№ ......, 11.08.2020
г., гр. Пазарджик
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, гражданско
отделение, в закрито заседание проведено на единадесети август през две хиляди
и двадесета година,в състав:
Председател: Ангел Ташев
като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 1595 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана
искова молба с вх. № 12723/14.07.2020 г., уточнена с молба с вх.
14359/05.08.2020 г. от „МБАЛ – Велинград“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление“ гр. Велинград, бул. „Съединение“ № 49, представлявано от управителя
д-р Жеко Иванов Чешмеджиев, чрез юрисконсулт В.Г., срещу В.С.Ц., ЕГН **********,
с адрес: ***, офис 101.
В исковата молба и уточнителната молба се
твърди, че на 21.01.2015 г., ищцовото дружество е получило заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 38/2015
г. по описа на РС Велинград. Излагат се твърдения, че цитираната заповед по
чл.410 ГПК е влязла в законна сила на 05.02.2015 г., тъй като в
законоустановения срок, ищцовото дружество не е депозирало възражение по чл.414 ГПК, респективно по чл.414а ГПК. Сочи, че на 22.01.2020 г. е получено
уведомление от ЧСИ Георги Захариев, с рег. № 888, с район на действие ОС
Пазарджик, по изпълнително дело № 20208880400047, с което уведомяват ищеца, че
срещу него има издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 38/2015 г. по описа на РС
Велинград. Твърди, че посочените в него суми – 10000 лева главница, ведно със
законната лихва, считано от 19.01.2015 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата в размер на 200 лева държавни такси не се дължат, тъй като е изплатено
цялото задължение към ответната страна, както следа: на 30.05.2013 г. – 2000
лева дължим хонорар по договор № 005644/2013 г. и на 30.05.2014 г. – сумата в
размер на 10 000 лева дължими по анекс към договор за правна защита и
съдействие № 005644/02.09.2013 г.. Във връзка с изложеното моли съда да
постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че не му дължи процесните суми, както и бъде
обезсилен издадения изпълнителен лист.
Настоящият съдебен състав намира така
предявения иск за недопустим по следните съображения:
Способите за защита на длъжника в заповедното
производство, когато срещу него е издадена заповед за изпълнение, са
регламентирани от закона. Те са изчерпателно уредени в чл.414, чл.414а, чл.419,
чл.423 и чл.424 ГПК и пропускът на длъжника да ги упражни не може да бъде
преодолян, чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК, а
иска по чл.439 ГПК, какъвто е предявеният от ищеца в настоящото производство, е
допустим само при определени условия, които в случая не са налице. Съгласно
трайно установената практика, длъжникът няма право на друг иск за защита, освен
изрично уредените способи от закона, като тази особеност произтича от
особеностите на заповедното производство като процесуален способ за реализиране
на вземания, при условията на бързина и процесуална икономия. На длъжника са
предоставени достатъчно и надеждни правни способи за защита, срещу нарушаване
на материалноправните и процесуалноправните изисквания за законосъобразност.
Пропускът те да бъдат упражнени води до неблагоприятни за него последици, а
именно невъзможността да търси защита, чрез друг иск извън предвидените.
По отношение на института на заповедното
производство, е създадената трайна съдебна практика по прилагането му /в този
смисъл Решение № 781 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 12/2010 г., III г. о., ВКС;
Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г., I т. о., ВКС;
Определение № 831 от 17.12.2013 г. по ч. гр. д. № 7393/2013 г., IV г. о., ВКС;
Определение № 306 от 22.06.2015 г. по ч. гр. д. № 3111/2015 г., I г. о., ВКС;
Определение № 616 от 10.07.2012 г. по ч. т. д. № 472/2012 г., II т. о., ТК,
ВКС; Определение № 292/03.06.2011 г. по ч.гр.д. № 156/2011 г. на III г.о. ВКС;
Определение № 480/27.07.2010 г. по ч.гр.д. № 221/2010 г. на IV г.о. ВКС и др./.
Така напр., в Определение № 956/22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. ВКС,
ТК, I т. о. е изяснено, че неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК,
оттеглянето му или влизането в сила на положително съдебно решение по иска по
чл. 422 ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за
изпълнение. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността
и изискуемостта на вземането се преклудира, освен ако не са налице специалните
хипотези на чл.424 ГПК или на чл.439 ГПК /в първия случай - при новооткрити
обстоятелства и доказателства, а във втория - при новонастъпили факти след
влизане в сила на заповедта за изпълнение. Когато длъжникът е бил лишен от
възможност да оспори вземането, той може да поиска отмяна на заповедта за изпълнение
при условията на чл.423 ГПК. С влизане в сила на заповедта за изпълнение,
вземането е установено като безспорно. При осъществяване на принудително
изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото
право е облечено в изпълнителна сила, която възниква от момента на изтичане
срока за възражение, когато съдът служебно издава изпълнителен лист. В този
случай съществуването на вземането не е установено със сила на пресъдено нещо,
но с изтичането на сроковете по чл.424 ГПК се получава ефект, аналогичен на
силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу
дълга по общия исков ред, тъй като същите са преклудирани, каквато е и
хипотезата в настоящия случай и в този смисъл е и практиката на ВКС.
По отношение на предявения иск по чл.439 ГПК,
съгласно цитиранта разпоредбата - длъжникът може да оспори чрез иск
изпълнението, но при този иск длъжникът може да се позовава само на факти
настъпили след приключване на производството, по което е издадено
изпълнителното основание, т.е. същият е допустим само при условие, че длъжникът
твърди, че са налице нови факти и обстоятелства, възникнали след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. В тези случаи интересът му произтича от обстоятелството, че тези
факти и обстоятелства погасяват изпълняемото право. Новите факти следва да са
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, т.е. да не са
съществували към този момент. В
случая твърденият факт за погасяване на паричните вземания чрез плащане на
30.05.2014 г., т.е. още преди да бъде издаден изпълнителния лист/респ. още
преди издаване на самата заповедта за изпълнение, представлява обстоятелство,
осъществено преди влизане в сила на заповедта за изпълнение. Този факт е
следвало да бъде релевиран с предявяване на възражение по реда на чл.414 ГПК,
като непредявяването на такова възражение в предвидения от законодателя
двуседмичен срок /съгласно действащия закон към този момент/ от получаване на
Заповедта за изпълнение води до стабилизиране на същата.
Настоящата съдебна инстанция намира, че за ищеца
в настоящото производство не съществува правен интерес да предяви отрицателен
установителен иск за недължимост на сумите, за които има издаден изпълнителен
лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, при положение, че
законът му е предоставил правна възможност за защита по друг ред, а именно чрез
подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение, а в случаите на
депозиране на такова и предявяване на иск по чл.422 ГПК от страна на заявителя
- чрез релевиране на възраженията респ. представяне на доказателства за
недължимост на сумите.
Така мотивиран и
на основание чл.130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА като недопустима искова молба с вх. № 12723/14.07.2020
г., предявена от
„МБАЛ – Велинград“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление“ гр.
Велинград, бул. „Съединение“ № 49, представлявано от управителя д-р Жеко Иванов
Чешмеджиев, чрез юрисконсулт В.Г., срещу В.С.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***,
офис 101.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1595
по описа за 2020 г. на Районен съд Пазарджик
Определението подлежи на
обжалване от ищеца с частна жалба пред Окръжен съд Пазарджик в едноседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: