Решение по дело №1037/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 126/11.11.2011 г., постановено по гр.д. № 1133/2011 г., К.йският районен съд е отменил като незаконосъобразни заповед №РД-09-230/16.06.2011г. и №97/17.06.2011г. на Изпълнителния директор на "ОЦК" , Г., с които на основание чл. 188 т.З, във вр. с чл. 330, ал.2, т.6 ,във вр. с чл. 195 и чл. 190, ал.1, т.4 , във вр. с чл. 187, т.1, т.8, т.9 от КТ и чл. 126, т.9 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение с Ю. А. Ю. с ЕГН *, от Г., кв. "Г. Г. №81 със съдебен адрес: Г., бул. "Б." , бл. "М.", вх. "Г", ап.56 чрез адв. З. Д., и е признал уволнението за незаконно. Възстановил е ищеца Ю. А. Ю. на предишната му работа на длъжността "апаратчик/ хидрометалург" в цех "Мокро извличане" при ответното дружество "ОЦК" , Г.. Съдът е осъдил ответното дружество "ОЦК" , Г., да заплати на ищеца Ю. А. Ю. обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ в размер на 2 674.54 лева за периода от 17.06.2011г. до 26.10.2011г., като е отхвърлил иска в останалата му част и за разликата да пълния му предявен размер като неоснователен и недоказан. Съдът е осъдил ответното дружество да заплати по сметка на КРС държавна такса върху предявените искове в размер на 186.98 лева, както и 30.00 лева - направени по делото бюджÕтни разноски за вещо лице, както и да заплати на Ю. А. Ю. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 280.00 лева.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от ответника „ОЦК” , гр. К., въззивна жалба. В жалба се твърди, че атакуваното първоинстанционно решение е неправилно. Излагат се доводи, че решаващият съд не е обсъдил обстоятелството, че ищецът Ю. извършил сам и в съучастие с друг работник кражба на три броя акумулатори, собственост на работодателя, с цел получаване на неправомерна облага, и че с това си деяние, което било описано в процесната заповед, злоупотребил с доверието му. Твърди се в жалбата, че срещу ищеца и съучастниците му било образувано в РПУ досъдебно производство № 419/09.06.2011 г., по което същият бил разпитан. Наред с това обаче жалбодателят твърди, че производството било образувано срещу неизвестен извършител. С оглед изложеното моли настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение и остави в сила заповедта, като правилна и законосъобразно постановена.

В надлежния срок по делото не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата, ищец в първоинстанционното производство, Ю. А. Ю..

В съдебно заседание, жалбодателят „ОЦК” , гр. К., чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната си жалба.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата Ю.Ю. чрез процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за въззивното производство.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с разглеждането на обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда, със страни – ищец – Ю. А. Ю. и ответник “ОЦК” , гр. К..

За да постанови обжалваното в настоящото въззивно производство решение, първоинстанционният съд е приел, че процесните заповеди не установявали какви действия бил извършил работникът, къде и при какви обстоятелства той осъществил нарушение на трудовата дисциплина, за което да му бъде наложено дисциплинарното наказание.

Настоящата инстанция, съобразно правомощията си посочени в разпоредбата на чл.269 от ГПК, следва да ограничи своя въззивен контрол относно правилността на обжалвания първоинстанционен акт само досежно доводите посочени във въззивната жалба. От прочита на депозираната такава може да се извлече довод за неправилност на първоинстанционното решение, поради неговата необоснованост, в частност поради това, че решаващият съд не анализирал и кредитирал приложените по делото доказателства.

В този аспект въззивният съд установи, че първоинстанционният съд е събрал допустимите и относими към казуса доказателства, въз основа на които и настоящата инстанция следва да изгради своето становище, доколкото във второинстанционното производство нови доказателства не бяха приложени и нови доказателствени искания не бяха направени.

Безспорно се установява, че ищецът в първоинстанционното производство, ответник по въззивната жалба, Ю. А. Ю. по силата на безсрочен трудов договор № 78 от 01.09.2000 г., е бил в трудовоправни отношения с „ОЦК” , Г., на тази длъжност „апаратчик/ хидрометалург” в цех „Мокро извличане”, Цинково производство. От прочита на приложеното по делото лично трудово досие на работника се установява, че същият работи при този работодател / вкл. и при неговите праводатели/, считано от м. ХІІ. 1990 г. , т.е. повече от 20 години.

От прочита на приложената по делото заповед № РД-09-230 от 16.06.2011г. на Изп. директор на „ОЦК” , Г., се установява, че същата е издадена против ищеца Ю. Ю., затова, че на 09.06.2011г. като съучастник на Н.И.Б. подробно описва действията си при извършване на кражба на движими вещи три броя акумулатори, собственост на "ОЦК" , Г., с цел получаване на неправомерна облага. Признава и не отрича съучастието си като помагач на Н.Б. при извършване на кражбата на акумулаторите. Горното представлявало нарушение на трудовата дисциплина - чл. 126, т.9 от КТ, за което се налагало съответното дисциплинарно наказание. При така установената фактическа обстановка с поведението си Ю. Ю. извършил нарушение на трудовата дисциплина, като нарушил разпоредбата на чл. 187, т.8, т.9 от КТ във вр. с чл. 4, ал.1, т.11 и т.21 от Правилника за вътрешния трудов ред на дежурството, изразяващи се в чл. 4, т.11 - да не злоупотребява с доверието на работодателя и чл. 4, т.21 - собствеността на дружеството / в случая акумулатори/ независимо от нейния вид, предназначение и степен на използване не може да се изнасят извън пределите на "ОЦК" без разрешение на ИД или упълномощено от него лице. В писмените си обяснения, дадени на 16.06.2011г. г-н Ю. Ю. признавал и подробно обяснявал как е помогнал и съдействал за изнасянето на акумулаторите извън завода. Поради изложеното и на основание чл. 190, т.4 от КТ, във вр. с чл. 187, т.8, т.9 и чл. 126, т.9 от КТ , на основание чл. 188, т.З, във вр. с чл. 330, ал.2, т.6 от КТ, във вр. с чл. 195 и чл. 190, ал.1, т.4, във вр. с чл. 187, т.1, т.8, т.9 и чл. 126, т.9 от КТ, е наложено на Ю. А. Ю. наказание "дисциплинарно уволнение". Заповедта е връчена на лицето на 17.06.2011 г.,като на основание чл.195, ал.3 от ГПК, дисциплинарното наказание се счита наложено от тази дата.

Приложена е по делото и заповед №97/17.06.2011г. на Изп.директор на „ОЦК” , от прочита на която се установява, че на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ, трудовото правоотношение между страните по делото е било прекратено, считано от 20.06.2011 г. Заповедта е връчена на работника на 17.06.2011 г.

Представено е по делото и то от страна на ответното дружество-работодател, удостоверение №1989/11/24.10.2011г. на РП-К., от което се установява, че срещу Ю. А. Ю. няма образувано досъдебно производство.

От прочита на приложеното по делото лично трудово досие на работника Ю., се установява, че в същото фигурира доклад на началник „Управление на риска” при работодателя, в който доклад е отразено, че лицето Н.И.Б. – технолог в цех „мокро извличане” през прозорец на банята е прехвърлил в автомобил на паркинга 3 бр. акумулатори, като при проверка на посочения автомобил били намерени и иззети акумулаторите. В този смисъл по делото фигурира и протокол за изземване от 09.06.2011 г., от който се установява, че са иззети именно от посоченото трето за производството лице Н.И.Б.- технолог, три броя акумулатори. Приложени са и обяснения на същия този технолог Н.Б., от прочита на които се установява, че трите броя акумулатори са му подадени през прозорец на банята от работника / банаджията/ Ташо и същите били поставени от него самия в колата на едно друго непознато за производството лице С., както и че ищецът в производството отишъл при Н.Б., но след като последният вече бил взел и качил акумулаторите в колата на С.. Установява се също, че по повод връчена на 16.06.2011 г., заповед № РД-09- 227/16.06.2011 г. на Изп.директор на „ОЦК” , „…във връзка с установена кражба на акумулаторни отпадъци…” са поискани и ищецът Ю. е дал на същата дата писмени обяснения, от прочита на които се установява, че въпреки, че Н.Б. го помолил да му помогне, последният без помощта на Ю.Ю. взел акумулатори от „банаджията” и ги оставил в колата на С.. Т.е. не се установява участие на работника Ю.Ю. в непосредственото отнемане на 3 бр.акумулатори, собственост на работодателя.

В хода на тези констатации настоящата инстанция констатира, че първоинстанционното решение се явява правилно с оглед на своя краен резултат, но по изложените по-долу съображения. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че тъй като в процесните заповеди не били изложени конкретни обстоятелства, нямало и какво да се преценява в производството. От анализа на условно наречената първа заповед № РД-09-230/16.06.2011 г. на Изп.директор на ответното дружество- работодател, ОЦК” , Г., следва да се извлече извода, че с нея най-тежкото предвидено дисциплинарно наказание по смисъла на чл.188,т.3 от КТ, а именно „уволнение”, се налага на работника Ю.Ю. за извършено от него дисциплинарно нарушение, изразяващо се в това, че Ю.Ю. в съучастие с Н.И.Б. извършил кражба на движими вещи- 3 бр.акумулатори, собственост на работодателя, с цел получаване на неправомерна облага. От събраните и обсъдени в предходните абзаци писмени доказателства обаче не се установява фактът на лично, непосредствено извършване от работника Ю. Ю. на кражба на 3 бр. акумулатори, собственост на работодателя, и при това с цел получаване на неправомерна облага. Този факт определено не се установява от дадените от работника Ю.Ю. по реда на чл.193, ал.1 от КТ, писмени обяснения, а още по-малко от дадените такива от технолога, сочен като съучастник Н.Б.. Ако поведението на работникът Ю. осъществява някакво друго нарушение на трудовата дисциплина е въпрос на преценка на работодателя, но то определено не е това, за което му е издадена процесната заповед № РД-09-230/16.06.2011 г. Нещо повече изложените в процесната заповед за налагане на дисциплинарното наказание, твърдения за извършено от работника Ю.Ю. отнемане на движими вещи- 3 бр. акумулатори, собственост на работодателя, определено не се установяват и от приложения по делото доклад на началник „Управление на риска” при ответното дружество.

Или казано в обобщение решението на първоинстанционния съд, предмет на настоящия въззивен контрол, като правилно с оглед на своя краен резултат, следва да бъде потвърдено по изложените в настоящото производство съображения.

При този изход на делото доколкото изрично са поискани и се доказват, разноски под формата на адвокатско възнаграждение в размер на 180.00 лв. се следват на ответника по жалбата.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 126/ 11.11.2011 г., постановено по гр.д.№ 1133/2011 г. по описа на К.йския районен съд.

ОСЪЖДА „ОЦК” , гр. К., със седалище и адрес на управление гр. К., бул. „Б. № 1., ЕИК *********, да заплати на Ю. А. Ю. от Г., К.Г. Г. № 81,с ЕГН *, сумата в размер на 180 лв., съставляваща направени във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Р. България, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.