№ 1520
***, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря Г. Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430106441 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл.415 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК вр. чл. 79
ал. 1 от ЗЗД, и вр.чл. 86 от ЗЗД. Възражение по чл. 26 и чл. 32 вр. чл. 30 от
ЗЗД.
Исковата молба е подадена от ***, против Е. П. Д. от *** с предявени
искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на следните
суми: 1010.66 лв. – главница по ***.; 69.64 лв. – останала непогасена
договорна лихва за периода от 06.02.2020 г. – 25.06.2020 г.; 100.60 лв. –
мораторна лихва върху непогасената главница за периода 26.06.2020г. – до
***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявление по *** - *** до окончателното изплащане на
главницата. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано *** по което съдът е
издал заповед за изпълнение срещу ответника. Твърди, че в срока по чл. 414
от ГПК длъжникът е подал възражение. *** е указал на заявителя, че може да
подаде иска по чл. 415 от ГПК. Твърди, че на 29.01.2020г. между *** и
ответника е сключен ***, при спазване на разпоредбите на ЗПК, с който е
1
отпуснат заем в размер на 1200.00лв., както и че на същата дата е сключен ***
между ответника и ***/***/, за което ответникът се е задължи да плати на
*** сума в общ размер на 627.90лв. Твърди неизпълнение на задълженията на
ответника и заплащане само на сумата от 352.40лв., при което е налице
остатък от 1010.66 лв. – главница и 69.64 лв. – останала непогасена
договорна лихва. Твърди, че поради неизпълнението, на 04.01.2021г., *** е
отправил искане до *** за изпълнение на целия дълг, и на същата дата ***т е
заплатил сумата от 1164.26лв., като по този начин е встъпил в правата на
удовлетворения ***. Твърди, че поради неизпълнението на падежа, е
начислена мораторна лихва върху непогасената главница за периода
26.06.2020г. – до *** в размер на 100.60 лв., като за периода 13.03.2020г.-
13.07.2020г. не е начислявана законна лихва. Посочва, че на 02.03.2020г. е
сключил с ***, ***, по който, с ***, вземането на *** спрямо ответника Е. П.
Д., му е прехвърлено. Заявява, че уведомява *** за цесията с исковата молба.
Претендират се разноски. Представени са писмени доказателства. Моли се
съдът да приложи *** При оспорване моли да бъде назначена ССчЕ по
поставени от него въпроси.
Ответникът твърди, че в исковата молба се смесват два договора и не е
изяснено как са формирани процесните суми. Сочи, че с отпуснатата сума се
рефинансира текущ заем на *** в размер на 1170лв., но такава сума не е
заемана от ответника.Твърди, че първоначално е сключила на *** договор за
заем за 450лв., с който рефинансирала друг заем от 384.92лв. Твърди, че
реално е получила 300лв., а в следващите две години е била принуждавана да
приподписва договори за рефинансиране и е върнала над 4000лв., без да
получава пари по тях освен първоначалните 300.00лв. Твърди, че не й е било
обяснено, че може да предостави и друго ***ство, че е била заплашвана да
сключи договорите, за да не бъдат разкрити те на настоящия й ***, че не е
разбрала, че сключва *** с ***, че едно и също лице е действало като
представител на *** и ***, че двете *** са свързани, че това е оскъпило заема
с повече от 50%. Твърди и свързаност между *** и ***. Прави възражение за
нищожност на ***, както и възражение за унищожаемост на *** и ***, поради
заплаха от страна на лицето ***, действаща като представител на *** и ***,
че ще разкрие на настоящия й ***, че с първия заем е помогнала на *** си
***. Прави възражение за нищожност на осн. чл. 26 ал. 1 ЗЗД- поради
накърняване на добрите нрави - за клаузите за ГЛП, ГПР и възнаграждението
2
по ***.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията
на *** намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК.
Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по
издадена в полза на *** *** Предявеният иск е допустим, тъй като във всички
случаи, когато *** е възразена от ***, заявителят разполага с възможността да
реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 415 от ГПК, което той
е направил в дадения му от съда срок. Следва да се отбележи, че в
заявлението по *** е било поискано заплащане на сумите: главница до
погасяване на кредита в размер на 1010,66лв.; договорна лихва в размер на
69,64 лв., за периода от 06.02.2020 -25.06.2020г.; възнаграждение по
гаранционна сделка /***ство/ в размер на 508,30 лв; разходи и такси за
извънсъдебно събиране в размер на 36.00 лв.; мораторна лихва в размер на
100,60лв. за периода от 26.06.2020-***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - *** до
окончателното и изплащане. С разпореждане *** искането за присъждане на
възнаграждение по гаранционна сделка /***ство/, в размер на 508,30лв. и на
разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 36.00лв. по *** между
Е. П. Д., и *** е отхвърлено, с мотиви за неравноправни клаузи в *** и за
неравноправност и противоречие с разпоредби на ЗПК – относно разходите и
таксите за извънсъдебно събиране. За останалата част от претенциите е
издадена ***, възразена в срок.
По делото е представен ***/*** сключен между *** и Е. П. Д. с който е
предоставена сума в размер на 1200 лв. Съгласно чл. 3, ал. 1 страните по ***
се съгласяват да се рефинансира текущ заем на ***, като същият заявява, че
желае да погаси изцяло задълженията си, възникнали по повод ***, в размер
на 1170.06 лв., като в чл. 3 ал. 2, се приема че договора има силата на
разписка за остатъка от заемната сума. Кредитът е предоставен при следните
параметри: общ размер на предоставения кредит – 1200.00 лв.; срок на
кредита – 25.06.2020 г.; размер на погасителните вноски - 62,10 лв. ГЛП -
40.00 %; ГПР - 48.32 %, общ размер на всички плащания - 1 304,10 лв., като
вноските по него са седмични и дължими за периода – 06.02.2020г. -
25.06.2020г. – 21 вноски по 62.10лв. На същата дата – 29.01.2020г. между ***,
3
в качеството на ***, и Е. П. Д., в качеството на ***, е сключен *** ***ство
***, съгласно който ***т се задължава да сключи *** с *** и да отговаря пред
*** солидарно с ***я за изпълнението на всички негови задължения, както и
за всички последици от неизпълнението на задълженията на ***я по ***.
Възнаграждението на *** за поемане на задължението за ***ство е в размер
на 29.90 лв. месечно или общо по договора – 627.90 лв. По делото е
представен на л. 101-102, *** *** от ***, сключен между *** и ***, като ***
се е задължил да отговаря спрямо *** солидарно с ***и по приложение, за
изпълнение на задълженията им, възникнали по договори за паричен заем и за
всички последици от неизпълнението им. От извлечение по *** към ***ия
договор, приложено по делото от *** *** се установява, че *** с *** Е. П. Д.,
конкретизиран с елементите си, е включен в условията на ***ия договор.
Видно от представеното на л. 16 от делото *** ***т *** е заплатил на *** ***
сумата 1164.26лв. с основание: ***
Съгласно приетото по делото заключение на ССчЕ, ***т е заплатил
следните суми по двата договора - на 27.02.2020 - 82.40лв.; на
30.03.2020г. - 100.00лв.; на 30.04.2020г. - 50.00лв.; на 30.05.2020г. – 120.00лв.
или общо по договора – 352.40лв. Заключението на ССчЕ сочи, че
задължението, съобразно претенциите по пера от *** към момента е
следното: главница – 1010.66 лв., договорна лихва – 69.64 лв. от 05.03.2020-
25.06.2020г.; лихва за забава 05.03.2020г. до *** - 100.60 лв.; разходи
събиране на вземане – 36.00 лв.; остатък такса *** – 508.30 лв. Вариантът на
изчисление на дължимите суми без такса *** и разходи събиране на
вземането, сочи, че при общо погасени 352.40 лв., неизплатени ще останат
889,64 лв. - главница, 62,06 лв. - договорна лихва от 12.03.2020-25.06.2020 г.,
и лихва за забава за периода от 26.06.2020-23.07.2021 г. - 97,05 лв.
От приложения препис на *** от 02.03.2020г., се установява, че *** е
сключил с *** *** /тогава ***/, ***, които, съгл. чл. 2.1 от *** се
индивидуализират в ***, неразделна част от договора. По делото е приложено
извлечение от ***, по което, под *** е вписано прехвърляне на вземането от
ответника Е. П. Д. по договор ***. Индивидуализираните в това приложение
вземания за 1010.66лв. главница, 69.64лв. остатък дог.лихва, 36лв. остатък
такси, 508лв. – остатък възнаграждение и 47.96лв. – остатък лихва за забава,
са потвърдени от продавача на вземанията, като в потвърждението още
4
веднъж е посочено, че *** е неразделна част от ***. Представено е по делото
и пълномощно от цедента за упълномощаване на цесионера да уведоми съгл.
чл. 99 ал. 3 от ЗЗД всички длъжници за станалата цесия. За извършената
цесия е представено уведомление до *** без дата, връчено с исковата молба
от съда.
Във връзка с твърденията на *** за унищожаемост на *** поради
заплашвнане, по делото бяха представени договори за заем, сключени между
нея и *** както следва: от 27.04.2018 г. – за сумата 450 лв., с представител на
*** - ***; от 20.06.2018 г. - за сумата от 650 лв., с представител на *** - ***;
от 23.11.2018 г. за сумата 900 лв., с представител на *** ***-***; от
29.06.2019 г. - за сумата 900 лв. с представител на *** ***-***, като в първите
три договора е посочено, че са за рефинансиране на предходни задължения
към същия ***, но в последния договор липсва такава уговорка, а е посочено,
че *** е получил изцяло и в брой заемната сума от 900 лв. Видно от писмо и
удостоверение от *** – първоначален *** по процесния договор - *** същият
потвърждава, че лицето ***-*** е имала права да сключи *** и е била негов
*** Представителната власт на това лице е потвърдена и то конкретно за
сключването на ***, както и за сключване на договора за предоставяне на
***ство. Във връзка с твърденията на ищцата за начина на сключване на
договора по делото бяха разпитани двама *** – ***, ***, и *** – нейна ***.
*** посочи, че живее в друго населено място, но знае, че *** е имала някакви
отношения с ***. Заяви, че е присъствала на телефонен разговор, при който
*** включила на високоговорител и тя чула следния разговор: обадила се
жена и предупредила ***, че ако продължава да не плаща вноските по
кредита ще бъдат принудени по някакъв начин да й изискат сумите. ***
посочи, че чула думи, че ако *** не внася парите ще намерят начин като
счита, че начина най-вероятно е да разбере втория *** на ***, че тя има такъв
кредит. Заяви, че в разговора било споменато името на ***а й ***. ***
посочи, че *** не му била споделила до този момент, че е теглила такива пари
и се страхувала той да разбере за това. Заяви, че в телефонния разговор не е
чула жената да се представя и с *** си говорили на Вие. *** посъветвала ***
да сподели със ***а си, за да не се страхува че той ще разбере от ***, и знае,
че тя му е споделила след доста време. Посочи, че този разговор е станал
доста отдавна и може би има 4-5 години от тогава. *** посочи, че след година
е разбрала, че *** е казала на ***а си за кредита. ***та на *** – *** *** заяви,
5
че знае, че *** й е теглила доста кредити от ***, и че постоянно е
приподписвала. Знае, че последния кредит е бил от 2020 г., защото я
заплашвали, че ще кажат на мъжа й. Посочи, че първия кредит е бил изтеглен,
за да даде пари на първия си мъж, който я заплашил, че няма да види детето
им. *** счита, че *** й е приподписвала, защото й казвали, че като се забавят
с вноските и не плаща, ще звънят на мъжа й и ще му разкажат за всичко.
Твърди, че *** е споделила със жената, с която приподписва кредита защо го
тегли, и че не казва на сегашния си *** за това. Тази свидетелка заяви, че
много пъти е плащала вноски вместо *** си, но не са й давали разписки.
Посочи, че служители на *** са ходили по местоработата на *** й, за да дава
тя пари за вноските, че настоявали и я заплашвали и тя казала, че това няма да
продължава и спряла да внася. Посочи, че през пролетта на 2020 г. ***
споделила с мъжа си за кредита, и оттам нататък приключили да плащат. ***
заяви, че самата тя е дала най-малко 1000 лв. по кредитите на *** си.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното: В производството се установи безспорно, че между
ответника, в качеството на ***, и първоначалния *** ***, в качеството на ***,
е сключен ***., по който ответникът е получил заем в размер на 1200.00лв.,
като част от сумата е послужила за рефинансиране на предходен договор, а за
остатъка изрично в договора е посочено, че представлява разписка.
Заплащането на част от заема от ответника - 352.40 лв. също потвърждава
сключването на *** и неговата валидност. С получаването на сумата по
кредита за *** е възникнало задължението да върне уговорените в него
главница от 1200лв., договорна лихва от 104.10лв., а при просрочие – и
законна лихва. Така сключеният договор попада в приложното поле на Закона
за ***ския кредит, тъй като отговаря на критериите по чл.3 ЗПК и не
представлява някое от изключенията по чл.4 ЗПК. Доказа се по делото, че
договорът е сключен в писмена форма, като съдът намира, че е налице
погасителен план в съдържанието на договора, т.к. съобразно изискването на
чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК в договора се съдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Размерът на
уговорения между страните ГПР и ГЛП, съответно 40 % и 48.32%, също не
противоречи на императивната разпоредба на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Поради
горното, съдът намира, че договорът между страните е действителен и
поражда задълженията за ответника, посочени в него. Доколкото в специален
6
закон – ЗПК, в редакцията му към датата на сключване на договора, са
императивно уредени максималните допустими размери на ГПР, и уговорката
в процесния договор не ги надвишава, съдът намира, че не може да се уважи
възражението на ответника по общия закон за нищожност поради
накърняване на добрите нрави. Разгледан заедно с *** обаче, договорът за
***ство нарушава добрите нрави, доколкото тези два договора са
взаимообвързани поради включването на паричната сума, която се дължи от
*** в погасителния план на ***. Както е посочил в мотивите си и заповедния
съд, при сключване на ***, уговорения в договора размер на таксата –
627.90лв., поставя в неравноправно положение ***я, тя надвишава
половината от заетата сума, а уговарянето й в отделен договор, но събирането
по един и същ такъв – ***, поставя ***я в положение, в което не му позволява
да прецени икономическите последици от сключването на договора. Поради
горното, съдът намира, че уговорената такса за ***ство, начина по който това
***ство е посочено в *** и начина по който възнаграждението е събирано от
***, не се дължи от ответника, поради неравноправност на клаузата по чл.143,
ал.2, т.19 от ЗЗП. Поради противоречие с чл. 33, ал.2 от ЗПК, недействителна
е и уговорката за заплащане на разходи и такси за извънсъдебно събиране,
която въпреки, че не е предмет на настоящето производство, следва да бъде
обсъдена във връзка с дължимостта на всички суми по договора, след
приспадане на платеното до момента от ***. Поради всичко дотук обсъдено,
съдът намира, че дължими по договора са само сумите за главница, договорна
лихва и, с оглед преустановеното плащане на тези елементи, сумите за
законна лихва за забава. В тази връзка съдът кредитира заключението на
ССчЕ в частта, в която тя е преизчислила начина, по който ищецът е отнасял
плащанията на ответника, и приема след приспадане на суми за такса ***,
разходи събиране на вземането и при общо погасени 352.40 лв., че
неизплатени и дължими са сумите 889.64 лв. - главница, 62.06 лв. - договорна
лихва от 12.03.2020-25.06.2020 г., и 97.05 лв. - лихва за забава за периода от
26.06.2020-23.07.2021 г.
Съдът намира, че чрез представяне на *** *** от ***, сключен между
*** и ***, включения процесен договор за заем като приложение от ***ия
договор, и представеното *** за заплащане на сумата 1164.26лв. от *** *** на
*** *** с основание: *** ***т е встъпил в правата на удовлетворения *** на
осн. чл. 143 от ЗЗД, и като такъв е имал правото да прехвърли вземането на
7
*** до размер на 1164.26лв. Всички *** в случая са отделни ЮЛ, с отделни
счетоводства, налице е доказан превод между *** и ***, и възражението за
нищожност поради заобикаляне на закона, се явява неоснователно. При
доказана цесия между платилия *** и *** в настоящето производство, съдът
намира, че последният има активна легитимация и към подаване на исковата
молба има качеството на *** на вземането.
По направеното възражение за унищожаемост на сключения договор за
кредит от 29.01.2020 г. поради заплашване на осн. чл. 30 от ЗЗД, съдът
намира, че същото не се доказа по делото. Твърденията на *** са за
последователно сключване на договори под формата на заплаха, за да не
претърпи тя неблагоприятно за нея действие – узнаване от страна на
настоящия й *** за наличието на тези договори, като заплахите са били от
конкретно посочено лице. По делото обаче се установява, че въпреки, че
действително *** е сключвала последователни договори за заеми със същия
*** през различните години, те са били сключени от различни представители
на дружеството-***. Същевременно, от представения договор за заем от
29.06.2019г. е видно, че той не е бил сключен за рефинансиране на предишен
заем, и по него *** е получила сумата от 900 лв. в брой, без да може да се
направи връзка с предходен договор. За да бъде унищожаем един договор
поради заплашване, то заплахата следва да бъде осъществена към датата на
сключване на самия договор. От *** по делото съдът установява единствено,
че заплахи за съобщаване на наличието на договори на ***а на ***, е имало не
по отношение на сключване на договора, а по отношение на събиране на
просрочени суми. ***те не са присъствали на сключването на самият договор,
а предават съобщеното им от самата ответница, че е сключвала договорите,
вкл. и процесния, при такава заплаха. Неизяснено остана по делото дали
такава заплаха е имало действително, или в представите на *** е стоял
страхът, че при търсене на просрочени вноски, съжителят й ще разбере за
тегления кредит, и това я е мотивирало да рефинансира просрочените суми.
Установените от св. показания заплахи към *** да плаща просрочени суми,
въпреки че се явяват неправомерни действия, не касаят сключването, респ.
унищожаемостта на договора, и последващо събиране на дължими по вече
сключен договор суми, не може да бъде преценено от съда като основание за
твърдяната унищожаемост.
8
Поради изложеното дотук, съдът намира, че по делото се доказа
дължимост на валидно вземане от *** спрямо *** на сумите: 889.64 лв. -
главница, 62.06 лв. - договорна лихва от 12.03.2020-25.06.2020 г., и 97.05 лв. -
лихва за забава за периода от 26.06.2020-23.07.2021 г., като до този размер
исковете следва да бъдат уважени, а за разликата до претендираните размери
– да се отхвърлят като недоказани.
При този изход на делото, съдът следва да се произнесе по искането на
*** за присъждане на разноски, като с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от
ГПК, поради степента на сложност на двете производства, както и ниския
размер на претенцията, размерът на претендираното възнаграждение за
юрисконсулт следва да се определи на 150.00 лв. - за исковото производство,
а за заповедното следва да остане 50.00 лв. – както е присъдено в самата
заповед за изпълнение. При това положение, претенциите за разноски на ***
в исковото производство, следва да бъдат уважени до размер на 421.84лв.
Съобразно отхвърлената част от исковете, на ответника се дължат разноски в
размер на 33.57лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от *** в
заповедното производство. Съобразно уважената част на установителното
решение за вземането, разноски в заповедното производство се дължат на
заявителя – ищец, в размер на 66. 61лв.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК,
ЧЕ Е. П. Д., ЕГН **********,от ***, ***, ДЪЛЖИ на *** *** ***, ***, по
***/*** 889.64 лв. - главница, 62.06 лв. - договорна лихва от 12.03.2020-
25.06.2020 г., и 97.05 лв. - лихва за забава за периода от 26.06.2020-
23.07.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от *** до изплащане
на вземането, за които суми е издадена *** по *** на ПлРС, КАТО
претенциите за сумите за главница за разликата от 889.64 лв. до 1010.66 лв.;
за договорна лихва - от 62.06 лв. до 69.64 лв.; и за лихва за забава - от 97.05
лв. до 100.60 лв. – мораторна лихва върху непогасената главница за периода
26.06.2020г. – до ***, ОТХВЪРЛЯ като недоказани.
ОСЪЖДА Е. П. Д., ЕГН **********,от ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***
9
***, ***, разноски в исковото производство размер от 421.84лв., и в
производството по *** на ПлРС - в размер на 66. 61лв.
ОСЪЖДА *** ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Е. П. Д., ЕГН **********,от
***, ***, разноски съобразно отхвърлената част на исковете в размер от
33.57лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10