способи на доказване - комплексна СППЕ на в.л. д-р П. и
психолог В. /л.72-79 д.п./, СМЕ на в.л. д-р Н. /л.67-68 д.п./, писмени доказателствени
средства – справка за съдимост на подс.Ш., ведно с бюлетини за съдимост /л.8-16 д.п./, 2
справки от Б. затвор / л.17 и л.31 д.п./ и справка от РП-Дупница /л.18 д.п./, от които е приел
за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А. Д. Ш. е роден на ***г. в гр.***, *** област, жител е и живее в
гр.***, българин, български гражданин. Притежава основно образование, не е женен, с ЕГН
**********. Подсъдимият Ш. е с нисък социален статус, безработен. Живее в ромската
махала на гр.*** в къща на ул.„***" № ***. Поради липса на финансови средства води
живот на ръба на социалния минимум. По отношение нанего са постановени следните
влезли в сила присъди:
-По НОХД № 389/1917г. на ДнРС , в сила от 16.03.2017г., е осъден за деяние по чл.196 от
НК, извършено на 07.03.2017г., за което му е наложено наказание лишаване от свобода в
размер на 6 месеца ефективно, което е изтърпяно на 22.08.2017г.
3
-По НОХД № 381/2019г. на ДнРС , в сила от 07.05.2019г., е осъден за деяние по чл.196 от
НК, извършено на 08.01.2019г., за което му е наложено наказание лишаване от свобода в
размер на 1 година ефективно.
-По НОХД № 937/2018г. на ДнРС , в сила от 02.05.2017г., е осъден за деяние по чл.196 от
НК, извършено през м.02.2018г., по което му е наложено наказание лишаване от свобода в
размер на 1 година ефективно.
Последните две присъди са групирани с определение №358/02.07.2019г. по ЧНД №
520/19г., в сила от 18.07.2019г., като му е определено общо най-тежко наказание - лишаване
от свобода в размер на 1 година. Наказанието е изтърпяно на 11.12.2019г.
Подсъдимият Ш. бил съсед на семейството на св.С. М. И. в гр.*** и се познавали от
деца. Той познавал и децата й -З. С. И. и И. С. И.. През 2021г. З. била на 12 години, а И. - на
15 години. Св.И. имала още две малолетни деца. В края на 2020г. св.И., децата й и мъжа, с
който била във фактическо съжителство, живеели известно време в гр.***, заедно с
подсъдимия Ш..
В началото на 2021г. св.Св.И. се прибрала в гр.*** и заживяла с децата си в семейния си
дом, а подс.Ш. в своя, на ул.„***" № ***, като разстоянието между двете постройки било
около 10 метра.
На 02.02.2021г. подс. Ш. ходил до болнично заведение в гр.***, където дал кръв на
неизвестно лице, за което му била платена сумата от 170 лева. Дали му и торбичка със
сокове и сладки, с които се прибрал в гр.***. Купил бира, взел торбата с лакомства и към
19,00 часа вечерта отишъл в дома на св.И., където било организирано парти. На него
присъствали св.И., всичките й деца, вкл. З. и И., св.В. А., майка й Д.. По-късно оттам минал
и св.Н. А. - баща на св.В.А., както и други приятелки и съседки на св.И.. Имало музика,
присъстващите възрастни пиели алкохол и танцували. В танците се включвали и част от
децата. Подс.Ш. също взел участие във веселбата.
По време на танците, подс.Ш. се намирал близо до св.З. И., докосвал я и я дърпал, което
било забелязано от сестра й - св.И.И.. Св.В.А. пък забелязала, че подс.Ш. й шепне нещо, на
което З. отговорила: „Не искам сега, остави ме да танцувам“. Св.Н. А. също забелязал, че
двамата си говорят. Подс.Ш. успял да прошепне на св.З. И., че ще й даде сладки и 10 лева,
ако тръгне с него.
Така към 22,00 часа подс.Ш. напуснал дома на св.С. И., а около 5 минути след него излязла
и св.З. И.. Под претекст, че ще даде на З. 10 лева, за да ходи да купи бира, подс.Ш. я завел в
дома си, в една стая, в която се влизало непосредствено от входната врата. Там нямало
осветление и той, светейки си с телефона си, завързал вратата с въже и я блъснал. Тя
паднала на леглото, а той смъкнал дънките и бельото си около краката си. По идентичен
начин смъкнал клина и бельото на З. и тя останала гола от кръста надолу. Качил се върху
нея и започнал да я целува по шията. Започнал да я пипа по гърдите и тялото, при което св.З.
И. започнала да му казва „...стига бе, стига бе...пусни ме, пусни ме...“.
Междувременно св.С. И. установила отсъствието на дъщеря си и на подс.Ш.. Изпратила
4
св.И. И. и св.В. А. да я търсят. По същото време св.Н. А. напуснал дома на св.И. и се
прибрал у дома си, който бил в съседство.
Момичетата излезли, отишли при съседка, но не я намерили и св.И.И. предложила на
св.В.А. да я потърсят в дома на подс.Ш.. Двете приближили входната врата на подс.Ш. и
чули гласа на св.З. И., която няколко пъти повторила да я пусне.
Девойките се върнали в дома на св.С. И. и й съобщили какво са чули. Тя, последвана от
тях двете, отишла в дома на подс.Ш., дръпнала врата и видяла, че е затворена отвътре.
Бутнала я силно, вратата се отворила и влизайки попитала къде я З. (зад нея се намирала
св.И.И., която светела с телефона си). Подс.Ш., който успял да вдигне смъкнатото си бельо,
завил себе си и св.З. И., и отговорил, че З. я няма. Св.С. И. вдигнала покривалото и видяла,
че подс.Ш. лежи по боксерки, а дъщеря й е странично до него и е полугола. Това било
забелязано и от влезлите непосредствено след нея момичета. Св.С. И. се ядосала и ударила
на Ш. няколко шамара, започнала да крещи и извикала на св.В.А. да ходи да извика майката
на подсъдимия, живуща наблизо. Същата дошла и се обадила на полицията. Подс.Ш. сам
отишъл РУ на МВР-Рила.
Междувременно, чувайки разразилата се разправия, св.Н. А., излязъл от дома си и отишъл
до дома на подсъдимия, където заварил св.И., децата и майката на подсъдимия. Видял, че
св.И. се кара на дъщеря си З. и я удря за това, че е тръгнала с подс.Ш..
На 03.02.2021г. в СМ и АГ отделения на МБАЛ гр.Кюстендил бил извършен медицински
преглед на малолетната З. И.. Не били установени външно видими следни от насилие
(охлузвания, кръвонасядания или др.) по тяло, главата, крайниците, анус и половия орган на
момичето; не били установени разкъсвания или други увреждания по химена й; не били
установени данни за извършен полов акт - девствената ципа била здрава, липсвали
увреждания по нея и по половия орган, нямало наличие на сперматозоиди в секрета на
влагалището и др. Посочените констатации са отразени в заключението на СМЕ, изготвена
от вещото лице д-р Н. №15/03.02.2021г. според което липсата на травматични увреждания
по пострадалата не може да изключи възможността от блудствени действия - пипане, галене,
целуване и др. по половата област и/или гърдите, при каквито действия обичайно не се
причиняват травматични увреждания.
От назначената по делото комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза, изготвена от в.л. д-р П. и психолог Е.В., имаща за предмет психиатрично и
психологично изследване на З. И., към датата 02.02.2021г., резултатите от изследването й са
показателни за изразена интелектуална непълноценност в рамките на леката степен на
умствена изостаналост, епилепсия с неуточнена етиология. Интелектуалното й
функциониране е значимо под общото ниво, което се дължи на социална, семейна и
училищна занемареност. В индивидуалното психосоциално развитие основно място заемат
неблагоприятните фактори на средата, слаб родителски контрол, установените затруднения
в нервнопсихическото й развитие. Личността й е незряла, както по отношение на
личностовия мироглед, така и по отношение на личностовите потребности и формиране на
нагласи и кореспондира с интелектуалната й непълноценност. И. не притежава
5
диференцирани умения за справяне в социален и трудов аспект. Заключението на
експертите е, че поради интелектуалната си инсуфициентност и личностова незрялост,
спецификата на заболяванията й, малолетната й възраст, същата не притежава годности за
пълноценно разбиране на свойството и значението на постъпките си, но е със запазени
годности да възприема правилно фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни
показания за тях, въпреки че е била максимално улеснена в поведението си от наличната й
психична болест и малолетната й възраст. Няма психическа или психологична травма, която
да е последица от извършеното спрямо нея; няма смущения и стремеж за отмъщение или
неудовлетвореност от поведението на извършителя; не се наблюдават признаци на влияния
от други лица при формиране на показанията й.
По доказателствата:
При обосноваване на фактологията си първостепенният съд е извършил подробен и
отговарящ на стандарта по чл.305, ал.3 от НПК анализ на доказателствата, в които се
съдържат данни относно настъпилите събития през инкриминираната вечер.
Настоящият състав извърши собствена оценка на събраната доказателствена съвкупност
и намери за неоснователни възраженията на защитата на подсъдимия за необоснованост на
присъдата.
Спецификата на казуса поставя в центъра на доказателствената съвкупност
информацията, получена чрез разпита на свидетелката З. И. – пострадала от престъплението.
Първостепенният съд е извършил внимателна съпоставка на съдържащите противоположна
информация доказателства относно случилото се. В кореспонденция на показанията на З. И.
са тези на свидетелките С. И., И. И. и В. А., които са нейни роднини и близки, а
противоположни по информация са обясненията на подсъдимия, който изобщо отрича да е
извършвал каквито и да е действия по отношение на пострадалата, лансирайки своя версия
за причината, поради която същата се е озовала в стаята му. Главните аргументи на защитата
се отнасят до оспорване достоверността на показанията на пострадалата и посочините
свидетелки, като без да се отрича присъствието на З. И. в стаята на подсъдимия, линията на
защита е насочена към оспорване съставомерността на поведението му. Позицията, която
заема подсъдимият по отношение на обвинението, което му е повдигнато, налага
изключително внимателна оценка на показанията на св.З. И., които на практика са
единствен източник на пряко доказателство относно извършените блудствени действия.
Като пострадала от престъплението, преди всичко следва да бъде изключена по категоричен
начин евентуална нейна заинтересованост и тенденциозност при депозиране на показания,
независимо от обстоятелството, че тя не е пожелала да бъде конституирана като частен
обвинител и граждански ищец в процеса. Особено съществено обстоятелство в случая, което
следва самостоятелно да бъде отчетено при оценката за достоверност на показанията й, е
малолетната й възраст по време на извършване на деянието и проведените й разпитите. От
извършената по отношение на З.И. съдебно-психиатрична и психологическа експертиза е
установено, че същата е с лека степен на умствена изостаналост, което обстоятелство налага
още по-внимателна оценка на информацията извлечена от това гласно доказателствено
6
средство.
При преценка за достоверност на изнесените от пострадалата и подсъдимия различни
версии за случилото се на 02.02.21г., САС се съобрази с утвърдените в съдебната практика
критерии – вътрешна убедителност на разказа, изводима от последователността и
логичността му, качествената характеристика на източника на доказателства и
подкрепеността му от останалия събран по делото доказателствен материал.
След тези предварителни уточнения и въз основа на горепосочените станадарти, САС
достигна до аналогични на първата инстанция изводи относно годността на показанията на
св.З.И. като гласно доказателствено средство да бъдат поставени в основата на осъдителна
присъда. З.И. е разпитвана освен от първоинстанционния съд, и два пъти на досъдебното
производство - веднъж от водещия разследването полицай, и втори път – пред съдия от РС-
Дупница / л.53-54/. Вторият разпит, този пред съдия, е приобщен към материалите по делото
чрез цялостното прочитане на протокола, който го обективира, при условията и по реда на
чл.281, ал.1, т.2 от НПК. Внимателното запознаване с тези разпити доведе и въззивната
инстанция до извод, че свидетелстването на З.И. е правдиво и може да се постави в основата
на изграждане на изводите относно интересуващите процеса факти. Особено подробен и
информативен е разпитът на свидетелката на досъдебното производство пред съдия. Тъй
като тогава е била още малолетна, събирането на това доказателствено средство е направено
при спазване на изискванията, предвидени в НПК – в присъствието на психолога Е. В..
Независимо от ниската й възраст и установен здравословен проблем от психически
характер, показанията, които пострадалата е давала се отличават с последователност,
логичност и детайлност при описание на обстоятелствата, при които е извършено
престъплението по отношение на нея. В тях се съдържат не само данни за предисторията на
събитието от въпросната вечер, причината поради която е тръгнала след подсъдимия и
отишла в дома му, но и за действията, чрез които Ш. е осъществил изпълнителното деяние
на блудството: “Съблече ме гола, и той се съблече и се качи върху мене. Почна да ме целува
за шията…Ръцете му бяха на гърдите ми…Той така само се качи върху мене…Той ме накара
да се обърна по корем, за са прави с мен глупости…“. Защитата оспорва фактологията на
обвинението относно осъществените по отношение на пострадалата действия. Самият
подсъдим в обясненията си пред съда лансира версия, при която св.З. И. била отишла с него
в дома му, за да му вземе парите, че той си бил легнал с дрехите, а тя легнала до него и
започнала да го „джоби“. Първостепенният съд е съпоставил информацията, изхождаща от
тези гласни доказателствени източници и с основание е кредитирал като достоверни
показанията на св.З. И.. САС се съгласява с извършения от КОС анализ и също приема, че
твърденията на пострадалата, особено тези, съдържащи се в разпита й от досъдебното
производство пред съдия, по един последователен, хронологично подреден и чистосърдечен
начин описват действията с характер на блудствени такива, осъществени от подсъдимия за
краткото време, в което двамата са останали сами в неговата стая. В кореспонденция на
изнесеното от нея са показанията на свидетелките С. И., И. И. и В. А., които без да са
възприели конкретните действия на подсъдимия, все пак са станали очивидци на достатъчно
7
факти, които недвусмисленено насочват към случилото се до момента и действителните
негови намерения. Свидетелките И. И. и В. А. са и възприели – чули, през затворената врата
и отделни реплики, казани от пострадалата: „Стига бе, стига бе“ , „Пусни ме, бе, пусни ме,
бе.“. В отделните доказателствени източници се откриват несъответствия относно това дали
са били облечени или пък съблечени подсъдимия, респ. пострадалата, в момента, в който
посочените свидителки са влезли в стаята. Констатираните от първостепенния съд
противоречия в тази част между показанията, които тези свидетелки са давали в съдебно
заседание и на досъдебното производство, е наложило приобщаването на последните по
реда на чл.281, ал.1 т.1 от НПК / на Св.И./ и по чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК / на
другите две/ чрез прочитането им. Прави впечатление, че в показанията си от досъдебното
производство и трите свидетелки са категорични, че З. И. е била гола от кръста надолу, със
смъкнати гащи около глезените. Пред съда св.С. И. отрича този факт, но в тази им част
правилно КОС е кредитилрал показанията й от досъдебното производство като
кореспондиращи на твърденията не само на пострадалата, но и на двете момичета. Относно
облеклото на подсъдимия, правилно първият съд е възприел като установено по делото, че
към момента на влизането на свидетелките, той е бил обут с боксерки. В подобен смисъл са
и твърденията на самата пострадала, която съвсем коректно е описала последователността от
деяствията му: „Когато те влязоха, А. беше със смъкнати гащи. Изправи се от леглото и си
вдигна гащите…“.
Във връзка с доказателствената стойност и достоверност на показанията на пострадалата,
които са и единствен пряк източник на доказателство относно действията, които е
осъществил подсъдимия с нея до идването на майка й и двете момичета, правилно
първостепенният съд се е позовал и на изготвената по делото съдебно-психиатрична и
психологична експертиза по отношение на нея. Експертите са категорични, че
констатираната при З. И. лека степен на умствена изостаналост не повлиява на запазените
годности да възприема правилно фактите, които имат значение за делото и да дава
достоверни показания за тях. Вещите лица са се ангажирали и с извод, че при осв. няма
смущения и стремеж към отмъщение или неудовлетвореност от поведението на
извършителя спрямо нея. Не се набюдават и признаци на влияние на други лица при
формиране на показанията й в опредЕ. посока. В тази връзка и при оценка за достоверност
на показанията на пострадалата, САС отчете, че липсват сведения за явно нейно
тенденциозно отношение към подсъдимия, с когото са съседи, а и отпреди това са имали
познанство и близки отношения.
Като доказателство по делото е приета и съдебномедицинска експертиза за преглед на
живо лице № 15/2021г., според която не са констатирани външно видими следи от насилие
по отношение на З. И., нито пък разкъсване и увреждане на девствената ципа. Така
депозираното заключение не разколебава обвинението, тъй като в него няма описана
фактология за упражнена по отношение на З.И. сила или осъщедствен полов акт. Самият
експерт се е ангажирал с извод, че липсата на травматични увреждания не може да
изключи да са извършени с момичето някакви блудствени действия, вкл. такива за които е
8
повдигнато и обвинението – пипане, галене, целуване и пр.
В мотивите на присъдата си КОС е отделил специално внимание и е извършил анализ на
обясненията, които подсъдимият е давал в хода на съдебното следствие, като е възпроизвел
същината на поддържаната от него версия на събитията от инкриминираната вечер.
Внимателната съпоставка на информацията от обясненията му с тази от другите
доказателствени източници, и най-вече с показанията на пострадалата, обосновано и
законосъобразно е довела КОС до извод да не ги кредитира, а да възприеме описаната от З.
И. картина на събитието.
Като цяло, извършената от първия съд доказателствена дейност във връзка с
противоречивостта на поддържаната от подсъдимия - от една страна, и от пострадалата - от
друга, версии на събитието, е подробна, добре аргументирана и изчерпателна, поради което
и не се налага въззивната инстанция да излага повече съображения или да приповтаря вече
изложените мотиви.
В заключение следва да се посочи, че САС се съгласява напълно с
доказателствения анализ на КОС, въз основа на който е обоснована приетата фактология.
Даден е отговор на всички възражения, касаещи доказаност на обвинението, поддържани от
защитата пред първоинстанционния съд. Ето защо, и както бе посочено вече, САС не
намира за необходимо да излага по-подробни мотиви в настоящото решение и да преповтаря
извършената подробна и вярна по същество оценка на доказателствените
източници.
По правото:
Въз основа на така възприетите като установени фактически положения, се налага
правният извод, че подсъдимият А. Д. Ш. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.149, ал.5, т.3, във връзка с ал.1 от НК като на 02.02.2021г.
около 22.00 ч., в гр.***, ул.“С.“ № ***, в частен дом в /стая/ е извършил действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление, по отношение на З. С. И.,
ненавършила 14 годишна възраст/ 12 годишна/. Правилно КОС е приел, че действията, за
които е обвинен подсъдимият – съблякъл я гола, накарал я да се обърне по корем и се качил
върху пострадалата, целувал я по шията и с ръце я опипвал и галел по гърдите и тялото,
несъмнено имат характер на блудствени. С тях той е целял да възбуди и удовлетвори свое
полово желание, без съвкупление.
В правната квалификация на престъплението от обективна страна се съдържа
признакът пострадалата да е лице ненавършило 14 годишна възраст. Излагането на
съображения по този въпрос се налага поради това, че този факт по делото следва да бъде
установен не само обективно /с удостоверение за раждане/, но и субективно същият да се
обхваща от умисъла на извършителя. В случая неминуемо подсъдимият е бил наясно, че З.
И. е под тази възраст, тъй като е бил близък на семейството и я е познавал отпреди. Самият
той в обясненията си, отричайки да е извършил блудството, е заявил: „Живеем доста време
със С. и дъщерите й като съседи…Аз съм ги поддържал тия деца…Познавам ги и знам колко
9
са годишни…Нямам представа на колко години е, 13-14.“.
Правилно КОС е приложил закона като е квалифицирал деянието като извършено
при условията на опасен рецидив само по б.“б“ на чл.29, ал.1, от НК и е оправдал
подсъдимия по обвинението му за опасния рецидив чл.29, ал.1, буква “а“ от НК. Видно от
приложената по делото справка за съдимост, към момента на извършване на настоящото
деяние Ш. е бил осъждан на „лишаване от свобода“ по НОХД № 389/2017г., по НОХД №
381/2019г. и по НОХД № 937/2018г., всички по описа на на ДнРС. Първостепенният съд
правилно е приложил закона и задължителната практика на върховната инстанция,
съобразявайки обстоятелството, че по ЧНД № 520/19г., в сила от 18.07.2019г. са групирани
присъдите по НОХД №381/19г. и по НОХД № 937/18г., и е определено едно общо наказание
ЛС в размер на 1 година. Следователно, по посочените две производства е налице едно
осъждане, а опасният рецидив по чл.29, ал.1, б.“б“ от НК има предвид две или повече
осъждания, а не престъпления. Освен това, с присъдата по НОХД № 389/17г. наложеното на
подс.Ш. наказание е лишаване от свобода в размер на 6 месеца ефективно, а за да се
квалифицира рецидива по нормата на чл.29, ал.1, б.„а“ ОТ НК, е необходимо осъждането да
е лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което да не е отложено
по реда на чл.66 от НК.
С оглед на изложеното правилно и законосъобразно КОС е квалифицирал
рецидивната дейност само по чл.29, ал.1, б.„б“ от НК, тъй като Ш. е бил осъждан два пъти на
лишаване от свобода за престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл.66 от НК и го е оправдал по
повдигнатото обвинение по чл.29, ал.1, б.“а“ от НК.
Във връзка със субективната страна на престъплението правилно и
законосъобразно първостепенният съд е приел, че деянието е осъществено при форма на
вината пряк умисъл у подсъдимия. Доказателствата сочат, че в съзнанието на Ш. е имало
оформени представи относно това, че извършва блудствени действия по отношение на лице
от женски пол, което не е навършило 14 годишна възраст, с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание.
По наказанието:
Оплаквания, отразени в жалбата и поддържани в пледоарията пред въззивния съд,
се релевират и по отношение размера на наложеното на подсъдимия наказание. Защитата
счита, че лишаванвето от свобода е завишено и моли за намаляването му.
Преценявайки справедливостта на наложеното на подсъдимия наказание, въззивният
състав намери, че то е неправилно определено, като е необосновано завишено.
При индивидуализиране размера на наложеното на Ш. наказание лишаване от свобода
първият съд е отчел като отегчаващи отговорността му обстоятелства високата степен на
обществена опосност на деянието, с което са увредени обществени отношения, свързани със
защита на половата нравственост и са засегнати тези, свързани с духовното и физическо
развитие на подрастващите, както и неговата лична висока степен на обществена опосност,
10
тъй като е многокрратно осъждан, а последното изтърпяване на наказание е от 11.12.2019г.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства КОС е отчел добросъвестното поведение на
Ш., който доброволно е отишъл в РУ на МВР след разкрИ.е на деянието и интензитета на
извършените блудствени дейдствия, които са продължили кратко и в резултат от тях не са
настъпили тежки вреди у пострадалата. Така първият съд е отмерил наказанието лишаване
от свобода при превес на смекчавощите отговорността обстоятелства, в размер на 7 години.
САС намери, че присъдата на КОС следва да претърпи корекция в санционната й част,
тъй като така наложеното на подс.Ш. наказание е несправедливо завишено. Като е отмерил
наказанието лишаване от свобода към минималния, но все пак в един немалък размер от
седем години, КОС неправилно е приложил закона. Макар и да не са многобройни
смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, те имат относителна тежест,
която не е била отчетена от първия съд. Напълно формално като обстоятелство с такъв
характер е отбелязан ниският интензитет на блудствените действия, без съдът да е оценил в
достатъчна степен конкретиката по извършването им. Времетраенето на осъществяване на
посегателството действително е много малко, не повече от няколко минути. Освен това,
самите блудствените действия, изразяващи се в събличането й гола от кръста надолу,
целуването по шията, опипване и галене по гърдите и тялото, в минимална степен са
засегнали обществените отношения, предмет на защита с разпоредбите на Раздел 8
„Разврат“ от Наказателния кодекс. Пресилен и некореспондиращ на установената по делото
фактология е изводът на първоинстанционния съд, че с осъществените по отношения на
пострадалата блудствени действия в изключително висока степен са засегнати обществените
отношения, свързани с духовното и физическо развитие на подрастващите. Подобно
заключение има декларативен характер, отнасящо се по принцип за този вид посегателства,
но не държи сметка за конкретиката на казуса. Нито от гласните доказателства, нито от
заключението на СМЕ и СППЕ може да се направи извод за такава изключително висока
степен на засягане на физическото или духовно здраве на пострадалата З. И.. Разбира се,
принос в тази насока има бързото разкрИ.е на престъплението и предотвратяване на
неговото по-нататъшно осъществяване, но независивмо от това, обективно засягането на
половата нравственост на пострадалата е в една ниска степен, вкл. сравнимо с типичните
случаи на този вид деяния. Освен това, при отчитане на предходната съдимост на
подсъдимия, първият съд не е отчел, че присъдите по повечето от тях са за престъпления
против собствеността, с много ниска стойност на предмета на посегателство, което от своя
страна прави изолирана по своя характер настоящата му деятелност. В наказателния процес
подсъдимият е поддържал защитна теза, лансирайки своя версия на случилото се. Това е и
негово право, което не следва да бъде отчитано в негова вреда. Същевременно, следва да
бъде отдадено необходимото значение на обстоятелството, че след разкриване на деянието,
самият той доброволно е отишъл в РУ на МВР и „се е предал“ за изясняване на случая. Като
релевантна за отговорността му следва да се отче и обстановката на провеждащо се
празнество /купон/, с употреба на алкохол и танци, в които са се включвали и подсъдимият с
пострадалата. Това обстоятелства значително го и мотивирало да извърши деянието и го е
улеснило да уговори З.И. да отиде в неговата стая, където да пристъпи към осъществяване
11
на блудствените действия. Изобщо, цялата конкретика, при която е осъществено деянието, с
този много нисък интензитет на осъществени по отношение на пострадалата блудствени
действия, липсата на каквито и да е физичиски или емоционални последици за момичето от
посегателството против половата й неприкосновеност, според САС съставлява
изключително смекчаващо отговорността на подс.Ш. обстоятелство, което дава възможност
за определяне на наказанието му под предвидения в закона минимален размер на
лишаването от свобода, което в конкретния случай е и несъразвмерно тежко. Въззивният
състав счете, че наказание в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода, ще
бъде напълно достатъчно за постигане на целите, визирани в чл.36 от НК, респ. да отговори
на изискванията за лична и генерална превенция на наказанието.
Въззивният съд се солидаризира изцяло с извода на КОС, че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия Ш. е наложително същия да бъде изолиран временно от
обществото чрез ефективно изтърпяване на така определеното му наказание лишаване от
свобода, още повече, че в случая не са налице и формалните законни предпоставки на чл.66,
ал.1 от НК за отлагане на изпълнението му, тъй като то е в размер над три години.
По възраженията на защитата:
При обсъждане на доказателствата, САС посочи и изложи съображенията си защо
приема за доказано извършването на деянието, за което е обвинен подсъдимият Ш.,
съответно защо възприема фактологията, установена от първостепенния съд. Преди всичко
следва да се посочи, че мотивите на първоинстанционния съдебен акт са пълни, подробни и
отговарящи на критериите за обоснованост. КОС е изпълнил задължението си по чл.305,
ал.3 от НПК да посочи какви факти е установил, от кои доказателства се обосновават тези
факти и какви са правните съображения за взетото решение. Независимо от обстоятелството,
че единственото пряко доказателство за извършването на деянието се съдържа в показанията
на пострадалата З. И., съвкупният анализ на доказателствените източници е довел първия
съд до обосновани изводи не само относно авторството и вината на подсъдимия, но и за
конкретните обстоятелства, при които деянието е извършено. Подложени са на
необходимата проверка за достоверност нейните показания и с основание са възприети като
подкрепени от доказателствената съвкупност.
Въззивната инстанция намери за основателна претенцията на защитата за
смекчаване размера на наложеното на подс.Ш. наказание, като констатира не многобройни,
както се поддържа в жалбата, а едно изключително по своя характер смекчаващо
отговорността му обстоятеулство, и това е много ниския интензитет на осъщественото
блудство и липсата на каквото и да е засягане на физическото или психическо състояние на
пострадалото момиче. В този смисъл, САС частично уважи жалбата на защитата на
подсъдимия, в нейното алтернативно предявено искане за намаляване размера на
наказанието лишаване от свобода.
При извършената служебна проверка на атакуваната присъда САС не намери други
основания за нейното изменяне или отмяна.
12
Воден от горното и на основание чл.334, т.3 и т.6, вр.чл.337, ал.1, т.1 и чл.338 от
НПК, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НО, 7-ми с-в
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда №8 от 16.03.2022г. по НОХД № 396/2021г. на Кюстендилски
окръжен съд като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия А. Д. Ш. наказание
за престъпление чл.149, ал.5, т.3, във връзка с ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, буква “б“ от НК
от седем години на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред ВКС в петнадесет дневен
срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13