Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2336 10.07.2020 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на дванадесети юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3349 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са евентуално съединени
искове по чл. 268 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 266 ЗЗД и чл. 309а ТЗ.
Ищецът „ИЛИЕВДЕВ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Леонардо да Винчи № 59,
ап. 35 е предявил против „ЙЕС КОМФОРТ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Шести
септември № 157, вх. А, ет. 3 искове за осъждане на ответника да заплати сумата
от 4400 лв., представляваща остатък от дължимо възнаграждение от ответника по
Договор от 27.09.2018 г., поради отказ от същия след изпълнение и приключване
на цялата възложена работа по него, но преди приемането на изработеното.
В условията на евентуалност се моли
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 4400 лв. дължима по фактура *********/22.11.2018
г., представляваща остатък от дължимата цена по Договор от 27.09.2018 г.
Също така се иска да бъде осъден
ответникът да му заплати и сумата от 80 лева, представляваща разноски за
събиране на вземането. Претендира се и законна лихва от подаване на исковата
молба – 27,02,2019 г.
Ищецът твърди в исковата молба, че
същият развива основна търговска дейност в сферата на софтуерните продукти и
услуги, включително разработка и поддръжка на уебсайтове.
Твърди се, че след проведени
предварителни преговори между представителите на "ИлиевДев" ЕООД и
„ЙЕС КОМФОРТ" ЕООД с ЕИК ********* - дружество, което съгласно данните,
обявени в Търговския регистър към АВ, е преобразувано в "ЙЕС КОМФОРТ"
ООД с ЕИК ********* (дружество - правоприемник и легитимен ответник), същите са
се договорили ищецът, като изпълнител, да извърши определени дейности по
възлагане на ответника. Видът и обемът на въпросните дейности бил установен в
Оферта № 001 на ищеца, след което възложителят - ответник е извършил авансово
плащане в размер на 50 % от стойността на договорена цена от 8800 лв. съгласно
Оферта № 001 или сумата от 4400лв. /четири хиляди и четиристотин лева/ без ДДС
по фактура № ********* от 10.09.2018г.
На 27.09.2018г., с цел формализиране и
обективиране на описаните по-горе договорки, ищецът, като изпълнител, бил
сключил с ответника, като възложител, Договор за изработка с предмет съгласно
чл.1, ал. 1 от същия: "Възложителят възлага, а Изпълнителят приема да
изработи онлайн система за осъществяване на услуги за почистване на дома и
офиса съгласно оферта № 001, изпратена на 03.09.2018г. с краен срок за
изпълнение и предаване на продукта до 01.11.2018г. Страните индивидуализирали
изчерпателно всички конкретни видове и обеми дейности в чл. 1, ал. 3 от
Договора и Оферта №001, съставляваща неразделна част от същия.
Твърди се, че след като
"ИлиевДев" ЕООД е изработил окончателно изискваният съгласно Договора
и Оферта № 001 продукт, чрез електронно писмо от 30.10.2018г. същото е
информирало ответника, че работата е изпълнена и следва да бъде организирана среща
за нейното приемане. Ищцовото дружество е предоставило на дружеството -
ответник и демо домейн (http://yescomfort.Uievsoft.net/) за предварителен преглед на
изработеното. Чрез електронно писмо от същият ден – 30.10.2018 год., ответникът
е отговорил незабавно, като е предложил конкретни дни за организиране на тази
среща.
Твърди се, че след разменени
допълнителни писма между страните, срещата за преглед и приемо-предаване на
готовия продукт била фиксирана чрез писмо от 06.11.2018г. и проведена на
следващия ден. Същата преминала нормално и страните се разделили без
ответникът, като възложител, да Формулира конкретни възражения и претенции за
съществени отклонения или недостатъци относно извършената работа, но също така
и без да приеме работата.
Твърди се, че страните така и не
достигнали до приемане и пускане на готовия уебсайт. Вместо това, ответникът
затрупал електронната поща на ищеца с „примерни” материали и линкове, копирани
от чужди и конкурентни сайтове, придружени с противоречиви и неизпълними
искания за "разчупване" на дизайна и изработване на сложен, трудоемък
и скъп софтуерен календар в контролния панел на уебсайта (разработки, които
изобщо не са възложени на изпълнителя съгласно разпоредбите на чл.1, ал. 3 от
Договора от 27.09.2018г. и Оферта № 001). Тези недължими, непоследователни и
без липса на всякаква конкретика искания са довели до неоснователно отлагане на
реалното приемане на работата на изпълнителя и нейното заплащане
В исковата молба се твърди, че ищецът
бил реагирал, като чрез електронно писмо от 13.11.2018г. е уведомил изрично
ответника, че извършването на исканите от него дейности (календар и
"разчупване" на дизайн) се явява допълнителна работа и не следва да
бави пусковия срок на изработения уебсайт. Вместо да изпълни договорните си
ангажименти, считано от 17.11.2018г., възложителят - ответник предпочел да спре
да отговаря на електронните писма на ищеца. Прекъсването на комуникацията с
другата страна е довело до това ищецът да се усъмни в добросъвестното
поведението на ответника и чрез електронно писмо от 22.11.2018г. до го покани
за пореден път да прегледа и да приеме работата. Едновременно с това ищецът е
издал и изпратил Фактура № ********* от 22.11.2018г. за разплащане на дължимото
оставащо възнаграждение в размер на 50% от общата цена на Договора или
4400лв.(четири хиляди и четиристотин лева) без включен ДДС, в срок до 5/пет/
работни дни. Това искане на ищеца не било удовлетворено нито в указания срок,
нито впоследствие.
Напротив, на 30.11.2018г, ищецът
получил уведомление от ответника с дата 27.11.2018г., в което се сочило
неизпълнение на договорни задължения от страна на дружество
"ИлиевДев" ЕООД, поради причини, които до момента на уведомлението изобщо
не са били предмет на коментари, възражения или спорове между страните, нито
присъствали в кореспонденцията между тях.
Твърди се, че формулираното в
уведомлението от ответника "изрично възражение за неправилно изпълнение”
съгласно чл.264 от ЗЗД също е неоснователно и незаконосъобразно, тъй като, от
една страна, изобщо липсва реално предаване на работата, от друга страна,
ищецът изобщо не е прецизирал какви са твърдените от него недостатъци - нито
какви затруднения е срещнал при правенето на поръчка, нито кои точно са
неработещите според него функции, нито кои изисквания на Договора не са
изпълнени, и от трета страна ищецът не е посочил кой точно от твърдените от
недостатъци прави работата негодна за нейното договорно или обикновено
предназначение и защо. Още повече, че на ищеца е даден очевидно неподходящ и
практически неизпълним З/три/ дневен срок за отстраняване на цитираните "причини"
за недоволство, което води логично до извода, че истинската цел на ответникът
не е да получи поправена работа, а всъщност да се откаже от Договора.
Уточнява се, че в същото уведомление
се съдържа и писмено признание на ответника за получаване на изпратената от
ищеца фактура № ********* от 22.11.2018г., за размера на дължимото
възнаграждение от 4400 лв. и за неговия падеж, като тези обстоятелства са
достигнали безспорно до знанието на ответника. Ответникът се бил задължил
повторно да заплати остатъка от договореното възнаграждение при изпълнение на
всички условия и компоненти заложени в чл,1, т. 3 от Договора, а те всъщност са
изпълнени изцяло.
С нотариална покана от 05.12.2018г.,
връчена на "ЙЕС КОМФОРТ" ООД в същия ден, ищцовото дружество е
възразило категорично срещу твърденията на ответника, който отново е поканен да
заплати дължимата сума в размер на 4400лв. и да приеме изработения софтуерен
продукт в срок от 5/пет/ работни дни, считано от получаването на поканата. В
същата нотариална покана, ищцовото дружество е уведомило надлежно ответното
дружество, че продължаващото неоснователно неизпълнение на неговите задължения
ще се счита за фактически отказ от Договора на основание чл.268 от ЗЗД, с оглед
на което ще се търси и приложение на цитираната разпоредба относно дължимото
възнаграждение, вкл. по съдебен ред. Нотариалната покана продължавала да бъде
без отговор, като до настоящия момент ответното дружество "ЙЕС
КОМФОРТ" ООД не е извършило никакво плащане по фактура № ********* от
22.11.2018г., поради което и цялата сума от 4400 лв. (четири хиляди и
четиристотин лева) продължава да ни бъде дължима и непогасена.
Твърди се, че ответникът всъщност не
бил развалил Договора, а се е отказал от него по смисъла на чл. 268 от ЗЗД,
като това станало с уведомяване на 27.11.2018 г. и връчване на 30.11.2018 г. .
В хода на неговото изпълнение, преди окончателно завършване, респ. приемане на
изработеното и без никаква вина на изпълнителя, ответникът е решил с
конкурентни дЙЕСтвия да възпрепятства приемането на работата, първо протакайки
кореспонденцията с ищеца, а след това „прекратявайки” Договора поради твърдени
причини, които от една страна са неверни, бланкети и изцяло неоснователни, а от
друга страна стоят извън правоотношението между страните по Договора.
Твърди се, че когато ответникът е
заявил, че разваля Договора поради забава,
такава не е имало, тъй като съгласно чл.1, ал.1 от Договора срокът за
осъществяване и предаване на уговорената престация на ищеца е до 01.11.2018г.
Видно от дЙЕСтвията на страните и приложената електронна кореспонденция, на
30.10.2018г. изпълнителят - ищец е уведомил ответника, че работата е извършена
и следва да се фиксира среща за нейното предаване. В съшия ден, възложителят -
ответник е приел предложението и е определил възможни дати за провеждане на
въпросната среща.
Твърди се, че Договорът бил такъв за
изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД. Поради това при отказ от Договора
в хипотезата на чл. 268 от ЗЗД, направен от ответника, изпълнителят има право
на направените разходи, възнаграждение за извършената до момента на отказа
работа, както и очакваната печалба. В конкретния случай, доколкото работата,
възложена по Договора и Оферта № 001 е приключила преди опитът на ответника да
прекрати Договора, съответно уебсайта е изцяло изработен, то сумата на
разходите, възнаграждението и очакваната печалба всъщност съвпада с целия
размер на договорната цена. От друга страна, дори и да бъде прието, че
ответникът ЙЕС КОМФОРТ” ООД не се е отказал от Договора по смисъла на чл. 268
от ЗЗД, то ответникът като възложител освен право има и задължение съгласно чл.
264, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД да приеме работата и да
заплати цената, като при приемането направи всички възражения за неточно
изпълнение. Ответникът не следва да черпи права от отказа си да приеме
извършената работа. В конкретния случай, с оглед на гореизложеното, ответникът
не е реализирал нито едно от тези си задължения.
Поради тази причина се моли ответното
дружество да бъде осъдено да заплати сумата от 4400 лв. на осн. чл. 268 ЗЗД,
като заявява, че тази сума включва стойността на извършените работи, положен
труд – 6050 лв., печалба в размер на 2750 лв., като така обща сума се равнява на
8800 лв. доколкото ответникът е изплатил авансово сумата 4400 лв. по
фактура № **********/10.09.2018 г., като същият останал да дължи сумата от 4400
лв.
В условията на евентуалност се иска
ответникът да бъде осъден да заплати дължимото от него възнаграждение по
договор от 27.09.2018 г., за което вземане била издадена фактура № *********/22.11.2018
г. Също така се иска ответникът да заплати сумата от 80 лева, дължима на
основание чл. 309а от ТЗ. Претендира се законна лихва от датата на подаване на
исковата молба, а именно – 27.02.2019 г. до окончателното изплащане.
Претендират се разноски по делото.
В законоустановения срок не е постъпил
отговор на исковата молба. Извън срока за отговор ответникът оспорва предявения
иск.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
По
делото като писмени доказателства са приети договор от 27,09,2018 г., оферта
001 към него, от които се установява, че на посочената дата 27,09,2018 г.
ответникът в качеството си на възложител е възложил на ищеца в качеството си на
изпълнител да изработи онлайн система за осъществяване на услуги за почистване
на дома и офиса съгласно оферта № 001, изпратена на 03.09.2018г. с краен срок
за изпълнение и предаване на продукта до 01.11.2018г. Страните са
индивидуализирали изчерпателно всички конкретни видове и обеми дейности, които
ищецът е следвало да изпълни в чл. 1, ал. 3 от Договора и Оферта №001, съставляваща
неразделна част от същия. В чл. 2 от договора било уговорено възнаграждение от
8800 лв. без ДДС. Платимо 50 % от стойността или 4400 лв. без ДДС преди
започване и останалите 50 % след приключване.
Като
писмени доказателства са приобщени фактури, електронна кореспонденция между
страните. Видно от уведомление от 27,11,2018 г., ответникът твърди, че има неизпълнение по процесния
договор и затова дава тридневен срок за изпълнение на възложената работа с
предупреждение, че след изтичане на срока ще счита договора за развален. От
стоя страна ищецът с нотариална покана от 05.12.2018г., връчена на "ЙЕС
КОМФОРТ" ООД в същия ден, ищцовото дружество е възразило категорично срещу
твърденията на ответника. В същата нотариална покана, ищцовото дружество е
уведомило надлежно ответното дружество, че продължаващото неоснователно
неизпълнение на неговите задължения ще се счита за фактически отказ от Договора
на основание чл.268 от ЗЗД, с оглед на което ще се търси и приложение на
цитираната разпоредба относно дължимото възнаграждение, вкл. по съдебен ред.
От
заключението на комплексната съдебно-техническа и счетоводната експертиза,
което настоящата съдебна инстанция кредитира изцяло като обективно и
компетентно дадено, се установява, че на адрес *********
е наличен, като сайтът е разработен и организиран на база на CMS
платформа Opencart. Изследваният сайт бил инсталиран на
сървър на изпълнителя. Софтуерният продукт функционира като сайт за предлагане
на конкретни услуги,които са визуално и текстово презентирани. Възможно е
създаването на поръчка от потребител и обслужване на поръчката от оператор. Сайтът
е готов за работа. Вещото лице не е открило нефункциониращи модули, менюта,
бутони или др. компоненти. Дължимата цена за извършената работа е 8800 лв.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна
намира следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че между
страните по делото е бил сключен договор на 27,09,2018 г., по
силата на който ответникът в качеството си на възложител е
възложил на ищеца в качеството си на изпълнител да изработи онлайн система за осъществяване на услуги за почистване на дома и
офиса съгласно оферта № 001, с краен срок за изпълнение и
предаване на продукта до 01.11.2018г. По силата на този договор изпълнителят поема задължение
да извърши конкретни действия, подробно посочени в чл. 1, ал. 3 от договора и в
оферта 001 към него. Престацията е определена по волята договарящите, като
изпълнението се изразява в предоставянето на резултата от труда на изпълнителя.
В този смисъл договорът сключен между страните по делото е вид договор за
изработка. Регламентираният в чл.258-269 ЗЗД договор за изработка би могъл да
има за предмет резултати както на физически, така и на умствен труд. При
договора за изработка на онлайн услуги водещо значение е отдадено на
интелектуалните усилия на изпълнителя, но е възможно и обединяването им със
задължение за техническо изготвяне на специфичен продукт. При всички случаи на
изработка, независимо от предмета на престацията, изпълнителят се избира с
оглед на притежаваните или предполагаеми специални знания и умения в областта
на възложената работа. Договорът за изработка е консенсуален,
двустранен и възмезден договор. Консенсуален, защото страните по него са
обвързани щом постигнат съгласие, двустранен, защото създава задължение за
едната страна да изработи нещо, а за другата да го приеме и заплати, и
възмезден, защото срещу това което изпълнителят ще изработи, другата страна
дължи възнаграждение. Съгласно чл.266 ал.1 изр.1 ЗЗД поръчващият трябва да
заплати възнаграждение за приетата от него работа. Приемане на извършената
работа има само когато реалното получаване на изработеното се придружава и от
изявленията на поръчващия, че счита работата съобразена с договора.
С
нормата на чл.264, ал.1 ЗЗД за поръчващия е създадено законово задължение да
приеме извършената съгласно договора работа.
Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че в същината си
приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо действиетвие -
разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му
получаване от възложителя, така и правно действиетвие- признание, че то напълно
съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването
му. Следователно релевантно за приемането по см. на чл.264, ал.1 ЗЗД е или
онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на
готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези
конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от
които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от
последния за такова одобрение. Простото разместване на фактическата власт върху
работата, без съпровождащо го изрично или мълчаливо изразено изявление на
поръчващия, че възприема същата за съобразена с договора, не е съставлява
приемане по см. на чл.264, ал.1 ЗЗД. В
този смисъл е Решение № 231 от 13.07.2011
г. на ВКС по т.дело № 1056/2009 година, II т.о.
От приетата по делото КСТСЕ, която настоящият съдебен
състав кредитира изцяло като обоснована,
пълна, компетентна и обективно дадена се установява, че ищецът е изпълнил
задълженията си по процесния договор.
Правното
действие
на волеизявлението за разваляне на договора може да настъпи само в случаите,
когато са били налице законовите предпоставки на правото на изправната страна
по чл. 87 ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение на задължението от страна на
длъжника, за което последният носи отговорност и изправност на кредитора.
Последният следва да е изпълнил насрещното си задължение или да е бил готов да
изпълни и съответно да е предложил изпълнение, респ. да е оказал необходимото
съдействие за реализиране на дължимата
престация. Преобразуващото право да се развали договора в хипотезите на чл. 87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД се упражнява с
едностранно волеизявление и при наличие на неизпълнение от страна на длъжника.
Действително, в първата хипотеза възможността
за разваляне на договора е обвързана с предоставяне от изправната страна на
допълнителен /подходящ/ срок за изпълнение, с изрично предупреждение, че след
изтичането на срока ще се счита, че договорът е развален. В разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД са предвидени хипотези,
при които кредиторът може да развали договора без отправяне на искане за
изпълнение в подходящ срок. Става въпрос за безусловно изявление за разваляне
на договора, което е приложимо при настъпила невъзможност за изпълнение, за която
длъжникът носи отговорност, или при безполезност на изпълнението, настъпила в
резултат на забава на длъжника, или когато е уговорено, че ще се изпълни в
точно определено време /фикс сделки/.
В
разглеждания казус ответникът е следвало да изпълни задължението си по договора
в срок до 01,11,2018 г.
По
делото, при доказателствена тежест за
ответника, същият не ангажира доказателства за това ищецът да е неизправна страна по възникналата
между страните договорна връзка. Липсата на неизпълнение на задълженията на
длъжника –ищец по настоящия иск, водят до извода, че в правната света на
кредитора ответник не е възникнало потестативното право да развали сключения
между страните договор за изработка. Ето защо изпратената до ищеца нотариална
покана от 27,11,2018 г не е довела до разваляне на процесния договор, тъй като
не са били налице предпоставките за това посочени в чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
Съдът
намира, че не е осъществен и фактическия състав на чл. 268 ЗЗД.
Разпоредбата
на чл. 268 ЗЗД предвижда специален случай на прекратяване на договор за
изработка в хода на изпълнението му без вина на изпълнителя и урежда
специфичните му последици. Поръчващият /възложителят/ има право да се откаже от
договора за в бъдеще, ако са налице основателни причини за прекратяване на договорното
правоотношение, но за да произведе присъщото му правно действиетвие, е
необходимо отказът от двустранния договор, оттеглянето на поръчката да бъде
заявено изрично и ясно, изразено по категоричен начин и да бъде доведено до
знанието на изпълнителя. Като материалноправна предпоставка за отказ от
сделката основателните причини по смисъла на чл. 268 ЗЗД са обстоятелства извън
правоотношението между поръчващия и изпълнителя, но които са във връзка с
договора за изработка, тъй като мотивират възложителя да преустанови
договорната връзка./ вж. решение № 84 от 19.07.2011 г. по т.д. № 494/11 г. на
ВКС, 2-ро т.о./
В
разглеждания казус нито ищецът, който твърди, че е налице хипотезата на чл. 268 ЗЗД, нито ответникът, сочат основателна причина за отказ от договора за
изработка по смисъла на чл. 268 ЗЗД.
Ето защо така предявения иск по чл. 268 ЗЗД
следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
С
оглед отхвърлянето на главния иск следва да се разгледа евентуалния такъв по
чл. 266 ЗЗД.
Нормалното
развитие на договора предполага изпълнение на поетите от съконтрахентите
договорни задължения. За да преустанови изпълнението на задълженията си по
договора за изработка, изпълнителят следва да е сигурен, че възложителят се
отказва от сделката, тъй като в противен случай при неизпълнение на
задълженията от страна на изпълнителя за възложителя биха възникнали вреди. След
като договорът е изпълнен изцяло от изпълнителя, поръчващият не може да се
откаже от него.
Тъй като ищецът е изправна страна
във възникналото между страните
правоотношението, за възложителя е възникнало задължение по чл.266,ал.1
от ЗЗД, да му заплати
дължимото по договора възнаграждение, което е в размер на 8800 лв. Ответникът е
заплатил 4400 лв., като неизплатени са останали 4400 лв.
При доказателствена тежест за ответника по делото, не са ангажирани доказателства за погасяване
на задължението към ищеца възлизащо в размер на претендирана сума.
Поради изложеното, се налага извода,
че така предявения главен иск следва да се уважи изцяло като основателен и
доказан по основание и размер.
Законната лихва се дължи и от предявяване на претенцията в съда-
27.02.2019 г. до пълното изплащане на вземането по главницата.
Правната
норма на чл. 309а, ал. 1 ТЗ предвижда, че когато
кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако
не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за разноски за събиране на
вземането в размер на не по-малко от 80 лева, без да е необходима покана.
Кредиторът може да търси обезщетение за действително претърпените вреди и
направени разноски за събиране в по-висок размер съобразно общите правила.
Ето защо следва да се
присъдят и исканите от ищеца 80 лв. – обезщетение за разноски за събиране на
вземането.
По
отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски.
Разноските надлежно се претендират, като в тях се включват държавна такса в
размер на 176 лв., адвокатско възнаграждение в размер от 1000 лв. и депозит за
вещо лице в размер на 400 лв. Претендират се и разноските, направени във връзка
с допуснатото по делото обезпечение - 40 лв. платени държавна такса и 7 лв. –
ДТ за издаване на обезпечителна заповед.
Разноските в обезпечителния процес се присъждат с решението по исковото
дело.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ИЛИЕВДЕВ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Леонардо да
Винчи № 59, ап. 35, против „ЙЕС КОМФОРТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Шести септември № 157, вх. А, ет. 3 иск за
осъждане на последният да заплати сумата от 4400 лв., представляваща разходи за
извършена работа по договор от
27.09.2018 г.
ОСЪЖДА
„ЙЕС КОМФОРТ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Шести
септември № 157, вх. А, ет. 3, да
заплати на „ИЛИЕВДЕВ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Леонардо да
Винчи № 59, ап. 35 сумата от 4400 лв.
главница, представляваща неиздължено възнаграждение по договор от 27.09.2018
г., за което вземане е издадена фактура № *********/22.11.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от 27,02,2019 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 80 лева - разноски за събиране на вземането на
основание чл. 309а от Търговския закон.
ОСЪЖДА „ЙЕС КОМФОРТ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Шести септември № 157, вх. А,
ет. 3, да заплати на „ИЛИЕВДЕВ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
Леонардо да Винчи № 59, ап. 35, направените по делото разноски в размер на 1623
лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п./Н.С.
Вярно с оригинала.
К.К.