Р Е Ш
Е Н И Е № 260159
Гр.
Пещера, 24.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански
състав, в публично съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАСКА
ПАВЛОВА
при секретаря Евгения Млячкова, като разгледа
докладваното от съдията Павлова гр.д. № 235 по описа на съда за 2020 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано
от изпълнителните директорите Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов чрез юрисконсулт В.- М. против ответницата А. А. А. ***,
в която твърди, че на 26.07.2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
ответницата А.А. А. бил
сключен договор за паричен заем № 2606674
в съответствие с разпоредбите на
Закона за потребителския кредит и на
основание европейски формуляр,предоставен предварително на заемателя и съдържащ индивидуалните
условия на бъдещия заем и предложение за
сключване на договор за паричен заем
направено от заемателя.Сочи се още ,че уговорената сума ,която следвало да се предостави в заем била
в размер на 800 лева и е чистата стойност на кредита,като страните са уговорили
и лихва в размер на 153.90 лева.Редът и условията за издължаване на същия били
уредени в договора и в Общите условия към него.Заемателят се задължил да върне
заема в срок до 22.05.2017 година на 10
равни месечни погасителни вноски,всяка в
размер на 95.39 лева ,като падежът на първата погасителна вноска е бил на 25.08.2016 година ,а падежът на последната погасителна
вноска е бил на 22.05.2017година.Уговорено било ,че в случай на неизпълнение на
задължението от страна на заемателя същия дължи и такса разходи за събиране
на вземането в размер на 45
лева.Съгласно клаузите на договора на заемателя е била начислена неустойка в
размер на 889.90 лева ,която е следвало
да се изплати на десет равни месечни
вноски,всяка в размер на 88.99 лева или погасителната вноска е била в размер на
184.38 лева.Твърди се още ,че длъжникът не е извършил плащане по дължимия паричен заем към дружеството като срокът
на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска на 22.05.2017 година.Договорът не е бил обявен за предсрочно изискуем като длъжникът
дължал и лихва за забава в размер на 52.63 лева ,за периода от
26.08.2016 година до датата на предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
На 01.02.2017 г. било подписано Приложение 1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010
г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“
ООД по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД било прехвърлено
на ищеца по делото. Същият подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК ,по което било образувано ч.гр.д. № 1002/2017 г. по
описа на РС – Пещера, приключило с
издаване на заповед за изпълнение
срещу ответницата. Същата била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.
5 от ГПК и това мотивирало правния интерес на ищеца да установи вземането си.
Моли да се постанови решение, с което се
признае за установено по отношение на ответника А.А.А., че същата дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сума в общо в размер на 1941,43 лв. ,от
която главница в размер на 800 лева;договорена лихва в размер на 153,90
лева,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 30.08.2017 година
до окончателното й изплащане;неустойка в размер на 889.90 лева;обезщетение за
забава в размер на 52.63 лева; и такса
разходи в размер на 45 лева.Претендират присъждане на разноските. Ангажира
доказателства.
С уточняваща молба излагат искане за
преминаване от установителен към осъдителен иск за същите суми. Твърдят че е
сгрешена датата на договора в заповедта
за изпълнение по чл. 410 от ГПК и настоящият иск не е установителен. Формулират
петитум ответницата А.А.А. , да бъде
осъдена да плати на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД главница в размер на 800 лева;договорна лихва в размер на
153,90 лева,;неустойка в размер на 889.90 лева; такса разходи в размер на 45 лева;149.94
лева представляваща обезщетение за забава в периода от 26.08.2016г. до
30.03.2018г. , ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
плащане.
Ответницата е представлявана от особен представител адв.Х. която е депозирала писмен отговор, с който се оспорва иска като
неоснователен.Оспорена е активната процесуална легитимация на ищеца.Не са
ангажирани доказателства.
Съдът е сезиран с иск с правна
квалификация по чл.79ал.1 вр. чл.240 ал.1от ЗЗД,чл.92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Въз основа на събраните по делото
доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с
твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с
разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът приема за установено следното :
От събраните по делото писмени
доказателства : договор за потребителски
паричен заем № 2606674 от 26.07.2016 година,ведно с общи условия;погасителен план;
рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземане; уведомително писмо ,ведно с известие за доставяне се
установява ,че на 26.07.2016 година между “Изи Асет Мениджмънт“АД и А.А.А.
