Р Е Ш Е Н И Е
№260014 21.08.2020г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр. състав
На тридесет
и първи юли две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав: Председател: Пенка Стоева
Секретар: Диана
Плачкова
като разгледа
докладваното от председателя Пенка Стоева
гражданско дело №490 по описа за две хиляди
и деветнадесета година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Предварителна бележка:
Гр.дело №490/19г. на ПОС е образувано въз основа Определение №1229/31.01.19г.,
с което производството по образуваното пред ** гр.дело №379/19г. е било
прекратено, поради родова неподсъдност на спора пред районен съд, а искът е
изпратен на надлежния да го разгледа като първа инстанция окръжен съд.
Ищецът Х.Х.П., ЕГН **********,***, адв.Н.А.,
моли съда да развали договора, материализиран с н.а. №29, том I, рег.№824, н.д. №29/30.03.15г.
на нотариус С. П., сключен между него и ответниците П.Т.П., ЕГН ********** и С.Д.П.,
ЕГН **********-***, а съгласно отговора на исковата молба- **, поради
неизпълнението му от ответниците, тъй като, вместо да гледат и издържат сестра
му Л.П., в полза на която е сключил договора, с който им прехвърлил право на
собственост върху свой недвижим имот, при поето от тях задължение да я гледат и
издържат, и при запазено от него право на пожизнено безвъзмездно ползване, приобретателите се преместили да живеят в с.**и без да го
питат, и без негово съгласие, настанили в прехвърления им имот сина си, който
препятствал достъпа му до имота, и като всички нужди на сестра му се поемали от
него, а не от приобретателите.
Пледира по същество за уважаване на иска с
присъждане на разноски по списъка, представен в с.з. от 31.07.20г. /л.196/.
Развива съображения и с писмени бележки вх.№22561/07.08.20г.
С подаден в срока по чл.131,ал.1 от ГПК отговор на
исковата молба с вх.№13586/30.04.19г., ответниците са оспорили иска като
неоснователен. Твърдят, че още при сключване на договора се уговорили с ищеца,
че ще осъществяват поетите с него задължения както лично, така и чрез сина им Т.Т. и снаха им И.Т., като снаха им напуснала работа и
оттогава досега полага денонощни грижи за Л.П., която се нуждае от такава
грижа. Ищецът бил този, който назначил и жена, която да помага на сестра му, а
после и друга жена, които идвали за по няколко часа и си отивали, на които също
плащали те, поне до юни 2018г., когато ищецът
забранил на наетата жена да взема пари от тях. Те осигурявали
необходимите дърва за огрев за къщата, в която живее Л.П.. Синът им и снаха им
купували за Л. храна в събота и неделя, когато няма социален патронаж, тъй че
считат, щото въпреки затрудненията, които ищецът им създава, както лично, така
и чрез посочените свои близки, изпълняват сключения договор и осигуряват един
нормален и спокоен живот на третото лице, в полза на което е сключен, тъй че
искането за неговото разваляне няма основание /виж отговора на л.19-л.20/.
Пледират по същество за отхвърляне на иска с присъждане
на разноските в производствното. Развиват съображения
и с писмени бележки вх.№22800/10.08.20г.
Съдът, като взе предвид твърденията и оспорванията на страните, и съвкупността на събраните по
делото доказателства намери, че предявеният
иск е допустим, а разгледан по същество е основателен и като такъв следва да
бъде уважен, воден от следните конкретни съображения:
По допустимостта.
Обстоятелствата, на които искът е основан от
ищеца, че между него и ответниците е сключен за договор за продажба на недвижим
имот срещу поето от тях задължение за издръжка и гледане на едно трето за
договора- ползващо се от него лице, както и че ответниците не са изпълнявали
задълженията си по този договор, поради което се иска развалянето му, попадат в
хипотезата на чл.87,ал.3 от ЗЗД и правят иска допустим, с надлежна активна и
пасивна процесуална легитимация на страните в производството.
По основателността.
1.В с.з. от 12.11.19г. съдът е приел като
окончателен доклад по делото проекта, съобщен на страните с Определение
№869/02.05.19г., с който е очертал релевантните
за спора факти и оспорвания, и е
разпределил тежестта за установяването им между страните /виж протокола от с.з.
на л.34-л.37 и определението на л.21-л.22/.
2.Установиха се в процеса следните факти:
2.1. На 30.03.15г., в гр.**, между Х.Х.П., като прехвърлител, и П.Т.П.
и С.Д.П., като приобретатели, е сключен договор, с
който Х.П. е прехвърлил на приобретателите
собствените си 2/3 ид.части от следния свой недвижим
имот: ПИ с идентификатор 56784.3.83, находящ се в **,
ведно с находящите се в този поземлен имот три броя
сгради, двете от които-друг вид сграда за обитаване, а едната-селскостопанска по
предназначение, срещу което П.П. и С.П. са се
задължили да гледат и издържат сестра му Л.Х.П., докато е жива, като и осигурят
спокоен и нормален живот, какъвто е водила до този момент, и като прехвърлителят си е запазил пожизнено и безвъзмездно
правото на ползване върху описания недвижим имот /виж н.а. №29 на л.6, ПРС/.
На същата дата и ако се съди от поредността на номерата на нотариалните актове и на
извършените техни вписвания, преди сключване на алеаторния
договор, между Х.П. и Л.П. е сключен договор, съгласно който Х.П. е учредил на
сестра си Л.П. пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху своите 2/3 ид.части от същия недвижим имот, който е предмет и на
договора, сключен между него и ответниците по делото- т.е сам се е лишил от
правото на ползване върху прехвърления на ответниците имот, което си е запазил
със сключения с тях договор, като го е прехвърлил в полза на сестра си, трето
ползващо се от сключения с ответниците договор лице /виж н.а. №28 на л.5, **/.
По времето на двете описани сделки, Л.П. е била лице,
поставено под ограничено запрещение, като по настойническо дело №Л-2/1984г., за
неин попечител е бил избран Х.П. /виж удостоверението на л.8, **/.
2.2. На 25.07.18г. Х.П.
е подал до Началника на III-то РПУ-** оплакване против Т.Т.,
син на приобретателите по договора, сключен между
него и П.П. и С.П., че без да има никакви права по
сключения договор, Т.Т. се е нанесъл в имота и
извършва в него самоуправни и неразрешени строителни дейности,
препятствайки го да ползва имота, каквото право си е запазил със сключения с родителите
му договор /л.13, **/.
Аналогична жалба е подадена отново на 08.07.19г.
/виж л.3 на приложената пр.пр. №5841/2019г./, като в
образуваната по нея преписка са приложени и множество постановления за отказ да
се образува досъдебно производство, тъй като между лицата Х.П. и Т.Т. са налице неуредени гражданско –правни отношения, които
могат да уредят помежду си по друг ред, както и поради идентичността на
подаваните жалби, по които вече има постановени откази по предходни преписки
/виж л.23-л.28 и л.47-л.48 на приложената пр.пр.
№5841/2019г./, с каквото постановление е приключила и тази преписка /виж
челната страница на приложената пр.пр. №5841/2019г./.
2.3. На 15.09.18г. ищецът е изпратил по пощата до приобретателите по договора нотариална покана, получена от П.П. на 27.09.18г., с която ги е призовал в 15-дневен срок от
получаване на поканата : да се явят в прехвърления им имот и да поемат
задълженията си за гледане на сестра му Л.; да му заплатят по документи
направените от него през изминалите три година и половина разходи за нейната
прехрана, лечение и други, и да му възстановят сумите, заплатени като
възнаграждения на Р.Й.; да освободят южната 2/3 част от имота от всяка тяхна
собственост и му го предадат за безпрепятствено ползване и достъп във вида, в
който им го е предал по н.а №29/15г. и да премахнат част от оградата до
беседката и му осигурят достъп до имота чрез врата /виж поканата на л.11-л.12, **/.
2.4.Във връзка с твърденията и на двете страни, че
третото ползващо се по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка и гледане лице Л.П. е била гледана и издържана от тях, както и за
състоянието и нуждите на Л.П., се събраха гласни и писмени доказателства, като:
2.4.1. От страна на ищеца:
-Са представени 18бр. разписки, подписани от Р.Щ.Й.,
ЕГН **********, съгласно които, същата е получила от Х.П. за периода от август
2018г.-юни 2019г. включително сумата от общо 4400лв., по 400лв. на месец, за
съжителство и гледане на неговата сестра Л./виж л.62-л.64/.
-Е представен договор за наем, съжителство и
гледане от 01.08.19г., сключен между Х.П., като наемодател, и Е.П. и сина и А.А., като наематели, с който Х.П. им е отдал под наем за
срок от три години, считано от датата на сключване на договора, ползването на
два свои имота, единият от които 2/3 ид.части от имот
56784.3.83 с масивните постройки в него, а другият-13000кв.м., от които
10000кв.м.-нива и 3000кв.м.-стара овощна градина, срещу месечна рента в размер
на 1000лв., и като наемателите са се задължили да обитават трайно имотите, да
съжителстват и да се грижат за сестра му Л.П. в обитаваната от нея къща в имот 56784.3.83,
една стая от която им се предоставя срещу месечно възнаграждение от 560лв.,
като всички текущи разходи за ел.енергия, отопление, вода и др. са за тяхна
сметка. Наемателите са се задължили още да обработват и стопанисват отдадените
им под наем два имота, от които наемодателят си е запазил правото да ползва
част от добивите за лични нужди, и да уведомяват наемодателя за всички
проблеми, особено онези, касаещи бита и здравето и на сестра му Л./виж договора
на л.65/.
Е.П. е разпитана като свидетел в с.з. от
28.01.20г., в което е дала показания, че от първи август на миналата година е
станала ** на Л.П., като за това и се плащало от **. Тя поела грижите за Л.,
тъй като ** П. и казал, че няма кой да я гледа, а св.П. знае че Л.П. е болна и
нейното здравословно състояние не е много добро- Л.е на легло, не ползва
памперс, но ползва тоалетен стол и количка, като ходи до тоалетна с количката. Св.П.
хранела, обличала, измивала и вършела всичко необходимо в дома на Л., давала и
лекарствата сутрин и вечер и се грижела за чистотата в дома, което влизало в
задълженията и като **. В къщата на Л.живеели само те двете и освен нея, само
** П. се грижел за Л., като осигурявал всички необходими средства и лекарства, дървата
и въглищата, с които Л.се отоплява, а храната се осигурявала от **. Св.П. знае,
че в съседната къща на Л.живеят Т.и И., на които мисли, че фамилията е Т., но
откакто тя е ** на Л., тези хора не били идвали при нея и не се интересували
какво е положението и. Св.П. не познава П. и С. Т. и не знае дали те са
родителите на Т. Виждала е разни хора да влизат в къщата на Т., но не ги знае
кои са. При показване на св.П. на договора, сключен между ищеца и нея и сина и
като наематели, тя е заявила, че изпълнява задълженията си по този договор-
плаща си наема, ток, консумативи и всичко нужно /виж показанията на тази свидетелка
на л.164гръб-л.165лице/;
-Са представени отчети за 2017г. и 2018г. на Х.П.,
в качеството му на попечител на Л.П., до органа по настойничество и
попечителство при Община **- гр.** за приходите и разходите и, съгласно които
разходи включват съответно:
За 2018г.- за храна - социален патронаж и дофинансиране на прехраната; за облекло, битови; за жена за
гледане по 400лв./мес.; за здраве; за телефон /виж
л.67/;
За 2017г.- за храна- социален патронаж и дофинансиране; за облекло, бит; за здраве; за данъци, такси,
гр.отговорност; за отопление /парно/ и ел.енергия; за жена за гледане по
400лв./мес /виж л.68/.
-Удостоверение от ЦПЗ-** и данни за преглед в ЦПЗ-**,
съгласно които Л.П. страда от параноидна шизофрения, неврологичният
и статус сочи на хипестезия за десни крайници и
слабост в дясна ръка, и са налични данни от анамнезата, че е с ампутиран десен
крак и след понесен инсулт /виж л.69 и л.70/;
-Събрани са в с.з. от 28.01.20г. и показанията на
св. Н.В.- дългогодишен ** на Л.П. и на св.Е.Б., който е бил за известно време
попечител на Л.П., като:
Св.В. е заявил, че и здравословното, и психичното
състояние на Л.П. са тежки- тя е с параноидна
шизофрения и ампутация на дясна подбедрица отпреди
2015г. и претърпени няколко инсулта след 2015г., поради което е на легло, не
може сама да става от леглото, нито да се движи сама, не може да се грижи сама
за себе си и за нея са необходими постоянни грижи от друго лице. За времето от 2015г. до датата на депозиране
на показанията му, св.В. е посещавал Л.П. в дома и поне два-три пъти годишно,
при необходимост- придружен от сестра и лаборант, за да се извършат
необходимите изследвания, като това е ставало с транспорт на ** П.. ** П. бил
този, който ежемесечно или на тримесечие идвал при него за издаване на
протоколи за лекарствата на сестра му, която приема различни лекарства, като
тези за параноидната шизофрения се поемат изцяло от
здравна каса, а за останалите св.В. не знае каква точно част се поема от
касата, и каква от пациента. При посещенията си в дома на Л.П. през последните
пет години, св.В. не е виждал други хора, а намирали Л.П. да ги чака сама,
макар да имал информация от ** П., че е предоставил грижите за сестра му срещу
апартамент или къща и гледане, но никога не бил виждал тези хора. При
посещенията си е намирал както дома,
така и пациентката в нормално хигиенно отношение, но няма спомен да е виждал в
дома и инвалидна количка /виж
показанията на този свидетел на л.163лице-л.163гръб/;
Св.Б. е заявил, че му е станало известно по време
на неговото попечителство над Л.П., осъществявано от 2014г. до 2016г., тъй като
** П. споделил това с него, че тъй като няма кой да гледа сестра му, той е
решил да намери хора, на които да прехвърли имот срещу задължението да я
гледат, и мисли, че тези хора, които били от някакво село, били намерени чрез
обява. Много скоро след сделката ** П. споделил с него недоволството си, че не
самите получатели на имота, а техният син е в имота, но не е споделял с него
дали е съгласен или несъгласен с неговото оставане там, и дали е говорил за
това свое недоволство с получателите на имота. Самият св.Б. не е влизал в
имота, при сестрата на ** П. и не знае как сина на получателите се е грижил за
нея, и не знае дали лицата, на които имотът е прехвърлен, са в него или не.
Знае, че след сделката ** П. се принудил да намери друга жена и да я вкара там
срещу наем или не знае как точно, за да се грижи за сестра му, защото за
пълното си обслужване тя имала нужда от женска грижа. За храната знае, че Л.винаги
е била на социален патронаж. Пак от ** П. св.Б. знае, щото синът на
получателите на имота не бил допускал ** П. в имота и при сестра му, а тя не
може да се обслужва сама, защото е с ампутиран крак и в инвалидна количка /виж
показанията на този свидетел л.163гръб-л.164лице/.
-Е представена Заповед №116/30.08.06г. на ** на
Домашен социален патронаж при Община **, съгласно която Л.П. е приета за
обслужване от Домашен социален патронаж, считано от 01.09.06г. /виж л.161/;
2.4.2. От страна на ответника :
- Р.Щ. е била допусната на ответниците като
свидетел, за да даде показания във връзка с подписаните от нея разписки,
представени от ищеца за заплатени и суми за гледане на сестра му /виж
Определение №2704/31.12.19г. на л.146-л.147/.
Редовно призована, тя не се е явила в с.з. на
28.01.20г., но ответниците са се отказали от нейния разпит, тъй като са
констатирали от данните в приложената за послужване по делото пр.пр. №5841/19г., че това лице е поставено под запрещение,
тъй че е заличена /виж протокола от това с.з. в частта на л.162лице и гръб/.
В приложената пр.пр.№5841/19г.
действително е налице разпечатка от базата данни на българските документи за
самоличност, съгласно която Р.Щ.Й., с ЕГН **********, е поставена под пълно
запрещение, но като липсват данни, считано от коя дата е влязъл в сила съдебния
акт за поставянето и под запрещение – преди или след времето, в което е издала
представените от ищеца разписки /виж л.34 от пр.пр./.
На нейно място ответниците са поискали да бъде
допусната при призоваване св.Т.Г., която е разпитана в с.з. от 31.07.20г. и е
дала показания, щото преди две години в продължение на 8 месеца е гледала Л.,
като била наета от Т.Т. и той и плащал, че храната на
Л.и я носели от патронажа, че в събота и неделя тя почивала, и тогава за Л.се
грижели Т.и жена му, като и давали лекарства, които те купували и плащали тока,
осветлението и отоплението, и всичко, като Х. нямал претенции към нея за
начина, по който гледа сестра му, а проблемът, който се създал между тях, дошъл
от един стар часовник, който той и казал, че има майстор, който да го направи,
а после не и върнал, а тя взела един часовник от стаята на сестра му, а тя не
му казала, и затова я викали в полицията /виж на л.198 гръб/.
-Са представени разходни касови ордери за
заплатени от Т.Т. заплати:
на М.А. Р.- за периода май 2015г.-ноември 2016г.
включително, 19бр. по 400лв./мес, общо 7600лв.;
за декември 2016г. и за септември
2017г.- по 200лв., общо 400лв.- или всичко 8000лв. /виж л.72-л.83/;
на Х.Т.Г. – за периода 09.11.17г.-30.06.18г., 17бр.
по 200лв. на петнадесет дни, общо 3400лв. /виж л.84-л.92/.
-Са представени 3бр. квитанции- две за суми,
заплатени на социален патронаж за февруари и март 2018г., за Л.П., първата с
дописване, поради лошо качество на копието, съответно за сумите 77.93лв. и
80.00лв., и за 0.09лв. за м.I, при
липса на данни за какво е извършено плащането- общо 158.02лв., при липса на
данни за платеца /виж л.93/;
-Са представени 3бр. превозни билети с квитанции
№№42, 47 и 49- всички от 29.06.18г. за закупени общо 15 куб.м. дърва за огрев,
които, заедно със сумата за транспорт са на обща стойност от 1080лв. /виж
л.94-л.96/;
-Са представени общо 49бр. разписки за плащане на
електроенергия, доставена на получателя П.Т.П. на адрес: ***, с една точка на
доставка- ИТН **, като в 4бр. от разписките не личи за кой период се отнасят
/виж л.114, л.117, л.139 и л.140/, а от останалите разписки е видно, че касаят
периодите юли –декември 2015г. вкл. /л.97-л.100, л.112 и л.113/, януари-декември
2016г. /л.101-л.111 и л.124/, януари-март, май-юли, септември, октомври и
декември 2017г. /л.115, л.116, л.118-л.123, л.135/, януари-март и май-декември
2018г. /л.125-л.134, л.136/ и януари, февруари, май-септември 2019г. /л.137,
л.138, л.141-л.145/, като за част от издадените фактури е посочено, че
доставената ел.енергия е за стопански нужди /виж разписките на л.125-л.132,
л.136-л.138 и л.141-л.145/;
-Са събрани показанията на свидетелите Т.Т. и И.Т.- син и снаха на приобретателите
по сключения между Х.П. и П.Т. и С.Т. алеаторен договор,
съгласно които:
От май 2015г., Т.Т.
живее със съпругата си на **, където отишли след сключване на сделката между
родителите му и Х.П.. В началото там живеели родителите му, но баща му бил
избран за ** на ** и заминали за там, като в ** идвали в събота и неделя. Той,
съпругата и родителите му живеели в едната къща, а Л.П. – в другата. От
началото на договора те изпълняват поетия ангажимент да гледат Л., заедно с
родителите му, и с друга жена, наета от тях. Всъщност, още когато отишли в
имота, там имало жена, наета от Х.- б. М. Св.Т. е присъствал на уговорките на
родителите му с Х. и те били да отидат там да живеят, като вид охрана, и да се
грижат за Л., а М. да си отиде, но след това Х. казал тя да остане там и да се
грижи за Л., а те да и плащат 400лв. за грижите към Л., на което те се
съгласили. Така б. М. останала в имота и живеела непрекъснато при Л.някъде до
средата на 2017г. След това се разбрали с Х. да намерят друга жена, погрешно
първоначално посочена от св.Т. като Р. и като после се е поправил за името и- Х.,
от **, която живеела от понеделник до петък с Л., а в събота и неделя
прекарвала у дома си, която останала за около година, а после Х. я е изгонил
без дори да говори с тях, тъй като нещо не я е харесал. Това било някъде
пролетта на 2018г. След това съпругата на св.Т., която от 2015г. не ходи на
работа, гледала известно време Л., а после Х. довел нова жена, Р., защото той
искал така, и казал, че тя ще се грижи за Л.и те ще и плащат по 400лв., на
което те пак се съгласили. После и тя си тръгнала, защото имало проблеми с
плащането- те и занесли пари, но тя не искала да взема пари от тях, и казала,
че Х. и е платил, но после нещо я е излъгал с парите, давал и по-малко. Тогава,
предишното лято Х. довел Е., която дори не им представил, като тя пак не взема пари
от тях, тъй като и плаща ** П.. Освен това, от 2015г. и до датата на показанията
на св.Т., тъй като тока и за двете жилища е на една обща партида, само те са
плащали тока и за двете жилища- и това, в което живеят, и това, в което живее
Л., и само св.Т. е купувал дърва за парната инсталация, която изградил за двете
къщи, като камината/печката за нея се намира в стаята на Л., и която сега не
работи, защото Е. не стои непрекъснато при Л.и не поддържа печката, но до
предишната година се отоплявали с нея, тъй като жената, която била при Л., си
поддържала печката. Предишната година, на 11.12., св.Т. е станал свидетел на
инцидент с Л., която била по това време сама, а той я е чул да вика, след което
отишли с жена му и я намерили паднала от количката на земята, и те я вдигнали.
На св.Т. е известно, че за времето, от което живеят в имота, е имало
комуникация между неговите родители и Х.П., свързана с това, че той искал те да
се върнат веднага в имота и да си изпълняват задълженията /виж показанията на
този свидетел на л.165лице-л.166гръб/.
Св.Т. е заявила, че от април на 2015г. живее на
адреса, посочен и от св.Т., и познава Л.П. по повод придобиването на имота, в
който живее, тъй като Л.си живеела там. Известно и е от свекървини им, че са
придобили имота от Х., като са поели ангажимент да се грижат за сестра му, за
която първоначално знаели, че е с ампутиран крак и се придвижва с инвалидна
количка, а после разбрали, че е и психично болна. Шест-седем месеца след
сключване на договора свекър и го избрали за ** и той и С. ***, след което тя и
съпруга и се грижели за Л., като грижите
се изразявали основно в осигуряването на храна и топлина. Л.била на социален
патронаж, тъй че тя и готвела или и купували нещо за събота и неделя. Освен
това, тя можела самостоятелно да се обслужва- да се храни сама, да отиде до
тоалетна, а когато се наложело, св.Т. я е къпала и преобличала. Имало и
периоди, в които различни жени гледали Л.: През 2015г., когато отишли там, те
заварили една жена- М., която е гледала няколко месеца, като те и плащали за
гледането, а после напуснала по здравословни причини. После тя гледала Л.,
докато тя и съпруга и намерят друга жена- Х., която срещнали с Х., той я е
одобрил и жената се грижила доста време за Л., докато не се скарали с Х. и той
не я е изгонил. След това Х. довел Р. и казал, че тя ще се грижи за Л.и те се
съгласили. На нея, както и на всички останали жени, по устна уговорка с Х. от
самото начало, трябвало да плащат те и те плащали на всички жени, но още от
първото плащане, което трябвало да извършат на Р., тя им казала, че Х. и е
платил и и казал да не взема пари от тях, а когато направили опит да говорят с Х.,
той ги подминавал без нищо да каже. В един момент и Р. напуснала, и тогава
отново св.Т. гледала Л.за около седмица, преди Х. да доведе Е., която стояла
при Л.3-4часа и не винаги преспивала в дома и, а през другото време Л.си стояла
сама, въпреки че според св.Т. за Л.е необходимо да има непрекъснато човек около
нея. След идването на Е., св.Т. е ходила да види как е Л.няколко пъти,
надниквали са един-два пъти да видят как е, защото имало инцидент, при който тя
била паднала от количката и те със съпруга и я вдигали от земята. Св.Т. знае,
че Л.приема лекарства сутрин и вечер, тъй като и сама и ги е давала, като сочи,
че лекарствата се осигуряват и купуват от Х., който е настойник на Л. На св.Т.
не е известно при Л.да са идвали лекари, защото, когато влезне външен човек, тя
обикновено отива, за да види защо е при Л., и никой не се е представял за **,
но когато Х. идва с някакви хора, не ходи да ги пита какви са /виж показанията
на тази свидетелка на л.166лице-л.167гръб/;
2.4.3. В с.з. от 31.07.20г. ищецът е представил по
делото писмени доказателства, за да послужат при преценка показанията на св.Т.Г.,
снети в същото с.з. и конкретно:
Жалба от 03.07.18г., подадена от името на Л.П.,
чрез Х.П., а не със съгласието му, защото подписът на жалбата е един и видимо е
еднакъв с този на Х.П. /виж за сравнение от приложената прокурорска преписка
подписите на л.4, л.5гръб-прехвърлител, л.7гръб-учредител, л.10- п-к/, до ** на
ІІІ-то РПУ-** срещу Х. Г.Т. /посочена първоначално и от ответниците като Х., но
Т.Г.- виж л.162 гръб, а впоследствие с уточнението, че по лична карта е Т.Т.Г.-виж л.169/, във връзка с обсебени от жилището на Л.вещи-
часовник и сешоар, в която жалба се съдържа неблагоприятното за ищеца в
производството изявление от значение за спора, че „Т. с договор е наел ответницата Х. Г. да живее в самостоятелното жилище
на моята сестра Л.и да я обгрижва срещу месечно
възнаграждение – 400лв.“, което лице
той настоял да бъде освободена, и че тя е напуснала имота на 30.06.18г.,
които данни са съответни на дадените от св.Т.Г. показания относно това кой я е
наел, за какво, по кое време е осъществява обгрижването и кой и е плащал, а
като се сравният показанията и с разписките,
представени от ответниците за заплатени и суми в периода ноември 2017г.-юни
2018г. включително, се оказва, че всичко, което е заявила пред съда, е
съответно на онова, което и самият ищец е знаел в тази връзка и го е заявил сам
в подадената жалба;
Постановление от 11.12.18г. за прекратяване на
наказателното производство, образувано по подадената жалба, мотивите на което
не дават основание да се смята, че показанията на св.Т.Г. не следва да се ценят
или следва да се ценят с резерви, защото приетата за установена фактическа
обстановка, при която производството е прекратено, също съответства на
причините за спора, възникнал между нея и Х.П. по времето, докато е обгрижвала сестра му.
3.При тези установени в процеса факти, съдът направи следните правни изводи по съществото на спора:
Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.
Ищецът е установил в производството стоящия в
негова тежест релевантен факт, че е прехвърлител, по
силата на сключен между него и ответниците договор, на идеални части от правото
на собственост върху негов недвижим имот в полза на ответниците, като приобретатели, при поето от тях с договора задължение да
гледат и издържат сестра му Л.П. докато е жива, като и осигурят спокоен и
нормален живот, какъвто е водила до датата на договора, при запазено от него
при сключване на този договор пожизнено безвъзмездно право на ползване на
прехвърления имот.
С установяване на този факт е установена
надлежната материално правна легитимация на ищеца като кредитор, а на
ответниците- като длъжници по един двустранен договор
по смисъла на чл.87,ал.1 от ЗЗД, какъвто е сключеният в случая, даваща му и
правото да иска разваляне на договора при твърдяно негово неизпълнение от
ответниците.
С изпратената на 15.09.18г. покана до ответниците
да се явят в 15дневен срок от получаването и в прехвърления им имот и да поемат
задълженията си по договора, с предупреждението, че ако не сторят това, той ще
пристъпи към „прекратяване“ на договора по съдебен ред, получена на 27.09.18г.
от отв.П., ищецът е спазил и изискването на
чл.87,ал.1 от ЗЗД да отправи до ответниците писмено предупреждение за
изпълнение с даден подходящ срок, съдържащ и уведомление, че след изтичането му
ще пристъпи към съдебен ред за разваляне на договора.
Така и доколкото сключването на договора и поетите
по него от ответниците задължения не са били оспорвани от тях, спорът на
страните е изцяло съсредоточен върху факта на твърдяното от ищеца неизпълнение
на поетите от ответниците с договора задължения, на което ответниците са
противопоставили твърдението си, че от сключване на договора те го изпълняват,
поради което искът е неоснователен.
Ответникът по подобен
иск е този, който носи
тежестта да докаже, че е предоставил
пълно изпълнение, покриващо изцяло задълженията му по договора за
издръжка и гледане. Ако
твърди забава на кредитора, пак той следва да
установи, че прехвърлителят неоснователно не приема или
не оказва необходимото съдействие за изпълнение на
уговорената между страните престация, съответно, че сам
е започнал изпълнени в пари, вместо уговореното
в натура, до решението
на съда за
трансформация на задължението му.
С приетия по делото доклад, горните релевантни
факти са били и в този случай поставени в тежест на ответниците, а от събраните
в производството доказателства съдът намери, че те са установили само частично
изпълнение на договора, както и че неизпълнението му е значително с оглед
интереса на кредитора, че пред тях не са стояли пречки, създадени им от
кредитора, които препятстват изпълнението, тъй че да са налице условия за
трансформация на алеаторното поето от тях задължение
по договора в парично, каквито стъпки те не са и предприели, поради което искът
за разваляне на договора, поради неговото неизпълнение, е основателен и като
такъв следва да бъде уважен, воден от следните конкретни съображения:
Обхватът на поетото от приобретателите
по алеаторния договор задължение за гледане и
издръжка се определя по принцип от конкретно постигнатото между страните
съгласие, но когато уговорката е бланкетна, както е в
случая - П.П. и
С.П. се задължават да гледат и издържат сестра му Л.П., докато последната е
жива, като е осигурят спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега,
преценката относно надлежното негово изпълнение се извършва според установени
трайно и безпротиворечиво от съдебната практика
критерии, на част от които и страните съвсем коректно са се позовали в
писмените си бележки, съгласно които:
Длъжникът –приобретател
следва да престира грижа и издръжка ежедневно,
редовно и в пълен обем, в това число осигуряване на храна,
отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства, поддържане на дома
и на личната хигиена, съобразени
с нуждите на прехвърлителя, а в случая- на третото
ползващо се лице, и със способността му да се справя само, без оглед
възможността му да се издържа от собствени доходи и /или имущество;
Паричната престация
по правило не може да
замести уговорената натурална, поради което кредиторът не може да
иска, а длъжникът не може да
престира пари вместо грижи и издръжка, но все пак следва да се признае възможността и за
следните изключения от това правило, а именно: когато по
обективни причини кредиторът не може
да даде необходимото
съдействие за изпълнение,
той има
право да иска изпълнението на задължението да стане в паричния
му еквивалент, докато тази причина
съществува; ако длъжникът е неизправна страна,
кредиторът има право във форма
на компенсаторно обезщетение да иска вместо изпълнение
в натура, заплащането на паричния му
еквивалент; когато длъжникът
по обективни причини не може
временно да изпълнява в натура, със
съгласие на кредитора изпълнението на задължението може да стане чрез заплащане
на паричния му еквивалент докато тази причина съществува; когато
поради временно разстройство в отношенията кредиторът
не дава съдействие
за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът,
който държи за изпълнението на договора, има
право да трансформира задължението си за даване
на издръжка в натура в паричния й еквивалент и да изпълнява задължението си чрез заплащане
по установения ред на съответната
сума.
Тъй като изпълнението на алеаторния
договор от приобретателя се следва ежедневно, редовно
и в пълен обем, неизпълнението му - пълно или частично, забавеното или неточно
изпълнение, е винаги основание за разваляне на договора.
Макар личният елемент при алеаторните
договори да е много силен и кредиторът да не може да бъде задължен да приеме
изпълнение, предоставено от трето лице, при липса на уговорка между страните по
договора, няма пречка и без изрична уговорка длъжникът да бъде подпомаган
практически в изпълнение на поетото по договора задължение и от
най-непосредственото си обкръжение, от близкия кръг лица, от онези, с които
живее, от членовете на своето семейство при съвместен живот, както и няма
пречка поетото по договора задължение да се изпълнява чрез трето лице, но
третото лице трябва да извършва действията по изпълнение от името и за сметка
на приобретателите и това трябва да им е известно, а
когато прехвърлителят приема предложените чрез трето
лице издръжка и гледане, приобретателите се
освобождават от задължението си до обема на приетата престация.
В конкретния случай договорът е сключен на
30.03.15г., а искът за развалянето му е предявен на 09.01.19г., като по този
начин релевантен за преценка на изпълнението/неизпълнението на договора период
е този между двете посочени дати.
За състоянието и нуждите на третото ползващо се от
договора лице, по отношение на което се дължи грижа и издръжка в случая се
установи, че Л.П. е към датата на сключване на договора на ** години, както и
че още отпреди датата на сключване на договора е била с увредено психическо и
физическо състояние, поради страдание от параноидна
шизофрения и ампутация на дясна подбедрица, поради
която възраст и здравословно състояние се е нуждаела от непрекъсната чужда
грижа, както за даване на лекарствата, които е приемала ежедневно сутрин и
вечер, така и за организиране на бита и хигиената в дома и, тъй като е на
инвалидна количка. Това нейно състояние е установено категорично със събраните
писмени и гласни доказателства, включително с показанията на св.Т., доведена от
ответниците, която е заявила- „За Л.е необходимо да има непрекъснато човек
около нея“. По време на действие на договора, след 2015г., Л.П. е претърпяла и
инсулт, което е влошило състоянието и, като пак св.Т., макар да сочи, че Л.може
да се нахрани сама, признава, че е имало случаи, в които тя е събаряла чинията
си, и като и тя, и св.Т. са посочили, че са я намирали паднала от количката, което
компрометира показанията на св.Т., че Л.може да се самообслужва, да се храни
сама и да отиде до тоалетна, тъй че съдът не ги цени, а приема за категорично
установено за случая, че третото ползващо се от договора лице, на което се
дължи грижа и издръжка по договора, не е било способно от момента на сключване
на договора и за целия очертан релевантен за спора период в състояние да се
обслужва самостоятелно и да се грижи за каквито и да е свои нужди, а е имало
нужда от непрекъсната чужда грижа.
При тези данни относно възраст и здравословно
състояние на Л.П., събраните гласни доказателства категорични сочат, че грижата
относно нейното медицинско обслужване - посещения от лекуващ лекар и снабдяване
с лекарствата, които е трябвало да приема, се е осъществявала за целия
релевантен период от ищеца, като освен свидетелите на ищеца и св.Т., доведена
от ответниците, изрично е заявила, че лекарствата, които Л.взема, се осигуряват
от Х., като той ги и купува, поради което съдът не цени показанията на св.Г.,
призована от ответниците, в частта им, че Т.и жена му купували лекарствата за
Л.- т.е. ответниците не са установили изпълнение на поетото с договора
задължение за издръжка и гледане на Л.П. в аспект здравна грижа и осигуряване
на необходимото и лечение, така необходими за нея.
По отношение осигуряване останалите аспекти от
ежедневието на Л.П., свързани с обгрижването и –хранене, лична хигиена,
почистване на дома, осигуряване на осветление и отопление в жилището и, от
събраните доказателства се установи, че:
Прехраната е осигурявана чрез социален патронаж, в
каквато насока са показанията на свидетелите и на двете страни, които имат
впечатление за това обстоятелство, като и св.Т. е посочила, че само в събота и
неделя тя е готвела или са и купували нещо, и само за два месеца от 2018г.
ответниците са представили разписки за плащане на суми към социалния патронаж.
При тези данни може да се заключи, че те не са установили надлежно изпълнение и
на задължението за осигуряване на прехраната на ползващото се от договора лице
за целия релевантен период в обема, който се дължи, защото обичайното хранене
се осъществява най-малко три пъти на ден, всеки ден от седмицата, а не само и
единствено през уикенда.
По отношение осигуряване на отоплението и
осветлението на дома, при представените от ответниците писмени данни може да се
смята, че те са изпълнявали това задължение в релевантния период, доколкото
представените от тях писмени доказателства сочат за извършени плащания на
ел.енергия за почти всички месеци на целия релевантен период от време, от
2015г. до 2019г., при една открита за имота партида, при което е без значение
възражението на ищеца, че направените от тях плащания били за покриване и на
собствените на ответниците разходи, след като в тези разходи се включват и
направените за потреблението на ползващото се лице. Същото касае и документите
за закупените дърва, макар те да са само за 2018г. Тези документи кореспондират
и на честното изявление на св.Т. в частта, че техните грижи се изразявали
основно в осигуряване на топлина за Л.
И накрая, по въпроса за самото обгрижване на Л.П.,
включително поддържане хигиената на дома се установи, че за целия релевантен
период то е осъществявано основно чрез трети лица- наети жени- М., Х., Р., Е.,
и както св.Т. сама е заявила, тя е къпала или преобличала Л.само когато се
наложи, и я е гледала само докато се намери нова, друга жена, която да я гледа.
Затова, за признаване надлежното изпълнение или
неизпълнение на договора в този аспект, важни са отговорите на следните спорни
между страните фактическите и правни въпроси, основно обосновали тезите им в
насока основателност, респективно неоснователност на предявения иск, а именно –
договорена ли е при сключване на договора между страните възможност за
изпълнението му от прибретателите чрез трети лица,
осъществяваното чрез трети лица изпълнение /обгрижване/ на Л.П. съставлява ли
изпълнение от името и за сметка на ответниците по договора, било ли е престираното изпълнение в този аспект приемано от кредитора
или не и трансформирано ли е натуралното задължение на приобретателите
в парично такова, поради забава на кредитора /неоказване на съдействие от
страна на прехвърлителя/.
По тези въпроси съдът намери, че застъпената от
ответниците теза, както в отговора на исковата им молба, така и в писмените им
бележки по делото, не могат да се възприемат и да доведат до извода, който са
направили, че предявеният иск е неоснователен, при следните съображения:
За разлика от фактическата обстановка в цитираното
от ответниците в писмената им защита Решение №20/2015г., в сключения между
страните договор липсва тяхна изрична уговорка, щото поетото от приобретателите задължение за издръжка и гледане може да
бъде осъществявано чрез трети лица, независимо кои, а установяване изменението
на писмени съглашения, в които страната е участвала, е недопустимо съгласно
чл.164,ал.1,т.5 от ГПК с гласни доказателства. Затова, дадените от св.Т. и св.Т.
показания за постигнати между страните по договора от самото начало устни
уговорки, щото задълженията на приобретателите по
обгрижване на Л.П. ще се изпълняват от трети лица- наети жени, на които те ще
плащат, не се ценят от съда като годни да установят надлежно извършено от
страните по договора изменение на същия в обсъжданата насока.
Не може да се черпят изводи в подкрепа на
защитната теза на ответниците и от приетото в мотивите по т.4 от ТР №30/81 на
ОСГК на ВС, които, от една страна, са такива за обосноваване отговор на правния
въпрос настъпва ли по отношение на прехвърлителя или на третото
ползващо се по договора
за издръжка и гледане прекратяване на
договора по право при смърт на приобретателя на
вещното право, а не за въпроса за престиране на
изпълнение от приобретателя чрез трето лице, а от
друга, от същите мотиви ясно личи, че когато е коментирана възможността за преодоляве на строго личния елемент на алеаторния
договор и се говори за близкия кръг лица, изрично е прието, че това са лицата,
които живеят заедно с приобретателя, които са в
непосредственото му обкръжение и поради съвместен живот несъмнено участват и в
практическите грижи към прехвърлителя, за полагане на
които приобретателят и техен родственик се е задължил
по договора. В случая, тези мотиви са неприложими за ответниците, които твърдят
едни от третите лица, чрез които са изпълнявали договора, да са сина и снаха
им- свидетелите Т.и Т., разпитани по делото, защото от фактическа страна в производството
се установи категорично, че ответниците и семейството на сина им не са живели
съвместно в релевантния за спора период, а са две отделни семейства, като това
на приобретателите по договора живее в с.**, а това
на свидетелите Т. живее в гр.**, в придобития по от ответниците по алеаторната сделка имот.
С оглед горните съображения, тезата на ответниците
за извършено устно изменение на договора в насоката, че грижите за третото
ползващо се по договора лице ще се полагат от трети лица, както и за настъпила
де факто субективна трансформация на дължимите грижи, в лицето на сина Т.и
снахата И., правното основание на каквато липсва, не може да се възприеме от
съда.
При събраните по делото разписки, че плащането на
разходите за лицата, които са обгрижвали фактически
ползващото се по алеаторния договор лице в периода от
май 2015г. до юни включително на 2018г., е било извършвано от Т.Т., който макар да е син на ответниците, не е приобретател по договора, както и при дадените показания на
св.Г., разпитана в последното съдебно заседание, че Т.я е намерил да гледа Л.и
той и е плащал, като никой от тях не е посочил това да е ставало от името и за
сметка на ответниците и на тях да им е било известно, не може да се даде положителен
отговор и на приетия от съдебната практика като релевантен за надлежността на изпълнението на алеаторния
договор от приобретателя въпрос, че осъществяваното
чрез различни трети лица обгрижване на Л.П. е било такова от името и за сметка
на ответниците, а напротив- от тях следва отрицателния отговор на същия правен
въпрос.
Що се касае до спорните въпроси било ли е
установеното по делото обгрижване на Л.П. от трети наемани за целта лица
приемано от ищеца в производството, който е кредитор по сключения алеаторен договор, и съставлява ли поведението му,
изразяващо се в забрана към такива трети лица да приемат плащане от лица,
различни от самия него, забава на кредитора по смисъла на чл.95 от ЗЗД,
съставляваща основание за трансформация на алеаторното
задължение на ответниците в парично такова, респективно- може ли да се говори
за настъпила трансформация на алеаторното задължение
на ответниците вследствие на забавата на кредитора, която твърдят да е налична,
съдът намери, както следва:
Задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори
против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено
лично от длъжника /чл.73 от ЗЗД/, а когато прехвърлителят
приема предложените чрез трето лице издръжка и гледане, приобретателите
се освобождават от задължението си до обема на приетата престация.
Макар принципът, на който ищецът се позовава в
писмените си бележки, че личният елемент при алеаторните
договори е много силен, да е верен, в
конкретния случай, не следва да се пропуска обстоятелството, че договорът е
сключен не в негова полза, а в полза на трето лице, като приобретателите
са намерени по обява, и че както също се установи категорично в производството,
третите лица, обгрижващи ползващата се от договора Л.П.,
са били многократно сменяни за релевантния период, независимо по чия
инициатива, но несъмнено със знанието на ищеца, когато се касае за периода от
сключване на договора до лятото на 2018г., в който разноските за заплащане на
обгрижването се установи да са били поемани от Т.Т.,
син на приобретателите, като липсват данни по делото,
преди 2018г., когато са се влошили личните отношения между ищеца и Т.Т., във връзка с претенции по твърдяното от ищеца като
запазено от него право на ползване върху прехвърления имот, той да се е
противопоставял фактическото обгрижване на сестра му да бъде извършвано от
трети лица, поради което може да се направи извода, че го е приемал.
Забраната, наложена от ищеца на наетите за
обгрижване на Л.П. лица да приемат плащане за полаганите грижи от лица,
различни от него, не съставлява забава на кредитора по смисъла на чл.95 от ЗЗД,
тъй като поведението на ищеца в тази насока не изпълва никоя от двете
предвидени в цитираната разпоредба хипотези, които изискват кредиторът
неоправдано да не приема предложено му от длъжника изпълнение или да не му дава
необходимо съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението
си. По делото се установи, че самите длъжници, в
лицето на ответниците, не са предлагали на кредитора, в лицето на ищеца,
каквото и да е било изпълнение на задължението за обгрижване на ползващото се
лица, а за семейството на сина им, чрез който те твърдят да са изпълнявали
задължението си, се установи, че макар да живее в съседната на къщата,
обитавана от Л.П., и никой да не е препятствал достъпа им до Л.П., са влизали
при нея инцидентно, а не с цел да осъществяват дължимото обгрижване. Освен
това, длъжникът не може да се позовава на забава на кредитора, ако сам е в
такава, а по отношение на задълженията за осигуряване на храна, лекарства и
медицинска грижа за ползващото се лице се установи, че от началото на действие
на договора и до датата на исковата молба не са били никога изпълнявани от
ответниците, включително чрез сочените от тях трети лица.
И накрая, дори по някаква причина да се счете, че
е налице забава на кредитора, каквато съдът не призна, това не означава, че
трансформацията на алеаторното задължение на приобретателите настъпва автоматично, нито че неговата
забава ги освобождава от задължението им. Наличието на предпоставки за
трансформация следва да се релевира и признае по
съдебен ред, а за времето на водене на съдебното производство длъжникът може да
се освободи от задължението си само ако надлежно престира
паричната равностойност на дължимите грижи в полза на кредитора, а ответниците
не твърдят да са сторили това нито след лятото на 2018г., когато заявяват, че
поради забраната на ищеца наетите жени не приемали плащане от сина им, нито до
датата на исковата молба за разваляне на договора-19.01.19г., нито в хода на
производството по делото.
Или, ако трябва отново да се върнем към съдебната
практика, на която ответниците са се позовали, конкретно, на цитираното от тях
ТР №96/66г. на ОСГК, то следва да обобщим, че тъй като с него само на изправния
длъжник е дадено правото при недаване на необходимото съдействие от кредитора
да трансформира задължението си от даване на издръжка в натура в паричния и
еквивалент, то на тях не им принадлежи това признато от съдебната практика
право, тъй като са били неизправни почти три години преди твърдяното като
създаващо им пречки за изпълнение на договора поведение на кредитора.
При горните
установени в производството факти относно различните аспекти, в които договорът
не е бил изпълняван от ответниците в очертания като релевантен за иска период, както
и при изложените съображения по правните доводи на страните и съдебната
практика, на която са се позовали, съдът намира, че неизпълнението на договора е
значително с оглед интереса на кредитора, както и ищецът счита, тъй че
предявеният от него иск за разваляне на договора следва да се уважи като
основателен.
В частта
за разноските.
Разноски претендират и двете страни в
производството, като с оглед изхода на спора, на основание чл.78,ал.1 от ГПК,
такива се следват само на ищеца.
Ищецът претендира по списъка, представен в с.з. от
31.07.20г. /л.196/ и установил в производството направата на всички описани в
списъка разноски, възлизащи на общо 991.67лв. /виж в поредността
по списъка:л.13,ПОС; л.14,ПОС; л.197,ПОС; л.19,** и л.58,ПОС; л.40,ПОС/, които
следва да му се присъдят.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И
:
Уважава иска по чл.87,ал.3
от ЗЗД, предявен от Х.Х.П., ЕГН **********,***, адв.Н.А., срещу П.Т.П., ЕГН ********** и С.Д.П., ЕГН **********-***,
а съгласно отговора на исковата молба- **, като
Разваля поради неизпълнение договора за прехвърляне на собственост
върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, материализиран с
н.а. №29, том I, рег.№824, н.д. №29/2015г. на нотариус С. П., сключен на 30.03.2015г.
между Х.Х.П., ЕГН **********, като прехвърлител, и П.Т.П.,
ЕГН ********** и С.Д.П., ЕГН **********-като приобретатели,
по силата на който Х.Х.П. е прехвърлил на П.Т.П. и С.Д.П.
своите 2/3 –две трети идеални части от недвижим имот, находящ
се в **, а именно:
Поземлен имот с идентификатор 56784.3.83 по КККР
на гр.**, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК-**, с адрес
на ПИ: **, с площ 1452кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска
и начин на трайно ползване: задруг вид застрояване,
номер по предходен план: 003083, при съседи: 56784.3.89, 56784.3.143, ведно със
сградите, които попадат в имота: 1.Сграда с идентификатор 56784.3.83.1 със
застроена площ 70кв.м., брой етажи : един, предназначение: друг вид сграда за
обитаване; 2.Сграда с идентификатор
56784.3.83.2, със застроена площ 124кв.м., брой етажи: един;
предназначение: селскостопанска сграда; 3.Сграда с идентификатор 56784.3.83.2 със застроена площ 50кв.м., брой
етажи: един, предназначение: друг вид сграда за обитаване,
Срещу което П.Т.П. и С.Д.П. се задължават да
гледат и издържат сестра му Л.Х.П., ЕГН **********, докато последната е жива,
като и осигурят спокоен и нормален живот, какъвто е водила и досега,
Като прехвърлителят Х.Х.П. си запазва пожизнено и безвъзмездно правото на
ползване върху гореописания недвижим имот.
Осъжда П.Т.П., ЕГН ********** и С.Д.П., ЕГН **********-***,
а съгласно отговора на исковата молба- **, да заплатят общо на Х.Х.П., ЕГН **********,***, адв.Н.А.,
сумата от 991.67- деветстотин деветдесет и един лева и шестдесет и седем
стотинки- разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: