№ 13589
гр. С., 05.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110151002 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от името на И. Т.
С., ЕГН ********** против УМБАЛ „/..../“ ЕАД, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове: 1/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно на прекратяването на трудовото правоотношение между
страните, извършено със заповед № 66 от 22.07.2022 г. на работодателя УМБАЛ
„/..../“ ЕАД и неговата отмяна; 2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на заемната до уволнението длъжност „Началник отдел“ с код по
НКПД 12196021 на отдел „Обществени поръчки“ УМБАЛ „/..../“ ЕАД; 3/ с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сума,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение за период от 6 месеца, ведно със законната лихва върху горепосочената
сума, считано от 20.09.2022 г. /датата на предявяване на исковата молба в съда/ до
окончателното й изплащане.
С разпореждане № 87972 постановено по гр.д. № 51002/2022 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав, съдът е оставил исковата молба без движение, като е
указал на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на препис от
разпореждането, да отстрани констатираните нередовности на исковата молба,
като: 1/ посочи конкретна цена на предявения иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ /т.е. конкретен размер на претендираното
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение/; 2/ посочи
1
конкретния период /с конкретно посочване на начална и крайна дата/, за който се
претендира обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение.
Препис от горепосоченото разпореждане е изпратен за връчване на
посочения по делото съдебен адрес за ищцата, а именно: гр. С., ул. „/..../“ № 8, ет.
3, ап. 3 и е връчен на 14.10.2022 г. Срокът за изпълнение на указанията е изтекъл
на 21.10.2022 г. – петък, присъствен ден, като указанията не са изпълнени нито в
предоставения срок, нито след изтичането му.
Като е констатирал горепосочените обстоятелства, съдът е издал
разпореждане № 106629 постановено по гр.д. № 51002/2022 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав, с което е върнал искова молба вх. № 195007/20.09.2022 г. (с дата
на пощенско клеймо 19.09.2022 г.), подадена от името на И. Т. С., ЕГН
********** против УМБАЛ „/..../“ ЕАД в частта по предявения иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сума,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение за период от 6 месеца, ведно със законната лихва върху горепосочената
сума, считано от 20.09.2022 г. /датата на предявяване на исковата молба в съда/ до
окончателното й изплащане, и е прекратил производството в тази му част.
Разпореждане № 106629 постановено по гр.д. № 51002/2022 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав, е влязло в законна сила на 20.12.2022 г.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 29.10.2018 г. сключил с
ответника УМБАЛ „/..../“ ЕАД трудов договор № 102 от 29.10.2018 г., по силата
на който бил назначен на длъжност „ръководител“ в направление „Обществени
поръчки“, с код по НКПД ********* и с месечно трудово възнаграждение 1600
лв. Поддържа, че на 07.04.2020 г. с допълнително споразумение № 701 бил
преназначена на длъжност „Началник отдел“ с код по НКПД 12196021 на отдел
„Обществени поръчки“, а на 01.02.2021 г., по силата на допълнително
споразумение № 533/01.02.2021 г., бил назначен на длъжност „Ръководител“ на
направление „Обществени поръчки“, с шифър НКПД *********, считано от
01.01.2021 г. при размер на трудовото възнаграждение от 2130 лева. Излагат се
твърдения, че със Заповед № 47/24.08.2021 г. трудовото правоотношение на
ищцата било прекратено, считано от 25.08.2021 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 6,
пр. 2 КТ, като заповедта й била връчена на 24.08.2021 г. Ищцовата страна посочва,
че с Решение № 7609/05.07.2022 г., постановено по гр. д. № 20211110160513 от
2021 г. по описа на СРС, 141 състав извършеното уволнение било признато за
незаконно, като същата била възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност, а именно - „Началник отдел“ на отдел „Обществени поръчки“ в
2
УМБАЛ „/..../“ ЕАД. Ищцата твърди, че на 26.07.2022 г., чрез „Еконт“ на
домашния й адрес е била връчена Заповед № 66 от 22.07.2022 г., издадена от
изпълнителния директор на УМБАЛ „/..../“ ЕАД, съгласно която на основание чл.
328 ал. 2 от КТ, считано от датата на връчване на заповедта се прекратява
трудовото правоотношение на И. Т. С., на длъжност: „Началник отдел с код по
НКПД 12196021 на отдел „Обществени поръчки“ в УМБАЛ „/..../“ ЕАД. Сочи, че
едва на 08.09.2022 г. е била уведомена, че Решение № 7609/05.07.2022 г.,
постановено по гр. д. № 20211110160513 от 2021 г. по описа на СРС, 141 състав, с
което е била възстановена на предишната заемана длъжност, е влязло в сила и
може да се яви пред работодателя в двуседмичен срок от получаване на
съобщението и да заеме длъжността си. Поддържа, че преди тази дата не е била
уведомявана, че решението е влязло в сила и следва да се яви на работа, поради
което срокът по чл. 345, ал.1 КТ не бил изтекъл и процесната Заповед № 66 от
22.07.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328,
ал. 2 от КТ била незаконосъобразна, тъй като към 26.07.2022 г. такова
правоотношение всъщност липсвало между страните. С оглед изложеното,
ищцовата страна счита, че има право да заеме длъжността си, на която е
възстановена с влязлото в сила решение по гр. д. 20211110160513 по описа за 2021
година на СРС, 141 състав, тъй като срокът по чл. 345, ал. 1 от Кодекса на труда
не бил изтекъл към момента на връчването на процесната Заповед № 66 от
22.07.2022 г., поради което и последната следвало да се счита за
незаконосъобразна.
Моли се за уважаване на предявените искове.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника в производството, който оспорва исковете при
твърдения, че в изпълнение на влязлото в сила Решение № 7609/05.07.2022 г.,
постановено по гр. д. № 20211110160513 от 2021 г. по описа на СРС, 141 състав и
съгласно решение на Съвета на директорите от 20.07.2022 г., е извършил промяна
в структурата и щатното разписание на лечебното заведение, в резултат на което
ищцата И. Т. С. е възстановена на заеманата преди уволнението й длъжност, а
именно - „Началник отдел“ на отдел „Обществени поръчки“ в УМБАЛ „/..../“ ЕАД.
Поддържа, че поради сключен договор № РД-16-657/18.11.2021 г. за възлагане
управлението на УМБАЛ „/..../“ ЕАД и във връзка с изпълнение на „Бизнес
програма за развитие на УМБАЛ „/..../“ ЕАД, гр. С., за период 2022 - 2024
година“, на основание чл. 328, ал. 2 от КТ със Заповед № 66/22.07.2022 г. е
прекратил трудовото правоотношение на ищцовата страна, като заповедта й е
3
връчена на 26.07.2022 г. Излага твърдения, че прекратяването на трудовото
правоотношение по този ред не било обвързано от предхождащо получаване на
съобщение от ищцата за влязлото в сила съдебно решение № 7609, постановено
по гр. д. № 20211110160513 от 2021 г. по описа на СРС, 141 състав, с което
същата се възстановява на работа. Счита, че такова съобщение се изпраща до
възстановения служител, с оглед известяване на същия за правото му, но не и
задължението му, да се яви на работа в двуседмичен срок (14-дневен срок) от
получаване на съобщението.
С оглед гореизложеното ответникът счита, че процесната заповед № 66 от
22.07.2022 г. е издадена законосъобразно при спазване на установените в закона
изисквания, поради което, моли, исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове: 1/ с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на
прекратяването на трудовото правоотношение между страните, извършено
със заповед № 66 от 22.07.2022 г. на работодателя УМБАЛ „/..../“ ЕАД и
неговата отмяна; 2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на заемната до уволнението длъжност „Началник отдел“ с
код по НКПД 12196021 на отдел „Обществени поръчки“ УМБАЛ „/..../“ ЕАД.
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ за признаване за незаконно на прекратяването на трудовото
правоотношение между страните, извършено със заповед № 66 от 22.07.2022
г. на работодателя УМБАЛ „/..../“ ЕАД и неговата отмяна, съдът намира
следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да
докаже съществувало между страните трудово правоотношение, което е
прекратено.
В тежест на ответника е да докаже, че е било налице твърдяното основание
за уволнение, съответно, че правото на уволнение е надлежно упражнено.
Между страните не е спорно и се установява от събрания в производството
доказателствен материал, че на 29.10.2018 г. ищецът сключил с ответника
4
УМБАЛ „/..../“ ЕАД трудов договор № 102 от 29.10.2018 г., по силата на който
бил назначен на длъжност „ръководител“ в направление „Обществени поръчки“, с
код по НКПД ********* и с месечно трудово възнаграждение 1600 лв.
Установява се също, че на 07.04.2020 г. с допълнително споразумение № 701,
ищцата била преназначена на длъжност „Началник отдел“ с код по НКПД
12196021 на отдел „Обществени поръчки“, както и че на 01.02.2021 г., по силата
на допълнително споразумение № 533/01.02.2021 г., ищцата била назначена на
длъжност „Ръководител“ на направление „Обществени поръчки“, с шифър НКПД
*********, считано от 01.01.2021 г. при размер на трудовото възнаграждение от
2130 лева.
Не е спорно между страните и се установява от събрания в производството
доказателствен материал, че със Заповед № 47/24.08.2021 г. трудовото
правоотношение на ищцата било прекратено, считано от 25.08.2021 г., на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6, пр. 2 КТ, като заповедта й била връчена на
24.08.2021 г.
Установява се още, че с решение № 7609/05.07.2022 г., постановено по гр. д.
№ 20211110160513 от 2021 г. по описа на СРС, 141 състав извършеното
уволнение било признато за незаконно, като същата била възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност, а именно - „Началник отдел“ на отдел
„Обществени поръчки“ в УМБАЛ „/..../“ ЕАД.
С определение, постановено в проведено на 10.04.2023 г. открито съдебно
заседание по делото, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че решение №
7609/05.07.2022 г., постановено по гр. д. № 20211110160513 от 2021 г. по описа на
СРС, 141 състав, е влязло в законна сила на 20.07.2022 г.
От събрания по делото доказателствен материал се установява в
производството, че със заповед № 66 от 22.07.2022 г., издадена от изпълнителния
директор на УМБАЛ „/..../“ ЕАД, на основание чл. 328 ал. 2 от КТ, считано от
датата на връчване на заповедта, е прекратено трудовото правоотношение на И. Т.
С., на длъжност: Началник отдел „Обществени поръчки“ в УМБАЛ „/..../“ ЕАД.
По делото не е спорно и се установява от събраните в производството
доказателства, че заповед № 66 от 22.07.2022 г., издадена от изпълнителния
директор на УМБАЛ „/..../“ ЕАД, е връчена на ищцата на 26.07.2022 г.
Първият спорен по делото въпрос е този, дали към датата на издаване на
заповед № 66 от 22.07.2022 г., издадена от изпълнителния директор на УМБАЛ
5
„/..../“ ЕАД, респективно, към датата на получаването на същата от ищцата И. Т. С.
/26.07.2022 г./, между страните в настоящото производство е било налице трудово
правоотношение или не.
Съгласно разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ, при възстановяване на
работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда
той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за
възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по
уважителни причини.
Същевременно в разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ е предвидена
самостоятелна възможност за прекратяване на трудовия договор, без която и да е
от страните по него да дължи предизвестие, когато уволнението на работника или
служителя бъде признато за незаконно или бъде възстановен на предишната му
работа от съда и същият не се яви да я заеме в срока по чл. 345, ал. 1.
В решение № 125/30.05.2018 г. по гр.д.№ 3894/2017 г. на ІV гр.отд. на ВКС,
решение № 46/2014 г. по гр.д.№ 3406/2013 г. на ІV гр.отд. на ВКС, решение
№264/2011 г. по гр.д.№ 1467/2010 г. на ІІІ гр.отд. на ВКС и решение №346/2012 г.
по гр.д.№ 1010/2011 г. на ІV гр.отд. на ВКС се приема, че за да се избегне
състоянието на неопределеност в отношенията между страните по трудовото
правоотношени, то трудовият договор се прекратява отново ако работникът или
служителят не се е явил да заеме работата в двуседмичния срок по чл.345, ал.1 КТ,
освен ако не е спазил този срок по уважителни причини.
При тълкуването на разпоредбите на чл. 345, ал. 1 КТ и чл. 325, ал. 1, т. 2
КТ, и при съобразяване на цитираната съдебна практика, настоящият съдебен
състав формира извод, че при предявени иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ /за отмяна на уволнение, извършено със заповед на работодателя/ и на
съединен с него иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ /за възстановяване
на работника на заеманата преди уволнението длъжност/, трудовоправната връзка
между страните се възстановява с влизане в сила на решението, с което
уволнението е признато за незаконосъобразно извършено и
работникът/служителят е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.
Този извод следва от буквалното тълкуване на разпоредбите на чл. 345, ал. 1
КТ и чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ, доколкото за да е налице възможност за прекратяване
на трудовото правоотношение, поради неявяване на работника или служителя за
заемане на работата в двуседмичния срок по чл.345, ал.1 КТ, то следва между
страните да е налице такова действително съществуващо трудово
6
правоотношение.
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че възражението на
ищеца, че към датата на издаване на заповед № 66 от 22.07.2022 г., издадена от
изпълнителния директор на УМБАЛ „/..../“ ЕАД, респективно, към датата на
получаването на същата от ищцата И. Т. С. /26.07.2022 г./, между страните в
настоящото производство не е било налице трудово правоотношение, доколкото
за ищеца не е започнал да тече срока по чл. 345, ал. КТ, е неоснователно.
Безспорно се установи, че разпореждане № 73112/11.08.2022 г.,
постановено по гр. д. № 20211110160513 от 2021 г. по описа на СРС, 141 състав, с
което съдът уведомява ищцата И. Т. С., че решение № 7609/05.07.2022 г.,
постановено по гр. д. № 20211110160513 от 2021 г. по описа на СРС, 141 състав, с
което е възстановена на предишната заемана от нея длъжност при работодателя
УМБАЛ „/..../“ ЕАД, е влязло в законна сила, и че в двуседмичен срок от
получаване на разпореждането може да се яви пред работодателя, за да заеме
длъжността, е връчено на ищцата на 08.09.2022 г.
Същевременно, обаче, това обстоятелство е ирелевантно в настоящото
производство.
Предмет на настоящото производство е законосъобразността на
прекратяването на процесното трудово правоотношение, възникнало по силата на
трудов договор № 102 от 29.10.2018 г., извършено със заповед № 66 от 22.07.2022
г., издадена от изпълнителния директор на УМБАЛ „/..../“ ЕАД.
Доколкото, настоящият съдебен състав прие извод, че при предявени иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ /за отмяна на уволнение, извършено със
заповед на работодателя/ и на съединен с него иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ /за възстановяване на работника на заеманата преди уволнението
длъжност/, трудовоправната връзка между страните се възстановява с влизане в
сила на решението, с което уволнението е признато за незаконосъобразно
извършено и работникът/служителят е възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност, то считано от датата на влизане в сила на решение №
7609/05.07.2022 г., постановено по гр. д. № 20211110160513 от 2021 г. по описа на
СРС, 141 състав /20.07.2022 г./, трудовоправната връзка между страните в
настоящото производство, следва да се счита възстановена, респективно, налице е
възможност за всяка от страните в правоотношението да прекрати същото на
някое от предвидените в нормативната уредба основания за това /дори преди
започване течението и изтичане на срока по чл. 345, ал. 1 КТ/, стига да са били
7
налице основанията и предпоставките за това.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва да
бъде извършена проверка за законосъобразност на заповед № 66 от 22.07.2022 г.,
издадена от изпълнителния директор на УМБАЛ „/..../“ ЕАД, с която на основание
чл. 328 ал. 2 от КТ, считано от датата на връчване на заповедта, е прекратено
трудовото правоотношение на И. Т. С., на длъжност: Началник отдел
„Обществени поръчки“ в УМБАЛ „/..../“ ЕАД.
В исковата молба не са изложени съображения, касаещи
незаконосъобразността на оспорената заповед, извън обсъдените по-горе,
отнасящи се до твърдяната липса на правоотношение между страните към датата
на издаване на оспорената в настоящото производство заповед.
Независимо от горното, съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, която всяка от страните носи в производството,
ответникът /работодател/ е тази страна в производството, която носи
доказателствена тежест да установи, че е било налице твърдяното основание за
прекратяване на трудовото правоотношение, съответно, че правото да прекрати
процесното трудово правоотношение, е надлежно упражнено от работодателя.
Между страните не е спорно, че между тях е имало сключен трудов договор,
по силата на който ищецът е заемал длъжността Началник отдел „Обществени
поръчки“ в УМБАЛ „/..../“ ЕАД, както и че правоотношението е прекратено
едностранно от работодателя на основание чл. 328, ал. 2 КТ със заповед № 66 от
22.07.2022 г., издадена от изпълнителния директор на УМБАЛ „/..../“ ЕАД,
връчена на ищцата на 26.07.2022 г..
Съгласно чл. 328, ал. 2 КТ служителите от ръководството на предприятието
могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 и поради
сключването на договор за управление на предприятието. Уволнението може да
бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не
по-късно от 9 месеца.
Фактическият състав на процесното прекратително основание включва
кумулативното наличие на следните материални предпоставки: сключен договор
за управление с новоизбран или новоназначен управляващ предприятието на
работодателя; на управляващия предприятието да е поставена бизнес задача с
конкретни икономически показатели, които той трябва да постигне; правото на
уволнение да е реализирано спрямо работник или служител, който заема и
изпълнява ръководна длъжност; уволнението да е извършено от новоназначения
8
управител в срок от девет месеца от започване изпълнението на договора за
управление. Не е необходимо заповедта да е мотивирана с фактически основания
за уволнението на конкретния ръководен служител, тъй като преценката за
освобождаването му, в случай, че са установени кумулативните предпоставки на
нормата на чл. 328, ал. 2 от КТ е по целесъобразност и не подлежи на съдебен
контрол.
С договор № РД-16-657/18.11.2021 г., сключен между УМБАЛ „/..../“ ЕАД и
Д. П. Д., А. И. К. и П. М. М., на последните /с качеството им на членове на Съвет
на директорите/ е възложено управлението и представителството на търговското
дружество в съответствие с действащата нормативна уредба, Учредителният акт
на дружеството, както и клаузите на договора за управление.
Същественото за всеки договор за управление е същият да съдържа бизнес -
задача с конкретни икономически показатели, които управляващият
предприятието трябва да постигне, а именно производителност, обем на оборота,
печалби, финансови задължения и инвестиции. Бизнес задачата с конкретни
икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да
постигне, може да бъде поставена и с други актове и документи, стоящи извън
самия договор за управление, стига да е налице връзка между тях /в този смисъл
Решение № 04.07.2013 г. по гр. д. № 2012 г. на ВКС, IV г. о./.
В случая в чл. 5, ал. 2 от договора страните са уговорили, че Д. П. Д., А. И.
К. и П. М. М. /в качеството им на членове на Съвет на директорите/ следва да
разработят и приемат бизнес - програма, която трябва да се изпълни от лицата, на
които е възложено управлението на болницата.
По делото е представено и копие на бизнес програма за развитие на УМБАЛ
„/..../“ ЕАД за периода 2022 г. – 2024 г., към която препраща чл. 5, ал. 2 от
договора за управление. В бизнес-програмата са посочени прогнозите за приходи
и разходи, плануваните конкретни резултати и предвиждащите се инвестиции.
Посочени са конкретни цели и мерки за осигуряване на изпълнението на бизнес-
програмата. Изброени са основните приоритети и перспективи, свързани с
дейността на дружеството, представени са мерките, разработени и предложени от
управителя на ответното дружество, свързани с повишаване приходите и
намаляване на разходите, а така също и с повишаване качеството на услугата.
В тази връзка следва да се посочи, че е налице договор за възлагане на
управление на предприятието, който да съдържа конкретно възложени бизнес
задачи, въз основа на които да е разработена и приета бизнес - програма, която
9
следва да се изпълни за периода на управление. Макар конкретните икономически
параметри да не са посочени в договора, в него е препратено изрично към бизнес-
програмата на предприятието, в която са очертани конкретни икономически
показатели на развитие на предприятието. Анализът на уговорения в договора за
управление и контрол начин на формиране на основното месечно възнаграждение
на изпълнителния член на дружеството, както и на тантиемите, които могат да му
се изплащат, води до извода, че по отношение на управлението на ответното
дружество са поставени конкретни финансови изисквания към управляващите
дружеството, че възнаграждението им е в зависимост от постигането на конкретни
икономически показатели и че с договорът се явява именно такъв за възлагане на
управлението за постигане на определен стопански резултат, по смисъла на чл.
328, ал. 2 КТ.
Безспорно установено по делото е, че прекратяването на процесното
трудово правоотношение, извършено със заповед № 66 от 22.07.2022 г., издадена
от изпълнителния директор на УМБАЛ „/..../“ ЕАД е извършено в рамките на 9
месечния срок от започване на изпълнението на договора за управление,
доколкото в същия изрично е посочено, че има действие, считано от датата на
сключването му - 18.11.2021 г., а прекратяването на правоотношението е
извършено със заповед от 22.07.2022 г. Съдът намира, че заповедта изхожда и от
разполагащо с представителна власт лице, тъй като е издадена от изпълнителния
директор на дружеството – д-р Д. Д..
За да е надлежно извършено прекратяването на правоотношението на
посоченото в процесната заповед основание, е необходимо и заеманата от ищеца
длъжност да е с ръководен характер, както и да е релевантна по отношение на
сключения договор за управление.
Служители от ръководството на предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 2,
във вр. § 1, т. 3 от ДР на КТ са служители, от чиято трудова функция пряко зависи
дейността на предприятието или на отделни негови звена, с оглед постигането на
съответните цели по предмета на дейност на работодателя. Дали един служител е
част от ръководството на предприятието или не, е винаги фактически въпрос, при
разрешаването на който наименованието на длъжността не е определящо. От
съществено значение са възложените на служителя трудови функции, както и
мястото на длъжността в системата на управление на предприятието. Основанието
по чл. 328, ал. 2 от КТ намира приложение, независимо дали служителят е пряко и
непосредствено подчинен на ръководителя на предприятието или е подчинен
посредством други служители в управленската структура на предприятието /в
10
този смисъл /Решение № 50025 от 14.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1682/2022 г.,
IV г. о., ГК и други/. То е приложимо по отношение на всички лица, на които е
възложено управлението на трудовия процес във всяко едно отделно звено на
предприятието. Целта на основанието за прекратяване на трудовия договор по чл.
328, ал. 2 от КТ е да улесни управляващия при постигане на предвидените в
бизнес-програмата стопански резултати, като му дава възможност да формира
ръководния екип, с който да работи за постигането на тези цели. Затова то трябва
да се прилага само по отношение на онези ръководни служители, които ръководят
звена, от работата на които зависят стопанските резултати на предприятието.
Видно от представената длъжността характеристика, заеманата от ищеца
длъжност е административно, оперативно и функционално подчинена на
заместник-директора по административни и стопански дейности на УМБАЛ „/..../“
ЕАД. Основната функция на изпълняваната длъжност е да: осъществява
организацията по цялостната дейност при провеждане на процедури по възлагане
на обществени поръчки, обявени от работодателя; да ръководи, организира,
координира и контролира цялостната дейност по провеждане на процедурите по
възлагане на обществени поръчки в изпълнение на решенията на изпълнителния
директор; осигуряване на необходимите условия за ефективна дейност по
административните и стопански дейности в областта на обществените поръчки;
осигурява техническото и организационно провеждане на процедурите;
организиране на кореспонденцията с Агенцията по обществени поръчки във
връзка с открИ.не и прекратяване на обществени поръчки; съвместно с
назначените от изпълнителния директор специалисти, участва в комисиите по
провеждане на процедурите; организира сключването на договори за обществени
поръчки след приключване на процедурите;
Съдът намира, че изброените функции са ръководни, тъй като са свързани с
планиране, ръководство и контрол на процесите в цитирания отдел на
работодателя, поради което длъжността на ищеца попада в приложното поле на §
1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 328, ал. 2 КТ.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че осъществяваната от
ръководения от ищеца отдел дейност се явява съществена с оглед дейността на
ответника и има определящо значение за стопанските резултати на
предприятието, поставени с договора за управление и одобрената бизнес-
програма.
Предвид изложеното съдът намира, че работодателят законосъобразно е
упражнил правото си на уволнение, респективно предявеният от ищеца иск за
11
отмяната му следва да се отхвърли.
Като допълнение следва да се посочи, че дори да се приеме, че при
предявени иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ /за отмяна на уволнение,
извършено със заповед на работодателя/ и на съединен с него иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ /за възстановяване на работника на заеманата
преди уволнението длъжност/, трудовоправната връзка между страните не се
възстановява с влизане в сила на решението, а едва при евентуално явяване на
работника за заемане на работата в срока по чл. 345, ал. 1 КТ, то в този случай
издадената на 22.07.2022 г. заповед № 66 от 22.07.2022 г., издадена от
изпълнителния директор на УМБАЛ „/..../“ ЕАД, за прекратяване на
съществуващото между страните в производството трудово правоотношение,
връчена на ищеца на 26.07.2022 г., би била без правно значение, доколкото към
момента на връчване на заповедта, трудово правоотношение между страните не е
имало, което е допълнителен довод за неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1 т.
1 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Основателността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е
обусловена от незаконност на уволнението, съответно претенцията с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, също следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
настоящото производство:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство има
ответникът.
От името на ответника е направено искане за присъждането на разноски в
настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100,00 лева.
Предвид всичко гореизложено и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът И.
Т. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „/..../“ № 8, ет. 3, ап. 3, следва да бъде
осъден да заплати в полза на ответника УМБАЛ „/..../“ ЕАД, ЕИК /..../, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „/..../“ № 15, сумата от 100,00 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството
пред СРС.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
12
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Т. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.
„/..../“ № 8, ет. 3, ап. 3 против УМБАЛ „/..../“ ЕАД, ЕИК /..../, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „/..../“ № 15, обективно кумулативно съединени
искове: 1/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на
прекратяването на трудовото правоотношение между страните, извършено със
заповед № 66 от 22.07.2022 г. на работодателя УМБАЛ „/..../“ ЕАД и неговата
отмяна; 2/ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на
заеманата до уволнението длъжност „Началник отдел“ с код по НКПД 12196021
на отдел „Обществени поръчки“ УМБАЛ „/..../“ ЕАД.
ОСЪЖДА И. Т. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „/..../“ № 8, ет. 3, ап.
3 ДА ЗАПЛАТИ в полза на УМБАЛ „/..../“ ЕАД, ЕИК /..../, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „/..../“ № 15, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
100,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в
производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13