МОТИВИ към присъда по НОХД
№ 158/2013г. на ДРС
Подсъдимият И.В.К. ***, е
предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК за
това, че
след като е бил осъден с Решение № ***.2012г. по гр.д. № ***/2012г. на
РС Дряново, да издържа свой низходящ - пълнолетната си дъщеря В.И.К. ***,
заплащайки й сумата от 321.00лв. – издръжка за минало време и месечна издръжка
в размер на 90лв., считано от 25.01.2012г., до настъпване на предвидените в
закона основания за нейното изменение или прекратяване, съзнателно не е
изпълнил това си задължение за период повече от две месечни вноски – м. май
2012г. – м. февруари 2013г., или 10 месечни вноски за сумата от 910 лв.
В съдебно заседание
подсъдимият И.В.К. заявява, че е получил препис от обвинителния акт и, че
разбира свойството и характера на предявеното му обвинение. Признава, че не е
заплатил навреме посочената в обвинителния акт сума от 910 лв., тъй като
заплатата му не била изплащана редовно, като представя вносни бележки, че е
превел преди съдебното заседание, процесната сума по банкова сметка *** В.И.К..
Прокурорът поддържа обвинението, като го счита за
установено и доказано по безспорен начин. В хода на съдебните прения заявява,
че тъй като подсъдимият е внесъл дължимата сума по обвинителния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК,
следва да бъде признат за виновен и да не се наказва за престъплението по чл.
183, ал. 1 от НК.
От цялостната
преценка на събраните по делото доказателства, ценени по отделно и в тяхната
съвкупност, както и от съпоставката на последните с обясненията на подсъдимия К., съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
С Решение № ***2012г.,
постановено по гр.д. № ***/2012г. по описа на РС Д., в сила от 13.07.2012г., подс. К. е осъден да заплаща на
пълнолетната си дъщеря В.И.К. ежемесечна издръжка в размер на 90.00лв., считано от
25.01.2012г., до
настъпване на предвидените в закона основания за нейното изменение или
прекратяване, на осн. чл. 144 от СК,
както и сумата от 321,00лв.-дължима
издръжка за минало време за периода от 07.10.2011г. до 24.01.2012г. в размер от
90лв. месечно, на основание чл. 149 във вр. чл. 144 от СК.
След
влизане на съдебното решение в сила на 13.07.2012г., за периода от
05.09.2012г. до 20.12.2012г. подс. К. извършвал частични плащания в общ
размер на 630лв., с които изплатил на дъщеря си присъдената издръжка за минало
време от 321,00лв., като и част от издръжката за
периода от 25.01.2012г. до м. април 2012г., но не заплащал ежемесечните вноски
за всеки текущ месец от 13.07.2012г., съгласно
съдебното решение. На 29.03.2013г. подс.
К. превел сумата от 240лв., като след депозиране на жалба от дъщеря му пред РП
Д., в периода 15.08.2013г. до 15.11.2013г. и преди съдебното заседание по
делото, подсъдимият е превел по банкова сметка на дъщеря си дължимата издръжка
за периода, визиран в обвинителния акт от м. май 2012г. до м. февруари 2013г. в
размер на десет месечни вноски.
Гореизложената
фактическа обстановка не се оспорва от пъдсъдимия, а и се установява по
несъмнен и категоричен начин, както от неговите обяснения, така и от писмените
доказателства по делото.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът счита от правна страна, че подсъдимият И.В.К., след
като в периода от месец
юли 2012г. до месец февруари 2013г. в гр. Д., след
като е бил осъден с Решение № ***.2012г. по гр.д. № ***/2012г. на РС Д.,
влязло в сила на 13.07.2012г., да издържа пълнолетната си дъщеря В.И.К. от гр. Д.,заплащайки
й ежемесечна издръжка в размер на 90 лв., съзнателно не изпълнил това си
задължение в размер на повече от две месечни вноски – 8 месечни вноски на обща
стойност 720 лв., както от обективна, така и от
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК,
за което следва да бъде признат за виновен. Подсъдимият е осъществил деянието
при форма на вината пряк умисъл.
Тъй
като до постановяване на присъдата от първата инстанция, преди съдебното
заседание по делото, подсъдимият е изпълнил задължението си, като е изплатил по
банкова сметка на дъщеря
си дължимата сума от 720лв., и
от деянието не са настъпили други вредни последици за пострадалата, съдът намери,
че са налице всички кумулативно предвидени предпоставки на чл.183, ал.3 от НК,
поради което призна подсъдимия И.В.К. за виновен в извършване на престъпление
по чл.183, ал.1 от НК, като на осн. чл.183, ал.3 от НК не му наложи наказание.
От доказателствата по делото се
установява, че съдебното решение, с което подс.
К. е бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 90 лв. на пълнолетната си дъщеря В.И.К., е
влязло в сила на 13.07.2012г. Това означава, че посочената дата е началната,
считано от която от подсъдимия може да се търси наказателна отговорност за
неизпълнение на задължението, тъй като съгласно чл.183, ал.1 от НК, за
неплащане на издръжка на низходящ е необходимо лицето да бъде осъдено с влязло
в сила решение и едва след влизане в сила на осъдителното решение, съзнателно
да не е изплатило дължимите вноски в размер за два или повече месеца. За неплатената издръжка за времето, преди
да има влязло в сила решение, лицето не носи наказателна отговорност, а само
гражданска такава.
По
изложените по-горе съображения съдът призна подсъдимия И.В.К.
за невинен и го оправда по предявеното му обвинение за престъпление по чл.183,
ал.1 от НК в частта, досежно неизпълнение на задължението да заплаща
ежемесечна издръжка в размер на две месечни вноски на обща стойност 190 лв.
през периода месец май 2012г. - месец юни 2012г. включително, тъй като се касае
за плащане, относимо времево преди датата на влизане в сила на осъдителното
решение на гражданския съд.
Разноски по делото не са направени, поради което такива не следва да бъдат
присъждани.
В този смисъл е
произнесена присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :