№ 376
гр. гр. Добрич, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на втори ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20223200500574 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№ 261179/13.04.2022 год. на Държавата, чрез министъра на
земеделието, храните и горите, гр. С., **** срещу допълнително решение №
260029/24.03.2022 год. на Районен съд Добрич,с което е отхвърлен иска й
срещу А. В. А. ЕГН ********** с. С., ул. „Т.№**, Община Д., обл. Д. за
установяване вземане,за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
2046/2020 год. по описа на РС Добрич за горницата над 1527.92лв., неустойка
по договор за аренда № ТА-19/20-1-36/04.09.2019 год., вписан под акт № 155,
том II, вх. № 1715/12.09.2019 год. в Служба по вписвания, гр. Т. до
претендирания размер от 10 408.31 лв.
С доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение се
претендира отмяната му, като въззивният съд постанови ново по съществото
на спора за уважаване на исковата претенция в пълния размер на заявяването
й. Въззивникът възразява срещу правните изводи на първоинстанционния съд
,че е прекомерен размера на уговорената в чл.30 от договора между страните
неустойка за забава, определен в процент от забавеното вземане, както и че не
е дължима за периода на действие от 13.03.2020 год. до 08.04.2020 год.
1
съобразно предвижданията на чл.6 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение. Правоотношението между страните било
възникнало по силата на тяхно участие в законоустановена процедура, при
което не можело да се счетат за накърнени морала ,договорната свобода и
равнопоставеността на страните. Размерът на дължимата неустойка бил
обусловен от периода на забавата и пряко зависим от поведението на
длъжника, поради което претенцията му за прекомерност не съответствала
на принципа на добросъвестността в гражданските отношения и като
последица не следвало да бъде възлагана на изправната страна по договора.
Вън от горното разпоредбата на чл.6 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение не регулирала задължения, произтичащи
от договори за аренда, по които страна е държавата.
Въззиваемата страна А. В. А. счита жалбата за неоснователна и
настоява да не бъде уважавана , тъй като възражението му за
недействителност на уговорката по чл.30 от договора поради прекомерност и
противоречие с добрите нрави била уважена в съответствие със закона и
задължителната съдебна практика.
При служебната проверка на решението по реда на чл.270 ал.3 от ГПК
,съдът установи порок, който го определя като недопустим съдебен акт.
Обжалваното допълнително решение е постановено по разгледан от
Районен съд Добрич иск на Държавата, чрез министъра на земеделието,
храните и горите Д.Ж.Т., гр. С., **** срещу А. В. А. ЕГН ********** с. С.,
ул. „Т.№**, Община Д., обл. Д. за установяване на вземане в размер на
сумата от 10 408.31 лв., представляваща неустойка по договор за аренда №
ТА-19/20-1-36/04.09.2019 год., вписан под акт № 155, том II, вх. №
1715/12.09.2019 год. в Служба по вписвания, гр. Т. в размер на 0,3 %,
начислена за всеки просрочен ден върху заплатената със забава II вноска за
стопанската 2019/2020 год. в размер на 26 643.07 лв., дължима към 31.01.2020
год., предмет на заповед № 851 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.
№20203230102046/2020 год. на Добричкия районен съд,които черпят
правното си основание в разпоредбите на чл. 422 ал.1 ,във връзка с чл. 415
ал.1 от ГПК,във връзка с чл. 92 от ЗЗД .
Установителната претенция е заявена с искова молба рег.
2
№268188/29.12.2020 год. ,подадена от ищец Държавата,чрез министъра на
земеделието,храните и горите с изрично посочване,че е по повод подадено
възражение от 13.11.2020 год. от срещу А. В. А. срещу заповед № 851 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК, издадена по ч.гр.д.№20203230102046/2020 год. на Добричкия районен
съд, както и че се подава на основанието по чл. 422 ал.1 ,във връзка с чл. 415
ал.1 от ГПК. Изложени са твърдения за сключен на дата 04.09.2019 год.
договор за аренда № ТА-19/20-1-36/04.09.2019 год., вписан под акт № 155,
том II, вх. № 1715/12.09.2019 год. в Служба по вписвания, гр. Т. между
министъра на земеделието, храните и горите, представляван от директора на
ОДЗ, гр. Д. - инж. Д.А.И. и ответника с предмет временно възмездно ползване
на земеделска земя от държавния поземлен фонд (ДПФ) в размер на общо
437.666 дка в землището на с. Г., общ. Т., обл. Д. срещу годишно арендно
възнаграждение. Арендаторът заплатил на части и със забава втората вноска
от арендното възнаграждение за 2019/2020 год.,като общата сума на
непогасените задължения възлизала на сумата от 10 408.31 лв.
Отправено е било искане да бъде постановено съдебно решение,по
силата на което да бъде признато за установено и ответника А. В. А. осъден
да заплати на Министерството на земеделието ,храните и
горите,представлявано от Д.Ж.Т. –министър на земеделието ,горите и
храните по силата на посочения договор за аренда сумата от 10 408.31 лв.
Договора за аренда № ТА-19/20-1-36/04.09.2019 год., вписан под акт №
155, том II, вх. № 1715/12.09.2019 год. в Служба по вписвания, гр. Т. е
посочен в заявление рег.№ 14146/20.08.2020 год. като документа,от който
произтича вземането,така също и като правопораждащия претендираното
парично вземане относно лихви за забавено плащане на арендна вноска факт.
В т.2 от заявление рег.№ 14146/20.08.2020 год. е посочен като
заявител министъра на земеделието и горите.
В разпореждане № 8858/24.02020 год. по ч.гр.д.№ 20203230102046/2020
год. , Добричкия районен съд е посочил,че разглежда заявление на
Министерството на земеделието,храните и горите,представлявано от
министър Д.Ж.Т. за заплащане на парична сума в размер от 10 408.31 лв.
,дължима по договора за аренда № ТА-19/20-1-36/04.09.2019 год., вписан под
акт № 155, том II, вх. № 1715/12.09.2019 год. в Служба по вписвания, гр. Т. и
3
е било разпоредено длъжникът А. В. А. да я заплати на кредитора
Министерството на земеделието,храните и горите,представлявано от
министър Д.Ж.Т. С такова съдържание са издадената заповед №
851/24.08.2020 год. и изпълнителен лист № 226/24.08.2020 год.
С исковата молба по чл.415 ал.1,респ. чл.422 ал.1 от ГПК,кредитор
предявява иск срещу свой длъжник за установяване съществуването на
вземането си,чийто предмет кореспондира с предмета на оспорената заповед
за изпълнение. Вземането на кредитора следва точно да съответства на
задължението,което е посочено в заповедта съгласно чл.412 т.6 от ГПК,а
страните в исковото производство, изключая хипотези на правоприемство са
страните в заповедното производство, посочени в заповедта съгласно чл.412
т.4 от ГПК,т.е. активно легитимиран да предяви иска е кредитор,в чиято полза
и по негово искане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, а надлежен ответник по иска следва да е длъжникът.В общия
случай едно и също физическо /юридическо лице е кредитор на
вземането,заявител в заповедното производство и ищец в исковото
производство.
Държавата и Министерството на земеделието са различни правни
субекти , ако и в определени случаи ,министъра на земеделието да упражнява
права на държавата,респективно да представлява както нея ,така и
самостоятелното юридическо лице Министерство на земеделието.
Съгласно разпоредбата на чл.24 ал.1 изр.2-ро от ЗСПЗЗ , министърът на
земеделието, храните и горите упражнява правата на собственика
(държавата) за земите от държавния поземлен фонд, като ги отдава под наем
или аренда, учредява ограничени вещни права върху тях, извършва продажба
и замяна със земеделски земи на физически и юридически лица по парична
равностойност, определена съгласно наредбата по чл. 36 ал. 2,като детайлно
процедурата по отдаване под наем и аренда на земите от ДПФ е
регламентирана в чл. 24 а и сл. от ЗСПЗЗ,респ.ППЗСПЗЗ.По тази причина и
по изключение от разпоредбата на чл. 31 от ГПК,представителството на
държавата по дела относно земи от държавния поземлен фонд се осъществява
не от министъра на регионалното развитие и благоустройство, а от
министъра на земеделието, храните и горите.
Разпоредбата на чл.15 ал.3 от ГПК ( отм.),респ.чл. 26 ал.4 от ГПК (нов)
4
предоставя възможност на лице, което не е носител на спорното материално
право да предяви иск за защитата му, заемайки в определени случаи
процесуалното положение на главна страна в производството вместо лицето,
носител на спорното материално право. Характерно за процесуалната
субституция е, че съдебното решение обвързва носителя на спорното
материално право-така решение № 72/21.07.2014 год. по гр.д.№ 7698/2013
год. на ВКС,ІІ г.о.
Съобразно разпоредбата на чл.2 ал.1 и 3 от Устройствения правилник
на министерството на земеделието, храните и горите ,то е самостоятелно
юридическо лице на бюджетна издръжка и се представлява от министъра на
земеделието, храните и горите или от оправомощени от него длъжностни
лица.
Вземането ,предмет на заповедта по чл. 417 от ГПК и иска по чл. 422
ал.1 от ГПК е парично и е елемент от правоотношение,възникнало по
договор,сключен от министъра на земеделието за отдаване под аренда на
земи от държавния поземлен фонд .С оглед индивидуализиращите белези на
договора –субекти и характеризиращи престации, кредитор на процесното
вземане не е Министерството на земеделието.
Заповедта за изпълнение в качеството си на съдебен акт може да бъде
нищожна или недопустима. Доколкото издаването на валидна заповед за
изпълнение е предпоставка за допустимостта на установителните искове по
чл. 422 от ГПК, преценката за наличието на валидна заповед за изпълнение
съставлява част от проверката за допустимост на производството, която съдът
извършва служебно-така решение № 50011/26.09.2022 год. по т.д.№ 1964/2020
год. на ВКС,І т.о. и решение № 81/20.07.2015 год. по т.д.№ 1823/2014 год. на
ВКС,І т.о. Посочено е ,че предмет на установителния иск по чл.422 ал.1 от
ГПК във връзка с издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК може да
бъде само вземането по чл. 417 от ГПК,за което е издадена заповедта за
изпълнение.Ако не е издадена заповед за изпълнение на парично
вземане,искът по чл. 422 ал.1 от ГПК е недопустим. Съобразно разпоредбите
на чл. 415 ал. 1 и ал. 3 от ГПК , заявителят може да предяви иск за вземането
си и в случай, че съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение, но в този
случай искът за вземането, индивидуализирано в заявлението, е
осъдителен.На липсваща заповед за изпълнение следва да се приравни
5
нищожната такава, доколкото същата не поражда правни последици.
Въпреки, че в този случай заповед е издадена и срещу нея може да бъде
подадено възражение по чл. 414 ал. 1 от ГПК, защитата на спорното
материално право не може да се осъществи посредством установителен иск, а
чрез осъдителения иск за паричното вземане по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ал.
1 т. 3 от ГПК и чл.415 ал.3 от ГПК .
Издадената по ч.гр.д.№ 20203230102046/2020 год. на Районен съд
Добрич заповед № 851/24.08.2020 год. е недопустима,тъй като не
съответства на поисканото в заявление рег.№ 14146/20.08.2020 год. –
разпоредено е длъжника да заплати парична сума не на посочения
заявител/кредитор, а на юридическо лице,което не е отправило до съда
искане за издаване на заповед за изпълнение.Касае се до нарушение на
диспозитивното начало, като съдът се е произнесъл извън предмета на
заявлението и по отношение на неучастваща страна.
За разлика от нищожния съдебен акт,недопустимият неподлежащ на
обжалване съдебен акт,каквато е заповедта по чл. 417 от ГПК ( обжалваема
само в частта за разноските ),поражда правни последици. Независимо, че
процесната заповед поражда правни последици, заведеният въз основа на нея
установителен иск по чл. 422 ГПК се явява недопустим, тъй като предмет на
този иск, предвид обусловеността му от заповедното производство, могат да
бъдат само тези вземания, за които е издадена съответната заповед за
изпълнение,т.е. след като в процесния случай не е издадена заповед за
изпълнение за вземане на държавата като кредитор ,то защита на спорното
материално право не може да се осъществи посредством специалния
установителен иск по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, а чрез осъдителен иск за
паричното вземане.
Искова молба рег.№268188/29.12.2020 год. е нередовна и не е била
уточнява , от гледна точка на страни и отправено до съда искане за защита
(чл.127 ал.1 т.2 и т.5 от ГПК).Подадена е била от Държавата,чрез министъра
на земеделието,храните и горите като ищец ,изложила твърдения за
обвързаността си с ответника по договор за аренда с предмет земеделски земи
от държавния поземлен фонд ,задълженията по който за заплащане на
арендно възнаграждение не били изпълнени от длъжника на падежа,
поставяли го в забава и обуславяли заплащане на уговорената лихва за
6
просрочие. Исковата молба е предявена по указания на съда и по повод
подадено от длъжника възражение срещу заповедта за
изпълнение.Независимо ,че държавата е считала ,че нейно е вземането за
изтекли лихви за забава е претендирала установяването му в полза на
Министерство на земеделието , респ. осъждането на ответника да заплати
паричната му стойност на Министерство на земеделието,т.е. претендирана е
съдебна защита едновременно с установителен и осъдителен ефект спрямо
друг правен субект,несъответно на обстоятелствената част на исковата молба
и при липса на активна легитимация.
Исковата молба не е била счетена за нередовна и не е била уточнявана .
В производствата пред Добричкия районен съд и Добричкия окръжен
съд като страна е било призовавано Министерството на земеделието, храните
и горите .В мотивите на обжалваното решение и като част от съдържанието
му по смисъла на чл. 236 ал.1 т.4 и 5 от ГПК,Районен съд е посочил ,че
разглежда производство,образувано по искова молба на Държавата и
постановил ,какво признава за установено в отношенията между нея и
ответника А..
Горното води до извод, че обжалваното решение е недопустимо,като
постановено по нередовна искова претенция на Държавата , разгледана без
нейно участие и с участието на друг правен субект - Министерството на
земеделието, храните и горите, което не е отправило искане до съда за
съдействие и защита на свое имуществено право. Горното налага
обжалваното решение да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново
разглеждане от етапа на предприемане действията по чл.129 и чл. 130 от ГПК
съобразно настоящото изложение по отношение на нередовно заявената
претенция на Държавата при противоречие между обстоятелствена част и
отправено до съда искане.
При новото разглеждане следва да бъде разпределена и отговорността
за разноските ,сторени от страните до настоящия момент.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА допълнително решение № 260029/24.03.2022 год. на Районен
7
съд Добрич, с което е отхвърлен иска на Държавата срещу А. В. А. ЕГН
********** с. С., ул. „Т.№**, Община Д., обл. Д. за установяване вземане, за
което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д.№ 2046/2020 год. по описа
на РС Добрич за горницата над 1527.92лв., неустойка по договор за аренда №
ТА-19/20-1-36/04.09.2019 год., вписан под акт № 155, том II, вх. №
1715/12.09.2019 год. в Служба по вписвания, гр. Т. до претендирания размер
от 10 408.31 лв. и ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд Добрич за ново
разглеждане в обжалваната му част.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8