№ 257
гр. Кюстендил, 25.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в закрито заседание на двадесет и
пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно частно
гражданско дело № 20211500500437 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 423 от ГПК.
Образувано и по възражение с вх. № 274668/12.08.2021 г., подадено от
„Лесиди“ ЕООД, вписано в ТР при АВ с *** със седалище и адрес на управление гр.
Кюстендил, ул. „Ракла“ № 3, представлявано от управителя Антоанета Радойчова
Стоянова, против Заповед за изпълнение на парично задължение № 260247 от
24.11.2020 г., издадена по ч. гр. д 2122/2020 г. по описа на РС-Кюстендил.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника по възражението – М. М. М.,
подаден чрез адв. Д.Ж. от САК.
Страните по делото не са подържали искания за събиране на доказателства.
Съдът, като съобрази становищата на страните и взе предвид материалите по
делото, намира следното:
На основание разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от ГПК правото да се депозира
възражение срещу заповед за изпълнение пред въззивния съд, като извънреден способ
за защита на длъжника при пропуснат срок за възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК, е
ограничено в едномесечен преклузивен срок, който започва да тече от датата на
узнаване на заповедта за изпълнение.
В случая се твърди и доказва узнаване на заповедта на 11.08.2021 г.,
настоящото възражение е подадено на 12.08.2021 г. Липсват данни, както в
заповедното, така и в настоящото производство, длъжникът да е узнал по–рано за
1
издаването на заповедта. Поради това съдът намира, че същото е депозирано в рамките
на едномесечния преклузивен срок по чл. 423, ал. 1 ГПК. Същото изхожда и от
активно легитимирано да подаде възражението лице – длъжникът в заповедното
производство, с което се налага извод, че възражението е допустимо. То отговаря и на
изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Сочи се в него, че длъжникът е разбрал за образувано срещу него
изпълнително производство, след издадена заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, които не са му връчени. Длъжникът счита, че реализираното връчване на книжата
по реда на чл. 50 от ГПК е ненадлежно.
Ето защо иска въззивният състав да приеме възражението по чл. 414 от ГПК
срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК и заповедното производство да
продължи с указания по чл. 415 от ГПК към заявителя. Формулирано е и искане за
спиране на изпълнителното производство на осн. чл. 423, ал. 2 от ГПК и за изпращане
на указания по чл. 415 от ГПК на заявителя.
Писмен отговор по горното възражение е депозиран от заявителя в срок, с
който се оспорва като неоснователно направеното възражение и се излагат аргументи в
т.см. поддържа се искане то да бъде оставено без уважение.
Относно обстоятелствата по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК съдът приема
следното:
Във възражението е посочена първата хипотеза на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК –
заповедта за изпълнение не е връчена надлежно на длъжника.
Касае се за връчване на търговец, юридическо лице.
Съобщението за връчване на издадената заповед по чл. 410 от ГПК е
изпратено на адрес, посочен в заявлението от заявителя. Същият адрес е бил вписан и
по партидата на търговеца в Търговския регистър. Съобщението обаче, е било върнато
в цялост с отбелязване, че на три различни дати представител на търговското
дружество не е открит, като не установена поставена табела или знак, от които да е
видно съществуването му там. Разпоредено изготвянето на актуална справка за вписан
адрес на управление, според която няма вписана промяна в адреса на дружеството. С
това заповедният съд е приел, че връчването е редовно в хипотазата на чл. 50, ал. 2 от
ГПк и е разпоредил издаването на изпълнителен лист. Такъв ебил издаден и приведен в
изпълнение пред ЧСИ, за което е било образувано изп. д. №20217420400424/2021 г. на
ЧСИ В Александрова с рег. № 742. Съобщението за образуваното изпълнително дело е
2
било връчено на посочения в ТР адрес.
При така установените факти, съдът счита, че съобщението за издадената
заповед за изпълнение не е връчено надлежно и е реализирана предпоставката по чл.
423, ал. 1, т. 1 от ГПК за приемане на възражението на длъжника.
Разпоредбите на ГПК предвиждат специален ред за връчване на съобщения и
книжа на юридически лица, уреден в чл.50 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1
ГПК мястото на връчване на търговец е последният адрес, посочен в Търговския
регистър. Задължението на търговеца да поддържа актуални общодостъпни - чрез
търговския регистър - данни за търговската си регистрация, вкл. седалище и адрес на
управление, за безпрепятствено осъществяване на търговски контакти и
кореспонденция, не е само формално изискване на вписването, но следва да обезпечи
третите лица във възможността, да осъществяват такива контакти и уведомяват
надлежно търговеца, за предприемани и засягащи неговата или тяхна правна сфери.
Неизпълнението му, следва да бъде санкционирано с приложимостта на чл. 50 ГПК.
При липса на офис на търговското дружество на адреса по седалището му, функцията
на уведомлението по чл.47 ал.1 ГПК е изначално компрометирана и поставянето му е
напълно безсмислено (в т. см. Решение № 178 по т.д.№ 835/2011 г. на І т.о., Решение №
256 по т.д.№ 429/2017 г. на ІІ т.о., Решение № 48 по т.д.№ 1158/2014 г. на І т.о. на ВКС
и др.), респ. неприложим е редът по чл. 50, ал. 4, вр. чл. 47 ал. 5 от ГПК.
При тези пояснения съдът констатира, че в случая е налице отбелязване на
връчителя, че на адреса не е намерен представител на дружеството, като няма табела
или знаци, които да указват неговото съществуване. Не е била проявена активност
обаче, да се установи дали изобщо е познат такъв търговец на адреса, респ. както и
отразяване на сведения, относно пребиваването на въпросния адрес, а и времето на
същото пребиваване.
В съдебната практика последователно се приема, че разпоредбата на чл. 50, ал. 2
ГПК следва да намери приложение само когато търговецът е напуснал адреса си, без да
е изпълнил задължението си за вписване на това обстоятелство в съответния търговски
регистър. За да се приеме обаче, че тези предпоставки са налице, връчителят трябва да
е удостоверил, че на адреса отсъства название на фирмата на търговеца, означено с
табела в сграда или помещения, в които пребивават негови служители, както и да
отрази сведения, относно пребиваването на търговеца на въпросния адрес, времето на
същото пребиваване. Необходимо е освен това връчителят да посочи в съобщението от
кои лица е събрал сведенията, както и да впише имената на същите лица, адресите им,
или ако сведенията изхождат от служители на други фирми, съответно техните имена,
длъжности, адреси на фирмите, в които работят лицата, дали тези сведения.
Тук, както вече се посочи, надлежно отразяване на посочените обстоятелства
липсва. Съгласно чл. 50, ал. 1 от ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес. От извършеното отбелязване не може да бъде направен категоричният
извод, че търговецът е напуснал адреса си и не е изпълнил задължението си за
вписване на новия адрес в търговския регистър. То не съдържа нито удостоверяване,
нито данни в сочения смисъл, за да може да се приложи основанието на чл. 50, ал. 2 от
ГПК и да се приеме съобщението за редовно връчено. Констатацията, че на адреса няма
3
представители на адресата, както и обозначителни знаци, без отразяване кога и как са
събрани сведения за това и извършена ли е обстойна проверка дали в сградата няма
помещения, обитавани от търговеца, опорочава връчването на съобщението.
Удостовереното не може да се ограничава до посочване липсата на обозначителни
знаци и фирмена табела, указващи наличието на офис /канцелария/, като в тези случай
формираната съдебната практика по приложението на чл. 50 от ГПК предвижда
събирането на допълнителни данни за категорично установяване напускането или
необитаването на адреса от търговското дружество - така Решение № 232 от 03.12.2018
г. по т. д. № 1284/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о. Липсата на надлежно събрани данни, че
адресатът е напуснал адреса, води до неприложимост на посочената правна норма. В
този смисъл са и Решение № №546/11 от 13.01.2012 г. на ВКС IV ГО, гр. дело №
508/2011 г. Решение № 279 от 24.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2769/2014 г., III г. о., ГК
и Решение № 15 от 9.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3719/2017 г., III г. о., ГК и мн. др.
Нещо повече, съобщенията по образуваното изпълнително дело са връчвани
именно на вписания в ТР адрес, което е още една индиция, че връчителят не е
изпълнил надлежно задълженията си по чл. 44 от ГПК.
Поради горното депозираното възражение ще бъде прието, а доколкото е
обективирано и искане за спиране на изпълнението на издадената заповед за
изпълнение, производството по изпълнение на издадената заповед по чл. 410 ГПК
също ще бъде спряно.
Всичко това налага делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за
изпълнение на процедурата по чл. 415, ал. 1 ГПК по отношение на взискателя.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 423, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражението на длъжника „Лесиди“ ЕООД, вписано в ТР при АВ
с *** със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Ракла“ № 3,
представлявано от управителя Антоанета Радойчова Стоянова, против Заповед за
изпълнение на парично задължение № 260247 от 24.11.2020 г., издадена по ч. гр. д
2122/2020 г. по описа на РС-Кюстендил.
СПИРА изпълнението на Заповед за изпълнение на парично задължение №
260247 от 24.11.2020 г., издадена по ч. гр. д № 2122/2020 г. по описа на РС-Кюстендил,
въз основа на която е бил издаден изпълнителен лист, привиден в изпълнение по изп. д.
№20217420400424/2021 г. на ЧСИ В Александрова с рег. № 742
ПРЕПИС от настоящето определение ДА СЕ ИЗПРАТИ на ЧСИ В.
Александрова с рег. № 742, по изп. д. №20217420400424/2021 г.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Кюстендил за изпращане на указания до
заявителя по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК.
4
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5