*** е сключен договор за паричен заем ,по силата на който дружеството в качеството му на заемодател
е заело на А. в качеството й на заемател сумата от 800
лева ,срещу задължението на последната да върне заетата сума за срок от 10 месеца, чрез месечна
погасителна вноска , всяка в размер на
95.39 лева, с фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40% и с лихвен
процент на ден ,приложим при отказ от
договора от 0.11%,като общата сума
дължима от заемателя е в размер на 953.90 лева.Уговорен е годишен лихвен процент на
разходи от 49.04%.С подписване на договора страните са уговорили ,че със
сумата от 229.19 лева се рефинансира
текущ заем на заемателя по договор № 2564751.
Съгласно чл.4 от договора
заемателят се задължавал в срок от три дни
да представи следните обезпечения на заемодателя:поръчители или банкова
гаранция.При неизпълнение на задължението
от страна на заемятеля същият дължи неустойка в размер на 889.90 лева ,която се заплаща
разсрочено ,заедно с всяка от
погасителните вноски ,като към размера на определената вноска се добавя и сумата
от 88.99 лева.
Установява се, че на 16.11.2010година е
сключен договор за покупко- продажба на вземания /цесия/ ,по силата на който „Изи Асет Менидмънт“ АД ,в качеството му на продавач
продава и прехвърля на „Агенция
за събиране на вземания“ ООД в
качеството му на купувач вземанията
посочени в приложение № 1 срещу определена от страните по
договора покупната цена. Съгласно
клаузите на този договор купувачът
приема прехвърлените вземания и встъпва
като кредитор по тях на датата на
прехвърлянето.Видно от приетото Приложение
продавача е продал и прехвърлил на ищеца по делото вземането си срещу А.А.А.
.
Прието е по делото потвърждение за
сключена цесия, както и уведомление до длъжника за нея, връчени на ответника с исковата молба.
Установява се още, че ответницата
е била търсена на посочения в договора адрес, за да бъде уведомена за извършеното прехвърляне на дължимото от
нея вземане писмено, но известието за
доставяне е върнато с отметка адресът не
съществува. Изпратено е и ново уведомление
с отметка „телефон изключен“
По
делото е приложено ч. гр. дело № 1002/2017 година по описа на Пещерския районен съд, от което
се установява, че същото е образувано
по заявление на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
гр.София за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу А. А.А.
*** за
парично вземане в размер на 800 лева
– главница ; лихва в размер на
153.90 лева , за периода от
25.08.2016година до 22.05.2017 година ;такса разходи в размер на 45
лева; неустойка в размер на 889.90 лева ; обезщетение за забава в размер на
52.63 лева ,за периода от 26.08.2016 година до подаване на заявлението ,ведно
със законната лихва върху главницата –считано от 30.08.2017 година до
окончателното й изплащане и съдебно- деловодни разноски в размерна д.т и
възнаграждение на юрисконсулт. Въз основа на подаденото заявление е
издадена заповед № 431 от
30.08.2017 година за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК , с която
се разпорежда длъжникът А.А. А. ***
да заплати на заявителя сумата от 800 лева – главница ;
лихва в размер на 153.90 лева , за периода от 25.08.2016година до 22.05.2017 година ;такса
разходи в размер на 45 лева; неустойка в размер на 889.90 лева ; обезщетение за
забава в размер на 52.63 лева ,за периода от 26.08.2016 година до
29.08.2017година ,ведно със законната лихва върху главницата –считано от
30.08.2017 година до окончателното й изплащане и съдебно- деловодни разноски в
размерна д.т и възнаграждение на юрисконсулт в размер на 238.83 лева.
За
изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана
съдебно-икономическа експертиза като вещото лице Цв.К. в заключението си сочи
,че остатъкът от задължението на
ответника по договор за паричен заем № 2606674 от 26.07.2016 година към 30.08.2017 година е както следва: главница в размер на 800 лева ;
договорена лихва в размер на 153.90 лева ;неустойка в размер на 889.90
лева.Вещото лице е установило още ,че
лихвата за забава върху
главницата от 800 лева ,за периода от 26.08.2016 година до 29.08.2017година е в
размер на 59.87 лева. Няма постъпвали
плащания.
Заключението е прието в с.з. и не е
оспорено от страните.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установи ,че на 26.07.2016 година между “Изи Асет Мениджмънт „АД и А. А.А. са възникнали облигационни правоотношения по правилата
на договор за заем за потребителски
кредит.
Установява се по делото, че между
праводателя на ищеца и ответника е бил сключен валиден Договор за паричен заем
№2606674/26.07.2016г. Ответникът не е оспорил получаването на сумата по
уговорения в договора начин, като не са постъпвал плащания. Установено е също
така, че между стария кредитор на ответника и ищеца е сключен валиден Договор
за продажба и прехвърляне на вземания/ цесия/ от 16.11.2010 год.
Цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника, като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /какъвто е и
настоящия случай/. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на
чл.235, ал.3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Тоест
съобщаването има за последица единствено надлежното плащането на длъжника към
новия кредитор. /в т.см. Решение №78/09.07.2014 г. на ВКС по т.д.№2352/2013 г.,
II т.о.; Решение №123/24.06.2009 г. по т.д.№12/2009 г. на ВКС, II т.о.; Решение №3/16.04.2014 г. по т.д.№1711/2013 г.
на ВКС, I т.о./.В Решение №114/07.09.2016 г. на ВКС по т.д.№362/2015 г., II т.
о. е прието, че е допустимо, по силата на принципа на свободата на договаряне
съгласно чл.9 ЗЗД /какъвто е и настоящия случай/, предишният кредитор
/цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква
по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл.36 ЗЗД,
като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно
чл.39 ЗЗД.
Упълномощаването не противоречи на целта
на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. /в изложения смисъл решение № 137/02.06.2015
г. по гр. д. № 5759/2014 г. на III ГО на ВКС, допуснато по въпроса:
“цесионерът/приобретател на вземането/ може ли да уведоми длъжника за
прехвърлянето на вземането като представител на цедента“ и решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II ТО на ВКС, допуснато по въпроса:
„Може ли да се счита, че получаването на препис от исковата молба и
уведомлението за цесия е надлежно съобщение за цесията на длъжника“/.
От приложеното по делото удостоверение
за актуално състояние е видна промяната на правно организационната форма на
ищеца.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните
договорът за потребителския кредит, се изготвя на разбираем език и съдържа
изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията
за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .
В настоящия случай съдът счита, че
договорът е изготвен на разбираем език и в тази връзка са спазени изискванията
на закона.Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не
са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски кредит, а когато договорът е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и
другите разходи по кредита.С оглед гореизложеното по повод съдържанието на
сключения договор между ответника и „АСВ“ ЕАД съдът счита, че не са спазени
изискванията на чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК, поради което договорът за
потребителски кредит е недействителен, като за недействителността на договора
съдът следи и служебно. За нищожността съдът следи служебно и при констатиране
се позовава на същата. Имайки предвид последиците на тази недействителност
съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, то потребителят – ответник по настоящото
дело дължи връщане на чистата стойност по кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
На първо място към договора не е
приложен погасителен план, а от договора се установява, че се дължи една обща
сума всеки месец, но не става ясно какъв
е размерът на главницата, какъв е размерът на лихвата, освен това и заемодателят е начислил и
неустойка, като заемополучателят не би могъл да разбере какъв е лихвеният
процент след извършване на съответните математически изчисления, а именно от
сбора на определените погасителни вноски да извади размера на главницата по
договора за паричен заем и по този начин да получи сумата, която дължи, като
договорна лихва, а освен това се претендира и неустойка. Посочен е годишен
лихвен процент, от който обаче не става ясно по какъв начин той се отразява в
размера на погасителните вноски. Липсва погасителен план, съставен съгласно
изискванията на закона, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение
на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. В ЗПК
е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за
кредит. Липсата на изрично посочените в чл.22 във вр. с чл. 11 ЗПК реквизити на
договора за кредит водят до недействителност на същия, като в закона не е
предвидена възможност тези реквизити да са определяеми такива. Предвид на
изложеното договорът се явява недействителен, като ответникът дължи връщане
единствено и само на предоставената с договора за паричен заем заемна сума в размер от 800 лв. Предвид
разпоредбата на чл. 23 ЗПК следва да се отхвърлят исковете за установяване
на дължимост на сумата за договорна лихва, такса разходи.
По отношение на неустойката.
При сключването на договора ответникът
се е задължил да предостави на кредитора си обезпечение - поръчителство от
лице, отговарящо на определени изисквания или банкова гаранция, а неизпълнението
му е скрепено със санкция-неустойка в размер на 889,90лева. По делото не е
налице спор относно неизпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение в договорения срок, тъй като ответникът не е навел възражения за
това. Законът прогласява принципа на договорната свобода /чл. 9 ЗЗД/. Свободата
на договаряне е ограничена от повелителните правни норми, вкл. от т. нар. добри
нрави, като неспазването на същите прави договорените клаузи нищожни, а за
нищожността съдът следи служебно. В мотивите на т. 3 ТР № 1/2009 г. от
15.06.2010 на ОСТК на ВКС е възприето становището за нищожност на клауза за
неустойка, когато условията, при които е договорена, влизат в противоречие с
нейните функции и с принципите на справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Уговорената между страните неустойка при непредставяне на обезпечение излиза
извън присъщата ѝ обезпечителна функция. Целта на неустойката, е да
обезщети кредитора за вредите от неизпълнението /непълното, неточно с оглед
количеството и качеството и във времето/. При договор за потребителски кредит
вредите за кредитора са свързани със забавата при възстановяване на
предоставените от него средства в заем, заплащането на възнаграждение за
тяхното ползване и разходите по събиране. Уговорената между страните неустойка
не обезпечава възстановяването на вредите от това неизпълнение, а евентуални
такива от непредставянето на обезпечение, чрез поръчителство или банкова
гаранция. Обезпечението има цел, различна от тази на неустойката. Ако тя
обезщетява вредите от неизпълнението, то обезщетението в различните му форми,
защитава кредитора срещу неизпълнението и подготвя неговото изпълнение. От
неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не настъпва вреда за
кредитора, размера на която да бъда обект на обезвреда в клауза за неустойка. В
този случай при неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума
и възнаграждение за ползването ѝ кредитора ще се удовлетвори от
имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение, с оглед правилото на
чл. 133 ЗЗД. Казаното дава основание на съда да приеме, че уговорката между
страните за заплащане на неустойка, тъй като не преследва заложените ѝ
функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Относно претенцията за обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва, то същата е основателно предвид неизплащаното
на главното задължение.Използвайки онлайн калкулатор за изчисление на законната
лихва, предвид че настоящия състав приема че се дължи само чистата стойност на
получения заем, предвид и че не е заплатена сумата по заема, то законната лихва
за забава е в размер на 99,35 лв., за периода за който се претендира от 26.08.2016г. до
датата на подаване на исковата молба – 30.03.2018г. , като до претендирания
размер от 149,94 лева следва да се отхвърли.
Отговорност за разноски.
Предвид изхода на делото и с оглед частичната основателност на иска, в
полза на ищеца следва да се възложат разноски съобразно уважената част от иска,
като не се присъждат разноските в заповедното производство, предвид че
настоящето производство не е продължение на заповедното, а и заповедта следва
да се обезсили предвид неподаване в срок на иск по чл. 422 от ГПК. Съобразно
представения списък на разноски, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски
по гр.д.№ 442/2018г. ПРС, в.гр.д№ 53/2020г. на ОС Пазарджик и по настоящето,
като съгласно чл. 25 от НЗПП определя юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева, предвид липсата на фактическа и правна сложност, в общ размер на 943.13лв.
Тъй като ответникът не е направил разноски, на него такива не се дължат.
По изложените мотиви Пещерският районен
съд
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА
А.А.А. с ЕГН-********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД гр.София ,бул.“Д-р Петър Дертлиев“
№ 25,офис сграда Лабиринт ,ет.2,офис 4,представлявано от Николина Станчева, сума в размер на 800.00 лева-главница, дължима по Договор за
паричен заем №2606674/26.07.2016г., лихва за забава в размер на 99.35лв. за периода
от 26.08.2016г. до датата на подаване на исковата молба – 30.03.2018г., ведно
със законната лихва, считано от 31.03.2018 година до окончателното изплащане ,
като ОТХВЪРЛЯ иска за претендираните договорна лихва в размер на 153.90 лева, неустойка
в размер на 889.90 лева, такса разходи в размер на 45.00 лева, както и лихва за
забава над присъдения размер от 99.35 лева до претендирания 149.94лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА А.А.А. с ЕГН-********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ „ЕАД гр.София ,бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №
25,офис сграда Лабиринт ,ет.2,офис 4,представлявано от Николина Станчева,
разноски съобразно уважената част от иска в размер на 943.13 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – гр.Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: