РЕШЕНИЕ
№
08.01.2020 г.
гр. София,
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от младши съдия ВАСИЛЕВ
въззивно гражданско дело № 901 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6, вр. чл. 437, ал. 4
от ГПК.
Образувано
е по жалба на С.Б.И.-К., подадена чрез адв. Б.И.
против разпореждане от 09.08.2019 г. /погрешно посочено 2018 г./ на Държавен
съдебен изпълнител при Районен съд - Ботевград по изп.
дело № 20181810400131, с което съдебният изпълнител е отказал да се отведе от
делото и е отказал да спре принудителното изпълнение.
В
жалбата се иска отмяна на постановения от съдебния изпълнител акт. Твърди се,
че съдебният изпълнител не е имал основание да образува изп.
дело, тъй като в изп. лист за длъжник е посочено
лице, което не съществува, както и не е посочен единен граждански номер.
Посочва, че съдебният изпълнител незаконосъобразно е поправил имената на
длъжника и е образувал изп. дело по нередовен
изпълнителен лист. Счита, че съдебният изпълнител незаконосъобразно е отказал
да се отведе, както и да спре изпълнителното дело.
Препис от жалбата е
връчен на взискателя по изп.
дело, който в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК се е възползвал от възможността да
подаде писмен отговор, с който я оспорва. Твърди, че изпълнителното дело е
образувано надлежно, няма основания за отвод на съдебния изпълнител, нито
основания делото за бъде спряно.
Постъпило
е и становище на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Ботевград,
според когото жалбата е неоснователна и от части недопустима. Като доводи за
това са изтъкнати, че съдебният изпълнител не разполага с правомощията да
проверява редовността на представения изпълнителен лист, който се издава от
съда след преценка за наличието на подлежащо на изпълнение вземане. Посочва, че
в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изп.
дело са посочени имената и датата на раждане на детето, грижите за което са
предоставени на взискателя. На следващо място счита,
че липсват основания за спиране на принудителното изпълнение. Ето защо се иска
жалбата да бъде оставена без уважение.
Софийски окръжен съд, като взе
предвид подадената жалба и съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки
събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми
и вътрешното си убеждение, намира следното:
При
служебна проверка за допустимост на жалбата, в частта с която се обжалва отказа
на съдебния изпълнител да се отведе от изпълнителното дело, настоящият съдебен
състав намира, че същата в тази част е недопустима като подадена срещу
неподлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител. С действащия ГПК
законодателят ограничава възможността за обжалване на действията на съдебния
изпълнител, като я свежда до лимитативно изброени актове, подлежащи на
обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона
основания, което изключва всяко разширително
тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на
съдебния изпълнител.
Разпоредбите
на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК изчерпателно предвиждат кои действия на
съдебния изпълнител могат да бъдат предмет на съдебен контрол по жалба на
длъжника. Отказът на съдебният изпълнител да се отведе от участие в
изпълнителното производство не е от тези действия. По изложените съображения,
настоящият съдебен състав счита, че жалбата в тази част е недопустима и следва
да бъде оставена без разглеждане.
При
служебна проверка за допустимост на жалбата в частта, с която се обжалва отказа
на съдебния изпълнител да спре принудителното изпълнение, настоящият съдебен
състав намира, че същата е допустима като подадена срещу подлежащо на обжалване
действия на съдебен изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК/ от страна по
делото, която има интерес от обжалването, и е подадена в срока по чл. 436, ал.
1 от ГПК.
При
служебната проверка за редовност на жалбата се установява, че същата отговаря
на изискванията на чл. 436, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7
и чл. 261 от ГПК.
Съгласно
чл. 437, ал. 3 от ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в
изпълнителното дело и представените от страните доказателства. В тази връзка и
след осъществената проверка съдът намира, че оспорения акт на съдебния
изпълнител е валиден и допустим.
Съгласно
чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.
Процесното
изп. дело № 20181810400131 по описа на Държавен
съдебен изпълнител при Районен съд – Ботевград е образувано с разпореждане от
09.07.2018 г. по молба с вх. № 1627/06.07.2018 г. /л. 1 от изп.
дело/ на взискателя К.М.К.. Към молбата е представен изп. лист от 05.06.2018 г., издаден по гр.д. № 72547/2017 г.
по описа на Софийски районен съд /л. 2 от изп. дело/,
с който е определено до приключване на спора с влязъл в сила съдебен акт
грижите над детето М.Ф. К.
К., роден на *** г. да се
предоставят на бащата К.М.К., ЕГН: **********, при когото детето да живее.
До
длъжницата е била изпратена покана за доброволно предаване на дете /л. 40 от изп. дело/, която ѝ е била връчена по реда на чл. 47,
ал. 1 от ГПК на 01.08.2018 г. Впоследствие поканата за доброволно предаване на
дете е била връчена на 19.11.2018 г. на адв. Б.И. -
пълномощник на длъжницата. В поканата е посочено, че длъжницата е осъдена да
предаде детето М. Ф. К.
К., роден на *** г., както и че в
тридневен срок от връчването следва да съобщи дали е готова да го предаде, дали
съществуват пречки за това, както и в кое време и място може да предаде детето.
Длъжницата е уведомена и за възможността за налагане на глоба или за
принудително отнемане на детето.
Видно
от съобщение изх. № 2701/12.09.2018 г. съдебният изпълнител е насрочил
предаване на дете за 01.10.2018 г. от 10:00 часа.
С
молба вх. № 2581/22.11.2018 г. пълномощникът на длъжницата е поискал спиране на
изп. дело. Като основания за това е посочил, че има
действаща заповед за незабавна защита от 09.10.2017 г. по гр. д. 69727/2017 г.
по описа на СРС в полза на длъжницата С.И. и детето М.Ф. К. К.
спрямо взискателя, както и висящо гр. д. № 4338/2018
г. по описа на Софийски градски съд за поставяне на взискателя
К.К. под запрещение.
По
делото е представена посочената заповед за незабавна защита от 09.10.2017 г.,
която задължава взискателя К.К.
да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие спрямо длъжницата С.И.-К.
и детето М. Ф. К.
К., както и забранява на взискателя да се доближава до тях на разстояние по-малко от
100 метра. От писмо с изх. № 474/07.01.2019 г. по в.гр.д. № 4051/2018 г. по
описа на СГС се установява, че заповедта за защита е действаща, тъй като
производството по делото не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.
Видно
от съдебно удостоверение с изх. № 12827/10.04.2018 г. пред Софийски градски съд
е образувано гр. дело № 4338/2018 г. по искова молба на С.И.-К. против К.К. за поставянето му под пълно или ограничено запрещение,
което е на етап размяна на книжа. От писмо с изх. № 4955/06.02.2019 г. по гр.
д. 4338/2018 г. по описа на Софийски
градски съд се установява, че посоченото дело е било отложено за 05.03.2019 г.
за приемане на заключение по съдебно-психиатрична експертиза.
С
разпореждане от 08.05.2019 г. по молба на взискателя
съдебният изпълнител е насрочил дата за предаване на дете за 03.06.2019 г. от
09:30 часа. Видно от протокол от 03.06.2019 г. предаването е отложено до поискване
от взискателя поради неявяване на страните.
С
молба вх.№ 1359/02.08.2019 г. пълномощникът на длъжницата отново е поискал
спиране на изп. дело по изложените по-горе
съображения. С обжалваното разпореждане от 09.08.2019 г. съдебният изпълнител е
отказал да спре принудителното изпълнение. По същество актът на съдебния
изпълнител е правилен.
Предпоставките
за спиране на изпълнителното производство са уредени в чл. 432, ал. 1, т. 1 – 7
от ГПК. Според чл. 432, ал. 1, т. 1 от ГПК спиране на изп.
производство в случаите когато длъжникът, срещу когото е допуснато
предварително изпълнение представи обезпечение за взискателя
съгласно чл. 180 и 181 от ЗЗД /чл. 245, ал. 1 от ГПК/, както и когато
обжалваното решение бъде отменено /чл. 245, ал. 2 от ГПК/. При молба за отмяна
изпълнението се спира ако лицето представи надлежно обезпечение /чл. 309, ал. 1
от ГПК/. Изпълнението може да бъде спряно като обезпечителна мярка /чл. 397,
ал. 1, т. 3 от ГПК/, както и от съда при обжалване на действия на съдебен
изпълнител /чл. 438 от ГПК/ или по молба на трето лице, което претендира права
върху имот /чл. 524 от ГПК/.
На
следващо място в чл. 432, ал. 1, т. 2 от ГПК е регламентирано спиране на изп. производство по искане на взискателя.
Такова искане не е направено по делото.
Изпълнителното
производство се спира съгласно чл. 432, ал. 1, т. 3 от ГПК и когато е
необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните
/чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК/ или когато в същия или в друг съд се разглежда
дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора /чл.
229, ал. 1, т. 3 от ГПК/. Изпълнението се спира и при обжалване на въззивно решение когато жалбоподателят представи надлежно
обезпечение /чл. 282, ал. 2 от ГПК/ или обжалваното въззивно
решение бъде отменено от Върховния касационен съд – чл. 432, ал. 1, т. 4 от ГПК.
В
чл. 432, ал. 1, т. 5 и т. 6 като основания за спиране на изпълнителното дело са
посочени и разпоредбите на чл. 624б от ГПК и чл. 627б, ал. 2 от ГПК - спиране
или ограничаване на изпълнението на решения на български съд, постановени по
реда на Регламент (ЕО) № 861/2007 и спиране на изпълнението по смисъла на чл.
21 от Регламент (ЕО) № 4/2009.
Доводите
изложени в молбата на длъжницата са за наличие на основания за спиране на изп. дело по чл. 432, ал. 1, т. 3 от ГПК – когато е необходимо
да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните, както и че се
разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на
спора. Настоящият съдебен състав счита, че обстоятелството, че срещу взискателя по делото е предявен иск от длъжницата за
поставянето му под пълно запрещение не води до извод, че е необходимо да се
учреди настойничество или попечителство на някоя от страните и от там да е
налице основание за спиране на изп. дело. На следващо
място наличието на висящо производство по дело по Закона за защита от домашно
насилие, по което се контролира издадена в полза на длъжницата заповед за
защита също не представлява основание за спиране на изп.
производство. В полза на взискателя има издаден изп. лист, съгласно който му се предоставят грижите за
детето М. Ф. К.
К. и по него е образувано изп. производство за изпълнение на задължение за предаване
на дете.
Доколкото в
случая не е налице нито едно от посочените основания за спиране на изп. производство, то отказа на съдебния изпълнител е
правилен и законосъобразен. Твърденията на длъжницата за наличие на Поради това и подадената срещу него жалба се
явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При
този изход на спора на жалбоподателя не му се дължат разноски.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на С.Б.И.-К., чрез адв.
Б.И., с адрес: ***, в частта, с която се обжалват действията на Държавен
съдебен изпълнител при Районен съд – Ботевград по изп.
д. № 20181810400131, а именно отказа на съдебния изпълнител да се отведе от
участие в делото и ПРЕКРАТЯВА
производството по в.гр.д. № 901/2019 г. на Софийски окръжен съд в тази част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на С.Б.И.-К., чрез адв.
Б.И., с адрес: *** в частта,
с която се обжалват действията на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд –
Ботевград по изп. д. № 20181810400131, а именно
отказа на съдебния изпълнител да спре изпълнителното производство на основание
чл. 432, ал. 1 от ГПК.
Решението в
частта, с която жалбата е оставена без разглеждане подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред Софийски апелативен съд.
В останалата част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.