Определение по дело №985/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1761
Дата: 10 май 2022 г.
Съдия: Златина Иванова Кавърджикова
Дело: 20223100500985
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1761
гр. Варна, 10.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20223100500985 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивната жалба № 7509/28.03.2022г. от
М. В. П., с която обжалва връченото му на 10.03.2022г. постановление за възлагане на
недвижим имот от 31.08.2021г. по изп.д. № 20198070400931 на ЧСИ Н.Денчева, в
качеството му на длъжник по изпълнението, с което ПИ с идентификатор № 10135.2566.46 и
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 10135.2566.46.2 по КК и КР на гр. Варна са
възложени на Н. Ф.. С жалбата си излага множество съображения за недопустимост,
евентуално незаконосъобразност на издаденото постановление за възлагане, включително,
че не е извършена нова оценка на имота, че ЧСИ не е провел публична продан след отмяната
от съда на постановление за възлагане на имота от 18.08.2020г. и обжалваното
постановление е издадено без проведена такава, това, че адв. Б.Димитрова е имала мандат
към 18.08.2020г. да прави изявление от името на Симеон и Лора П. за продажба на ид.ч. от
имота, към датата на изготвяне на постановлението не е била внесена цялата дължима сума
от 469050лв. от купувача Н. Ф., имотът, предмет на продан не е бил продаден по най-
високата цена, защото в имота има още една еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
№ 10135.2566.46.1 по КК и КР на гр. Варна, която не е била предмет на оценка от вещите
лица. Проданта не е била разгласена надлежно. ЧСИ е следвало да извърши разпределение, с
което посочи какви суми се дължат от купувача за изплащане на съразмерните части на
останалите съсобственици на имота и само ако тези суми бъдат внесени, чак тогава ЧСИ е
могъл да пристъпи към издаване на постановлението. До издаване на постановлението за
възлагане, разпределението не е било влязло в сила, но не е влязло в сила и до момента.
Неправилно е обявен за купувач Н. Ф.. Единственото наддавателно предложение е следвало
да бъде анулирано, поради това, че предложената цена е по-ниска от първоначалната цена на
ПИ и сградата с идентификатор 10135.2566.46.2 по КК и КР на гр. Варна, с което е
1
нарушена разпоредбата на чл. 489 от ГПК. Няма представено удостоверение за данъчна
оценка на продавания имот, като е нарушено правилото на чл. 485, ал. 3 от ГПК. Преди
постановеното определение № 64/15.02.2022г. по гр.д. № 22/2022г. на ВАпС по същото дело
е постановено и определение № 45/03.02.2022г., с което се е произнесъл по представените
доказателства за качеството на призовкар на Веселка Иванова Авренска при ЧСИ
Н.Денчева, но съдът не му ги е съобщил и не му е дал възможност за становище, водещо до
допуснато процесуално нарушение.
Моли се обжалваното постановление за възлагане от 31.08.2021г. да бъде отменено.
Прави доказателствани искания.
Иска на осн. чл. 438 от ГПК да бъде спряно изпълнението. На 31.04.2022г. е насрочен
въвод във владение.
В писмени възражения Н. Ф., гражданин на ФРГермания, р. 04.04.1950г. в гр.
Туринск, Русия, като управител на „Екобау М“ ООД,чрез адв. Хр.Х. намира жалбата за
недопустима, предвид воденото на същото основание гр.д. № 2682/2021г. на ВОС, по което
е постановено влязло в сила на 15.02.2021г. решение № 4004/10.11.2021г., с което и
постановлението за възлагане от 31.08.2021г. е влязло в сила. След влизане в сила на
постановлението за възлагане, купувачът е въведен във владение с постановление на ЧСИ от
31.03.2022г.
Моли се да бъде отхвърлена жалбата, като недопустима.
В писмени възражения срещу постъпилата жалба С. С. П. ЕГН ********** и Л. ЦВ.
П., ЕГН **********, двамата от гр. Варна, ул. „Скайлер“, № 2, ет. 2, чрез адв. Б.Димитрова,
считайки жалбата за недопустима, като просрочена, се молят да бъде оставена без
разглеждане. Приеме ли се жалбата за допустима, молят да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
Моли се за присъждане на сторените по делото разноски.
ЧСИ Н.Денчева е представила мотивите си за недопустимост на жалбата на М. В. П.,
като втора подадена на същото основание, като първата, чрез процесуалния представител
адв. Ил.Златев е против постановление за възлагане от 31.08.2020г. по изп.д. №
20198070400931. Постановлението за възлагане е влязло в сила на 15.02.2022г., след
произнасяне по гр.д. № 2682/2021г. и произнасяне по гр.д. № 22/2022г. на ВАпС. Извършено
е разпределение, влязло в сила на 18.08.2021г., като с решение № 67/18.08.2021г. по гр.д. №
387/2021г. на ВАпС е потвърдено решение № 284/10.02.2021г. по гр.д. № 3057/2021г. на
ВОС и сумите по разпределението са изплатени на взискателите в периода от 21-
23.02.2022г. Снабдяването с препис от постановлението за възлагане от 31.08.2021г. на
10.03.2022г. не дава право на длъжника на жалба, доколкото до момента е бил надлежно
представляван от процесуалния си представител адв. Ил.Златев, който е подал жалба.
Съдебният контрол е осъществен и постановлението за възлагане е влязло в сила. Освен
това, съгласно чл. 435, 3 от ГПК обжалването на постановлението за възлагане се свързва с
твърдения, че наддаването не е надлежно извършено или имотът не е продаден по най-
високата предложена цена. Всичко това е спазено при обжалваното постановление за
възлагане. В голямата си част оплакванията в жалбата са неверни, в останалата-
неоснователни. Направените от жалбоподателя са недопустими и извън кръга на съдебния
контрол.
Моли се жалбата да бъде оставена без разглеждане, като недопустима.
В съпроводителното писмо ЧСИ Н.Денчева е посочила, че жалбоподателят не е
внесъл дължимата д.т., въпреки надлежно връченото на 04.04.2020г., чрез адв. Ил.Златев
съобщение. Такова е изпратено и лично по елекронната поща на длъжника. Приложено е и
връченото съобщение. Видно, то съдържа предупреждение, че жалбата ще бъде върната в
2
случай на неизпълнение в срока по чл. 262, ал. 2 от ГПК.
Настоящият състав, като се запозна с твърденията на страните и изп.дело, приема, че
жалбата, подадена от М. В. П. е недопустима.
Това е така понеже страната е била уведомена за издаденото постановление за
възлагане от 31.08.2020г. още на 15.09.2021г., чрез процесуалния си представител и по
подаденета въззивна жалба вх. № 11259/05.10.2021г., подадена по пощата на 01.10.2021г.,
съдържаща идентични на настоящите оплаквания, съдът се е произнесъл, намирайки я за
подадена след срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, като с определение № 4004/10.11.2021г. по
в.гр.д. № 2682/2021г. на ВОС я е оставил без разглеждане. Това определение е потвърдено с
определение № 64/15.02.2022г. по гр.д. № 22/2022г. на ВАпС. Няма как да не бъде отчетено,
че съдът е приел още тогава, че постановлението за възлагане от 31.08.2021г. се счита за
редовно връчено на осн. чл. 51, ал. 2 от ГПК, при наличието на предпоставките по чл. 47, ал.
2 от ГПК за залепване на уведомление, т.е. на 15.09.2021г. и получено от сътрудник на адв.
Ил.Златев на 17.09.2021г. Настоящата жалба с вх. № 7509/28.03.2022г., подадена, като е
ползвана куриерска услуга, носеща дата на приложения транспортен етикет от 25.03.2022г.
е депозирана далеч след срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, според която норма същият е
двуседмичен, от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването
му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението или
15.09.2021г. Според изискването на чл. 39, ал. 1 от ГПК, щом страната има пълномощник по
делото, връчването се извършва на пълномощника. Това е обяснението защо
постановлението не му е връчено лично. Неоснователно е оплакването, че постановлението
не му е било връчено и чрез процесуален представител, доколкото това е невярно. Жалбата е
просрочена. Дори и да се приеме, че жалбоподателят М. В. П. е получил постановлението за
възлагане от 31.08.2020г. за пръв път на 10.03.2022г., както твърди, то жалбата отново е
просрочена, понеже срокът по чл. 436, ал. 1 от ГПК би бил изтекъл на 24.03.2022г., а
жалбата е подадена чрез Еконтомат на следния ден-25.03.2022г. в 17.20ч.
Следва да се има предвид и това, че в съпроводителното писмо на ЧСИ е посочено,
че жалбоподателят не е внесъл държавна такса по сметка на ВОС, въпреки, че адв.
Ил.Златев е получил съобщение изх.№ 3775/05.04.2022г. на 04.04.2022г., а на жалбоподателя
лично е изпратено такова на електронния му адрес. Видно от цитираното съобщение,
изпратено до М. В. П., чрез адв. Ил.Златев, получено от сътрудника Жасмина Милева на
07.04.2022г., видно от разписката към известие за доставяне, ЧСИ е указал плащането на д.т.
по сметка на ВОС в размер на 25.00лв. в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Предупредил е, че при невнасяне на д.т. в срока, на осн. чл. 262, ал. 2 от ГПК жалбата ще
бъде върната. Изпълнение не е последвало. Жалбата не е върната, но основанието по чл.
262, ал. 2, т. 2 от ГПК е налице.
Не на последно място решаващият състав следва да отбележи, че съгласно чл. 435, ал.
3 от ГПК постановлението за възлагане може да се обжалва от длъжника, поради това, че
наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е
възложено по най-високата предложена цена. Въпреки, че е посочил формално, че проданта
не е била извършена по най-високата предложена цена, то изложените конкретни
оплаквания за това, че в имота има още една сграда и тя не е оценена, не могат да бъдат
отнесени към тази хипотеза.
Жалбата е недопустима. Следва да бъде оставена без разглеждане, а производството
по делото-прекратено. Съдът не дължи произнасяне по искането за спиране на
изпълнението, още повече, че въвод във владение е проведен още на 31.03.2022г. и правният
интерес, мотивиран с това предстоящо действие на ЧСИ е отпаднал.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК М. В. П. следва да бъде осъден
да заплати на С. С. П. и Л. ЦВ. П. разноски в размер на 500.00лв., съгласно разписка и
списък по чл. 80 от ГПК на л. 39 и 40 по делото.
Воден от горното, съдът

3





ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба № 7509/28.03.2022г. от М. В. П., ЕГН
********** от гр. Варна, СО „Долна Трака 556“, № 46, с която обжалва връченото му на
10.03.2022г. постановление за възлагане на недвижим имот от 31.08.2021г., в качеството му
на длъжник по изп.д. № 20198070400931 на ЧСИ Н.Денчева, с което ПИ с идентификатор №
10135.2566.46 и еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 10135.2566.46.2 по КК и КР
на гр. Варна са възложени на Н. Ф., на осн. чл. 435, ал. 3 от ГПК и ПРЕКРАТЯВА
производството по в.гр.д.№ 985/2022г. на ВОС-ГО.
ОСЪЖДА М. В. П., ЕГН ********** от гр. Варна, СО „Долна Трака 556“, № 46 да
заплати на С. С. П. ЕГН ********** и Л. ЦВ. П., ЕГН **********, двамата от гр. Варна, ул.
„Скайлер“, № 2, ет. 2, разноски по делото в размер на 500.00лв., на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАпС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4