Определение по дело №12/2021 на Окръжен съд - Силистра

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№260050

гр. Силистра, 10.02.2021 год.

            Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание проведено на десети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев

ЧЛЕНОВЕ:          Кремена Краева

мл. с-я       Огнян Маладжиков

като разгледа докладваното от съдия Неделчев въззивно частно гражданско дело № 12/2021 год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано по частна жалба на „Кредито” ООД, ЕИК *********, и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Гоце Делчев“ № 100, Бизнес сграда „Азимут“, ет. 5, офис 8, представлявано от Георги Николаев Демирев, против Разпореждане № 1982 от 06.11.2020г. постановено по ч.гр.д. № 1135/2020 на РС – Силистра, с което районният съд е отхвърлил искането на „Кредито” ООД, за издаване на заповед за изпълнение против И.Ч.И. ЕГН ********** ***, за сумата 1000 лв. /хиляда лв./, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № OL0005752 от 07.11.2019г., неизплатена част от неустойка за неосигуряване на обезпечение в размер на 639,76 лв., договорка лихва в размер на 153,15 лв., разноски за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 105 лв., законната лихва върху главницата от 21.09.2020г., до окончателното й изплащане, както и за направените по делото разноски. Със същото разпореждане заповедния съд е указал на заявителя, че в едномесечен срок може да предяви осъдителен иск за вземането, за което съдът е отказал да издаде на заповед за изпълнение.

Жалбоподателят приема, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като в тази връзка моли въззивния съд да го отмени и да върне делото на първоинстанционния съд за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Съдът, след като се запозна с жалбата и материалите по делото прие за установено следното

от фактическа страна:

Заповедното производство е инициирано на 21.09.2020г. от „Кредито” ООД, ЕИК *********, в качеството на кредитор, със Заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 срещу И.Ч.И. ЕГН **********, в качеството му на длъжник – кредитополучател по договор за потребителски кредит № OL0005752 от 07.11.2019г.

С Разпореждане № 1982 от 06.11.2020г. постановено по ч.гр.д. № 1135/2020 на РС – Силистра, заповедния съдът отхвърли изцяло искането.

За да постанови атакуваното разпореждане заповедният съд съобразил и изтъкнал в мотивите си следните аргументи:

Районният съдия приел, че в заявлението по чл. 410 от ГПК, липсват достатъчно данни, от които да се установи какви са обективните предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията по кредита, тъй като макар да се твърди допуснато от длъжника просрочие, не се уточняват падежните дати на незаплатените погасителни вноски. Сочи се още, че заявителят не е уточнил периода, за който е начислена търсената от него възнаградителна лихва в размер на 153,15 лв., което мотивирало съда да приеме, че това вземане също не е индивидуализирано по критериите на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, която нередовност е приета за основание за отхвърляне на искането за издаване на заповед за изпълнение, тъй като изискуемостта на предявените вземания е основна предпоставка за присъждането им, а същата не би могла да се установи на база на съдържащата се в заявлението информация.

Заповедният съдебен състав е приел също, че претендираната от заявителя неустойка по чл. 25, ал. 1 от договора за кредит произтича от неравноправна договорна клауза, поради което не следва да се присъжда по аргумент от чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК. Прието, е че договорът обвързващ страните има правните характеристики на потребителски такъв по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, което мотивирало съда да приеме, че е налице хипотезата на чл. 24 от ЗПК, и следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 143 - 148 от ЗЗП, в които е регламентирана потребителската защита срещу неравноправните клаузи в потребителските договори.

Обсъдено е обстоятелството, че в конкретния случай на заемателя е предоставен заем в размер на 1000 лв., който той се е задължил да възстанови заедно с уговорената възнаградителна лихва на 12 месечни вноски в срок до 07.11.2020г. Същият е поел задължението до три календарни дни от подписването на договора да представи на заемодателя обезпечение на задълженията си по него, състоящо се в осигуряване на две физически лица, които да поемат солидарна отговорност за възстановяването на кредита, отговарящи на конкретно посочени в договора имуществени критерии. Неизпълнението на горното задължение било обвързано със санкция - неустойка в общ размер от 1014,73 лв., разсрочена на 12 равни вноски. Съобразявайки тези обстоятелства районният съдия приел, че цитираната клауза има неравноправен характер, тъй като предвижда заплащане на необосновано висока неустойка, която е видно, че надхвърля стойността на заетата сума и по този начин изпълнява хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, предишен чл. 143, т. 5 от ЗЗП.

По тези съображения и съобразявайки текста на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, според който неравноправните клаузи в договорите са нищожни, като тази нищожност по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, както и общото правило на 411, ал. 2, т, 2 от ГПК, се явява основание за отхвърляне на искането за издаване на заповед за изпълнение досежно произтичащото от неравноправната клауза вземане заповедният съдебен състав отхвърлил искането.

Като допълнителен аргумент за в полза на становището си първостепенният съдебен състав изтъкнал, че кредиторът не е отнесъл извършените от длъжника му плащания за погасяване на задълженията съобразно предвидения в договора за кредит погасителен план, вместо което е погасявал други избрани от него задължения въпреки, че до обявяване предсрочната изискуемост на кредита, вноските следва да погасяват задълженията съобразно предвижданията на погасителния план поради, което непогасената към момента на инициирането на заповедното производство главница следва да е на значително по - ниска стойност от посочената в заявлението, тъй като сумите, с които е намалена нищожната неустойка, следва да се отнесат за погасяване на останалите задължения по договора за кредит.

Жалбоподателят не споделя аргументите на заповедния съд и изтъква следното в подкрепа на жалбата си:

На първо място се изтъква, че клаузите по договора за кредит представляващ правопораждащ факт в процесното правоотношение са уговорени между страните по него индивидуално, без да се прилагат изготвени предварително, бланкетни общи условия. Съобщава се, че договорът е сключен онлайн при спазване на строги правила за валидизация на волята на съконтрахентите.

Позовавайки се единствено на тези обстоятелства представителят на жалбоподателя приема, че неправилно заповедния съд не е присъдил претендираната главница, тъй като е счел, че в договора се съдържат неравноправни клаузи.

Намира, че след като поради формалността на заповедното производство не е обективирал в заявлението си всички подробности формиращи основанието и размера на претендираното вземане и съдия-докладчикът не е могъл да ги прецени, то послединия е следвало не да отхвърли заявлението, а да даде на заявителя указания, за да уточни претенцията в тази й част.

ОС не споделя тезата на жалбоподателя, а изцяло подкрепя мотивите на заповедния съд обективирани в атакуваното разпореждане и препраща, към тях по реда на чл. 272 от ГПК. В допълнение следва да се коментира, че част от изложените в подкрепа на частната жалба аргументи не кореспондират с тези мотивирали районния съдя да постанови обжалваното разпореждане. Съдът е отхвалил заявлението порадзи констатирана неравноправна договорна клауза приложението, на която при изчисляване на претендираната сума е довело до нищожност на цялото договорно правоотношение, като втази връзка не е спазен договорения между странит погасителен план касателно цялото претендирано вземане. Тези аргументи на заповедния съд не са коментирани в жалбата, а жалбоподателя е развил пространно други – за индивидуалния характер на договора обвързващ станите и начина му на сключване по електронен път, които пък обстоятелства вообще не са коментирани в атакуваното радзпореждане. ОС не споделя и довода на жалбоподателя основан на твърдяното процесуално нарушение на заповедния съд изразяващо се в липсата на дадени указания за изправяне на допуснати в заявлениепто инициирало производството неястноти. Становището на съда се обуславя от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. от ГПК, според който текст съдът дава указания на заявителя само, ако заявлението не отговаря на изискването на чл. 410 от ГПК, каквато хипотеза по настоящем не е налице.

ОС не споделя и довода на жалбоподателя основан на хипотезата на чл. 23 от ЗПК, това е така защото характера на заповедното производство не дава възможност на заповедния съд да преизчислява претендираните суми и да присъжда само част от претендианото вземане. Именно по това съображение с атакуваното разпореждане е указано, че кредиторът може да предяви осъдителен иск за вземането, за което съда е отказал издаване на заповед за изпълнение.

Изложеното мотивира въззивния съд да приеме, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли, а атакуваното с нея разпореждане следва да се потвърди.

Воден от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1982 от 06.11.2020г. постановено по ч.гр.д. № 1135/2020 на РС – Силистра.

Определението е окончателно.

 

Председател:                                          Членове: 1.                                    2.