ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………/17.12.2019 год.,гр.Добрич
Добричкият административен съд, в закрито заседание на
седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, като разгледа
докладваното от съдия Теодора
Милева административно дело №710 по
описа на ДАС за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, във вр. с, ал. 3, във вр. с,
ал. 2 от Административно - процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по молба на К.Т.П. ***,
чрез адв. Георги Спасов – ДАК с която е направено искане за спиране на
допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на заповед №19-9265-000099/26.10.2019 г.,
издадена от мл. контрольор към ОДМВР, РУ Ген. Тошево, с която е наложена
принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а
именно за 185 дни на осн. чл.171, т.2А от ЗДвП.
След преценка на наведените с молбата доводи и на доказателствата по
делото, съдът счита искането за спиране на заповедта за ДОПУСТИМО, предвид
наличието на подадена жалба срещу акта по същество, но НЕОСНОВАТЕЛНО по
същество, по следните аргументи:
Съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в
сила на съдебното решение, по искане на жалбоподателя, съдът може да спре
предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа,
издал акта, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно
поправима вреда, като изпълнението може да се спре от съда само при наличието
на нови обстоятелства. При тези предпоставки и условия може да се спре и
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта (чл. 166, ал.
4 от АПК). Ето защо, в това производство жалбоподателят следва да докаже
наличието на реална и обективна опасност лично за него да настъпят вредни
последици, които са значителни по своя размер или трудно поправими, като по
своето естество и характер те трябва да са противопоставими на правата и
интересът, които законът охранява.
В казуса с обжалваната Заповед №19-9265-000099/26.10.2019 г., издадена от мл.
Контрольор към ОДМВР, РУ Ген. Тошево спрямо молителката
е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А от ЗДвП- прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава
съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация
в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и
при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
непритежаващо съответното свидетелство за управление - за срок от 6 месеца до
една година;
Съгласно приложимата разпоредба на
чл. 172, ал. 6 ЗДвП, обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира
изпълнението им, освен ако съдът разпореди друго. Следователно законодателят е
преценил, че в тези случаи е налице особено важен държавен или обществен
интерес, чиято защита ще се осигури с незабавното изпълнение на акта.
В настоящият казус е видно, че административният акт подлежи на незабавно
изпълнение по силата на нормативен акт. Налице е допуснато по силата на закона
предварително изпълнение на акта, което сочи, че законодателят презюмира
наличието на особено важен държавен или обществен интерес. За разлика от
хипотезите, когато с изрично разпореждане административният орган може да
допусне предварително изпълнение на акта, само при наличието на предпоставките по
чл. 60, ал. 1 от АПК, в които административният орган следва не само да посочи
някоя от тях, но и подробно да я мотивира, в този случай органът издал акта не
е длъжен да излага конкретни мотиви относно съществуването на някое от
предвидените в чл. 60 от АПК условия, тъй като горните се предполагат по силата
на закона. Обратно, целта на спиране изпълнението на административния акт е да
се осигури защита на правния интерес на лицето, подало жалбата. При липсата на
нормативно регламентирани критерии чрез които да се преценява основателността
на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта, съдебната
практика е възприела като основен критерий възможността за настъпване на
евентуални сериозни неблагоприятни последици от предварителното изпълнение на
акта за жалбоподателя, които да са от такова естество, че да могат да се
противопоставят по значимост на изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК цели,
съответно възможността от настъпване на значителни или труднопоправими вреди за
жалбоподателя / арг. чл. 166, ал. 2 от АПК/. Презумпцията по закон е, че
предварителното изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ - "прекратяване на регистрацията на
ППС“, респ. на обществения интерес, от голяма значимост, с оглед недопускане
занапред на нарушение от вида на това, за което е наложена мярката, а именно предоставяне на МПС на
неправоспособен водач и респ. недопускане извършването на ПТП с тежки
последици. В тежест на жалбоподателя пред съда е да посочи и установи наличието
на обстоятелства, поради които спирането изпълнението на заповедта е
основателно.
За да се спре
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта е
необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже чрез надлежни
доказателства, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима
вреда като настъпването й следва да е достатъчно вероятно. Молителката твърди, че прекратяването на регистрацията на
ППС-то й, ще доведе до значителни и трудно поправими вреди, тъй като същата не
може да се придвижва сама, не може да закупи нужните продукти за прехрана и за
домакинството си, нито да посети лекар за периодични прегледи. Всичко това ще
доведе до недохранване, допълнителни заболявания, поради липса на хигиена,
влошаване на общото здравословно състояние, поради невъзможност за
осъществяване на периодични прегледи от специалист. Твърди се, че допускането
на предварителното изпълнение има животозастрашаващ характер за К.П., каквато
не е целта на закона. Към депозираната жалба и в частност към направеното
искане за спиране, оспорващият е приложил единствено експертно
решение на ТЕЛК№0206 от 31.01.2008 год., удостоверяващо,че същата е
освидетелствана от ТЕЛК към МБАЛБ-Добрич, като й е определена 96% трайно
намалена работоспособност със срок на освидетелстването пожизнено, считано от
датата на инвалидизация. Оспорващата не е приложила никакви
доказателства, че не е семейна, че няма деца и роднини, или е единствен водач на МПС в
семейството, поради което предварителното изпълнение на заповедта ще затрудни
ежедневните й нужди, както и нуждите и по снабдяването й с лекарства и
медикаменти и посещаването на лечебни заведения във връзка със заболяването й. При
това съдът в настоящия съдебен състав счита,че снабдяването на
жалбоподателката с медикаменти и лекарства може да бъде осъществявано и от
други лица в семейството, както и че посещенията при лекар не изискват
задължително достъпа до лечебни заведения да бъде осъществяван с личен
автомобил.
Съдът намира, че искането е неоснователно,
тъй като в него не се съдържат конкретни съображения, които да обосновават
настъпването на значителни или трудно поправими вреди, както и не се сочи и
твърди, че има новонастъпили обстоятелства по смисъла на чл.166 ал.2 от АПК.
Невъзможността на молителката да управлява автомобила и да използва
същия за изпълнение на ангажиментите си по обслужване ежедневните си
нужди, по снабдяването й с лекарства и медикаменти и посещаването на
лечебни заведения като инвалид с 96% трайно намалена работоспособност, не може
да обоснове настъпването на вреди, които да са значителни или трудно поправими.
Още повече, че възрастта на молителката – 82 години, предполага вече неуправляване
на МПС, с оглед възрастовите изменения и заболяванията й.
В хипотеза на чл.166 ал.4 във вр. с ал.2 от АПК при липса на нормативно
регламентирани критерии за „значителна или трудно поправима вреда“, чрез които
да се преценява основателността на искането, съдебната практика е извела, че
тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се
противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с
предварителното изпълнение. В случая, законодателят е оценил налагането на
процесната ПАМ - "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
на водач до решаване на въпроса за отговорността но не повече от 18
месеца" поради управление на ППС от неправоспособен водач като породено от
деяние с висока степен на обществена значимост. В тази насока допуснатото по
закон предварително изпълнение на този ПАМ е за защита на особено значими
ценности и права. Фактите, които жалбоподателя претендира като противопоставими,
следва да са със същата степен на значимост. От представените по делото
доказателства не се установяват факти, които да обосновават извод за вреди,
които са противопоставими като степен на значимост на защитимите от
законодателя. Невъзможността на оспорващият да ползва автомобила си за
обслужване нуждите си като инвалид с трайно намалена не обосновават вреди, противопоставими на
целите на закона.
От така установеното фактическо и правно
положение, съдът намира, че не са налице основания за спиране на
предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №19-9265-000099/26.10.2019 г., издадена от мл. Контрольор
към ОДМВР, РУ Ген. Тошево, поради което искането се явява неоснователно и
като такава следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното и на основание
чл.166 ал.4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането, обективирано в
молбата на К.Т.П. ***, за спиране предварителното изпълнение на Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №19-9265-000099/26.10.2019 г.,
издадена от мл. Контрольор към ОДМВР, РУ Ген. Тошево.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховен административен съд на Р България.
Препис от настоящото определение да се
изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: