Р Е Ш Е Н И Е
№ 89/ 09.12.2019г.,
град Исперих
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ИСПЕРИХ
на двадесет
и шести ноември, две хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЦА
БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар :
Наталия Тодорова
Прокурор
:
Като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА
АНДело № 298 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба вх.№ 3664/
06.09.2019г. от Н.С.А., ЕГН – ********** *** срещу Наказателно постановление №
0275-02-368/ 26.06.2019г. на Мирослав Йорданов Маринов – началник на РУ –
гр.Исперих при ОД на МВР – Разград, с което за нарушение по чл.6 от Закона за
българските документи за самоличност на осн. чл.80, т.5 от същият закон му е
наложено административно наказание – Глоба в размер на 50.00лв. Жалбоподателят
твърди, че не е извършвал описаното в наказателното постановление нарушение.
Бил е непосредствено пред дома си и в рамките на минути е предоставил личната
си карта на вниманието на полицейските служители. На следващо място развива
доводи, че акта и наказателното постановление не отговарят на изискуемите им
реквизити по ЗАНН, което било процесуално нарушение при издаването им. Счита,
че дори да се приеме, че е извършено нарушение то същото съставлява маловажен
случай по смисъла на закона. На последно място жалбоподателя твърди, че
обжалваното наказателно постановление е нищожно, като издадено от некомпетентен
административен орган. По всички съображения Н.А. моли обжалваният акт да бъде
отменен.
Въззиваемият ОД на МВР – Разград
моли жалбата да бъде оставена йбез последствия и наказателното постановление да
бъде потвърдено.
В съдебно заседание жалбоподателя Н.А.
се явява лично. Заявява, че поддържа жалбата и моли същата да бъде изцяло
уважена.
В съдебно заседание въззиваемия РУ на МВР – Исперих не
изпраща представител.
За Районна прокуратура – Исперих не се
явява представител.
Съдът,
след като се запозна с представените по делото гласни и писмени доказателства
намира за установена следната фактическа обстановка : На 24.06.2019г. в село
Свещари, на ул.”Освобождение” до дом № 1 служители на РУ – Исперих свидетелите Д.В.,
Д.С. и Н.Б. извършили проверка на жалбоподателя, като поискали той да
удостовери своята самоличност. Лицето не носело в дадения момент личната си
карта, тъй като било до домът си – Н.А. ***, но продиктувал на полицейските
служители своето ЕГН, чрез което по служебен път те установили неговата
самоличност. В същото време изпратил свои близки да донесат личната му карта от
домът му, което дъщеря му сторила и след донасянето личната карта била
представена на вниманието на полицейските служители от жалбоподателят А..
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите Д.В., Д.С. и Н.Б..
В съдебно заседание по искане на
жалбоподателя са разпитани свидетелите Хасан И. и Фикрет Шукриев. Първия в
своите показания разказва, че въпросната вечер е бил на гости на жалбоподателя.
Видял е как полицаите са дошли, станала е разправия на улицата пред дома на А..
Полицейските служители му поискали за проверка шофьорската книжка и личната
карта. Втория свидетел сочи, че е бил извикан от полицаите като свидетел по
акта, но той отказал да се подпише, тъй като се зачудил как може да искат да
пишат акт на Н.А. за това, че не е представил лична карта, след като лицето е
пред дома си.
С оглед изложеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи :
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, което има право
на жалба и против подлежащ на обжалване адм. акт.
Разгледана по същество, е основателна.
От формална страна съдът счита, че
АУАН и обжалваното НП не са съставени при спазване на изискуемите за тяхната
валидност форма и съдържание. Следва да бъде изследван въпроса дали описаното в
наказателното постановление административно нарушение визирано като такова по
чл.6 от Закона за българските документи за самоличност е било действително
извършено от жалбоподателя. Съгласно тази разпоредба : „Гражданите са длъжни
при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да
удостоверят своята самоличност.” В конкретният случай
безспорно по делото е установено, че в момента на проверката, както сочи
свидетеля Н.Б. жалбоподателя е установил своята самоличност, като е продиктувал
Единният си граждански номер. Била е извършена справка и свидетелите полицейски
служители са установили кое е проверяваното лице. В този смисъл, съдът в своя
настоящ състав счита, че няма данни лицето да е извършило нарушение по чл.6 от
ЗБДС каквото му е вменено в отговорност. Действително А. не е носил личен
документ за самоличност, но това би било нарушение по чл.80, т.5 от Закона,
като дори да се приеме че формално е било осъществено такова нарушение, то
същото може да се сметне за маловажен случай, тъй като жалбоподателя е бил
почти пред дома си (пред
съседна къща),
от непредставянето на документа в момента на поискването не са настъпили
някакви неблагоприятни последици, тъй като лицето е продиктувало единния си
граждански номер и не е възпрепятствало установяването на неговата самоличност
от контролните органи и на трето място личната карта е донесена своевременно, в
рамките на минути и е била предоставена на вниманието на контролните органи.
По тези съображения обжалваното
наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно на формално
основание и като такова следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
0275-02-368/ 26.06.2019г. на Мирослав Йорданов Маринов – началник на РУ –
гр.Исперих при ОД на МВР – Разград, с което за нарушение по чл.6 от Закона за
българските документи за самоличност на осн. чл.80, т.5 от същият закон на
жалбоподателя Н.С.А., ЕГН – ********** *** е наложено административно наказание
– Глоба в размер на 50.00лв. КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд-гр.Разград в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :