РЕШЕНИЕ
№ 1194
гр. Кюстендил, 14.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Тина Р. Малинова
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Тина Р. Малинова Гражданско дело №
20231520102067 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Ж. С. Д.,
ЕГН **********, А. А. Ч., ЕГН **********, В. Д. В., ЕГН **********, Н. З.
Х., ЕГН **********, и Л. Г. Н., ЕГН **********, действащи чрез
пълномощник адв. С. К., срещу Община Кюстендил, представлявана от кмета,
с адрес: гр. Кюстендил, пл."Велбъжд" №1, с която се иска признаване правото
на собственост на ищците върху посочените в исковата молба недвижими
имоти: поземлен имот и сграда. Претендират се и разноските по делото.
В исковата молба се твърди, че на основание Заповед №
566/06.05.1981г., бил отчужден недвижим имот, представляващ парцел XVIII,
кв. 20, находящ се в с. ***, общ. ***, който имот съгласно Заповед за
одобрение на КККР № РД-18-1234/13.06.2018 г. на изпълнителния директор на
АГКК представлявал поземлен имот 29386.501.178, област К., община К., с.
***, ул. ***, вид територия Урбанизирана, НТП За друг обществен обект,
комплекс, площ 1784 кв. м, стар номер 62, квартал 20, парцел XVIII. Заявява
се, че съгласно тази заповед на собствениците на отчуждения имот е трябвало
да бъдат заплатени парични обезщетения, както следва:
• На З. В. Г. - сумата не се чете;
• На А. В. Д. - 1 051.00 лв.;
• На Д. В. Д. - 735.00 лв.;
• На Р. В. Г. - 735.00 лв.
Твърди се, че от датата на издаване на заповедта до момента на подаване
на исковата молба определените парични обезщетения не били заплатени на
собствениците на отчуждения недвижим имот, нито на техните наследници,
1
които се сочи, че са следните лица:
• В. Д. В. и Н. Д. К. - наследници на Д. В. Д.;
• Н. З. Х. - наследник на З. В. Г.;
• Ж. С. Д. и А. А. Ч. - наследници на А. В. Д.;
• Л. Г. Н. - наследник на Р. В. Г..
Посочва се, че наследодателите на ищците - З. В. Г., А. В. Г., Д. В. Д. и Р.
В. Г. са придобили процесния поземлен имот в качеството си на наследници на
В. Г. Д. и въз основа на давностно владение, за което бил издаден Нотариален
акт № 141, том I, дело № 314/1980г. Притежаваните от ищците идеални части
върху процесните имоти са определени в исковата молба, както следва:
• Ж. С. Д. - 1/8 ид. част;
• А. А. Ч. - 1/8 ид. част;
• Н. З. Х. - 2/8 ид. части;
• Н. Д. К. - 1/8 ид. част;
• В. Д. В. - 1/8 ид. част;
• Л. Г. Н. - 2/8 ид. части.
Заявява се, че тъй като на собствениците на отчуждения имот не било
заплатено предварително и равностойно обезщетение, Община Кюстендил не
е придобила правото на собственост върху поземления имот като ищците се
позовават на чл.28, ал.2, предл. първо от Конституцията на Република
България (отм. 1991г.), действаща към момента на отчуждаване, посочвайки
че същото законодателно разрешение е възпроизведено в чл.17, ал.5 от
действащата КРБ. Ищците считат, че дори в резултат на издадената заповед за
отчуждаване да е настъпил прехвърлителен ефект спрямо ответната община,
то те са придобили правото на собственост върху имота въз основа на изтекла
придобивна давност, тъй като първоначално техните наследодатели, а след
това и самите ищци, са владели необезпокоявано имота не по-късно от 1996г.
до настоящия момент. Твърдят, че построената в поземления имот сграда с
идентификатор № 29386.501.178.1, с адрес: област ***, община ***, с. ***, ул.
*** № *** и със застроена площ от 488 (четиристотин осемдесет и осем) кв. м,
била изоставена след 1990 година от Община Кюстендил и владението върху
същата било поето от наследодателите на ищците, а после и от самите ищци,
не по-късно от 1996 г., като това владение не било прекъсвано или
обезпокоявано и продължавало до настоящия момент, тоест сградата била
придобита от ищците на основание давностно владение.
В молба вх. № 12769/11.12.2023г. ищците, в изпълнение на дадени от
съда указания за уточняване на петитума на исковата молба, са отправили
следните искания до съда:
1. Да се признае правото на собственост на ищците на основание чл.28,
ал.2, предл. първо от Конституцията на Република България (отм. 1991г. ),
действаща към момента на отчуждаване, респ. на основание чл.17, ал.5 КРБ
(действ.) върху недвижим имот, представляващ парцел XVIII, кв. 20, находящ
се в с. ***, общ. ***, който имот съгласно Заповед за одобрение на КККР №
2
РД- 18-1234/13.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК представлява
Поземлен имот с идентификатор № 29386.501.178 (двадесет и девет хиляди
триста осемдесет и шест точка петстотин и едно точка сто седемдесет и осем),
с адрес: област ***, община ***, с. ***, ул. ***, вид територия Урбанизирана,
НТП За друг обществен обект, комплекс, площ 1784 (хиляда седемстотин
осемдесет и четири) кв. м, стар номер 62, квартал 20, парцел XVIII
ИЛИ
2. Да се признае правото на собственост на ищците на основание чл.79
ЗС върху недвижим имот, представляващ парцел XVIII, кв. 20, находящ се в с.
***, общ. ***, който имот съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД- 18-
1234/13.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК представлява
Поземлен имот с идентификатор № 29386.501.178 (двадесет и девет хиляди
триста осемдесет и шест точка петстотин и едно точка сто седемдесет и осем),
с адрес: област ***, община ***, с. ***, ул. ***, вид територия Урбанизирана,
НТП За друг обществен обект, комплекс, площ 1784 (хиляда седемстотин
осемдесет и четири) кв. м, стар номер 62, квартал 20, парцел XVIII;
3. Да се признае правото на собственост на ищците на основание чл.79
ЗС върху недвижим имот, представляващ съгласно Заповед за одобрение на
КККР № РД-18-1234/13.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК,
Сграда с идентификатор № 29386.501.178.1 (двадесет и девет хиляди триста
осемдесет и шест точка петстотин и едно точка сто седемдесет и осем точка
едно), с адрес: област ***, община ***, с. ***, ул. *** № ***, вид собств.
Съсобственост, функц. предн. Друг вид обществена сграда, брой етажи: 3
(три), брой самост. обекти: 2 (два), със застроена площ от 488 (четиристотин
осемдесет и осем) кв. м;
Претендират се разноски, включително възнаграждение за един адвокат,
съобразно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В молба вх. № 228/08.01.2024 г. ищците заявяват, че не разполагат с
документи за строежа на процесната сграда, но въз основа на наблюденията
им строежът на същата започнал през 1984 г. и бил завършен в периода 1989г.
– 1990г., на етап „груб строеж“, на който се намира и до настоящия момент.
Посочват още, че процедурата за отчуждаване била започнала на 06.05.1981г.
и Община Кюстендил била поела фактическата власт върху имота незабавно
след издаване на заповедта, въпреки неплащането на определеното парично
обезщетение. Ищците твърдят, че през 1990 г. процесната сграда била
изоставена от общината и се владеела необезпокоявано и непрекъснато от тях.
В молба вх. № 4310/10.04.2024 г. от ищцовата страна се заявява, че не
могат да посочат дата, на която процесната сграда е завършена на етап „груб
строеж“, а ищците са започнали да владеят необезпокоявано процесните
поземлен имот и сграда в неконкретизиран момент през 1991 г. и владеят
последните до настоящия момент.
С молба вх.№ 8703/19.07.2024 г., в изпълнение на дадени от съда
указания, се твърди, че наследодателите на ищците са притежавали процесния
имот на основание придобивна давност като за правото им на собственост бил
3
издаден и нотариален акт през 1980 год. Сочи се, че по силата на Заповед №
566/06.05.1981г. е постановено отчуждаване само на описания в исковата
молба поземлен имот, а не и на находящата се понастоящем в него сграда,
която не е съществувала през 1981 год. Сочи се, че процедурата по
отчуждаване, проведена по ЗТСУ(отм.) не е приключила, защото
определените обезщетения не са изплатени.
В срока по чл. 131 от ГПК, е подаден писмен отговор от насрещната
страна, с който се поддържа становище за неоснователност на исковете.
Оспорват се твърденията в исковата молба.
Твърди се, че предмет на Заповед 566/06.05.1981 г. на председателя на
ОбНС - Кюстендил било отчуждаването на имот пл.сн № 62, парцел XVIII,
кв.20 по плана на с.***, Община ***, действаща към датата на издаването й,
като процедурата по отчуждаване на имот пл.сн. № 62, парцел XVIII, кв. 20 по
плана на с.***, Община *** със Заповед №566/06.05.1981 година на
Председателя на ОбНС – Кюстендил била проведена по реда и при условията
на ЗТСУ/отм./ и Правилника за прилагането на този закон/отм./, като също
така било определено равностойно парично обезщетение на отчуждените
собственици, посочено в издадената на основание чл.95 ЗТСУ/отм./ Заповед
№566/06.05.1981 г. на Председателя на ОбНС - Кюстендил и в същата била
посочена стойността на обезщетението за всеки от собствениците. Сочи се, че
за отчуждаването бил съставен Акт за държавна собственост на недвижим
имот № 2229/19.02.1982 г., като в същия били вписани оценителен протокол
на комисията по чл.265 от ППЗТСУ и писмо № 35-00-2/07.01.1982 година на
ОБНС - Кюстендил и в акта били посочени: основанието за съставянето му - а
именно - отчуждаването на имота от Д., З., А. и Р. В. Д., предназначението на
придобития чрез отчуждаването имот от държавата - „за административна
сграда“, неговата площ от 980 кв.м и определената му, съгласно приложимата
към онзи момент Наредба за цените на недвижимите имоти, данъчна оценка в
размер на 3351 лева.
Посочва се, че с цитираното в АДС писмо №35-00-2/07.01.1982 г. на
ОБНС - Кюстендил, адресирано до Банка ДСК - Кюстендил, било
разпоредено изплащането на определеното с отчуждителната заповед
обезщетение на Д. В. Д. в размер на 735 лева, съобразно съставения на
основание чл.265 от ЗТСУ/отм./ оценителен протокол. Твърди се, че това
писмо е доказателство за открита в банката сметка за заплащането от
държавата на определените обезщетения за отчуждения имот, което
удостоверявало изпълнението на предпоставките на чл.134, ал.1 от
ЗТСУ/отм./ за съставянето на посочения Акт за държавна собственост за
недвижимия имот, отчужден за мероприятие на държавата, след като
условията за заемане на имота са изпълнени.
Сочи се, че липсват данни за предприети действия по чл. 108, ал. 1 ЗТСУ
(отм.) и чл. 109, ал. 1 ЗТСУ (отм.) от страна на отчуждените собственици.
Заявява се, че е налице приключила отчуждителна процедура с настъпил
вещно-транслативен ефект в полза на държавата. Поддържа се тезата, че
отчуждаването е оригинерен придобивен способ и предоставянето на
обезщетение на предишните собственици е от значение само за заемането на
4
имотите /чл.105 ЗТСУ (отм.) и за евентуалната възможност да се иска отмяна
на отчуждаването при неплащане на обезщетението – чл.109 ЗТСУ (отм.)/, но
не и за валидността на отчуждаването, тоест че неплащането на обезщетение
води до облигационни последици, но не и до отпадане на вещноправното
действие на заповедта за отчуждаване.
Твърди се, че от момента на влизане в сила на Заповед №566/06.05.1981
г. на Председателя на ОбНС – Кюстендил собствеността върху отчужденият
имот е придобита от държавата, а исковата молба не съдържа твърдения за
отмяна по административен или съдебен ред на посочената заповед. Посочва
се, че няма данни праводателите на ищците да са искали издаване на
изпълнителен лист или отмяна на отчуждаването. Сочи се, че впоследствие
имотът е придобит от Община Кюстендил по силата на закона като е включен
в обхвата на имот със същите означения по плана на с. ***, общ. *** – с
предназначение – за административна сграда и с площ от 1784 кв.м, ведно с
изградената в имота административна сграда. За имота бил съставен Акт за
общинска собственост №264/08.07.1998г. и Актове за частна общинска
собственост №7063/25.04.2024г., №7064/25.04.2024г., последните – с правно
основание чл.59, ал.1 ЗОС, удостоверяващи правото на собственост на
общината. Отбелязано е, че сградата в процесния имот е в режим на
съсобственост, възникнал по договор за продажба на общински недвижим
имот от 06.06.1997г., сключен между Община Кюстендил и „БТК“ – ЕАД –
София – ТП „Далекосъобщения“-гр. Кюстендил, с който на основание Заповед
№ 517/19.04.1996 г. на кмета на общината било прехвърлено правото на
собственост върху самостоятелни обекти от административната сграда.
Заявява се още, че представеният с исковата молба нотариален акт не
удостоверява идентичност на описания в същия недвижим имот с недвижимия
имот, по отношение на който са предявени настоящите искове. Изложени са
подробни съображения за неоснователност на твърденията на ищците за
изтекъл в тяхна полза срок на придобивна давност, доколкото същите не са
своили имота, както и с оглед предназначението на последния „за
административна сграда“. Посочва се, че владението на сградата в имота е
обективно невъзможно за ищците, респ. за техните праводатели, поради
предназначението й и факта, че същата е изградена на етап „груб строеж“,
което изключвало възможността за ползването й без издаден акт за
въвеждането й в експлоатация.
Иска се съдът да отхвърли заявените с исковата молба претенции като
неоснователни и недоказани, както и да присъди сторените от ответната
страна разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.
В проведените открити съдебни заседания исковата молба се поддържа
от общия процесуален представител на ищците, който претендира и
направените по делото разноски, за които представя списък, както и
допълнителни доказателства във връзка с разноските, като писменият отговор
се поддържа от процесуалния представител на ответната страна, който прави
възражение за прекомерност на претендираните разноски от ищеца и иска
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
5
По искане на страните, съдът е предоставил и едноседмичен срок за
писмени защити, като в изпълнение на предоставената възможност и в срока
за това, такива са постъпили и от двете страни.
По делото са ангажирани писмени доказателства и свидетелски
показания.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид изложените от
страните доводи, приема за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Видно от приложеното заверено копие на удостоверение за наследници
изх. № 0**/08.07.2024 г., издадено от Община Кюстендил, В. Г. Д. е, че същият
е починал на 01.11.1966 г., като към дата на смъртта си е бил със семейно
положение "женен" и е оставил за свои наследници: Л. Д. - негова съпруга
(починала на 19.10.1971 г.); син - Д. В. Д. (починал на 05.01.1990 г.), чийто
наследници пък са съпругата му - Ц. Д. (починала на 05.02.2001 г.), ищецът в
настоящото производство и негов син В. Д. В. и починалата на 27.05.2024 г. Н.
Д. К. - дъщеря, последната, от своя страна наследена от сина си Ч. С. Г. и
дъщеря си Г. С. Б.; син - З. В. Г., починал на 10.10.1996 г., наследен от дъщеря
си Н. З. Х. (ищца по делото); сина си А. В. Д., починал на 15.12.2013 г.,
последният наследен от съпругата си Ж. С. Д. и дъщеря си А. А. Ч. (ищци по
делото); и дъщеря - Р. В. Н., почнала на 14.11.2015 г., наследена от дъщеря си
Л. Г. Н. (също ищца по делото).
Приложено по делото е и заверено копие на удостоверение за
наследници на В. Г. Д. с изх.№ 74/14.09.2016 г., издадено от Община
Кюстендил.
По силата на нотариален акт за право на собственост върху недвижим
имот, издаден на основание извършена обстоятелствена проверка № 141, том
I, дело №314/1980 от 09.05.1980 г. на Кюстендилски районен съдия,
наследодателите на ищците - Д. В. Д., З. В. Г., А. В. Д. и Р. В. Н. са признати за
собственици при равни права на следния недвижим имот: 1. Парцел XVI,
имот планоснимачен № 62, в квартал 15 по плана на село ***, Кюстендилски
окръг, състоящ се от празно, незастроено място от 1 808 кв.м, при съседи:
улица от две страни, А. Г. З., Й. К., наследниците на К. А.; 2. Парцел XVIII,
имот планоснимачен № 62, в квартал 20 по плана на село ***, Кюстендилски
окръг, състоящ се от празно, незастроено място от 952 кв.м, урегулиран, при
съседи: улица, В. В. Г., А. В. Г. и „Наркооп“.
Въз основа на представеното заверено копие на Заповед №
566/06.11.1981 г. на Общински народен съвет – гр. Кюстендил, издадена на
основание чл.95 (отм.) от ЗТСУ, чл.253 ППЗТСУ(отм.) и предложението на
Комисията по чл.26 от ППЗТСУ(отм.) се установява, че за „административна
сграда“, е отчужден кв. 20, с. ***, парцел XVIII – кв. 20, собственост на З. В.
Г., А. В. Д., Д. В. Д. и Р. В. Н.. Видно от съдържанието на заповедта е, че е
посочено, че собствениците се обезщетяват, както следва: З. В. Г. – „в брой“,
А. В. Д. – със сумата от 1051 лв., Д. В. Д. – със сумата от 735 лв. и Р. В.а Н. със
сумата от 735 лв.
6
Приложени са и заверено копие на скица на поземлен имот № 15-
1169895-03.11.2023 г. на СГКК-гр.Кюстендил за поземлен имот с
идентификатор 29386.501.178, находящ се в с.***, общ. ***, обл. ***, от която
се установява, че площта на имота е 1784 кв.м., с трайно предназначение на
територията : урбанизирана, номер по предходен план: 62, квартал 20, парцел
XVIII, като е видно, че върху имота попада и сграда 29386.501.178.1, със
застроена площ 488 кв.м., брой етажи 3, предназначение: друг вид обществена
сграда. Представени са и заверени копия на удостоверения за данъчни оценки
към 17.11.2023 г. на имот с планоснимачен номер 178, както и на Скица на
поземлен имот № 15-40207-16.01.2024 г. на СГКК-гр.Кюстендил с
идентификатор 29386.501.178, като от приложеното заверено копие на скица
на сграда № 15-65307-23.01.2024 г., изд. от СГКК – гр. Кюстендил, се
установява, че в поземлен имот с идентификатор 29386.501.178 е построена
сграда с идентификатор 29386.501.178.1 по КККР, одобрени със Заповед РД-
18-1234/13.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение на КККР, засягащо сградата от 15.01.2024 г., с адрес с. ***, ул.
„***“ №***, застроена площ: 488 кв.м, брой етажи: 3, брой самостоятелни
обекти в сградата: 5, предназначение: друг вид обществена сграда.
От представеното заверено копие на акт за частна общинска собственост
№ 264/08.07.1998 г., се констатира, че същият е съставен за недвижим имот,
находящ се в с. ***, общ. ***, кв.20, представляващ застроен парцел XVIII,
състоящ се от 1 915 кв.м. и изградена в него двуетажна масивна комплексна
обществена сграда – недовършена, със застроена площ от 440,80 кв.м. В т.12
от акта,графа „Забележки“ са отбелязани съсобственици на имота, а именно
„БТК“ ЕАД-София – ТП „Далекосъобщения“ гр. Кюстендил, на основание
договор за продажба на общински недвижим имот № 135/1997 год., копие от
който също е приложено по делото /л.98/.
На основание чл.59, ал.1 от ЗОС е видно, че са съставени актове за
частна общинска собственост, както следва: № 7063 от 25.04.2024 г., вписан в
АВ гр. Кюстендил с вх. рег. № 1280/26.10.2024 г., отнасящ се за самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 29386.501.178.1.1, който се намира на етаж 2 в
сграда с идентификатор 29386.501.178.1, изградена до етап "груб строеж" и с
предназначение: Друг вид обществена сграда, разположена в поземлен имот с
идентификатор 29386.501.178.; № 7064 от 25.04.2024 г., вписан в АВ гр.
Кюстендил с вх. рег. № 1281/26.04.2024 г., за самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 29386.501.178.1.2, който се намира на етаж 3 в сграда с
идентификатор 29386.501.178.1, изградена до етап "груб строеж" и с
предназначение: Друг вид обществена сграда, разположена в поземлен имот с
идентификатор 29386.501.178.; № 7065 от 25.04.2024 г., вписан в АВ гр.
Кюстендил с вх. рег. № 1282/26.04.2024 г., за самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 29386.501.178.1.5 с площ 132 кв.м., който се намира на етаж 1
в сграда с идентификатор 29386.501.178.1, изградена до етап "груб строеж" и
с предназначение: Друг вид обществена сграда, разположена в поземлен имот
с идентификатор 29386.501.178 и № 7066, вписан в АВ гр. Кюстендил с вх.
7
рег. № 1283/26.04.2024 г., отнасящ се за самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 29386.501.178.1.5, с площ 118 кв.м., който се намира на етаж 1
в сграда с идентификатор 29386.501.178.1, изградена до етап "груб строеж" и
с предназначение: Друг вид обществена сграда, разположена в поземлен имот
с идентификатор 29386.501.178.; Съгласно описаните актове, като съставен
по-рано такъв, е отбелязан цитираният и по-горе АОС № 264/08.07.1998 г.
Съставен е акт за държавна собственост на недвижим имот №2229 от
19.02.1982 г., по силата на който Градски народен съвет – гр. Кюстендил
обявява и заема за държавен недвижимия имот, находящ се в с. ***,
представляващ имот планоснимачен № 62, парцел XVIII в кв. 20 по плана на с.
***, състоящ се от 980 кв.м празно и незастроено място, бивша собственост на
Д., З., А. и Р. Д.. Като основание за одържавяването са посочени оценителен
протокол на комисията по чл.265 от ППЗТСУ и писмо № 35-00-2 от 07.01.1982
г. на ОбНС – гр. Кюстендил.
По делото е представено и заверено копие на цитирания оценителен
протокол, видно от който с оглед извършени от З. Г. и А. Д. подобрения в
имота, изразяващи се в засаждане на плодни дървета и поставяне на ограда, са
изчислени дължимите на всеки от съсобствениците обезщетения, както
следва: З. В. Г. – 830 лв., А. В. Д. – 1051 лв., Д. В. Д. – 735 лв. и Р. В. Н. – 735
лв.
От писмо от Общински народен съвет, управление „Финанси“ № 35-00-
2/07.01.1982 г. до Държавна спестовна каса-гр.Кюстендил /л.100/ е видно, че в
отговор на представени от Д. В. Д. документи за изплащане на отчужден имот
за административна сграда по плана на с. ***, е разпоредено да му бъде
изплатена сумата от 735 лв.
От писмо от Общински народен съвет, управление „Финанси“ № 35-00-
22/03.03.1982 г. до Държавна спестовна каса-гр.Кюстендил /л.121/ е видно, че
в отговор на представени от А. В. Д. документи за изплащане на отчужден
имот за административна сграда по плана на с. ***, е разпоредено да му бъде
изплатена сумата от 305,30 лв.
Въз основа на представено по делото удостоверение изх. №
83/27.09.2024 г. от Община Кюстендил се установява, че съгласно одобрен със
Заповед № 333/09.02.1964 г. на Председателя на ОНС – Кюстендил план за
регулация на с. ***, общ. ***, парцел XVIII, кв. 20 по същия план е отреден за
„СОНС И ПОЩА“. Удостоверено е още, че към 1991 г. парцел XVIII, кв. 20 по
плана на с. *** е отреден за „КОМПЛЕКСНА ОБЩЕСТВЕНА СГРАДА“
съгласно изменението на плана за регулация, одобрен със Заповед №
1647/06.07.1988 г. на Председателя на ОНС – Кюстендил.
По делото са представени копия на административна преписка и на
решение от 23.11.2023 г., постановено по адм. д. 9/2023 г. по описа на АС-
Кюстендил, които съдът намира до голяма степен за неотносими към
настоящия спор, поради което същите не следва да бъдат обсъждани.
8
От свидетелските показания на разпитания в хода на съдебното дирене
свидетел И. И. М., които съдът не кредитира, доколкото същите са хаотични,
непоследователни и противоречиви, с оглед на обстоятелството, че свидетелят
от една страна излага твърдения, че само един човек на име Г. К. поддържал
имота, а същевременно заявява, че и той е участвал в поддръжката му, а от
друга страна заявява и, че имотът към момента бил абсолютно разграден, но в
същото време не е наясно с обстоятелството дали в имота все още има
заграждение и то при положение, че твърди, че всяка година ходел в имота, а
понякога даже и по два-три пъти в годината. Също така свидетелят сочи, че е
заграждал имота, а впоследствие казва, че ограда не е бил правил, защото
такава не е имало никога, от което не се разбира и какви точно дейности е
извършвал свидетелят, а оттам, от показанията му не може да се установи и с
категоричност и какво точно се включва в твърдяната от него поддръжка на
имота, освен в косене и почистване, доколкото се споменава и за някаква
работа по покрив и залостване на входна врата с ламаринени платна.
Въз основа на показанията на свидетеля Л. И. К., които съдът кредитира,
се констатира, че свидетелят е запознат с процесния имот, тъй като имал имот
в с. *** и от съседите чул, че се водело дело. По спомени на свидетеля,
сградата в имота била строена някъде в периода около 75-86 г. от Общината,
като същата била в груб строеж, така си стояла, била неизмазана и
необитаема, а той не бил засичал представители на Общината. Сочи, че за
имота около сградата ищците се били грижели, като имотът бил косен и
почистван, а Общината не се била грижела за имота.
Показанията на разпитания К. В. З., в качеството му на свидетел, които
се кредитират в светлината на чл.172 от ГПК, сочат, че процесната сграда се
намира в центъра на с. *** и управлението на имота му е било поверено в
качеството му на кмет на селото. Свидетелят твърди, че през периода от 20
години, от който той бил управлявал имота, при него никой не е идвал, като е
имал проблеми със стопанисването на имота заради това, че деца се били
качвали върху покрива и това наложило затваряне на достъпа до тавана на
сградата, а цялата площ на имота, извън сградата, се била поддържала.
Свидетелят заявява, че пред него не са отправяни претенции за процесния
имот, както и че не му е известно друг да е полагал грижи за имота, а сградата
винаги е била достъпна, не била заградена с ограда, като тя няма врата, а е
карабина. Бил преграден само достъпът до тавана и една част от сградата била
собственост на Далекосъобщения.
Разпитана е и свидетелката Г. С. А., чийто показания се кредитират от
съда също с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, от които става ясно, че
свидетелката е запозната с процесния имот, за който знаела историята с
отчуждаването, тъй като е извършвала работа във връзка със случая. Посочва,
че по закон за тази недовършена сграда и за имота имало акт за общинска
собственост, като свидетелката е правила оценка за отчуждаване на Н. З. и не
9
знае някой да е предявявал претенции за сградата, а за парцела е имало молба
за реституция.Сочи, че Общината е в съсобственост с „Далекосъобщения“ по
отношение на процесната сграда, имало издадени актове за общинска
собственост на сградата и земята.
Други доказателства по делото не водят до промени в крайните изводи
на съда, поради което не се обсъждат подробно.
Съобразявайки гореизложената установена фактическа обстановка,
съдът приема следното от правна страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за
признаване правото на собственост на ищците върху описания в исковата
молбата недвижим имот, представляващ парцел XVIII, кв.20, находящ в с.
***, общ. ***, представляващ поземлен имот с идентификатор 29386.501.178,
на основание наследствено правоприемство, алтернативно съединен с иск по
чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79 от Закона за собствеността, за
признаване правото на собственост на ищците върху описания в исковата
молбата недвижим имот, представляващ парцел XVIII, кв.20, находящ в с.
***, общ. ***, представляващ поземлен имот с идентификатор 29386.501.178
и положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79
от Закона за собствеността за признаване правото на собственост на ищците
върху сграда с идентификатор 29386.501.171.1 с адрес: с. ***, ул.“***“ № ***,
общ. ***, обл. ***.
По отношение разпределението на доказателствената тежест, съдът
указа на ищците, че в тяхна тежест е да докажат всички факти, от които
произтича правния им интерес, както и осъществяването на всички
пораждащи правото им на собственост, факти, вкл. и сочените основания -
наследствено правоприемство и давностно владение, като за последното е
необходимо да установят, че същото е било явно, постоянно, непрекъснато,
спокойно, необезпокоявано владение, упражнявано с намерение за своене и
манифестиране на владението спрямо другия съсобственик, без негово
противопоставяне, върху процесните имоти и владението е осъществявано в
процесния период, в продължение на повече от 10 години. Съдът указа на
ответника, че следва да докаже съществуването на отричаното от ищеца право
на собственост, като установи фактите, от които то произтича, като изчерпи
всички основания, на които правото на собственост би могло да се породи,
включително и завършената процедура по отчуждаване.
По делото са обявени за безспорни и обстоятелствата, че със Заповед
№566/06.05.1981 г. на председателя на ОбНС – Кюстендил е отчужден
недвижим имот представляващ парцел XVIII, квартал 20, находящ се в обл.
***, общ. ***, с. ***, като сграда с идентификатор 29386.501.178.1 /двадесет и
девет хиляди, триста осемдесет и шест, точка петстотин и едно, точка сто
седемдесет и осем, точка едно/, с адрес обл. ***, общ. ***, с. ***, ул „***“
№***, вид собственост: Съсобственост, функц. предн.: Друг вид обществен
сграда, брой етажи 3 /три/, брой самостоятелни обекти: 2 /два/, със застроена
площ от 488 / четиристотин осемдесет и осем квадратни метра/ се намира в
строителен етап „груб строеж“.
10
В правната теория и съдебна практика видовете обективно съединяване
на исковете се определя като кумулативно, алтернативно или евентуалното
съединяване, като при кумулативно обективно съединяване, съдът дължи
произнасяне по всеки един от предявените искове, при евентуално
съединяване по почин на ищеца, съдът се произнася по евентуалния иск, ако
отхвърли главния иск, а алтернативното съединяване предполага изявление на
ищеца, че съдът може да се произнесе по исковете без значение, на кое от
конкуриращите се основания ще го уважи. Критерият за определяне на вида
на съединяването на исковете е дали основанията, на които са предявени, се
изключват или могат да са налице едновременно и независимо едно от друго,
както и относно правните последици от уважаването на всеки един от
исковете. Основанието на иска се определя от съда въз основа на
обстоятелствата, на които се позовава ищецът в исковата молба, за да извлече
претендираното право, което свързва със заявения петитум на иска. След като
определянето на основанието на предявения иск е процесуално задължение на
съда, то съдът, разглеждащ спора, извършва и преценка за съотношението, в
което се намират помежду си съединените искове, като не е обвързан от
изявлението на ищеца относно обективното съединяване на исковете. Ако
ищецът не посочи начина на съединяване на обективно предявените искове,
или ако заяви, че исковете му могат да се разгледат като алтернативни, т.е че
му е безразлично на кое основание ще бъде уважен иска, с който се търси
защита на едно и също право, то съдът е длъжен да определи дали различните
основания, на които са предявени исковете, се изключват или могат да са
налице едновременно и независимо едно от друго, както и относно правните
последици от уважаването на всеки един от исковете. Ако правните
последици са идентични, съдът следва да разгледа исковете при условие на
евентуално съединяване в поредността, произтичаща от естеството на
въведеното основание. (в този смисъл решение № 50088 от 10.02.2023 г. на
ВКС по гр. д. № 4409/2021 г., II г. о., решение № 527/21.06.2010 г. по гр. д. №
1363/09 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 117/31.05.2016 г. по гр. д. №
5673/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. №
196/2011 г. на ВКС, ТК, І т. о.).
В конкретния случай, ищците, съобразно уточняващата си молба от
19.07.2024 г. са заявили, че предявяват исковете си по т.1 и т.2 от молбата,
касаещи само поземления имот, в условия на алтернативност, а останалите два
иска били кумулативно съединени. Естеството на въведените в настоящия
процес придобивни основания сочи на невъзможност да съществуват
едновременно, при което поредността на разглеждането им се определя като
при евентуалното им съединяване.
С оглед горното следва да се отбележи, че от събраните доказателства се
установява, че ищците в действителност са наследници на посочените от тях,
лица, като е видно, че техните наследодатели приживе за процесния имот са се
снабдили с документ за собственост - нотариален акт за право на собственост
върху недвижим имот, издаден на основание извършена обстоятелствена
11
проверка № 141, том I, дело № 314/1980 от 09.05.1980 г. на Кюстендилски
районен съдия.
Доколкото ищците твърдят, че правото им на собственост съществува и
към настоящия момент, тъй като процедурата по отчуждаване на парцел
XVIII, кв. 20, находящ се в с. ***, общ. *** не била приключила, подлежи на
изследване редовността на тази процедура. Освен това съдът следва да
извърши по реда на чл.17, ал.2 от ГПК косвен съдебен контрол на заповедта по
чл.95 ЗТСУ (отм.), която по своята същност е индивидуален административен
акт, досежно който следва да се изследва дали е породил транслантивното си
действие.
Във връзка с горното, според практиката на ВС заповедта е нищожна,
когато не е издадена от органа, посочен в чл.95 от ЗТСУ (отм.), когато излиза
извън неговата компетентност или когато заповедта е издадена повторно за
същия случай, без първоначално издадената заповед да е отменена по
съответния ред. /ТР № 51 от 07.06.1983 г. по гр. д. № 38/1983 г., ОСГК /. В
настоящия случай страните не спорят, като същото се установява и от
доказателствата по делото, че процесният имот е отчужден от праводателите
на ищците със Заповед № 566/06.05.1981 г., издадена на основание чл. 95
ЗТСУ(отм.) и същата е издадена от председателя на Общински народен съвет
– гр. Кюстендил, а в заповедта е определен и начинът на обезщетяване, а
именно - парично. Съгласно разпоредбата на чл. 95 от ЗТСУ (отм.), в
приложимата към дата на издаване на заповедта, редакция на
закона, недвижимите имоти, необходими за мероприятия на държавата,
кооперации и обществени организации, се отчуждават с мотивирана заповед
на председателя на изпълнителния комитет на окръжния, съответно на
общинския народен съвет, при който е създаден Съвет за архитектура и
благоустройство. Следователно, съдът приема, че заповедта, с която на
основание чл.95 от ЗТСУ (отм.), въз основа на предложение на на комисията
по чл. 265 от ППЗТСУ (отм.) е разпоредено отчуждаване за мероприятие на
държавата - "Административна сграда" на недвижимия имот, представляващ
парцел XVIII, квартал 20, находящ се в с. *** е издадена от компетентен орган
и при спазване на реда за това. Последното се потвърждава и от
обстоятелството, че в така посочената заповед е посочена и цената на имотите,
като са конкретизирани и обезщетенията на всички съсобственици. В случая
не се установяват пороци, които да сочат за нищожност или
незаконосъобразност на отчуждителната заповед, поради което следва да се
приеме, че заповедта е била постановена и при спазване на изискванията за
форма и съдържание на акта, доколкото и не са наведени твърдения или
оспорвания в обратната посока.
12
Правото на частна собственост е конституционно защитено и съответно
правото на справедливо обезщетение на собственика на отчуждения за
обществено мероприятие имот, е било закрепено още в чл. 10, изр. пето от
Конституцията на НРБ (отм.) и в чл. 75 от ЗТСУ (отм.) По делото се твърди,
че от дата на издаване на заповедта до настоящия момент, определените със
заповедта, парични обезщетения не били изплатени на собствениците на
отчуждения недвижим имот, нито на техните наследници. По делото не се
събраха доказателства, които да могат да установят с категоричност, въпреки
представените в тази връзка писма от Общински народен съвет, управление
„Финанси“ до Държавна спестовна каса-гр.Кюстендил, дали в действителност
са били изплатени определените парични обезщетения за отчуждения имот.
Този факт обаче не обуславя извод за невалидност на заповедта
за отчуждаване, като отчуждаването със заповед по реда на чл.95 от ЗТСУ
/отм./ представлява оригинерен способ за придобиване на собственост, а не
деривативен такъв. При отчуждаването на това основание държавата
придобива собствеността върху отчуждените имоти по силата на самата
заповед за отчуждаване, без оглед на това кой е бил предишния собственик на
отчуждения имот и платено ли е на същия, обезщетение за този имот.
Предоставянето или заплащането на обезщетението на бившите
собственици/съсобственици/ е от значение само за заемането на имотите /чл.
105, ал. 1 ЗТСУ - отм. / и за евентуалната възможност да се иска отмяна
на отчуждаването при неплащане на това обезщетение /чл. 109, ал. 1
от ЗТСУ отм. и 270, ал. 1 ППЗТСУ отм. /. По въпроса относно отчуждителния
вещноправен ефект на заповедта е създадена и практика на ВКС /пр. решение
от 28.04.2015 г по гр. д. № 6943/2014 г на ВКС I т. о.; решение от 09.02.2016
г по гр. д. № 6670/2014 г на ВКС I т. о.,/ и при липса на доказателства
собственикът /собствениците/ да е поискал отмяна на отчуждителната
заповед, то се приема, че нейният транслантивен ефект е настъпил и
собствеността е преминала върху държавата, респ. върху общината - в случая
Община Кюстендил. Тоест, без значение се явява обстоятелството за
настъпване на промяната в собствеността, дали имотът е правилно оценен,
както и дали определеното обезщетение е реално заплатено, или е
предоставено под формата на други недвижими имоти на страните.
Следователно, влязлата в сила отчуждителна заповед е породила
вещноправното си действие досежно отчуждения имот и от момента на
влизането й в сила, поради което ищците не могат да се легитимират като
собственици на отчуждения имот нито на основание наследствено
13
правоприемство, нито с документи, предхождащи момента на влизане в сила
на отчуждителната заповед. За правоимащите предишни собственици на
имота - наследодатели на ищците, е съществувала възможност по реда на чл.
109 ЗТСУ (отм.) да поискат отмяна на заповедта за отчуждаване изцяло или
нова оценка, след като в тригодишен срок от влизане в сила на заповедта за
отчуждаване, не са били обезщетени по законовите правила. Отделно, чл.108
ЗТСУ /отм./ е предвиждал и, че след изтичане на сроковете за обезщетяване,
правоимащият може да поиска да бъде снабден с изпълнителен лист за
размера на сумата, която му се дължи, въз основа на влязлата в сила
оценка. Няма данни по делото и заповедта да е била обжалвана по
предвидените към онзи момент, ред и срокове за това, поради което следва да
се приеме, че същата е влязла в сила. В тази връзка следва да се отбележи, че
по делото не бяха представени никакви доказателства, които да удостоверяват
предприемането на което и е да е от изброените законови действия, като в този
смисъл не се доказа и наличие на влязъл в сила съдебен или административен
акт, с който отчуждителната заповед да е била отменена. Неплащането на
обезщетението не води до отпадане на вещноправното действие на заповедта
за отчуждаване.
Собствениците или техните наследници, по отношение на чиито имоти е
проведено отчуждително производство и не е било заплатено обезщетение за
отчуждения имот, могат да упражнят някоя от възможностите,
регламентирани в § 9 от ПЗР от ЗУТ, ако са налице предвидените в тази норма,
условия. Производството по § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ се развива по друг ред,
като изричният или мълчалив отказ на кмета на общината да
отмени отчуждаването, подлежи на обжалване пред съответния
административен съд, за което в случая по делото има известни данни, а
именно, че такъв мълчалив отказ на кмета на общината е бил обжалван от
ищците и впоследствие е бил отменен от съответния административен съд, но
не са представени доказателства за последващ акт, влязъл в сила, с който
отчуждаването да е било отменено, т.е да е довършена административната
процедура. Гражданският съд не разполага с правомощия по реда на косвен
съдебен контрол да отмени заповедта за отчуждаване.
На следващо място, е безспорно, че актовете за държавна и общинска
собственост имат само декларативно действие и не са основание за
придобиване на собственост, но същите са официални свидетелстващи
документи, които съгласно чл.179, ал.1 ГПК се ползват с обвързваща
14
материална доказателствена сила за отбелязванията в тях и до тяхното
оборване (което не е направено от ищците в производството), фактите и
обстоятелствата, за които се отнасят тези отбелязвания, следва да се смятат за
установени. /в този смисъл напр. Решение № 71 от 28.04.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 6943/2014 г., I г. о., ГК./ Следователно, настоящият съдебен състав
намира, че не е оборена доказателствената сила на съставените и представени
по делото актове за държавна и общинска собственост.
Следва да бъде разгледано и евентуално въведеното основание за
придобиване на правото на собственост върху имотите – изтекла придобивна
давност. С факта на приключилото отчуждително производство, съдът намира,
че същото има правопрекратително действие по отношение на ищците и
техните праводатели, като същите са загубили правото на собственост върху
имота и дори и да се приеме/ макар, че въз основа на събрания доказателствен
материал, не би могло/, че ищците са установили последващо фактическо
владение по отношение на същия, то не е довело до възникване на оригинерно
основание на право на собственост, поради установената забрана за
придобиване на имоти – държавна собственост и последващия мораториум
върху давността за придобиване на същите. В тази връзка, от отчуждаването
на имота през 1981 г. същият става държавна собственост и съгласно чл. 86 от
ЗС е налице забрана за придобиването му до 01.06.1996 г., а от 31.05.2006 г. е в
сила мораториум, спиращ течащия срок за придобиване по давност на
общински и държавни имоти, който е многократно продължаван. / пар.1 от ЗР
към ЗД на ЗС/ По отношение на недвижим имот, за който не съществува спор,
че е принадлежал на държавата, както в случая се установи, не може да бъде
придобит по давност, с оглед установените в ЗС забрани.
Отделно от горното, следва да се посочи и, въз основа на твърденията на
ищците, доказателствата по делото и показанията на свидетелите също не
може да се установи по категоричен и безспорен начин, че ищците са владеели
имота явно, постоянно, непрекъснато, спокойно, необезпокоявано в процесния
период за повече от 10 години, с намерение за своене и манифестирането му,
без противопоставяне, като неясното посочване на кои точно лица, за какъв
период, кога и т.н. са косили и почиствали имота, дори и да се приемат като
действия по неговата поддръжка, не може да доведе до извод за
упражняването на фактическа власт от ищците върху имота, при спазване на
посочените изисквания за това.
Горните изводи за неоснователност на иска, следва да бъдат отнесени и за
претенцията по отношение на построената в имота, сграда, досежно която
следва да бъде споделено и установеното в съдебната практика, разбиране, че
собствеността върху се придобива от изграждане на обектите в груб строеж,
тъй като от този момент те съществуват като имоти, самостоятелни обекти на
вещни права. Съществуващата до 1996 г. забрана изключва възможността да
се придобие по давност държавно място, включително и сградата върху него,
тъй като по реда на чл. 92 ЗС тя също е била държавна собственост. През този
период лицето има качеството държател, а не владелец на имота.
15
Тази забрана е преодоляна с разпоредбата на чл. 86 ЗС (в редакцията й от 1996
г.). Съществуващият обаче мораториум върху приложението на новата
разпоредба също не позволява придобиването на такъв имот на оригинерно
основание. / така в Решение № 416 от 9.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 953/2009
г., I г. о., ГК/
По делото не се установи ищците да са собственици на Сграда с
идентификатор № 29386.501.178.1, на основание изтекла в тяхна полза
придобивна давност.
Ето защо съдът намира исковете за неоснователни и недоказани, поради
което следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК, разноски се
дължат единствено на ответника. От ответната страна се претендира
юрисконсултско възнаграждение, като с оглед фактическата и правна
сложност на делото и обемът на извършената от процесуалния представител
на Община Кюстендил юрк. А. П. дейност, съдът определя възнаграждение на
същата в размер на 250 лв., което счита за справедливо и съобразено с нормите
на чл.37 ЗЗП и чл.25, ал.1 от НЗПП.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани, предявените от Ж. С. Д.,
ЕГН **********, А. А. Ч., ЕГН **********, В. Д. В., ЕГН **********, Н. З.
Х., ЕГН **********, и Л. Г. Н., ЕГН **********, срещу Община Кюстендил,
представлявана от кмета, с адрес: гр. Кюстендил, пл."Велбъжд" №1, иск по
чл.124, ал.1 от ГПК за признаване правото на собственост на ищците върху
описания в исковата молбата недвижим имот, представляващ парцел XVIII,
кв.20, находящ в с. ***, общ. ***, представляващ поземлен имот с
идентификатор 29386.501.178, придобит на основание наследствено
правоприемство, алтернативно съединен с иск по чл.124, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл. 79 от Закона за собствеността, за признаване правото на
собственост на ищците върху описания в исковата молбата недвижим имот,
представляващ парцел XVIII, кв.20, находящ в с. ***, общ. ***,
представляващ поземлен имот с идентификатор 29386.501.178 и иск по
чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 от Закона за собствеността за
признаване правото на собственост на ищците върху сграда с идентификатор
29386.501.171.1 с адрес: с. ***, ул.“***“ № ***, общ. ***, обл. ***.
ОСЪЖДА Ж. С. Д., ЕГН **********, А. А. Ч., ЕГН **********, В. Д.
В., ЕГН **********, Н. З. Х., ЕГН **********, и Л. Г. Н., ЕГН **********, да
заплатят на Община Кюстендил, представлявана от кмета инж. О. А., с адрес:
гр. Кюстендил, пл."Велбъжд" №1, сумата от 250 лв., представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
16
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, заедно със съобщението
за изготвянето му – арг. от разп. на чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
17