Р Е Ш Е Н И Е
№ 261352
19.11.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети октомври две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7287 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД – за нищожност на договор за доброволна делба.
В исковата молба от Р.М.К., К.П.К.
и И.П.К. против П.Н.Л. се твърди, че на *** П. Н. К. – наследодател на ищците,
действащ чрез пълномощника си Г. С. Л. сключили договор за доброволна делба със
своята сестра – П.Н.Л., с предмет недвижим имот, останал по наследство от техните
наследодатели Н. К.и К. К. – жилище, апартамент с идентификатор ***, находящ се
в гр.***, ул. „***” № *, вх.*, ет.*, ап.* по КККР на гр.***, с площ 57 кв.м., с
избено помещение № *, с площ от 3 кв.м. и 0,869 % ид.ч. идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж. Съгласно цитирания договор П.К.
прехвърлил на своята сестра П.Л. притежаваните от него идеални части върху
апартамента, като за уравняване на дела на К. пълномощникът на последния
заявил, че не се дължи нищо с оглед други наследствени отношения между
съдителителите. Така Л. станала изключителен собственик на цялото жилище, а П.К.
не получил нищо по договора. Твърди се, че договорът е нищожен, тъй като не е
определен начин на уравняване дяловете на съделителите и същият е неопределяем.
Съдържа се позоваване на съдебна практика – решение № 233 от 31.07.2015г. по
гр.дело № 4380/2014г. Посочено е, че не е ясно дали посочените в договора
наследствени отношения са уредени или предстои да бъдат уредени. Не можело да
се определи какъв е дължимият от П.Л. предмет, който да послужи за уравняване
дяловете по договора, както и как следва да се оформи претенцията на К., в
случай, че Л. не изпълни задълженията си. Не можело да се определи какъв трябва
да е размерът на дължимата от съделителя Л. престация с цел уравняване дяловете
по договора. Никъде не било описано в договора колко идеални части е прехвърлил
П. К. на П.Л.. Освен това се твърди, че договорът за доброволна делба е сключен
в нарушение на изискването на чл.69, ал.2 ЗН всеки съделител да получи дял в
натура или в пари. П. К. не получил нищо. Никъде в публичните регистри не са
отразени сделки между К. и Л., с цел уравняване дяловете на страните по
договора. Поради това е изразено становище, че не е извършено уравняване на
дяловете на страните по договора, поради което договорът е нищожен, на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Направено е искане за постановяване на решение, с
което да се прогласи за нищожен договор за доброволна делба, обективиран в
нотариален акт № ***, том *, рег.№ ***, дело № *** от ***г., издаден от Р. Т..
С исковата молба са направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото писмен отговор
от ответницата П.Н.Л., със становище за неоснователност на предявените искове.
Посочено е, че според утвърдената практика на ВКС, за да е сключен договор за
доброволна делба, следва при сключването му да е постигнато съгласие за начина,
по който следва да се извърши уравняването на дяловете, че не е необходимо да
са посочени точно сумите, които съсобствениците заплащат за постигане на
уравнението. Достатъчно било постигането на съгласие за уравняване на дяловете.
Съдържа се позоваване на съдебна практика – решение № 40/04.03.2014г. по
гр.дело № 5600/2013г. Посочено е, че в осъществената доброволна делба е
обективирана волята на съделителя – брат на ответницата. Твърди се, че договорът
за доброволна делба е действителен и не страда от порок. Уравнението на
дяловете било определяемо. Братът на ответницата не желаел да получи дял и под
израза „с оглед други наследствени отношения” били определени парични суми,
които той лично получил от родителите им, а по-късно и от продажбата на
наследствени земеделски земи – сумата от 2 340 лв. за отчужден през ***г.
недвижим имот – дворно място в гр.*** на родителите, получил брат й; наемни
вноски от отдаване под наем на наследствен апартамент били получавани от
неговото семейство. От ***г. братът на ответницата заживял при нея и нейното
семейство до смъртта си, като те поемали разходи за потребена, но незаплатена
вода, данък сгради и битови отпадъци, които държи; заплащали разходи във връзка
с влошеното му здравословно състояние, с приходи от продажба на наследствени
земеделски земи на ***. Ответницата твърди, че през цялото време била до брат
си, до момента на смъртта му. Дори на погребението му дошла само по-голямата му
дъщеря. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
С договор за продажба на държавен жилищен имот от *** на Н. П. К. и К. Г. К. е продаден недвижим имот – апартамент № *, вх.*, нает.*, ул. „**“ № *, със застроена площ от 57 кв.м., избено помещение № * и 0.869 % ид.ч. от общите части на сградата.
Видно от удостоверение за наследници на К. Г. К., поч. на *** и Н. П. К., поч. на ***, техни законни наследници са П.Н.Л. – дъщеря и П. Н. К. – син.
По делото е представен нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот № **, том *, рег.№ ***, дело № *** от ***г. на *** с район на действие ПРС, видно от който П.Н.Л. и Г. С. Л., в качеството му на пълномощник на П. Н. К., като съсобственици на жилище, апартамент, поделят съсобствения си недвижим имот, останал им в наследство от общите им наследодатели Н. П. К. и К. Г. К., като в Дял * – на П.Н.Л. се поставя и тя се съгласява да получи, получава и става изключителен собственик на недвижим имот – жилище, апартамент с идентификатор *** по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.***. Посочено е, че Г. С. Л., в качеството му на пълномощник на П. Н. К., заявява, че представляваният от него П. Н. К. не желае да получи дял, както и не желае да получи парично уравнение на дела си, с оглед други наследствени отношения между съделителите.
Представено е удостоверение за наследници на П. Н. К., поч. на ***, видно от което негови законни наследници са Р.М.К. – преживяла съпруга, както и К.П.К. и И.П.К. – дъщери.
С пълномощно, рег.№ *** от ***г. на *** с район на действие ПРС П. Н. К. е упълномощил Г. С. Л. да подпише от негово име и за негова сметка нотариален акт за доброволна делба на недвижими имоти, останали в наследство от Н.П. К. и К. Г. К., като Дял - П.Н.Л. получава и става изключителен собственик на недвижим имот – жилище, апартамент с идентификатор *** по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.***в. Овластен е пълномощникът да заяви от името на упълномощителя, че той не желае да получи дял, както и не желае да получи парично уравнение на дела си, с оглед други наследствени отношения.
Приложени са справка за имот за периода ** – ***г. партида № *** от **, както и справка за лицето П. Н. К., видно от която по персоналната партида се съдържа записване относно сключения договор за доброволна делба с П.Н.Л..
Представена е по делото схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по одобрените кадастрална карта и регистри на гр.***.
По делото е представен нотариален акт № ***, том *, рег.№ ***, дело № *** от ***г. на *** с район на действие *** районен съд, за дарение на ¼ ид.ч. от страна на П. Н. К. на недвижими имоти на „***“ ООД, както и нотариален акт за покупко-продажба № **, том *, рег.№ ***, дело № *** от ***, за продажба от П.Н.Л. на ¼ ид.ч. от описаните недвижими имоти на „***“ ООД.
Представено е експертно решение № ** от *** от ***, видно от което на П. Н. К. са определени 62 % трайно намалена работоспособност.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че ищците са законни наследници на П. Н. К., поч. на ***, а ответницата П.Н.Л. – негова сестра.
Установено е по делото, че с нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот № **, том *, рег.№ ***, дело № *** от ** на *** с район на действие ПРС, П.Н.Л. и Г. С. Л., в качеството му на пълномощник на П. Н. К., като съсобственици на жилище, апартамент, са поделили съсобствения си недвижим имот, останал им в наследство от общите им наследодатели Н. П. К. и К. Г. К., като в Дял * – на П.Н.Л. е поставен и тя се е съгласила да получи и станала изключителен собственик на недвижим имот – жилище, апартамент с идентификатор *** по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.***. Посочено е, че П. Н. К. не желае да получи дял, както и не желае да получи парично уравнение на дела си, с оглед други наследствени отношения между съделителите.
Според установената практика на ВКС, за да е сключен договор за доброволна делба следва при сключването му да е постигнато съгласие за начина, по който следва да се извърши уравняването на дяловете, че не е необходимо да са посочени точно сумите, които съсобствениците заплащат за постигане на уравнението. Според същата практика достатъчно е наличието на постигнато съгласие за уравняване на дяловете, за да се приеме, че договорът е действителен дори конкретният размер на уравнението да не е посочен. Достатъчно е изявлението на страните, че са уредили отношенията си по повод поделянето на имота. Когато начинът на уравнение на дяловете е изрично посочен - посочено е, че уравнението ще се извърши в пари не е налице безвъзмездност на разпореждането. Дори в договора да не е посочена конкретна сума, която следва да бъде заплатена за уравнение на дяловете договорът е действителен, ако е сключен в предвидената в чл. 35, ал. 1 ЗС форма. Тоест според практиката на ВКС достатъчно е уравнението на дяловете да е определяемо с оглед изразената воля на страните при сключване на договора. /решение № 40/04.03.2014 г. по гр. дело № 5600/2013 г. на ВКС, I г. о., постановено по чл. 290 ГПК/. В настоящия случай в договора за доброволна делба от *** г. страните са посочили, че съделителят П.Н. К. не желае да получи дял, както и не желае да получи парично уравнение на дела си, с оглед други наследствени отношения между съделителите. Следователно уравнение на дяловете не е уговорено, още по-малко такова, което да е определяемо. Поради това съдът намира, че договорът за доброволна делба е нищожен, тъй като не предвижда възмездяване на страната, която не е получила дял в натура. Договорът противоречи на разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН, според който всеки от наследниците може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно, като неравенството в дяловете се изравнява в пари. В нарушение на закона наследодателят не е получил в дял имот, нито пък парично уравнение на дела си – недвижимият имот е възложен на неговата сестра, без парично уравнение. Според решение № 762/2002 г. I г. о. ВКС и решение № 196/2003 г. на 5-членен с-в на ВКС, договорът за доброволна делба е нищожен, ако не предвижда възмездяване на страната, която не е получила дял в натура, поради липса на основание.
Твърдението на ответницата, че брат й не желаел да получи дял и под израза „с оглед други наследствени отношения“ били определени парични суми, които той лично получил от родителите им, а по-късно и от продажбата на наследствени земеделски земи, отчасти не са доказани. За доказване получаването на парични суми на ответната страна бе допуснат свидетел, но въпреки дадената възможност, свидетел не бе доведен по делото. Не се и установява твърдението суми от отдаване под наем на описания апартамент да са получавани от ищцата – преживяла съпруга на П.К., но дори и да се приемат за доказани, се касае за облигационни отношения, а не до наследствени такива. Видно пък от представените писмени доказателства към отговора на исковата молба за сключени договори за дарение и покупко-продажба на земеделски земи, ответницата, както и нейният брат П. Н.К. са се разпоредили с притежавани от всеки от тях идеални части от имоти, поради което не може да се направи извод да са уреждани чрез тези сделки някакви наследствени отношения между тези лица. Не се изясни изобщо по делото какви са другите наследствени отношения, които не са предмет на делбата, заради които не е получен дял, нито парично уравнение от наследодателя на страните. Поради това съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на делото и предвид направеното от ищците искане, на същите следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 2526.94 лв. по представения списък по чл.80 ГПК, за които са налице доказателства да са действително направени. По делото се удостоверява от представения договор за правна защита и съдействие договарянето на адвокатско възнаграждение в общ размер от 1800 лв., по 600 лв. за всеки от клиентите по договора. Неоснователно се явява възражението на ответната страна за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, с оглед броя на субективно съединените искове и предвид обстоятелството, че договореното възнаграждение по всеки от тях е под минималния размер, определен по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за доброволна делба, обективиран в нотариален акт № ***, том *, рег.№ ***, дело № *** от *** на *** с район на действие Районен съд Пловдив, рег.№ *** по Регистъра на Н. к., сключен между П.Н.Л., ЕГН ********** и Г.С. Л., ЕГН **********, в качеството на пълномощник на П. Н. К., ЕГН **********.
ОСЪЖДА П.Н.Л., ЕГН ********** *** да заплати на Р.М.К., ЕГН **********, К.П.К., ЕГН **********, И.П.К., ЕГН **********, и трите с адрес *** сумата от 2526.94 лв. /две хиляди петстотин двадесет и шест лева и 94 ст./ направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.