Решение по дело №447/2019 на Апелативен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                        №   52/03.06.2020 г., гр.Варна,   

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение в публично съдебно заседание, проведено на петнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

                                          ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

                                                                  СВЕТЛА ДАСКАЛОВА

 

с участието на секретаря С.Д. и прокурора Иван Тодоров, като разгледа докладваното от съдия  Даскалова ВЧНД № 447 по описа за 2019 год. на ВАпС, наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Съдебното производство по делото е по реда на чл.341, ал.1 вр. чл.313 и сл. от НПК и е образувано по протест на прокурор от ШОП против определение № 319, постановено на 22.11.2019 год. по ЧНД № 314/2019 год. от Окръжен съд, гр.Шумен, с което са били групирани наказанията, наложени на А.А.Р. с Решение по нак.дело от 27.10.2011 г. в сила от същата дата на Пети наказателен отдел на Районен съд, гр.Тулуза, Република Франция, с присъда от 16.03.2012 г. в сила от 04.04.2012 г. № на протокола 2254, номер на прокуратурата 10000026642 на Окръжен съд гр.Лион, Република Франция и с определение за одобряване на споразумение по НОХД № 233/2019 г. по описа на ШОС, в сила от 18.09.2019 г., като е било определено най-тежкото от наказанията, определени по трите дела, а именно лишаване от свобода за срок от пет години. Била е приспадната изтърпяната част от наказанието.

        Със същото определение, на основание чл.68, ал.1 от НК е било приведено в изпълнение наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено на Р. с определение за одобряване на споразумение по НОХД № 4063/2010 г. на ВРС, в сила от 04.08.2010 г.

        В с.з. представителят на ВАпП поддържа частният протест и моли за уважаването му.

Защитникът на осъденото лице счита частният протест за неоснователен. Според него определението на ШОС е правилно, като дотолкова, доколкото не е определен режим за изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание, следва да се определи такъв.

Осъденият Р. не се явява.

Съдът, след преценка на доводите, изложени в жалбата, позицията на страните, както и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частният протест е процесуално допустим, подаден е в срока за обжалване от надлежна страна, като разгледан по същество се явява основателен.

Предмет на въззивното производство е определение 319, постановено на 22.11.2019 год. по ЧНД № 314/2019 год. от Окръжен съд, гр.Шумен, в частта, в която след като били групирани наказанията, наложени на Р. с Решение по нак.дело от 27.10.2011 г.  на Пети наказателен отдел на Районен съд, гр.Тулуза, с присъда от 16.03.2012 г. в сила от 04.04.2012 г. на Окръжен съд гр.Лион, Република Франция и с определение за одобряване на споразумение по НОХД № 233/2019 г. по описа на ШОС, и било определено най-тежкото от наказанията, определени и по трите дела -  лишаване от свобода за срок от пет години, е била е приспадната изтърпяната част от наказанието. Частният протест е и срещу определението в частта, в която съдът не е определил режим на изтърпяване на приведеното и изпълнение наказание от три месеца лишаване от свобода, наложено на Р. по НОХД № 4063/2010 г. на ВРС.

Въззивният съд, като съобрази, че първоинстанционният съд е наложил на основание чл.25 вр. чл.23 и чл.8, ал.2 от НК най-тежко наказание от определените по всяко от трите дела – пет години лишаване от свобода, приел е, че Р. е изтърпял в Република Франция наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от пет години, но не е приспаднал изцяло изтърпяното наказание на основание чл.25, ал.2, пр.1 от НК, намира, че следва да измени определението в тази му част, като приспадне изцяло изтърпяното наказание от пет години лишаване от свобода, наложено с присъда от 16.03.2012 г. в сила от 04.04.2012 г. на Окръжен съд гр.Лион, Република Франция.

Настоящият съд, като съобрази и че в атакуваното определение след като е привел в изпълнение, на основание чл.68, ал.1 от НК наказанието три месеца лишаване от свобода, наложено на Р. с определение за одобряване на споразумение по НОХД № 4063/2010 г. на ВРС, първоинстанционният съд не е определил режим на изтърпяване на наказанието, намира, че следва да стори това, като на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС бъде постановено това наказание да се изтърпява при първоначален строг режим.

В останалата част определението не страда от пороци, поради което и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.337, ал.1, т.2 и чл.338 от НПК, съдът                   

                               Р   Е   Ш   И:

 

ИЗМЕНЯВА определение № 319, постановено на 22.11.2019 год. по ЧНД № 314/2019 год. от Окръжен съд, гр.Шумен, В ЧАСТТА относно приложението на чл.25, ал.2 от НК, като:

ПРИСПАДА на основание чл.25, ал.2, пр.1 от НК изцяло изтърпяното наказание пет години лишаване от свобода, наложено с присъда от 16.03.2012 г. в сила от 04.04.2012 г. на Окръжен съд гр.Лион, Република Франция.

 

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС А.А.Р. да изтърпи приведеното му в изпълнение наказание, наложено по НОХД № 4063/2010 г. на ВРС при първоначален строг режим.

 

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалите му части.

 

Решението е окончателно.

       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: