№ 4538
гр. С., 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. Т. С.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. Гражданско дело № 20211110161253
по описа за 2021 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “ф-ма” ЕАД срещу М. Б. В., с
ЕГН: ********** и СВ. Б. СТ., с ЕГН: **********, в обстоятелствената част на която се
твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу ответниците за заплащане разделно - по 1/2 част на главница в размер на 9,29 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.12.2018г. до 31.01.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ул.К. №15,
таванско помещение, аб.№ 398207, ведно със законна лихва от 10.08.2021г. до изплащане
на вземането, сума в размер на 9,73 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение, дължима за периода от 01.07.2018г. до 31.01.2019 г., ведно със законна лихва
върху тази сума от 10.08.2021г. до изплащане на вземането и мораторна лихва върху тази
сума, начислена за периода от 31.08.2018г. до 29.07.2021 г. в размер на 2,54 лв. По така
подаденото заявление било образувано ч.гр.дело № 46724/2021г. по описа на СРС, 25
състав, като от длъжниците били подадени възражения. При така изложените факти и като
поддържа, че ответниците, като собственици на топлоснабденото таванско помещение, са
потребявали топлинна енергия за посочения период, която не са заплатили, ищецът моли да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че същите дължат посочените
суми.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от СВ. Б. СТ., с който исковите
претенции се оспорват по основание. Оспорва се ответника да е в договорни отношения с
ищеца за исковия период.посочено е, че партидата се води на името на другия ответник –
сестра на СВ. Б. СТ., която била и единствения ползвател на имота. в условията на
евентуалност се оспорва доставката на стоки или услуги на процесната стойност, като се
излагат подробни съображения.
1
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от М. Б. В..
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „ф-ма” ООД не оспорва исковете.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и за такса за дялово разпределение в претендирания размер.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е частично
основателен. Съображенията за това са следните:
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР на ЗЕ
/обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди.
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно.
Видно от исковата молба, ищецът претендира, ответниците да са собственици на
топлоснабдения имот – таванско помещение. Видно от Нотариален акт за прехвърляне на
собственост чрез дарение №31 от 18.11.1994г. Б Н С и съпругата му М И С са дарили на
дъщерите си М. Б. В. и СВ. Б. СТ. по ½ идеална част от апартамент №5, находящ се в гр. С.,
ул.К. №, ет.,, ведно със зимнично и таванско помещение. От Нотариален акт за дарение на
идеална част от недвижим имот №09 от 31.01.2019г. се установява, че М. Б. В. е дарила
собствената си 1/2ид.ч. от апартамент №5, находящ се в гр. С., ул.К. №, ет.,, ведно със
2
зимнично и таванско помещение на дъщеря си Х В В.. От Нотариален акт за покупко-
продажба на идеална част от недвижим имот №97 от 08.11.2019г. се установява, че СВ. Б.
СТ. е продала на съсобственика си Х В В. своята ½ ид.ч. от апартамента, зимнично и
таванско помещение.
Представено е Заявление-декларация от М. Б. В. за откриване на партида за таванско
помещение, като е посочено, че в таванското помещение има узаконен водомер и новия
абонат ще ползва само топла вода, доколкото в помещението няма инсталация за отопление.
С декларация М. Б. В. е посочила, че имота ще се ползва за жилищни нужди.
От формуляр за отчет, извършен на 29.05.2019г. от служител на „ф-ма” ООД е видно,
че в таванското помещение е потребено много малко количество вода, като за име на
клиента е записано М. Б. В., която е поставила и подписа си в отчета. От двете, представени
от ищеца фактури – от 31.12.2018г. и 31.01.2019г., се установява, че като потребител е
записана само М. Б. В..
От всички представени по делото документи се установява, че М. Б. В. и СВ. Б. СТ. са
били собственици на таванското помещение при равни квоти за исковия период, но само М.
Б. В.е ползвала имота, само тя е заявила същия като топлоснабден и само тя е потребявала
ТЕ за подгряване на вода в имота.
Съгласно чл. 63, ал.1 от Общи условия, приети с Решение по Протокол № 7 от
23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “ф-ма” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, като идентична
разпоредба има и в предходните ОУ - при смърт на Клиент - физическо лице, наследниците
или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по
дарение, са длъжни да уведомят писмено Продавача в срока по чл. 12, т.12 , чрез подаване
на заявление за промяна на партидата. Съгласно ал.2 на разпоредбата - в случаите по ал. 1,
Продавачът променя партидата на името на наследника или на един от наследниците, по
писмено споразумение между тях, или на името на лицето, придобило собствеността на
жилището на друго основание. При липса на споразумение между наследниците,
Продавачът открива партида на всички наследници, отговарящи съобразно наследствения
дял от удостоверението за наследници. СВ. Б. СТ. и М. Б. В. са придобили имота именно по
силата на дарение и само една от тях е подала заявление за откриване на партида. “ф-ма”
ЕАД независимо от липсата на представено споразумение е уважила молбата на един от
новите собственици и е открила партидата само на името на един от съсобствениците. С
оглед тези действия на “ф-ма” ЕАД, дружеството може да претендира заплащане на
задължения за имота само от клиента, на когото е открита партидата.
Поради изложеното исковете срещу СВ. Б. СТ. следва да се отхвърлят доколкото “ф-
ма” ЕАД, в нарушение на ОУ не е открила партида на името на посочения ответник.
От страна на М. Б. В. не е подаден отговор и не са направени никакви възражения за
недължимост на сумата. Исковете по отношение на нея подлежат на уважаване.
По разноските:
3
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата М. Б. В. дължи
на ищеца разноски в производството в размер на половината от сторените такива в размер
на 12,50лв. за заплатена държавна такса, както и на основание чл.78, ал.8 ГПК
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. /при минимален размер от 100лв.,
определен съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ/.
От страна на СВ. Б. СТ. също е поискано присъждане на разноски, поради което на
осн. чл.78, ал.3 ГПК й се дължат такива в размер на 300лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
По разноските присъдени по ч.гр.дело № 46724/2021г. по описа на СРС, 25 състав:
Разноски се дължат само от М. Б. В. в размер на 12,50лв. за заплатена държавна такса и
25лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422, вр. чл.415,
ал.1, т.2 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ, вр. чл.86 ЗЗД, предявени от “ф-ма” ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “Я” № *, против М. Б. В., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ул.К. №, ет.,, ап., че М. Б. В. дължи на „ф-ма“ ЕАД, сумата в
размер на 4,65 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.12.2018г. до 31.01.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С.,
ул.К. №15, таванско помещение, аб.№ 398207, ведно със законна лихва от 10.08.2021г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 4,69 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение, дължима за периода от 01.07.2018г. до 31.01.2019 г., ведно
със законна лихва върху тази сума от 10.08.2021г. до изплащане на вземането и мораторна
лихва върху тази сума, начислена за периода от 31.08.2018г. до 29.07.2021 г. в размер на 1,27
лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №
46724/2021г. по описа на СРС, 25 състав.
ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ, вр. чл.86 ЗЗД, предявени от “ф-ма” ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “Я” № *, против СВ. Б. СТ., с ЕГН: **********,
с адрес: гр.С., ж.к.“Л“, бл., ет., ап. за признаване за установено по отношение на СВ. Б. СТ.,
че дължи в полза на “ф-ма” ЕАД сумата от 4,65 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.12.2018г. до 31.01.2019 г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. С., ул.К. №15, таванско помещение, аб.№ 398207, ведно със
законна лихва от 10.08.2021г. до изплащане на вземането, сума в размер на 4,69 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, дължима за периода от
01.07.2018г. до 31.01.2019 г., ведно със законна лихва върху тази сума от 10.08.2021г. до
4
изплащане на вземането и мораторна лихва върху тази сума, начислена за периода от
31.08.2018г. до 29.07.2021 г. в размер на 1,27 лв., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 46724/2021г. по описа на СРС, 25 състав.
ОСЪЖДА М. Б. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул.К. №, ет.,, ап. да заплати на
„ф-ма“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я“ № *, разноски в
исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК за заплатена държавна такса в размер
на 12,50лв. и на основание чл.78, ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на
50лв., както и разноски по ч.гр.д.№ 46724/2021г. по описа на СРС, 25 с-в в размер на
12,50лв. за заплатена държавна такса и 25лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ф-ма“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Я“ № 23Б да заплати на осн. чл.78, ал.3 ГПК на СВ. Б. СТ., с ЕГН: **********, с адрес:
гр.С., ж.к.“Л“, бл., ет., ап. разноски в исковото производство в размер на 300лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца
– „ф-ма” ООД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5