Р Е Ш
Е Н И Е № 226
гр. Бургас, 21 февруари 2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на десети
февруари, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
АТАНАСКА АТАНАСОВА
При секретар И. Г. и с участието на
прокурора АНДРЕЙ ЧЕРВЕНЯКОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД
№ 2852/2021 г.
Производството е по реда на чл.111, ал.7 от ЗИНС във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от А.Х.А.,
ЕГН **********, против решение № 1759/ 11.11.2021г., постановено по адм.дело №
2276/2021 г. по описа на Административен съд гр.Бургас.
С
решението е потвърдена Заповед №
681/13.09.2021г. на началника на Затвора гр.Бургас, с която на А. е наложено
дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 7 (седем)
денонощия“.
Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на Заповед №
681/13.09.2021г., издадена от началника на Затвора гр.Бургас. Счита, че
първоинстанционният съд е постановил акта си в нарушение на процесуалния и
материалния закон. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно
заседание, лично и чрез процесуалния си представител адв. Г., поддържа жалбата
и направените с нея искания. Ангажира доказателства. Представя писмени бележки.
Ответникът по касационната жалба не изпраща
представител. В отговора на касационната жалба излага доводи за
законосъобразност на първоинстанционното решение, като моли същото да бъде
оставено в сила. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр. Бургас намира, че решението на първоинстанционния
съд, следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от
обжалването.
Разгледана по същество е неоснователна.
Със
заповед № 681/13.09.2021г. на началника на Затвора Бургас на А.А. е наложено
дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 7 /седем/
денонощия“, за това, че на 28.07.2021г., по време на претърсване в спалното
помещение на лишения от свобода са открити следните неразрешени вещи: 1
бр.самоделно направено шило с дължина на острието около 5 см.; 2 бр.малки
метални отвертки; 2 бр.самоделно направени отвертки; 1 бр. стъклено шише от
ароматизатор и 4 бр.самоделно направени шила с различни размери на острието от
0,5см. до 4 см. По време на изземването А. се е опитал да вземе кутията
насила от ръцете на мл.инсп.Белбер –
надзирател и е започнал да се държи нервно, арогантно и да повишава тон. Същият
е отправил заплахи към екипа от надзиратели извършващи претърсването, като е
използвал думите – „ще видите какво ще се случи с вас“. С това, че на
28.07.2021г. е притежавал неразрешени вещи, и в последствие е отправил заплахи към
служители на НОС е нарушил разпоредбите на чл.96, т.3, чл.97, т.1 и т.3, във
връзка с чл.100, ал.2, т.1, т.5 и т.7 от ЗИНЗС, предвид което и на основание
чл.101, т.7, във вр. с чл.102, ал.2, предл.второ от ЗИНЗС е наложено
дисциплинарното наказание.
С
оспореното решение, административният съд е потвърдил заповедта на началника на
Затвора гр.Бургас, като е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган,
в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя
и до незаконосъобразност на издадената заповед.
Преценил
е, че събраните по делото доказателства предпоставят несъмнен извод, че
жалбоподателят е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение, поради което е
заключил че материалния закон е приложен правилно.
Според
мотивите на решението, в издадената заповед е налице съответствие между
описаната фактическа обстановка и посочените като нарушени правни норми, а
видът и размерът на наложеното дисциплинарно наказание съответстват на
характера и тежестта на извършеното нарушение.
Настоящият
състав на съда изцяло споделя съображенията по прилагане на закона, изложени в
обжалваното решение, поради което и на осн. чл. 221, ал.2, пр. последно от АПК,
препраща към тях.
Според
нормата на чл.100, ал.1 от ЗИНЗС, дисциплинарно нарушение е деяние – действие
или бездействие, извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава
вътрешния ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или
обидно отношение към служители или лишени от свобода.
Чл.100,
ал.2, т.5 и т.7 от ЗИНЗС, определя като дисциплинарно нарушение неизпълнение на
задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон (т.5),
съответно физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, както и
закана за такава (т.7).
В
случая доказаното притежание на неразрешени вещи и отправянето на заплахи към
служители на НОС, без съмнение осъществява хипотезата на посочените
разпоредби.
Съдът
намира за неоснователно възражението за липса на извършено нарушение по см. на
чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС.
Свидетелство
за отправени заплахи с думите „ ще видите какво ще се случи с вас“ се съдържа,
както в докладната записка, изготвена от мл. инспектор Белбер, участвал в
претърсването на килията, така и в доклада на инсп.Петър Леков. В последния се
съдържа изрично указание, че всички лица, участвали в претърсването са
потвърдили изложеното в докладната записка на Белбер.
Правилно
първоинстанционният съд е преценил използваните от А. думи като заплаха за
саморазправа, като е отчел цялостната обстановка в която са били отправени.
Поради
това и в съответствие със закона дисциплинарният орган е наложил наказанието по
чл.101, т.7 от ЗИНЗС.
Макар
да не е установено системно нарушение по чл.100, ал.2, т.5, е установено
нарушение по чл.100, ал.2, т.7, което е и предпоставка за налагане на
дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“.
Съдът
намира за неоснователно възражението на касатора за нарушено право на защита,
поради липсата на предоставена възможност за даване на обяснения в хода на
дисциплинарното производство.
Според
представените по делото доказателства, в частност Протокол от 13.09.2021г.
(л.66 от адм.д. № 2276/2021г.), А.А. е бил изслушан във връзка с процесното
дисциплинарно нарушение от началника на Затвора – Бургас, така както изисква
разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗИНЗС. Отделно от това, той е дал и писмени обяснения на 20.08.2021г. (л.70 от адм.д. № 2276/2021г.)
Неоснователно
е и възражението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в
хода на съдебното производство, поради неучастието на прокурор в същото.
Според
разпоредбата на чл.16, ал.1, т.2 от АПК, прокурорът следи за спазване на
законността в административния процес, като в предвидените в кодекса или в друг
закон случаи участва в административни дела. Т.3 на същата норма сочи, че
прокурорът започва или встъпва във вече образувани по кодекса производства и
когато прецени, че това се налага от важен държавен или обществен интерес.
ЗИНЗС,
респ. АПК, не предвиждат задължително участие на прокурор в съдебното
производство по обжалване на заповеди от вида на процесната. При това положение
участието на прокурор в съдебното производство по оспорване на процесната
заповед, е поставено единствено от
преценката на същият дали е необходимо за защитата на важен държавен или
обществен интерес.
В
случая подобно искане за встъпване в производството не е направено.
Неоснователно
е възражението за незаконосъобразност на обжалваното решение, защото не е
отчетено допуснато съществено нарушение при издаване на оспорената заповед, тъй
като в последната не е посочен единния граждански номер на касатора.
Както правилно е
отбелязал първоинстанционният съд, липсата на изписан ЕГН на наказаното лице не
представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Адресатът на
заповедта е индивидуализиран в достатъчна степен чрез посочване на трите му
имена, спалното помещение, зоната в която изтърпява наказанието лишаване от
свобода и номера на затворническото му досие. Този начин на индивидуализация
изключва каквото и да е съмнение относно лицето, по отношение на което се
налага дисциплинарното наказание.
Представените
в съдебно заседание доказателства от страна на касатора не касаят законосъобразността
на обжалваното съдебно решение. Те са свързани с изпълнението на Заповед № 681/13.09.2021г. на началника на
Затвора – Бургас, което е извън предмета на настоящото производство, поради
което не следва да бъдат обсъждани.
Предвид
изложеното съдът намира, че по отношение на обжалваното решение не са налице
отменителни основания. Затова същото следва да бъде оставено в сила.
Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, изхода на спора и своевременно направеното искане от пълномощника на ответника,
настоящият съдебен състав намира, че в полза на последния следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25,
ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на
основание чл. 144 от АПК.
Затова и на основание чл.221 и
чл. 222 от АПК във вр. чл.111, ал.7 от ЗИНС, Административен съд гр. Бургас,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1759/
11.11.2021 г., постановено по адм.дело № 2276/2021 г. по описа на
Административен съд гр.Бургас.
ОСЪЖДА А.Х.А., с ЕГН **********,
понастоящем в Затвора – Бургас, да заплати на Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията" юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: