РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 421
гр. Пловдив,14.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, Х състав,
в публично съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р. П., като разгледа докладваното от председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело
№ 1372 по описа за 2018 г. на Пловдивския административен
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.112, ал.1, т.4 от
Закона за здравето (ЗЗ).
Образувано е по подадена жалба на Д-р Д.Й.И.–
Председател на Медицинска комисия по чл.98, ал.4 от КСО към ТП на НОИ- Пловдив срещу
Експертно решение № 0198, зас. № 027 от 07.03.2018г.
на Националната експертна лекарска комисия, Първи специализиран състав по
сърдечно - съдови заболявания. В жалбата са изложени съображения за неправилно
определен % ТНР за заболяването на освидетелстваното лице, които могат да бъдат
отнесени към основанията за оспорване по чл. 146, т.1, т.3 и 4 от АПК. Конкретно
се твърди, че в случая в ЕР неправилно са определени отправните точки от
Приложение № 1 към чл.63, ал.1 от НМЕ/2010г., понастоящем
отменена, но действала през процесния период, и по
конкретно отправната точка по т.2,Раздел VI от Приложение
№ 1 към чл.63, ал.1 от НМЕ/2010г., понастоящем
отменена, но действала през процесния период. Твърди
се също, че за да бъде определена оценката на работоспособността по т.3 раздел VI,част IV, във вр. с т.2 от раздел I, част IV и по
раздел II, част IV от
Приложение № 1 към чл.63, ал.1 от НМЕ/2010г., понастоящем
отменена, но действала през процесния период, трябва
да бъде налице Сърдечна недостатъчност от II ФК по НИХА и/или Паталогична
работна проба при 75 W/3 мин, каквито не са налице в процесния
случай.
Ответникът – Национална експертна лекарска
комисия, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. намира жалбата за
неоснователна по съображения подробно изложени в депозираните по делото писмени
бележки (л. 117-л.121). Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересована страна Х.С.А., редовно
уведомена, се представлява от процесуалния представител адвокат К.Г., който
застъпва становище за процесуална недопустимост на подадената жалба,
алтернативно за нейната неоснователност. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение, в полза на адвокат Г. на основание чл.38, ал.2, във вр. с чл. 38, ал.1, т.2 и т.3 от ЗА.
Заинтересована страна ТЕЛК - ПЕТИ СЪСТАВ КЪМ МБАЛ ПЛОВДИВ АД, редовно
уведомена, не е изразила становище по жалбата.
Заинтересована страна АГЕНЦИЯ ЗА ХОРА С
УВРЕЖДАНИЯ, редовно уведомена, не е изразила
становище по жалбата.
Заинтересована страна РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ
СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ, редовно уведомена, не е
изразила становище по жалбата.
Заинтересована страна „Д-р ПЕНДАЛ и д-р
ПИСВАНГЕР БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, редовно уведомена, не
е изразила становище по жалбата.
Административен съд-Пловдив след като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема от
фактическа страна следното:
Административното производство пред НЕЛК е образувано по жалба на Х.С.А. срещу
ЕР №3220 зас. № 158 от 01.10.2015г. на ТЕЛК, пети
състав при МБАЛ „Пловдив” АД, гр.Пловдив, с което е извършено преосвидетелстване
на лицето и е определен процент ТНР 40 % за срок до 01.10.2015г. за две години.
След преглед на приложените в медицинското досие медицински документи, съгласно
чл.50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ/2010г, НЕЛК е извършила пълно преосвидетелстване на лицето и
с оспорвания акт е отменила ЕР на ТЕЛК по оценката на работоспособността и е
определила краен процент трайно намалена работоспособност 50% с водеща диагноза
„Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна
недостатъчност”.С ЕР НЕЛК е потвърдила ЕР на ТЕЛК по отношение на датата на инвалидизиране и е отменила по отношение на срока на
инвалидност, като е определила пълен срок от 3 години, считано от 01.10.2015г.
Видно от представеното по делото
известие за доставяне, на л.15 от делото обжалваното решение на НЕЛК е получено
от жалбоподателя на 13.04.2018г. Жалбата е подадена на 26.04.2018г., видно от приложените
по делото оригинал на пощенски плик с баркод № RPS4020001DPZР на л.19 от делото и
Ежедневен опис към „Български пощи“ ЕАД ТП на НОИ Пловдив по Договор №
1005-40-57/06.04.2017г. за дата 26.04.2018г., на л.104 от делото, в който е
отразена пратка с баркод № RPS4020001DPZР с изх.№
1029-15-17113, който е изходящия номер на жалбата до НЕЛК/така л.4 от делото/.
С Експертно решение №0438 от 063 от
17.05.2018г. на НЕЛК Първи специализиран състав по
сърдечно - съдови заболявания, в съответствие с чл.53 от ПУОРОМЕРКМЕ/2010г. е
коригирана допуснатата техническа грешка в ЕР № 0198/07.03.2018г. В този смисъл
е посочено, че в Допълнителен лист № 2 към ЕР, в изречението “По т.3,раздел VI, част IV и във връзка с т.2,
раздел VI…“, изразът „ и във връзка с т.2 раздел VI“ да не се чете.Този текст е вписан погрешно в ЕР.
По делото е прието експертно
заключение на първоначална съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Р.Д.Г. – специалист - кардиолог, което е оспорено от процесуалния
представител на заинтересованата страна Х.С.А. поради необоснованост. След извършен анализ на медицинската документация на Х.С.А. и
описание на здравословното състояние на лицето, вещото лице е посочило, че като
клиничен кардиолог с опит в спешната болнична и доболнична кардиологична помощ,
не е оторизирана да определя % трайно намалена работоспособност. Посочила е, че
определянето на ТНР е в правомощията на компетентните органи като ТЕЛК и НЕЛК.
При
разпита си в съдебно заседание вещото лице е заявило, че пациентът е със сърдечна недостатъчност със
запазена фракция на изтласкване, но с диастолна дисфункция, без помпена, той има сърдечна недостатъчност,
но тя е само с диастолна дисфункция.
Пациентът е първи клас НИХА. Пациентът има сърдечна недостатъчност, но тя е
лека със запазена помпена функция, но с диастолна дисфункция. Процента ТНР е под 50 %, колко е не може да каже,
може би 40%. Според вещото лице процента ТНР е малко под 50.
По делото е прието
експертно заключение на допуснатата повторна съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от вещото лице д-р Д.Д. Ш. – специалист -
кардиолог, което е оспорено от жалбоподателя, поради необоснованост. От приетата медицинска експертиза, се
установява, че при подробен
анализ на медицинската документация на Х.С.А., обсъждане на заболяванията на
лицето, както и след запознаване с необходимата за това нормативна уредба,
вещото лице е посочило, че процентът ТНР на Х.С.А. е правилно определен с ЕР на
НЕЛК.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е ДОПУСТИМА – подадена е от
надлежна страна и в преклузивния срок за оспорване, а
разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оглед разрешаването на административноправния спор следва в случая на първо място
да се констатира, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган – НЕЛК,
предвид разпоредбите на чл. 103, ал. 4 от ЗЗдр. във
връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ/2010),
понастоящем отменена, но действала през процесния
период. Решението е взето от специализиран състав по сърдечно - съдови болести,
определен съобразно диагнозата по т.3 раздел VI,част IV, във вр. с т.2 от раздел I, част IV и по
раздел II, част IV от
Приложение № 1 към чл.63, ал.1 от НМЕ/2010г. понастоящем
отменена, но действала през процесния период, по аргумент от разпоредбата на чл. 49, ал.1 от
Правилника за устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи
(ПУОРОМЕРКМЕ), съгласно която НЕЛК се произнася с мотивирано експертно решение,
постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза.
Консултациите на останалите специализирани състави се вписват в експертното
решение и са неразделна част от мотивите му - чл. 49, ал.2 ПУОРОМЕРКМЕ. В
настоящето ЕР водещата диагноза е „Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“. Съгласно чл. 43, т. 1 от
ПУОРОМЕРКМЕ, специализираните състави на НЕЛК, се произнасят по обжалваните
решения на ТЕЛК. В конкретната хипотеза специализираният състав на НЕЛК по сърдечно-съдови
заболявания се е произнесъл въз основа
на приложената медицинска документация. Решението е подписано от председателя и
членовете на състава. Спазено е и изискването на чл. 18, ал. 3 от посочения
правилник в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима
лекари заедно с неговия председател. От изложеното е видно, че оспореното
решение на НЕЛК се явява постановено при наличието на материална, териториална
и предметна компетентност.
Спорен между страните по делото е въпросът
относно определения процент на ТНР на Х.С.А. за заболяването „Артериална
хипертония III стадий, умерена степен, сърдечна форма.Хипертонично
сърце.СН0.ИБС.Преден миокарден инфаркт, без СТ - елевация в хроничен
стадий/м.05.2009г./. Нестабилна стенокардия - м.05.2009г.,м.01.2012г. Стабилна
стенокардия II ф.кл. Триклонова
коронарна болест.Състояние след ПСИ и имплантиран стент
на ЛАД – м.05.2009г. Състояние след ПСИ и имплантиран стент
на ДКА – м.07.2009г., който предопределя и заключението дали административният
орган е приложил правилно материалния закон – чл. 63, ал. 1 от НМЕ/2010г., понастоящем
отменена, но действала през процесния период, по
отношение на преценката на установеното увреждане, стадият на неговото развитие
и обусловеният функционален дефицит според Приложение № 1 към разпоредбата,
съобразяването на процента ТНР със степента на установения дефицит. В случая
НЕЛК е приела, че вида на заболяването на освидетелстваното лице е една от най -
тежките клинични форми на Исхемична болест на сърцето
– инфаркт на миокарда. Въпросното заболяване на лицето е последвано от още два
остри коронани синдрома от типа на Нестабилна
стенокардия и то след осъщественото лечение, чрез проведена поетапно реваскуларизация, при многоклонова/триклонова/ коронарна болест на сърцето.НЕЛК е оценила
състоянието на хемодинамиката, като е приела
остатъчна, след интервенциите Стабилна стенокардия от II ФК, отчитайки стойността на двойното произведение при велотеста. В случая НЕЛК не е приела наличието на синдром
на Сърдечна недостатъчност, поради нормалните помпени показатели, установени ехокардиографски, но е приела наличие на Стабилна
стенокардия от II ФК, основана на стойността на двойното
произведение (ДП 23500) намерено при осъществения велотест.
НЕЛК е оценила здравословното състояние на освидетелстваното лице в неговата
съвкупност като е използвала отправна точка - т.3, раздел VI “Заболявания на сърдечно - съдовата система“, която
касае Артериална хипертония от III стадий, във връзка с
т.2 от раздел I „Органични сърдечни увреди“ с прояви на симптоми на органно увреждане на таргентен
орган – сърце, с реализиран миокарден инфаркт. В
случая НЕЛК е отчела забележката, посочена в част IV, че процентът трайно намалена работоспособност в този
случай се определя в зависимост от функционалния дефицит на прицелния орган –
сърце, като правилно е оценила състоянието по т.2 от 30 до 50%,от раздел I,част IV в максималните 50%
при органични сърдечни увреди, сред които е посочена Исхемична болест на сърцето /в случая с клинична форма миокарден инфаркт/. В тази точка освен сърдечна
недостатъчност II ФК се визира и стенокардия при обичайни
физически усилия - II ФК.Независимо, че в случая велотестът,
приложен по МЕД е с достигнато ниво 100 Вата, а не 75 вата,двойното
произведение (ДП 23500) категорично поставя
остатъчната постинфарктна стенокардия във II ФК.
Допълнително в мотивите НЕЛК правилно е посочила и раздел II, част IV, тъй като се касае
за състояние след сърдечно вмешателство – проведена реваскуларизация.
Този раздел II препраща към раздел I, точка от 2 до 5, в зависимост от функционалния
дефицит – в случая Стабилна стенокардия II ФК, след прекаран миокарден
инфаркт. Не се констатират различия между приетото в съдебното производство
експертно заключение на повторната СМЕ и оценката на работоспособността в
административното производство, което изключва и квалификацията за засягането
му от порока по чл. 146, т. 4 от АПК. В този смисъл съдът кредитира експертното
заключение по приетата повторна СМЕ, като обективна и компетентно изготвена,
въвеждаща в процеса в необходимата пълнота релевантните за спора факти и
обстоятелства, за които са необходими специални знания, с които съдът и
страните не разполагат, преценена във връзка с относимите
към момента на освидетелстването доказателства по МЕД.В отлика от това, не се
кредитира експертното заключение по приетата първоначална СМЕ, тъй като изследванията не са
извършени от вещото лице в необходимата пълнота и вещото лице не е могло да
отговори на съществения за делото въпрос, а именно какъв е процента на трайно
намалена работоспособност на освидетелстваното лице.В този аспект не може да се възприеме изводът на
вещото лице, направен при разпита му в съдебно заседание относно определения
процент ТНР, тъй като този извод освен, че не е даден с точна степен на
категоричност, същия е и необоснован и не е изведен след справка с необходимата
за целта нормативна уредба.
Твърдението на жалбоподателя за
здравословно състояние на освидетелстваното лице, различно от описаното в
оспореното от него ЕР на НЕЛК, същия е длъжен да докаже с допустимите
доказателствени средства, защото този факт е в негов интерес и доколкото
преценката за здравословно състояние изисква специални знания в областта на
медицината, каквито съдът не притежава, своите изводи за основателност, респ.
за неоснователност на оспорването, той прави с помощта на вещи лица, които имат
съответната специалност. От приетата по делото повторна съдебно – медицинска
експертиза, която каза се настоящия съдебен състав кредитира, се установява, че
определените 50 % ТНР от НЕЛК съответстват на здравословното състояние на
освидетелстваното лице и оплакванията на жалбоподателя в обратния смисъл са
неоснователни и не се споделят от състава на съда.
Неоснователно е и оплакването на
жалбоподателя, че в случая в ЕР неправилно са определени отправните точки от Приложение
№ 1 към чл.63, ал.1 от НМЕ/2010г., понастоящем
отменена, но действала през процесния период, и по
конкретно отправната точка по т. 2,Раздел VI от Приложение
№ 1 към чл.63, ал.1 от НМЕ/2010г. Действително, в случая отправната точка по
2,Раздел VI от Приложение
№ 1 към чл.63, ал.1 от НМЕ/2010г не съответства на обективното здравословно
състояние на освидетелстваното лице, но в случая се касае за техническа грешка
при изписването на тази отправна точка в ЕР на НЕЛК. В тази връзка и както бе
казано, с Експертно решение №0438 от 063 от 17.05.2018г. на
НЕЛК Първи специализиран състав по сърдечно- съдови
заболявания, в съответствие с чл.53 от ПУОРОМЕРКМЕ/2010г. е коригирана
допуснатата техническа грешка в ЕР № 0198/07.03.2018г,. като е посочено, че в Допълнителен
лист № 2 към ЕР, в изречението “По т.3,раздел VI, част IV и във връзка с т.2,
раздел VI…“, изразът „ и във връзка с т.2 раздел VI“ да не се чете.Този текст е вписан погрешно в ЕР.
В случая и за пълнота, по отношение на посочените в решението на НЕЛК вътрешни
заболявания на освидетелстваното лице “Нефролитиаза.Състояние
след операция по повод камък в десен бъбрек.Хроничен калкулозен
пиелонефрит, ХБН I ст.м.05.2009г.“ следва да се посочи, че същите не са
обсъждани от НЕЛК, на основание чл.4 от ПУОРОМЕРКМЕ, с оглед липсата на предварително уточнени заболявания
и стадии на тяхното развитие, отразени в медицинските документи. Поради тази
причина в решението на НЕЛК не са посочени отправни точки съгласно Приложение
№ 1 към чл.63, ал.1 от
НМЕ/2010г., съответно не е определен и процент ТНР за тези
заболявания. Предвид на това и в решението на НЕЛК не е определен и краен
процент ТНР, съгласно Приложение № 2 към
чл.63, ал.3 от НМЕ/2010г.
Изложеното мотивира съда да отхвърли
оспорването.
При този изход на делото основателно се
явява искането на ответника за присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, което се констатира в размер на 100
лева на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК.
На основание чл. 38, ал. 2, във вр. с чл.38, ал.1, т.2 и т.3, пр.2 от Закона за
адвокатурата, Национален осигурителен
институт – гр.София дължи и следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на
заинтересованата страна Х.С.А., адвокат К.Г. възнаграждение за процесуалното
представителство по настоящото дело в размер на 1350 лв.,съгласно представения Списък
на разноските на л.214 от делото, от
които 650 лв. първоначално възнаграждение, с оглед фактическата и правна
сложност на делото и осъщественото процесуално представителство и 700 лв. за
проведените общо седем съдебни заседания, след второто съдебно заседание, на
основание чл.7, ал.8 и от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
При този изход от производството и
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК,приложим във връзка с
препращащата норма на чл.144 от ГПК Национален осигурителен институт – гр.София
следва да бъде осъден да заплати в полза на Административен съд – Пловдив
деловодни разноски в размер на 200 лв., за изготвяне на заключение по
изслушаната в хода на производството повторна СМЕ.
Воден от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ, Административен съд –
Пловдив, ІІ отделение, X състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Д-р Д.Й.И.– Председател на Медицинска комисия по чл.98, ал.4 от КСО към ТП
на НОИ - Пловдив срещу Експертно решение № 0198, зас.
№ 027 от 07.03.2018г. на Националната експертна лекарска комисия, Първи
специализиран състав по сърдечно- съдови заболявания.
ОСЪЖДА Национален
осигурителен институт гр.София да заплати на Национална експертна лекарска
комисия, гр. София сумата от 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Национален
осигурителен институт гр.София, да заплати на адвокат К.Д.Г.,***, с адрес ***
сумата в размер на 1350 лв., представляваща възнаграждение за процесуално
представителство пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт гр.София, да заплати на Административен съд – Пловдив сумата от 200
лв., представляваща направени по делото разноски - заплатено възнаграждение за
вещо лице, които следва да се заплатят по сметката на съда за държавни такси.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :