Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик,
10,07,19г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,
в публичното заседание на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател:
Е. РАДИНА
при секретаря Хр. Велчева, като разгледа докладваното от районен
съдия РАДИНА нахд № 458/19 по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „П.М.К.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „В.“ ***, представлявано от изп.директор
К.В.Ч. чрез адв. Ч.
против Наказателно постановление №45/31.01.2019г., изд. от К.Г.- Директор
РИОСВ-Пазарджик , с което на дружестото е наложена имуществена санкция в размер
на 10 000 лева за нарушение на чл. 125, ал.1 т.2 от ЗООС и на основание
чл. 164, ал.1 от с.з.
С жалбата се заявява незаконосъобразност,
претендирана за НП с доводите за процесуално-правна и материално-правна
неизправност на двата административни акта.
В съдебно заседание дружеството- жалбоподателят,
чрез своя процесуален представител, настоява да се отмени НП по изложените в
жалбата и писмената защита съображения, вкл. и на база ангажираните
доказателства .
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален
представител, оспорва жалбата.
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
На 14 и 15.11.2018г. била
извършена проверка на стопанисваната от
дружеството - жалбоподателя инсталация за производство на катодна мед и цинков
сулфат в с. Цар Асен. Проверката била извършена от екип експерти от РИОСВ
Пазарджик и Басейнова дирекция ИБР Пловдив, съгласно заповед на директора на
РИОСВ Пазарджик - л. 53. В екипа участвали св. С. като гл. експерт „Отпадъци“
РИОСВ Пазарджик и св. П. като гл. експерт „Опасни химични вещества“. Проверката
имала за предмет спазване на условията от оператора „П.М.К.” АД на условията от
Комплексно разрешително КР № 117/2006г„ изменено с Решение № 117-Н0-ИЗ-А0-ТГ1
/2017г.
В хода на проверката било установено, че не
се изпълняват част от условията по това разрешително, а именно:
1. По условие 7.3., съгласно което притежателят на настоящото разрешителното е
длъжен да информира МОСВ, ИАОС и РИОСВ за всяка планирана съществена промяна в
работата на инсталациите по Условие 2 - при огледа на площадката било установено, че са извършвани промени в
работата на инсталациите по условие 2, за които компетентните органи не са
уведомени: инсталация за производство на топлоенергия била демонтирана,
монтиран бил дизелов генератор с мощност 160 kW и с резервоар за дизелово
гориво около 40 л.; монтирана била термопомпа, за подгряване на разтвора, които
влиза в инсталацията за екстракция.
2. По условие 8.3.1.1. „ употребяваните суровини в инсталацията по условие 2,
която попадат в обхвата на Приложение 4 на ЗООС, да не се различават по вид и
да не превишават количествата, определени в Таблица 8.3.1.1 и Таблица 8.3.1.1
(1) от разрешителното за инсталацията за производство на катодна мед при следните
параметри за Окисна и некондиционна медна руда количество [t/t] 800 - Количество [t/y)768000 и за медсъдържащи
отпадъци : количество [t/t] 10,8 - Количество [t/y)
650“ - За производствена дейност като суровина бил
използван единствено набогатен разтвор от езерото за „богати разтвори“, не са
използвани медсъдържащи отпадъци, като операторът не представил информация за употребеното количество некондеционна медна
руда за производството на тон продукт.
3.
По условие 3 - „Условие 8.3.2.
Измерване и документиране. Условие 8.3.2.1 „Притежателят на настоящото
разрешително да прилага писмени инструкции, осигуряващи измерване/изчисляване и
документиране на използваните количества суровини, спомагателни материали и
горива, съгласно таблиците по Условие 8.3.1.2 и Условие 8.3.1.3 изразени като:
а) Месечна консумация на суровини,
спомагателни материали и горива за инсталациите, които попадат в обхвата на
Приложение 4 на ЗООС, определени с Условие 2;
б) Месечно производство за
инсталациите, които попадат в обхвата на Приложение 4 на ЗООС, определени с
Условие 2;
в) Месечна консумация на суровини,
спомагателни материали и горива за производството на единица продукт за
инсталациите, които попадат в обхвата на Приложение 4 на ЗООС, определени с
Условие 2;
г) Годишна консумация на
суровини, спомагателни материали и горива за единица продукт за инсталациите,
които попадат в обхвата на Приложение 4 на ЗООС, определена с Условие 2.
Като е уточнено, че изчисляването на количествата се извършва в
съответствие с Условие 6.2.,“ - Представени били инструкции за измерване/изчисляване и документиране на използваните количества суровини и спомагателни материали, но на място няма налична документация
за измерване/изчисляване на използваните количества
некондиционна медна руда. Не били представени записи за количествата
изразходвана за периода на проверката окисна и некондиционна медна руда,
съгласно изискването на Условие 8.3.2.1,
4. По условие 8.3.2.2. „Притежателят на разрешителното да прилага
писмена инструкция за оценка на съответствието на измерените/ изчислените
количества суровини, спомагателни материали и горива с определените такива в
Условие 8.3.1.1, Условие 8.3.1.2 и Условие 8.3.1.3 на настоящото разрешително.
Инструкцията да включва установяване на причините за несъответствия и
предприемане на коригиращи действия. Резултатите от изпълнението на
инструкцията да се документират“ - Представени са документи инструкции за
оценка на съответствието наизмерените/изчислените
количества спомагателни материали и горива, но на място нямало налични записи
за прилагане на РИ - оценка на съответствието на
измерените/изчислените количества използвана некондиционна медна руда.
5. По условие 8.3.4.9. „Притежателят на настоящото разрешително да
прилага инструкция за поддръжка и периодична проверка на съответствието на
съоръженията и площадките за съхранение на суровини, спомагателни материали,
горива и продукти към инсталациите по Условие 2 с експлоатационните изисквания
и условията на разрешителното, установяване на причините за несъответствие и
предприемане на коригиращи действия“ - Представена е инструкция по условието.При
проверката на място на откритата част на площдката, се установило, че
фундамента/обваловката на съда за обогатен разтвор, разположен северозападно от
инсталацията за екстракция и електролиза бил затрупан със земни маси от
прилежащия склон. По външната стена на съда се установили следи от течове и
кристализирало вещество със син цвят /медни соли/ от изтичане на обагатен
разтвор от резервоара. Констатираните несъответствия обаче, при проверка на съответствието
на съда за обогатен разтвор не са отразени като несъответствие и не са
предприети коригиращи действия за отстраняването му съгласно работната
инструкция.
6.
По Условие 8.З.5.1. „Притежателят
на настоящото разрешително да документира резултатите от извършените проверки
на съответствието на съоръженията и площадките за съхранение на суровини,
спомагателни материали и горива с експлоатационните изисквания и условията на
разрешителното, установените причини за несъответствие и предприетите
коригиращи действия“ - Представени били записи, от прилагането на инструкцията, но в тях не били
отразени установените несъответствия за съда за съхранение на обогатен разтвор
и целостта и здравината на резервоара, както и причините и предприетите
коригиращи действия.
7.
По Условие 11.4.3. „Притежателят
на настоящото разрешително да изготвя (при предаването на опасни отпадъци за
оползотворяване/обезвреждане), съхранява и представя на компетентните органи
при поискване за всяка партида транспортиран отпадък копия от следните
документи:
За неопасни производствени отпадъци:
-сертификат на товара (отпадъка) или съпроводителен документ;
За опасни отпадъци:
-сертификат на товара (отпадъка) или съпроводителен документ;
-“Транспортна карта”, съгласно Приложение 4на Наредба № 9/28.09.2004 г. за
реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по
отпадъците, както и реда за водене на публичния регистър на издадените разрешения,
регистрационните документи и на закрититеобекти и дейности;
- “Писмени инструкции за действие при аварии”, в съответствие с Приложение
№5 на Наредба за изискванията за третиране и транспортиране на производствени и
на опасни отпадъци, приета с ПМС № 53/19.03.1999г.“- На място не били представени
“Транспортна карта” /идентификационни документи/ за предадените за
транспортиране опасни отпадъци с код 01 03 07*, 13 02 05*, 16 06 01*.
Останалите документи, изискващи се с условието били налични.
8. По условие 13.4. „Притежателят на настоящото разрешително да прилага
инструкция за отстраняване на разливи от вещества/препарати, които могат да
замърсят почвата/подземните води и третиране на образуваните отпадъци“ - Налична била работна инструкция КР- 117/2006 00.39-2012, и
е представен дневник за прилагането й.При проверката на място на откритата част
на площдаката, се установило че фундамента/обваловката на съда за обогатен
разтвор, разположен северозападно от инсталацията за екстракция и електролиза е
затрупан със земни маси от прилежащия склон. По външната стена на съда се
установиха следи от течове и кристализирало вещество със син цвят /медии соли/
от изтичане на обогатен разтвор от резервоара. Констатираният разлив не бил
отразен в записите, и не са предприети действия за отстраняването му.
9. По Условие 13.8. „Притежателят на настоящото разрешително да
прилага инструкция за периодична проверка за течове от тръбопроводи и
оборудване, разположени на открито, установяване на причините и отстраняване на
течовете“- установена била работна инструкция КР- 117/2006 00.39-2012, и
представен дневник за прилагането й. Констатираните следи от течове и
кристализирало вещество със син цвят /медни соли/ от изтичане на обогатен
разтвор, по външната стена на съда за обогатен разтвор, разположен
северозападно от инсталацията за екстракция и електролиза, не били отразени в
записите на дневника и било установено, че не били предприети действия за
отстраняването им.
10.
По условие 16.1. „В случай, че
притежателят на настоящото разрешително вземе решение за прекратяване на
дейността на инсталациите, посочени в разрешителното или на части от тях,
незабавно да бъдат уведомени РИОСВ и ИАОС“ - при огледа на площадката се
констатирало, че вторият резервоар за съхранение на сярна киселина бил
демонтиран, като в РИОСВ не било постъпило уведомление за намерението на
дружеството да демонтира и прекрати експлоатацията на резервоара за сярна киселина.
11.
По условие 16.3. „При временно
прекратяване на дейността на инсталациите (технологичните съоръжения) или на
части от тях, да се изготви подробен План за временно прекратяване на
дейностите на площадката или част от тях, и да се представи в РИОСВ. Планът да
включва като минимум:
-Почистване на тръбопроводи и оборудване, които са работили с
вещества/материали; материали, контролирани от националното законодателство;
-Почистване на складови помещения/складови площадки, временни площадки за
съхранение на отпадъци, обваловки и басейни;
-
Инструкции и отговорни лица за всяка от дейностите по временно
прекратяване;
-Окончателна цена за всяка от
дейностите и осигуряване на необходимите средства“ - във връзка с демонтирането на
вторият резервоар за съхранение на сярна киселина не е изготвен и представен в
РИОС В-Пазарджик План за временно прекратяване на дейностите на площадката или
част от тях..
При констатиране на посочените несъответствия между
условията по издаденото на дружеството комплексно разрешително КР117/06г., изм.
С Р 117-н0-ИЗ-А0-ТГ1/2017г. и констатациите на място досежно изпълнението на
тези условия св.А. приела, че е налице
нарушение на чл. 125, ал.1 т.2 от ЗООС и съставила против дружеството процесния
АУАН
Актът бил надлежно предявен на
законовия представител, подписан, с връчен също срещу подпис препис.
Въз основа на него е издадено и
атакуваното НП.
Доводите против неговата
законосъобразност са основани на възражения за процесуално -правна и материално-правната
неизправност на акта и НП.
Развити са доводи за процесуални
несъответствия на НП с изискванията и реда за неговото съставяне и форма, както
и неговото съдържание. Актът и НП имат съдържание, което съответства на
нормативно установените правила за задължителни реквизити и е спазена строго
формалната процедура за тяхното съставяне, връчване и предявяване ( последните
относно АУАН) . Описаното нарушение е
ясно и са изложени достатъчно обстоятелства по извършването му, получило е своята
съответна правна квалификация.
Неоснователно е възражението, че
НП е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, доколкото наказващият
орган изобщо не бил преценил възраженията и събраните в
административно-наказателното производство доказателства, както и тези,
представени с възражението срещу АУАН. Вярно , че в съдържанието на НП липсва
текст , от които изрично да става ясно, че направените възражения са били
обсъдени ,както това се изисква от посочената норма. Липсва обаче и нормативно
изискване в НП да се съдържа конкретен отговор на направените възражения от
нарушителя против акта и довод с тази насока е лимитираното с чл. 57, ал.1 от ЗАНН съдържание на НП, което изисква с т. 5 налично описание на нарушението
като дата , място на извършване и обстоятелства, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават. В останалите девет точки липсва
изискване НП да отразява решението на наказващият орган по направените
възражения с подробни или достатъчни мотиви за това.
Не съставлява съществено нарушение,
обуславящо отмяна на НП и отразяване на обстоятелство в КП, което е било
опровергано със свидетелски показания ( св. С. досежно присъствието й на
конкретни дати на проверката и отразеното в КП . Първо - КП е документ, който е
съставен преди да се образува административно-наказателното производство, което
става със съставяне на АУАН и следва КП от проверката. И Второ- дори и в този
КП да има отразено невярно обстоятелство досежно лицата, които са присъствали
на проверката , това не касае правно-релевантните факти от състава на вмененото
нарушение, а за дадените сведения в тази връзка актосъставителят носи
отговорност за лъжесвидетелстване като всеки свидетел по делото.
В обобщение - не се откриха при
обстойния анализ съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до отмяна на санкционния акт за реализиране на административно-наказателната
отговорност за процесното деяние.
То е доказан със събраните по
делото доказателства факт въз основа на съответния им анализ.
Без основание се отрича извършването на описаното в т. 1 от НП нарушение на условие 7.3 от
Комплексното разрешително (КР), във връзка с което е прието, че „на площадката не е извършвана
промяна в работата на инсталациите по Условие 2 от КР“. Неоснователно се
поддържа, че съгласно условие 2 от КР, инсталацията за производство на
топлоенергия не попада в обхвата на приложение №4 от Закон за опазване на
околната среда (ЗООС); тя не е свързана с дейностите, за които се издава
комплексно разрешително, съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗООС и поради това,
задължението за уведомяване по реда на Условие 7.3 не намирало приложение по
отношение на инсталация за производство на топлинна енергия. Това е факт - л.
56 по делото „ инсталации, които не попадат в обхвата на Пр. 4 от ЗООС“- и една
от двете е инсталация за топлоенергия, но в случая, както сочат показанията на
св. А. става въпрос за демонтиране на
инсталацията за топлоенергия, монтиране дизелов генератор с мощност 160 kW и
резервоар за дизелово гориво 40 литра, като била монтирана термопомпа за
подгряване на разтвора, който влизал в инсталацията за екстракция – като е част
от процеса за извличане на електролитна мед.
Поддържа се , че промяната в инсталацията
за производство на топлоенергия (демонтаж) не била планирана, по смисъла на Условие
7.3 от КР, като била извършена единствено аварийна промяна - демонтаж на стара
паро-котелна инсталация, наложено от срутване на комин за отходните газове, демонтажът
имал неотложен характер, тъй като авариралото съоръжение и представлявало
заплаха за живота и здравето на работниците и служителите. За удостоверяване на
тези обстоятелства, са приложени по делото Протокол за констатация на аварията
и са събрани показанията на св. Н. на база, на които се поддържа, че с оглед
неотложния характер на демонтажа, предварителното уведомяване на РИОСВ за същия
било обективно невъзможно, като уведомление било изпратено до РИОСВ с писмо с
вх. №ПД-06-2022-16/10.12.2018 година. Промяната в инсталация за производство на
топлоенергия (демонтаж) се преценява като несъществена от процесуалния
представител на дружеството на база на дефиницията по §1, т. 41 от ДР към ЗООС,
според която съществена промяна е всяко
преустройство с промяна на естеството на производствената дейност,
функционирането или разширението на инсталацията, която може да има значително
отрицателно въздействие върху здравето на хората или върху околната среда. И
доколкото се счита, че за такава се смята всяка промяна или увеличение на
капацитета, когато промяната или увеличението на капацитета сами по себе си
достигат праговите стойности, определени в приложение № 4 към ЗООС,се
заключава, че съществена може да бъде единствено промяна в инсталация за
производствена дейност, за която се изисква КР, но не и промяна в инсталация за производство
на топлинна енергия - производство, което не е основно и което не попада в
обхвата на Приложение № 4 към ЗООС. В случая обаче и както установиха
показанията н А. става въпрос именно за съществена по смисъла на дефиницията
промяна - демонтиране на инсталацията за
топлоенергия, монтиране на дизелов
генератор с мощност 160 kW и резервоар за дизелово гориво 40 литра, като била
монтирана термопомпа , което несъмнено попада в обхвата на посочената
дефиниция.
Вярно е, че показания на св. А. сочат,
че инсталацията за топлоенергия била временно извадена от експлоатация още през
2007 година, което е станало с акт, за който РИОСВ била уведомена, но в това
уведомление не бил посочен срок и то практически продължава до сега , а и
практически поставяло възможността операторът ( дружеството-жалбоподател) да
въведе отново в експлоатация временното изведеното съоръжение. Факт (както се поддържа в писмената
защита) са и твърденията на свидетелката(
л. 115 по делото), че инсталацията е проверявана и преди, но невярно се
поддържа , че никога не били констатирани нарушения на Комплексното
разрешително във връзка с инсталацията за топлоенергия, тъй като точно
обратното се заяви от А. - съставен акт за други нарушения .
Неоснователно се поддържа също,
че промяната в инсталацията за производство на топлоенергия (чрез нейния демонтаж)
не била планирана, по смисъла на Условие 7.3 от КР, а се касаело до аварийна
промяна - демонтаж на стара паро-котелна инсталация, наложено от срутване на
комин за отходните газове. Вярно , че принципно демонтажът има неотложен
характер, тъй като авариралото съоръжение се явява заплаха за живота и здравето на работниците и
служителите. Но , както уточни актосъставителя и се отрази и горе в случая има
и монтаж на нови съоръжения дизелов генератор и термопомпа с посочените горе
характеристики.
Във връзка с възприетия и от
проверяващите факт на монтажа се заявява, че на площадката тези съоръжения (дизелов
генератор и термопомпа) били доставени, но не са били монтирани и пуснати в
експлоатация към датата на извършената проверка.Наистина, св. А. посочи, че
дизеловият генератор и термопомпа „физически присъстват“, но уточни, че
проверка дали те са били въведени в експлоатация не е правена. А по отношение
на фактическото присъствие на тези съоръжения, което според процесуалния
представител на дружеството не означава
монтаж, внесе и следните съществени уточнения- изградени са били за тези
съоръжения фундаменти, където да се положат, за да работя. В този смисъл
монтирането е изпълнено, а останалите действия касаят вече експлоатацията,
каквато безспорно не е проверявана. За термопомпата представителя на оператора
- К.Ц. и Георги Пиримов, споделили на актосъставителя по време на проверката,
че се наложило монтирането на термопомпата - за подгряване на разтвора на входа
на инсталацията, предвид студеното време, с което те фактически са признали, че
тя се и използва. Св. А. уточнява още, че предходните години през студения
период дружеството прекратявало работа именно защото разтворът беше студен и не
можеха да работят, затова сега са въвели термопомпата, за да го подгряват. Що
се отнася до твърденията на Н., че след проверката била ползвана вече
термопомпата, освен че те противоречат на признанията на представителите на оператора пред
актосъставителя ( виж по-горе), че е ползвана и към момента за загряване на
разтвора, тези твърдения все пак изхождат от лице, което ( по негови признания)
има дългогодишни граждански отношения с дружеството и поради това съвсем не е
безпристрастно в настоящия процес, който има очевидното желание да приключи в
полза на дружеството.
Отрича се извършването и на описаното в т. 2 от НП и АУАН нарушение на Условие 8.3.1.1 от КР. Съгласно посоченото условие
8.3.1.1 от КР, „употребяваните суровини в инсталацията по Условие 2, които
попадат в обхвата на Приложение №4 на ЗООС, не трябва да се различават по вид и
да превишават количествата, определени в Таблица 8.3.1.1 и Таблица 8.3.1.1
(1)от КР.“ Твърди, че се „П.М.К.“ АД не
употребява като суровина некондиционна медна руда и медсъдържащи отпадъци, а като
суровина бил използван единствено дебалансова вода от езерото за „богати
разтвори”, поради което обективно невъзможно било да предостави исканата
информация. А от друга страна - непредставянето на информация за употребени
количества некондиционна медна руда не съставлявало само по себе си нарушение
на гореописаното условие по КР, тъй като
непредоставянето на информация не означавало, че употребяваните суровини
се различават по вид и количество от допустимото по КР. При това се счита, че наказващият
орган трябвало да установи при условията на служебното начало дали изобщо
некондиционна руда се използва като суровина от „П.М.К.“ АД и в какви
количества. От показанията на актосъставителя се установи, че некондицонната
медна руда е основната суровина за производство на електролитна мед, тоест основаната
суровина, която дружеството използва /оросявайки насипа и от дъждовните води се
получава обогатяване на въпросната вода с мед/. Разтворът който се получава в
резултат на излужването и той се подава на входа на инсталацията и от него така
се извлича електролитен мед. По този начин основаната суровина за производство
на електролитен мед се явява окисната и некондиционна медна руда, както това е
посочено и в условие 8.3.1.1 в разрешителното. Установи се и от показанията на
св.П., който участвал в проверката на
гл. експерт по „Опасни химични вещества“, че действително операторът е
използвал набогатен разтвори- както е
заявил, но не е предоставил информация за употребеното количество некондиционна
медна руда за производство на тон руда, като по категорични твърдения на
актосъставителя ( вкл. л.11 абз последен ) некондиционната руда е основната
суровина ( виж и показанията на П. на л.116, гърба) . Обяснен е дори производствения процес: чрез оросяване на депонираната некондиционна
руда насипа от дъждовните води се
получава обогатяване на вода с мед, като разтворът който се получава в резултат
на „излужването“ и той се подава на входа на инсталацията - от него се извлича
електролитен мед . По този начин обосновано е прието, че основаната суровина за
производство на електролитен мед се явява окисната и некондиционна медна руда,
както това е посочено и в условие 8.3.1.1 в разрешителното.
Категорично се отрича и нарушението по т. 3 и т. 4 от НП и АУАН -нарушения на Условие 8.3.2 -
Условие 8.3.2.1 и Условие 8.3.2.2, които са приети поради липсата на съхранявана на място налична
документация за измерване/изчисляване на използваните количества некондиционна
медна руда, доколкото по условията в разрешителното се въвеждало като
задължение за оператора да прилага писмени инструкции, осигуряващи
измерване/изчисляване и документиране (Условие 8.3.2.1) и оценка (Условие
8.3.2.2) на използваните количества суровини, не било установено в хода на
проверката липсата на приложени писмени инструкции. Показанията на св. П. обаче
установиха, че операторът е предоставил инструкции за другите суровини и
спомагателни материали, но не и за некондиционната руда, която е натрупана на
насипището и не е излужена, като не били представени и съгласно изискването на
условие записи за количествата изразходвана за периода на проверката окисна и
некондиционна медна руда, съгласно изискването на Условие 8.3.2.1. По
възражението, направено в контекста на оспорване и на това нарушение, , че
дружеството не употребява като суровина некондиционна медна руда - съображения
се изложиха горе на база на показанията на свидетелите А. и П..
Неоснователно се оспорват и фактическите констатации изводи в т. 5, т.
6, т. 8 и т. 9 от акта и постановлението ( нарушения на Условия 8.3.4.9,
8.3.5.1,13.4,13.8 от КР.) , основание за които са дали следите от теч на
обогатен разтвор, за които показанията на П. дават “илястрираща „ информация -
образувани кристали по резервоар за съхранение на меден суфлат, който е
преминал една обработка и подлежи на електролиза. Уточнено е, че не е изяснено
кога е станал разливът, но е изключено да е към момента на проверката, защото
количествата са били много големи, като ако е имало еднократно изтичане, то е щяло да е долу в основата на съда, а кристалите
са били налични горе в обшивката, което доказвало, че то е текло и се е наслоявало
с времето. П. уточнява и това, че е възможно да е в резултат и на изсъхване, а
не само на изпарение, но пък отрича възможността да се изпари за един ден, доколкото
е ноември месец , студено, докато за
лятото признава такава възможност. С
тези логични и обосновани разяснения напълно опровергано е твърденията на
процесуалния представител на дружеството, че разливът бил получен в резултат на
авария, настъпила в деня на проверката - 14.11.2018 година и поради това липсвало отразяване във водената от оператора
документация. Твърденията на св. Н. не
опровергаха обоснованите показания на св. П. на базата на които се формираха
фактическите изводи за коментираното несъответствие, които не се опровергават и
от представените от дружеството писмени доказателства (съответния дневник,
извадка от който е представена). Тези доказателства не са били представени
непосредствено към момента на проверката и не може да счита, че носят
достоверна дата и достоверна информация
при безспорният интерес на дружеството да отпадне
административно-наказателната му отговорност.
Още повече, че в показанията си самият св. Н. не потвърди, че именно в
деня на проверката е настъпил (представяния като еднократен) разлив, като от
разказа на този свидетел става ясно, че знае кога е била проверката, тъй
като депозира категорични твърдения дали
и кога ( спрямо проверката) е била доставена помпата и дизеловият генератор (
във връзка с несъответствието по т.1) . Без значение за коментираното
несъответствие е предложената алтернативна версия от процесуалния представител
на дружеството - че служителите му не били установили продължително време течът
и били констатирали едва в деня на проверката, като такива данни по делото
въобще не са събрани( няма такива конкретни твърдения и от Н.) .
Установено било на място , че фундамента/обваловката
на съда за обогатен разтвор (разположен северозападно от инсталацията за
екстракция и електролиза ) бил затрупан
със земни маси от прилежащия склон, като по външната стена на съда се
установили коментираните горе следи от течове и кристализирало вещество със син
цвят /медни соли/ от изтичане на обогатен разтвор от резервоара. Не се спори и
безспорно е установено, че тези несъответствия не са отразени като
несъответствие и не са предприети коригиращи действия за отстраняването им
съгласно работната инструкция, която е била представена за това условие по
разрешението. Представени били записи по прилагането на инструкцията, но в тях
не липсвали установените несъответствия
за съда за съхранение на обогатен разтвор и целостта и здравината на
резервоара, както и причините и предприетите коригиращи действия.
Неоснователно се поддържа в
писмената защита, че нарушенията по т. 5,6,8 и 9 са едно и също нарушение.Вярно
е ,че обстоятелствата са едни и същи, но при наличието им се констатира
неизпълнение на отделни ( посочените) условия по разрешителното: едното касае (
8.3.4.9) приложение на инструкция за
поддръжка и периодична проверка на съответствие на съоръженията и площадките за съхранение на суровини,
материали , горива, установяване на причините за несъответствие и предприемане
на коригиращи действия; другото условие -по 8.3.5.1- касае документиране на резултатите от извършени проверки на съответствие
, установените несъответствия и причини за тях и предприети действия ; условие 13.4
касае приложение на инструкция за разлив
на вещества, които могат да замърсят почвата и подземните води и
третиране на отпадъците и условие 13.8 - се отнася до приложение на инструкция
за периодична проверка от тръбопроводи и
оборудване на открито, установяване на причините и отстраняване на
течовете. Така ,че констатациите, изложени горе, действително са довели до
несъответствие на всяко от условията.
Оспорва се и описаното в т. 7 от НП и АУАН нарушение на Условие 11.4.3 от
КР като
неоснователно се поддържа, че дружеството не е транспортирало опасни отпадъци с код 01 03
07*. 13 02 05* и 16 06 01*, тъй като такива отпадъци не били формирани от
производствения процес и не били
предавани за транспортиране към датата на проверката, поради което на
контролните органи не били представени транспортна карта /идентификационни
документи/ за предадени за транспортиране опасни материали с посочените
кодове.От показания на св. С. ( гл. експерт „Отпадъци“, извършила проверката по
това условие ) се установи, че този
документ се изисква съгласно Наредба № 1/2014 г. за реда и образците, по които
се предоставя информация за дейностите по отпадъците, като товародателят – дружеството, което образува и
предава за транспортиране на отпадъка има задължение да изготви по образец
съгласно Наредба № 1, идентификационен документ, който се съставя само за
опасни отпадъци с оглед на това, че застрашават живот на хората и околната
среда. Посочените кодове- като отпадъци към условие 11.4.3. – отпадък с код 01 03
07 представляват утайки от почистване на езеро от богати разтвори и утайници, отпадък
с код 13 02 05* представлява отработени масла моторни ; отпадък 16 06 01 –
представлявали оловни и акумулаторни батерии. Дружеството извършило класификация
на отпадъците като само отразило, че генерира моторни масла като отпадък . Ясно
е и се уточни и от св. С., че източник за образуване на този вид отпадък са
транспортните средства, които се намират на площадката и се използва в
дейността на дружеството, а оловните батерии – това са акумулаторите на
автомобилите. Така от показанията на свидетелката се изясни, че дружеството си
е извършило класификация на отпадъците, одобрена от РИСВ Пазарджик и съгласно
изискванията на НАРЕДБА № 2 от 23.07.2014
г. за класификация на отпадъците и данните за наличните отпадъци от
посочените видове и кодове са именно от тази класификация, тоест тези данни съставляват информация, предоставена от
самото дружество. Затова и правилно
е прието, че несъответствие с посоченото условие - 11.4.3 съставлява липсата на
транспортна карта като идентификационни
документи за предадените за транспортиране опасни отпадъци с посочените три
кода.
Защитната теза атакува и
съставомерността на нарушенията по точки
10 и 11 в АУАН и НП, съществени чрез
нарушения на Условие 16.1 и на Условие 16.3 от КР. Твърди се, че не била
прекратявана дейността на инсталации или
на части от тях, свързани с използването на сярна киселина, като дори в съставения
на 15.11.2018г. протокол било отразено,
че е премахнат само втория резервоар за съхранение на сярна киселина. Но -
доколкото условие 16.1 от КР вменява задължение на оператора да уведоми
незабавно РИОСВ и ИАОС, когато се прекратява дейността на инсталациите или на части от тях -то демонтирането на втория резервоар за съхранение на сярна
киселина несъмнено е факт, за който двете институции е следвало да бъдат
уведомени съгласно посоченото условие по разрешителното. Неуведомяването им
означава неизпълнение на това условие, в което сее и изразило правилно приетото
нарушение. Този извод не се опровергава
от разсъжденията в писмената защита, почиващи отново на легална дефиниция -
този път за "инсталация".
Резервоарът сам по себе си не е инсталация, но съставлява част от такава.
Неоснователно се поддържа, че гласни доказателствени средства еднозначно
установявали, че вторият резервоар за сярна киселина бил демонтиран много преди
дружеството-жалбоподател да придобие инсталацията и да встъпи в задълженията по
Комплексното разрешително. Тъй като не сочи източникът на представената за
категорична информация в този смисъл, ще се цитират показанията на разпитания
по настояване на представителя на дружеството св. Н. ( л. 117, гърба, поделото)
- „имаме един резервоар за сярна киселина. Не мога да кажа от кога е един , до
2012 г. може би бяха два“. При тези данни съвсем услужливо е следващото
твърдение - „откакто дружеството е собственик има един резервоара за
концентрирана сярна киселина – той е достатъчен“. Това твърдение не се приема
за достоверно по две причини : първо - защото то не съответства на предходните
твърдения на същия свидетел ( „не мога да кажа, може би ..“) , че не помни
точно от кога има един резервоар , а и не твърди от кога точно
дружеството-жалбоподател е встъпило в условията на разрешителното, което
потвърждава изводите, направени по-горе за заинтересованост на свидетеля от
изхода на делото в полза на дружеството, с което от години подържа граждански
отношения и втората причина - от показанията на А. се установи, че „при предходни
проверки били установявани два резервоара за сярна киселина – 2016-2018г.
включително и толкова били описани в
комплексното разрешително“, като уточнява, че самият оператор решава колко
резервоара са му необходими, за да функционира инсталацията – той е заявил за два и два му били разрешени
и за два резервоара има поставени условия в разрешителното.
Показанията на тази свидетелка, както и на
другите членове на проверяващия екип , не могат да бъдат укорени нито в
пристрастност , нито в дължима на други обстоятелства недобросъвестност.
Обратното- тези гласни доказателствени средства, преценени отделно са
достатъчно детайлни и логично и хронологично последователни, а преценени при съпоставка по между си и с писмените
доказателства- са съответни.
Установено е от показанията на А.,
че във връзка с демонтирането на втория резервоар за съхранение на сярна
киселина не бил изготвен и представен в РИОС В-Пазарджик План за временно
прекратяване на дейностите на площадката или част от тях, което изискване е по
условие 16.3 от комплексното разрешително.
Подробното обсъждане на
изложените горе факти, приети на база на споделения доказателствен анализ,
установи на първо място обосноваността на възприетите фактически положения в
акта и в НП. Верни са и направените въз основа на тях изводи, доколкото фактите сочат неизпълнение на посочените (в
отделните точки на административните актове) изисквания по конкретните условия
на издаденото комплексно разрешително. Неизпълнението на условията е нарушение
на чл. 125, ал.1 т.2 от ЗООС в редакцията нормата към датата на нарушението (
ДВ 32/012г. в сила от 07,01,14г. Последващото изменение ( ДВ 98/18г. в сила от
27,08,19г.) в нормата на чл. 125 всъщност премахва изцяло ал.1, което предпоставя възможността при висящност на
настоящия процес да се претендира, че процесното неизпълнение вече не
съставлява нарушени. На първо място тук следва да се акцентира върху
приложението на чл. 3, ал.1 от ЗАНН и да се има предвид, че приложимостта на
втората алинея, обезпечаваща най-благоприятното за нарушителя положение е при
„последващи различни нормативни
актове“, а в настоящия случай изцяло е заличено като нарушение неизпълнението
на условията по разрешителното, което несъмнено е „по-благоприятно за
нарушителя“.
Няма как обаче административният
и наказващият орган да прогнозират определена промяна в законодателството,
така, че да обезпечат стабилността на решението си за извършено нарушение.
Известно е, че основаната защита за нарушителя е по фактите, с което в акта и в
НП е описано нарушението . В конкретния случай са налице десет отделни
несъответствия между условията по разрешителното и дейността на дружеството,
констатирана при проверката, като за част от тях освен самото неизпълнение на
конкретното условие по разрешителното е отразено също , че за това липса
уведомление на РИОСВ и/или не са предприети своевременни мерки за отстраняване
на последиците, до които е довело неизпълнението на условието. Следва да се
уточни,че част от констатациите са всъщност за неуведомяване, което е било
заложено като условие в разрешителното ( нпр. по т. 1,2, 3, 10 и 11 в акта и
НП) , а друга част - за непредприемане на мерки, което също е било изискване (
условие) по разрешителното ( т. 5, 8, 9).
Тоест, вменените факти по тези нарушения са за именно за уведомяване на
контролните органи ( изрично се сочи РИОСВ) и незабавно предприемане на
необходимите мерки. Дали това неуведомяване и непредприемане на мерки е условие по
разрешителното има значение само за правната квалификация. И при наличната към
датата на нарушението норма на чл. 125, ал.1 от ЗООС, решението на
административните органи е било, че доколкото неуведомяването на контролните
органи за определени обстоятелства и непредприемането на мерки за отстраняване
на недопустими последици от дейността на оператора е нарушение именно по чл.
125, ал.1 т. 2 ЗООС. Тоест към датата на
нарушението процесните обстоятелства са могли да бъдат квалифицирани както по
чл. 125, ал.1,т.2 ЗООС, така и по чл. 125, ал.1 т. 1 и 2 от с.з. , тъй като
тези обстоятелства са едни и същи - липса на уведомяване на контролния орган и
липса на незабавно предприети мерки за възстановяване на съответствието с
условията по разрешителното; които едновременно с това съставляват и условия по
разрешителното. При тази паралелна възможност
да квалифицират нарушението по един от възможните тестове, контролният и
наказващият органи са избрали процесната квалификация, към момент,когато
законодателното решение за премахване на ал.1 на чл. 125 от ЗООС все още не е в
сила ( ДВ 98 е от 27,11,18г., но влиза в
сила 27,08,19г). Важното обаче е, че за административно-наказателното обвинение
от значение са основно фактите , а не правната им рамка и това се потвърждава от ТР 1/ 2015г. .
Решението, наистина, коментира въпроса
относно приложението на принципа „nе bis in idem“ при паралелност на
наказателно и административно-наказателно преследване и съдържа в тази връзка
изводи ( задължителни), които имат своето знамение и за настоящия казус. Цитирайки решението „по делото Zolotukhin v.
Russia, , че престъплението/ нарушението следва да се разглежда като съвкупност
от конкретни фактически обстоятелства,
които се отнасят до един и същи извършител и са неразделно свързани помежду си
във времето и в пространството (§ 80 – 82, § 84)“ и изведеният от СЕС критерий за приложение на
изследвания принцип Съдът дава задължително тълкуване, че деянието следва да се
разглежда „като съвкупност от неразривно свързани помежду си факти, независимо
от правната му квалификация или от защитавания правен интерес“. Вярно е, че тези
критерии са установени за изследване на идентичност между две „конкурентни“
производства с цел да се обезпечи спазването на принципа „nе bis in idem“, но
те установяват, че фундаментални за едно административно-наказателно обвинение
са фактите, чрез които е прието за осъществено деянието. В процесния случай фактите ( отразени в акта
и в НП -нпр. в т.1, 5,6 8, 9, 10, 11) са такива, че сочат и след влизане в сила
на новата редакция на чл. 125 нарушение - не по ал.1 т.2 , а по ал. 2, т. 1 и 2
ЗООС.
Ясно е, че като се прави този
извод, следва да се държи сметка за изискването на чл. 42, т.5 и чл. 57, ал.1
т.6 от ЗАНН - в акта и в НП да са отразени виновно нарушените разпоредби. В
случая те, както се коментира горе, са правилно посочени, но в един последващ
момент възприетата квалификационна норма въобще няма да съществува с оглед
законодателна промяна в текста на чл. 125 от ЗООС, която ще произведе действие
от 27,08,19г. Изложените факти в акта и в НП ще покриват състава на нарушение,
което не се сочи ( чл. 125, ал.1 т.1 и 2 от ЗООС). Възниква въпросът - ако се
приеме в този случай основание за понасяне на административно-наказателна
отговорност, това ще съставлява ли съществено процесуално нарушение, тъй като
административно-наказателното обвинение ще е лишено от квалификация, която е
негов задължителен елемент?. Отговорът е
отрицателен. Защото - за разлика от НПК, където са регламентирани определени
категории нарушения като съществени процесуални , в ЗАНН тази преценка се прави
за всеки конкретен случай в зависимост от това дали допуснатото нарушение
засяга правото на защита. А в случая това право не само, че не е засегнато, но
дори е гарантирано в претендирани от закона обем с пълното, детайлно и ясно
посочване на всички обстоятелства по извършване на нарушението. Защитата , при
това явно и достатъчно посочване на фактите, е конструирана на основата на
тяхното пълно и персонално оспорване - тоест нарушението е ясно и правото на
защита е било и достатъчно гарантирано и ( поради това- ) адекватно
реализирано.
Процесната санкционна норма на
чл. 164, ал.1 от ЗООС предвижда
административно-наказателна отговорност за нарушение на (целия) чл. 125 от ЗООС
и тази редакция не е коригирана след изменението на чл. 125, с което се отменя
ал.1 ( от 27,08,19г.). Така, че доколкото нарушението, предвид изложените факти
за извършването му, съставлява и такова
по ал.2, т.1 и 2 на чл. 125 на ЗООС - основанието за отговорността е същото.
Наложената санкция е в минимално предвидения размер и съвсем не е съобразена с
критериите по чл. 27 от ЗАНН. Това няма как да се коригира, тъй като
положението на жалбоподателя не може да се влоши в настоящия процес, иницииран
и воден по негова жалба. Само ще се посочи, че всъщност с процесното
бездействие на дружеството, така, както то е описано в акта и в НП в десет
точки, са извършени десет отделни нарушения, а не едно ( което решение също не
може да бъде коригирано, доколкото е абсолютно в интерес на нарушителя); но наличето им и следвало да бъде съобразено като отегчаващ
отговорността фактор. Наложната санкция обаче е в минималния предвиден размер,
който само може да бъде запазен след настоящия контрол.
По изложените съображения и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№45/31.01.2019г., изд. от К.Г.- Директор РИОСВ-Пазарджик, с което на „П.М.К.“
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „В.“ ***,
представлявано от изп.директор К.В.Ч. е наложена имуществена санкция в размер
на 10 000 лева на основание чл. 164, ал.1 от ЗООС.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата
на съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: