РЕШЕНИЕ
№ 1490
гр. Русе, 01.10.2019 г.
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 12 сепетмиври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Десислава Великова
при секретаря
Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гр. д. №846 по описа на 2019 г., за да се произнесе съобрази:
Ищецът
„Енерго-Про Продажби” АД твърди, че ответника А.А.М., била потребител на
електрическа енергия. В периода от 10.01.2017 г. до 21.03.2017 г., била доставена в имота и, находящ се в *********, електрическа
енергия на стойност 295,14 лв., за което били издадени фактури за обект с
абонатен номер № **********. Поради неплащане в срок на задължението тя дължала
и мораторна
лихва върху главницата в размер на 46,29 лева, от падежа на всяка една фактура
до 19.10.2018 г. Дружеството подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано гр.
д. № 7480/2018 г. по описа на РРС и издадена заповед за изпълнение, с която
било разпоредено на ответника да заплати на ищеца сумата от 295.14 лева –
стойността на неплатена ел.енергия по 5 фактури за периода 10.01.2017г. –
21.03.2017г. за обект с абонатен №********** в **********, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 05.11.2018г. до окончателното й изплащане;
46.29 лева – мораторна лихва за периода от падежа на всяко задължение до
19.10.2018г., както и направените по делото разноски в размер на 75 лева. По
заповедното производство ответникът бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на дружеството сумата от 295.14 лв. –
главница за незаплатена енергия, дължима по фактури за периода от 10.01.2017 г.
до 21.03.2017 г., мораторна лихва за
периода от датата на падежа на всяка фактура до 19.10.2018 г. в размер на 46.29
лв., ведно със законната лихва, считано от 05.11.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Ответникът
А.А.М., чрез назначения си особен представител оспорва исковете.
Съдът, след
като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 07.11.2018 по
гр. д. 7480/2018 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника да
заплати сумата от 295.14 лева – стойността на неплатена ел.енергия по 5 фактури
за периода 10.01.2017г. – 21.03.2017г. за обект с абонатен №********** в *********
с кл.№**********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.11.2018г. до окончателното й изплащане; 46.29 лева – мораторна лихва за
периода от падежа на всяко задължение до 19.10.2018г., както и направените по
делото разноски в размер на 75 лева. Длъжникът бил призован по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на
вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
По делото не се спори, че ищецът
е бил потребител на доставяна от ответника електрическа енергия с адрес ********, като ползваната от него
електроенергия била заплащана по счетоводна партида с аб. № **********. Били
издадени фактури през периода 10.01.2017 г. до 21.03.2017 г. на обща стойност 295.14 лв. който ответницата не заплатила
в срок.
Тези обстоятелства се установяват
и от приетите по делото писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Предявен е положителен
установителен иск, в производството, по който ищеца цели да установи, че
ответникът му дължи парични суми за такса за възстановяване на ел. захранването
въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за
изпълнение, а длъжникът бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Разгледан по същество, същият се
явява основателен.
Ответникът е страна по валиден
договор за продажба и доставка на електрическа енергия при Общи условия - Общи условия на договорите за продажба на
ел.енергия на „Е.ОН България Продажби” АД и Общи условия на договорите за
пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.ОН
България Мрежи” АД. Спрямо него, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за
енергетиката, общите условия са произвели обвързващо действие, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
По делото не се спори, че
ответникът е ползвател на недвижим имот, находящ се в *********, с аб. № **********, и който съгласно представените по делото
писмени доказателства е имал сключен
договор с ищеца за доставка и потребление на ел. енергия в ползвания от него
имот.
От представени общи условия за
продажба на ел енергия– чл.17, т.2 се установява, че потребителите, следва да
заплащат използваната в имота ел. енергия. За месечните дължими суми продавачът
издава и изпраща фактури на купувачите, съгласно чл.18а, ал.2 от общите
условия. Видно от представените фактури, се установява по категоричен начин,
че ищецът доставил ел. енергия в имот с
аб. № **********, ползван на А.А.М., за
периода от 10.01.2017 г. до 21.03.2017 Г.
на обща стойност 295.14 лв.,
който не му е заплатил тази сума.По изложените съображения съдът приема, че предявеният
иск за установяване на дължимостта на начислената от ищеца сума се явява
основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение
на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. От
представените общи условия, които се прилагат към сключения договор, по който
страна е наследодателя на ответника– чл.38 указва, че потребител, който не
изпълни задължението си за плащане в срок, дължи на ищеца обезщетение за забава
в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В конкретния случай А.А.М. не
била заплатила претендираните суми в срок. По делото не са ангажирани
доказателства за размера на лихвата за забава, за периода от падежа на всяка
фактура до 19.10.2018 г., но предвид доказването на иска по правното му
основание, то съдът намира, че на основание чл.162 от ГПК следва да определи
неговия размер по своя преценка, а именно
в общ размер 46.29 лв.
Разноските в заповедното производство следва да се
признаят на ищеца в размер на 75 лв.
Съгласно правилото на чл.78, ал.1 от ГПК разноски по
делото 325 лв. /заплатена държавна такса – 75 лв. и юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.25 от ЗПП в
размер на 100 лв., и 150 лв.- за назначения особен представител на ответника
/направени от ищеца са в тежест на ответника.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, А.А.М., ЕГН ********** ***, дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, гр. Варна, район Владислав Варненчик, бул. Владислав Варненчик 258,
Варна Тауърс – Г, сумата от 295.14 лв. – главница за незаплатена енергия,
дължима по фактури за периода от 10.01.2017 г. до 21.03.2017 г., мораторна лихва за периода от датата на
падежа на всяка фактура до 19.10.2018 г. в размер на 46.29 лв., ведно със
законната лихва, считано от 05.11.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 07.11.2018
по гр. д. 7480/2018 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА А.А.М.,
ЕГН ********** *** да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Владислав Варненчик, бул.
“Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, сумата от 75 лв. разноски, за които
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 07.11.2018 по гр. д. 7480/2018 г. по описа
на РРС, както и сумата от 325 лв.-
разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: