№ 680
гр. София , 10.08.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на десети август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Членове:Николай Николов
Доротея Кехайова
Силвия Тачева
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100603144 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.
Образувано е по жалба на защитника на подс. СТ. СВ. АТ., адв. Д.Б. срещу
определение от 10.06.2021 г., постановено по НОХД № 941/2021 г. по описа на Софийския
районен съд, НО, 112 състав, с което съдът е констатирал отсъствие на допуснати на фазата
на ДП съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване на правото на защита на подсъдимите лица, приел е, че са налице
предпоставките за разглеждане на делото по общия ред, насрочил го е за разглеждане в
открито съдебно заседание и е уважил искането на Е.Н.М. и И.С.М. за конституирането им
като частни обвинители в наказателното производство.
В жалбата се сочи, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до ограничаване на правото на защита на подс. С.А., тъй като е било
прието, че са налице предпоставките за разглеждане на делото по общия ред, а не по реда на
особените правила на Глава ХХVІІІ НПК и е конституирал Е.Н.М. и И.С.М. като частни
обвинители, което е недопустимо в производството по посочената диферинцирана
процедура. Като допълнителен аргумент се посочва, че от престъплението по чл. 325, ал. 1
от НК, за което е ангажирана наказателната отговорност на А. не може да има пострадали
лица, тъй като се касае за деяние, което не засяга правата на отделните граждани, а защитава
обществените отношения, свързани със запазването на обществения ред и спокойствие. В
допълнение се прави констатация и за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила във фазата на изготвяне на обвинителния акт, което според защитника е довело до
ограничаване на правото на защита на подсъдимия А..
Софийският градски съд, след като се запозна с доводите на страните и
материалите по делото, установи следното:
Първоинстанционният съд с определение е конституирал Е.Н.М. и И.С.М. като
частни обвинители в наказателното производство, констатирал е отсъствие на допуснати на
фазата на ДП съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване на правото на защита на подсъдимите лица и е приел, че са налице
предпоставките за разглеждане на делото в открито съдебно заседание по общите правила на
1
НПК.
Въззивната инстанция намира подадената жалба срещу определенията на районния
съд, с които Е.Н.М. и И.С.М. са били конституирани като частни обвинители в
наказателното производство и е било прието, че са налице предпоставките за разглеждане на
делото в открито съдебно заседание по общите правила на НПК, за процесуално
недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане.
Това е така, тъй като обсъжданите определения не подлежат на обжалване нито по
реда на Глава ХХІІ НПК, нито по друг процесуален ред пред въззивния съд. След като
жалбата не е годно процесуално основание въззивният съд да бъде надлежно сезиран за
проверка на законността на посочените определения, тя следва да бъде оставена без
разглеждане в тази й част.
В тази връзка този състав на СГС отбелязва, че разпоредбата на чл. 249, ал. 3 НПК
изрично предвижда, че единствено определенията по чл. 248, ал. 1, т. 3 и 6 НПК и отказът на
съда по чл. 248, ал. 2 да допусне частен обвинител подлежат на обжалване и протестиране
по реда на глава двадесет и втора. Същевременно в разпоредбата на чл. 341, ал. 1 от НПК са
посочени определенията и разпорежданията, които подлежат на обжалване по реда на глава
двадесет и първа от НПК - това са тези, с които се прекратява наказателното преследване,
както и изброените изрично в посочената разпоредба. В ал. 2 на чл. 341 от НПК са посочени
определенията и разпорежданията, които подлежат на обжалване по реда на глава двадесет
и втора от НПК - това са тези, за които това е изрично предвидено в процесуалния закон.
Настоящият случай попада в хипотезата на ал. 3 на чл. 341 от НПК, тъй като процесуалният
закон не е предвидил изрична възможност въпросът за конституирането на частни
обвинители и преценката на първия съд по кой процесуален ред да бъде разгледано
наказателното производство след внасянето му с обвинителен акт, да подлежат на
обжалване, а същите не попадат и сред изброените в чл. 341, ал. 1 от НПК съдебни актове,
доколкото с тях не се прегражда пътя за наказателно преследване. Следователно, въпросът
за законосъобразността на обсъжданите определения, с които съдът е конституирал Е.Н.М. и
И.С.М. като частни обвинители в наказателното производство и е приел, че са налице
предпоставките за разглеждане на делото в открито съдебно заседание по общите правила на
НПК, не може да бъде проверяван отделно от присъдата съгласно чл. 341, ал. 3 от НПК.
На следващо място по отношение на твърдените от защитата на подсъдимия в
частната жалба нарушения, допуснати от СРП при изготвяне на обвинителния акт, които
според него са довели до ограничаване на правото на защита на А., настоящият въззивен
състав намира следното:
Вмененото на подсъдимия А. деяние е изяснено в достатъчна степен, така че да е
годно да бъде разгледано в съдебна фаза. Както в постановлението за привличане като
обвиняем, така и в заключителната част на ОА и диспозитива му е налице надлежно
описание на всички съставомерни елементи на състава на престъплението по чл. 325, ал. 1
от НК, за което е ангажирана наказателната отговорност на А.. Посочени са датата и
мястото на деянието, както и всички фактически действия, с които се твърди, че е
осъществен състава на престъплението. При констатиране на основания за приложимост на
разпоредбата на чл. 78а НК или липса на доказателства за твърденията на държавното
обвинение, то това следва да намери отражение в акта по същество на делото.
В обобщение, налага се извод, че не са налице изтъкнатите от защитата съществени
процесуални нарушения. Настоящият състав намира, че не са налице и други такива, които
да са довели до накърняване на правото на защита на А., тъй като от обвинителния акт,
внесен в съда, става ясно какво е конкретното повдигнато обвинение срещу него, като той
2
може пълноценно да организира защитата си така, че да съответства на повдигнатото му
обвинение.
Ето защо, настоящият състав намира, че обжалваното определение на СРС в тази му
част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изложеното, Софийският градски съд, Наказателно отделение, ХІІ въззивен
състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на защитника на СТ. СВ. АТ., адв. Д.Б.
срещу определение от 10.06.2021 г. по НОХД № 941/2021 г. на Софийския районен съд, НО,
112 състав, с което съдът е приел, че са налице предпоставките за разглеждане на делото по
общия ред, насрочил го е за разглеждане в открито съдебно заседание и е уважил искането
на Е.Н.М. и И.С.М. за конституирането им като частни обвинители в наказателното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 10.06.2021 г. по НОХД № 941/2021 г. на
Софийския районен съд, НО, 112 състав, с което съдът е констатирал отсъствие на
допуснати на фазата на ДП съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимите лица.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
3