Р Е Ш Е Н И Е №........
гр. Стара Загора, 18.02.2021 г.
Старозагорски районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на петнадесети февруари, две хиляди
двадесет и първа година в състав:
при секретаря Тонка Тенева като
разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело
№ 4793 по описа за 2020 г. за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са осъдителни искове по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 327
от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
„АВТОХИТ 2000” ООД твърди в исковата молба, че между него и ответника „СТРАГЪЛ
КОМЕРС“ ЕООД бил сключен неформален договор за извършване на ремонтни услуги и
продажба на необходимите за съответния ремонт части и консумативи. „АВТОХИТ
2000” ООД изпълнил надлежно задълженията си по договора като продал на „СТРАГЪЛ
КОМЕРС“ ЕООД стоките и извършил, в полза на същото дружество, договорените
услуги, като купувачът приел без възражение извършените услуги и продадените
стоки - авточасти и консумативи, вложени в извършения ремонт, но не заплатил
съответно дължимата цена. По-конкретно:
На 30.10.2018 година ищецът
„АВТОХИТ 2000“ ООД бил извършил сервизни услуги на автомобил с per. № СТ2852АН,
при които продал и предал на ответното дружество и вложените при ремонта стоки
- авточасти и консумативи. Съгласно фактура № **********/30.10.2018 година,
издадена от „АВТОХИТ 2000“ ООД, дължимата цена за продадените стоки и
предоставените услуги била в размер на 1384,66 лева. Ответникът приел вложените
стоки и извършената работа без възражения на 30.10.2018 г., като удостоверил
тяхното получаване с подписа си върху поръчка за ремонт, приел и съответно
издадената фактура. Въпреки това и към настоящия момент не бил заплатил на
ищеца дължимата цена.
Поради продължителната забава в
плащането на цената за продадените стоки и извършените авторемонтни услуги, на
основание чл. 86 от ЗЗД, ответното дружество следвало да заплати на „АВТОХИТ
2000” ООД, освен дължимата цена за предоставените услуги и продадените стоки, и
обезщетение заради забавата си в размер на 289,26 лева, изчислено върху сумата
от 1384,66 лева за периода от деня, следващ падежа на задължението - 31.10.2018
година, до 20.11.2020 година.
Отказът на ответника да извърши
доброволно плащане на дължимите суми, обуславял интереса на „АВТОХИТ 2000” ООД
да предяви иск за присъждането им.
Искането е да се осъди „СТРАГЪЛ
КОМЕРС“ ЕООД, с ЕИК: *********, да заплати на „АВТОХИТ 2000” ООД, ЕИК
*********, сумата от 1673.92 лева /хиляда шестстотин седемдесет и три лева и
деветдесет и две стотинки/, от която:
1. 1384,66 лева /хиляда триста осемдесет и четири лева и
шестдесет и шест стотинки/ - главница, представляваща неизплатена цена на
продадените стоки и извършените авторемонтни услуги съгласно данъчна фактура №
**********/30.10.2018 година и
2. 289,26 лева /двеста осемдесет и девет лева и двадесет и
шест стотинки/ - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
неплатената главница за срока на забавата, изчислено върху сумата от 1384,66
лева за периода от деня, следващ падежа на задължението - 31.10.2018 година, до
20.11.2020 година.
Моли съда да осъди ответника да
заплати и законната лихва върху главниците за периода от датата на предявяване
на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран отговор на исковата молба от ответника, в който заявява, че оспорва
предявените искове по основание. Счита същите за допустими, но неоснователни и
моли да бъдат оставени от съда без уважение.
Ответникът заявява, че в исковата
молба се твърдяло, че на 30.10.2018 г. ищецът „АВТОХИТ 2000“ООД бил извършил
сервизни услуги на автомобил с рег.№СТ2852АН, при които продал и предал на
ответното дружество и вложените при ремонта стоки- авточасти и консумативи. За
ремонта била издадена фактура №**********/30.10.2018 г. Също така се твърдяло,
че ответникът приел вложените стоки и извършената работа без възражения на
30.10.2018 г., като бил удостоверил тяхното получаване с подписа си върху
поръчка за ремонт, приел бил и съответно издадената фактура.
Тези твърдения били неверни и не
отговаряли на обективната истина. „СТРАГЪЛ КОМЕРС“ ЕООД никога не притежавало в
собственост посочения автомобил с рег.№СТ2852АН и същият не бил заведен в
активите на дружеството. Видно от свидетелство за регистрация на МПС №*********
от 02.03.2016 г., автомобил с рег.№СТ2852АН бил собственост на Живко Господинов
Караиванов.
„СТРАГЪЛ КОМЕРС“ЕООД не ползвало
автомобил с рег. №СТ2852АН и в счетоводството на дружеството не били отразени
разходи за горива и други консумативи. Видно от публикуваните в Търговския
регистър декларации по чл.38, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството,
дружеството не било осъществявало търговска дейност, включително за 2018 г.
С оглед изложеното, неправилно и
незаконосъобразно била издадена от ищеца фактура №**********/30.10.2018 г. на
„СТРАГЪЛ КОМЕРС“ЕООД. Дружеството не било получило описаните във фактурата
услуги, тъй като посочения автомобил с рег.№СТ2852АН било собственост на Живко
Господинов Караиванов.
Също така, фактура №**********/30.10.2018
г. не била изпращана на адреса на управление на „СТРАГЪЛ КОМЕРС“ЕООД. Нито по
друг начин била връчена на дружеството и същото не било уведомено за тази
фактура.
Ищецът не бил изпратил до „СТРАГЪЛ
КОМЕРС“ЕООД покана за доброволно изпълнение за сумата от 1384,66 лева, посочена
във фактура №**********/30.10.2018г. Ето защо, за дължимостта на тази сума
„СТРАГЪЛ КОМЕРС“ЕООД за първи път било уведомено с исковата молба.
Искането е да се отхвърлят
предявените искове като неоснователни и да се присъди на „СТРАГЪЛ КОМЕРС“ЕООД
направените по делото разноски.
След приключване на съдебното дирене и с
оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е иск по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 258 и сл. от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че
е налице договор за сервизни услуги с ответника, както и че услугата е извършена и приета от
ответника. В тежест на ищеца е да докаже и размера на иска.
В тежест на ответника е да докаже
плащане или насрещните си възражения, че не е бил в облигационни правоотношения
с ищеца по конкретната фактура.
По иска по чл. 86 от ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже настъпилия падеж.
Видно от представената фактура № ********** от
30.10.2018г., подписана и от двете страни за съставител и получател, ищецът и ответникът
са били в облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е продал на
ответника авточасти и е извършил сервизни услуги на обща стойност 1384, 66 лева
с ДДС. Подписите на фактурата не са оспорени от ответното дружество.
Процесната
фактура материализира договор за покупко-продажба с извършена сервизна услуга,
тъй като с нея се установява съгласие на страните по предмета и цената на
договора. Това съгласие е изразено чрез подписването на фактурата от доставчика
и получателя на стоките. Освен това фактурата съдържа съществените елементи на
един договор. Двустранно подписаната фактура, освен че материализира договора
тя и установява получаване на стоките / в този смисъл виж Решение № 62/ 25. 06.
2009г. по т. д. № 546/2008г. на 2-ро ТО
на ВКС ; Решение № 96/ 26.11.2009г. по
т. д. №380/2009г. на 1-во ТО на ВКС/. В допълнение към фактурата е представена
и поръчка, подадена от Живко Караиванов и подписана на мястото за клиент, който
подпис също не е оспорен от ответника и която поръчка отговаря на посочената
работа и продадени стоки според фактурата.
В
отговора на исковата молба се оспорва, че договорът за сервизни услуги и
покупка на авточасти е сключен от лице без представителна власт, а самият
автомобил не бил собственост на дружеството. Представен е регистрационен талон
на автомобила, видно то който същият е собственост на Живко Господинов
Караиванов.
В
първото по делото заседание и предвид оспорванията на ответника ищецът
представи и по делото беше прието генерално пълномощно на Живко Караиванов,
чиято собственост е автомобилът и който е подал поръчката от името на
дружеството ответник за извършване на сервизните услуги. Пълномощното е от
2010г. и е нотариално заверено като съгласно същото Живко Караиванов има право
да сключва договори от името на дружеството „Страгъл комерс“ ЕООД.
В същото
заседание процесуалният представител на ищеца заявява, че в хода на
производството и след завеждане на исковата молба е извършено плащане на главницата
от страна на ответника. Представя банково извлечение от разплащателна сметка на
ищцовото дружество, в която е отразено плащане от „Страгъл комерс" ЕООД с
наредител Живко Караиванов и вальор на 11.02.2021 г. с основание процесната фактура
10006682 на стойност претендираната главница от 1 384, 66 лева. Ищецът
чрез своя пълномощник заявява, че не поддържа исковата молба в тази част и
желае искът за главница да се отхвърли като погасен чрез плащане. Претендират
се разноски за адвокатски хонорар и държавна такса по настоящото производство.
Исковата
молба се поддържа в частта по отношение на предявения иск за мораторна лихва и
законната лихва за забава върху главницата от датата на исковата молба до
окончателното плащане.
Ответникът
твърди, че пълномощното било оттеглено, но не представя доказателства за това,
нито пък че ако се приеме, че е оттеглено, то ищецът е бил уведомен за това.
Представя вносна бележка с посочен вносител Живко Караиванов и посочено
основание плащане по процесната фактура от дата 11.02.2021г. от името на
Страгъл комерс.
Съдът
намира, че договорът е сключен от лице с представителна власт, поради което и
не може да се приеме за доказано, че едва с получаването на исковата молба
ответникът е узнал за издадената фактура.
С
подписването на процесната фактура от една страна и извършеното плащане в хода
на процеса от друга е направено недвусмислено признание на уговореното, така
както е отразено в счетоводния документ. В него като дата на данъчно събитие и
едновременно като дата за получаване на плащането е посочена датата на издаването
на фактурата, а именно 30.10.2018 г. При тези доказателства съдът намира, че
забавата на плащането е настъпила на следващия ден т.е. от 31.10.2018 г. На
основание чл. 162 от ГПК размерът на мораторната лихва за периода 31.10.2018 г.
до 20.11.2020 г. е в размер на 289, 26 лева т.е. колкото е претендирал и самият
ищец. По делото не се представиха доказателства за погасяване на това задължение.
При съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства съдът намира, че следва да уважи иска за мораторна
лихва в пълния претендиран размер от 289, 26 лева, както и в частта по
отношение на претендираната законна лихва върху главницата от датата на
исковата молба 20.11.2020 г. до окончателното плащане 11.02.2021 г. Искът за
главница е погасен чрез плащане след образуване на делото, което съдът следва
да съобрази на основание чл. 235 ал. 3 от ГПК и да го отхвърли като погасен
поради плащане.
По разноските.
По аргумент на противното от чл.
78 ал. 2 от ГПК щом ответникът е дал повод за завеждане на делото, а той
несъмнено е дал, като е заплатил дължимото едва след образуване на делото и по
делото не се доказа узнаването за фактурата да е било едва с получаването на
книжата по делото, то същият дължи всички разноски. По делото са представени
доказателства за сторени разноски в размер на 105, 39 лева за държавна такса и
420 лева с ДДС адвокатски хонорар с представени доказателства за плащането му
по банков път. Дължимата държавна такса съобразно правилото на чл. 72 ал. 2 от ГПК е в размер на 66, 95 лева, за която сума следва да се осъди и ответника, а
останалата част до 105, 39 лева подлежи на връщане на ищеца при посочена от
него банкова сметка ***.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „СТРАГЪЛ
КОМЕРС“ ЕООД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, ул. „Поп Минчо Кънчев“ 52, ет. 3, ап. 6, да заплати на „АВТОХИТ 2000”
ООД, ЕИК *********, сумата от
289,26
лева /двеста осемдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки/ - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху неплатената главница за срока на забавата, изчислено върху сумата от
1384,66 лева за периода от деня, следващ падежа на задължението - 31.10.2018
година до 20.11.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата от 1384, 66 лева от
завеждането на исковата молба – 20.11.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ исковата
молба в частта по отношение на предявения иск за сумата от 1384,66 лева -
главница, представляваща цена за продадени стоки и извършени услуги, съгласно
данъчна фактура № *********/30.10.2018 година, като погасен поради плащане в
хода на процеса.
ОСЪЖДА „СТРАГЪЛ КОМЕРС“ ЕООД, с ЕИК: ********* да заплати на
„АВТОХИТ 2000” ООД, ЕИК ********* разноски в размер на 66, 95 лева за държавна такса и 420 лева с ДДС адвокатски хонорар.
Банкова сметка ***: BG 29 TTBB9400 1523 891107.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия: