Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви брачен
въззивен състав, в публично заседание на двадесет и
седми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от
съдия Е. Александрова въззивно гражданско дело № 1453 по
описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на М.Ц.Р. и на Р.Б.Р. срещу Решение
№ 20235824/27.10.2020 г., постановено по гр. дело №33690/2020 г. по описа на СРС, 117-ти състав, с
което е издадена заповед за защита, като са задължени въззивниците да се
въздържат от извършване на насилие спрямо И.Ц.И. и Ц.Р.Р., като им е забранено
да се доближават на по-малко от 100 метра от тях, с изключение на/в съдебни и
полицейски сгради и в дните и часовете, определени от съд за контактите им с
детето Ц. Р.Р., за срок от 18 месеца, считано от датата на първоинстанционното
решение – 27.10.2020 г.; осъден е Р.Б.Р. да заплати на СРС глоба от 500 лв.,
а М.Р. - 200 лв., както и такси от по 50
лв. всеки от тях.
С определение от 21.12.2020 г., постановено в производство
по чл. 248 ГПК, влязло в сила на 19.01.2021 г., е изменено, допълнено
постановеното по делото решение от 27.10.2020 г., като са осъдени Р. и М. Р. да
заплатят солидарно на И.Ц.И. разноски от 400 лв.
С определение от 18.03.2021 г. на настоящия съд, предвид
смъртта на въззивницата М.Ц.Р., е обезсилено Решение № 20235824/27.10.2020 г.,
постановено по гр. дело № 33690/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 117-ти
състав, в частта му относно ответницата М.Ц.Р., ЕГН **********, и е прекратено
производството по гр. дело № 33690/2020 г. на Софийския районен съд, 117-ти
състав, в частта му по отношение на същата ответница, поради което съдът дължи
произнасяне само досежно въззивната жалба, депозирана от Р.Б.Р..
В жалбата на Р.Б.Р. се твърди, че решението е немотивирано и
незаконосъобразно, постановено без да са анализирани и съобразени всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства и без да са ценени в тяхната
съвкупност, като са изложени са съображения. Моли се да се отмени решението, а
ако не се отмени, да се постанови решение, с което да се наложат минимално
предвидените в закона наказания, като в жалбата на Р.Р. се моли и да бъде съобразен факта, че същият
е инвалид 2 група и 75% инвалидност, за което се прилага решение на ТЕЛК.
В съдебно
заседание, проведено на 27.09.2021 г.
пред настоящата въззивна инстанция, претендира разноски по списък.
Въззиваемите страни И.Ц.И. и малолетната Ц.Р.Р., действаща
чрез своята майка и законен представител И.Ц.И., с молба, вх. №
350333/24.09.2021 г. по описа на Софийски градски съд, оспорват въззивната
жалба и молят да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Претендират разноски по списък.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от ответник в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК,
във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на И.Ц.И.
и малолетната Ц.Р.Р., действаща чрез своята майка и законен представител И.Ц.И.
срещу М.Ц.Р. и Р.Б.Р. – за защита от домашно насилие, извършено на 04.07.2020
г. и на 26.07.2020 г., подробно описано в молбата от 28.07.2020 г.
С Решение № 20235824/27.10.2020 г., постановено по гр.д.
33690/2020 г. по описа на СРС, 117-ти
състав, е издадена заповед за защита, като са задължени М.Ц.Р. и Р.Б.Р. да се
въздържат от извършване на насилие спрямо И.Ц.И. и Ц.Р.Р., забранено им е да се
доближават на по-малко от 100 метра от тях, с изключение на/в съдебни и
полицейски сгради и в дните и часовете, определени от съд за контактите им с
детето Ц. Р.Р., за срок от 18 месеца, считано от датата на първоинстанционното
решение – 27.10.2020 г.; осъден е Р.Б.Р. да заплати на СРС глоба от 500 лв.,
а М.Р. - 200 лв., както и такси от по 50
лв. всеки от тях. Първоинстанционният съд, също така, е предупредил ответниците
за последиците по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства
по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство,
прие за установено следното:
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са
неоснователни. Настоящият съд напълно споделя установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на
доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези
изводи. Районният съд е обсъдил и преценил относимите по делото доказателства
(поотделно и в тяхната съвкупност) относно релевантните за спора факти и е
изложил мотиви относно това кои доказателства е счел за достоверни и кои – не,
като е обяснил защо дава вяра на едните, а на другите не вярва. В тази връзка
следва да се отбележи, че св. Н.М.непосредствено е възприела състоянието на
дъщеря си на 26.07.2020 г. – към 19 часа получила съобщение, че молителката И.Ц.
ще се опита да се измъкне, когато дошла, била силно притеснена, с тъмни кръгове
под очите, треперела и плачела, детето било с нея, в подобно състояние, много
притеснено. Правилно първоинстанционният съд е кредитирал и представената
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, доколкото актовете на насилие са
извършени „на четири очи“ и в която
актовете на насилие са описани подробно – посочен е извършител, в какво се
изразяват актовете на насилие, място и час на извършването, като изложеното в декларацията изцяло кореспондира
с посоченото в представената молба от 28.07.2020 г.
Не е налице твърдяното разминаване между показанията на
свидетеля, воден от молителите с реалната фактическа обстановка, а именно
часовете, в които са се срещнали във въпросния парк – в декларацията се твърди,
че актът на насилие на 04.07.2020 г. е извършен около 18 часа, а срещата, която
описва свидетелката М., че е станала
след 19 часа, се отнася до втората посочена дата – 26.07.2020 г., когато
молителите са избягали от дома си, след поредния акт на домашно насилие,
извършен от бабата.
Правилно се явява решението и относно размера на наложената
глоба в размер на 500 лв. - този размер е съобразен с обстоятелството, че се
касае за двама молители, както и с характера и интензитета на извършеното
насилие – психическо и физическо, носещо белезите на системни проявления на
домашно насилие – ежедневен тормоз, забрани, обиди, крясъци, физически
посегателства /удряна по лицето, главата, блъскана, скубана, в присъствието на
малолетно дете/.
Отделно от това, доколкото минималната глоба по ЗЗДН е
регламентирана от законодателя в размер на 200 лв., съобразено, че молбата за
защита е подадена от двама молители и е издадена заповед за защита по отношение
на тези молители, настоящият съд намира, че наложената глоба в размер на 500
лв. се доближава именно до минималния размер по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН – 2х 250 лв.
Въззивният съд споделя изцяло мотивите на
първостепенния съд и препраща към тях. Въззивникът е извършил действия, които
представляват физическо насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, и които са
основание за реализиране на отговорността му по този закон.
Този извод не може да бъде разколебан и от представените
пред настоящата съдебна инстанция
писмени доказателства. Действително, видно от представеното медицинско
направление относно И.Ц.И., на същата е извършен преглед на 31.07.2018 г., като
е установено, че при нея е налице тревожност, плачливост, сериозни когнитивни
дефицити, но е възможно тези състояние да са свързани със заболяването на
детето /видно и от социалния доклад детето страда от тежко заболяване/, като с
тези доказателства не се оборва материалната доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Ирелевантно в случая е, че по подадена молба на Р.Р. е образувано съдебно
производство по гр. дело № 44069/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 86-ти
състав, доколкото това е негово право, съгласно чл. 127 СК.
Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са
наведените доводи в жалбата, че изводите на първоинстанционния съд за наличие
на домашно насилие, упражнено от ответника, не се подкрепят от събраните по
делото доказателства. Постановеното решение е съобразено с всички ангажирани и
относими по спора доказателства, а наложените защитни мерки са съобразени
изцяло с естеството на насилническите актове, както и характеристиката на
жертвите на домашно насилие – малолетно дете и неговата майка, за която и
самият молител твърди, че е с когнитивни дефицити.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е
правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.
Въззивният съд не осъжда въззивника да заплати по сметка на
СГС държавна такса за въззивната жалба, тъй като страната е внесла
предварително държавна такса от 25 лева (платежно нареждане от 24.11.2020 г.).
С оглед изхода на делото, претенцията на въззивника за
присъждане на разноски е неоснователна и съдът я оставя без уважение. Предвид
изхода на делото, съдът присъжда на въззиваемите сторените разноски по
настоящото дело в размер на 400 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 20235824/27.10.2020 г.,
постановено по гр. дело № 33690/2020 г.
по описа на СРС, 117-ти състав, в частта относно ответника Р.Б.Р..
В останалата му част, с Определение № 265209/18.03.2021 г.,
постановено по въззивно гражданско дело № 1453/2021 г. по описа на Софийски
градски съд, ГО - БС, I-ви въззивен брачен състав, по отношение на ответницата М.Ц.Р.
е обезсилено Решение № 20235824/27.10.2020 г., постановено по гр. дело №
33690/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 117-ти състав, поради смърт на ответницата М.Ц.Р., ЕГН
**********.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Р.Б.Р., ЕГН **********, за присъждане на разноски по делото, като
неоснователно.
ОСЪЖДА Р.Б.Р., ЕГН **********, да заплати на И.Ц.И., ЕГН **********
и на Ц.Р.Р., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител
И.Ц.И., сторените разноски в производството по въззивно гражданско дело №
1453/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение – Брачни
състави, I-ви въззивен
брачен състав, в размер на 400 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.