№ 504
гр. Варна, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:П. Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. П.
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20243100500488 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
95604/19.12.2023г., подадена от Р. И. С., чрез адв. Ж. от САК срещу решение
№3827/24.11.23г., постановено по гр.д.№6575/22г. на ВРС, с което е
отхвърлен предявения от въззивника срещу Гаранционен фонд, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф
Игнатиев” № 2, ет. 4, осъдителен иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
„А“ от КЗ за заплащане на сумата от 5463,50 евро, представляваща
пропуснати ползи от доход за периода от 17.10.2019 г. до 03.02.2020г.
вследствие причиняването на телесни увреждания при пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 17.10.2019 г., реализирано от водач на МПС без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно с
лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба в
съда – 26.05.2022 г., до окончателното погасяване на задължението.
В жалбата въззивникът е навел оплаквания за постановяване на
решението в нарушение на материалния и процесуалния закон, и за
необоснованост. Навежда се, че първоинстанционният съд е основал доводите
си на доказателства, които не са били събрани по надлежния ред, а именно на
показанията на работодателя на страната, дадени пред Районен съд-
Бинденкопф. Замоленият съд, по реда на Регламент (ЕС) 2020/1783, е бил
сезиран единствено с искане да изиска от работодателя на ищеца писмено
1
доказателство- трудов договор, а не за извършване на разпит по делегация.
Навежда се, че никоя от страните не е искала разпит на свидетеля, евентуално
не е имала възможност да формулира въпроси към този свидетел. Отделно
показанията не са събрани посредством разпит, а свидетелят ги е изложил в
писмена форма. Ако пък се приеме, че първоинстанционният съд
законосъобразно е кредитирал въпросното доказателство, то е пропуснал да
съобрази, че събраните сведения от работодателя противоречат на справките
за осигуряването на ищеца за същия период. Самите показания също са
погрешно интерпретирани. Работодателят е имал предвид, че ищецът не се е
завърнал на работа без уважителна причина, а не че самоволно е напуснал
мястото си на работа. В тази връзка сочи, че незавръщането на работата е по
причина именно на процесния инцидент. Евентуално дори и да се приеме, че
ищецът не е планирал да се завърне при същия работодател, то е имал
намерение да продължи да полага труд в Германия. Единствената причина да
не може да стори това е процесното ПТП. В заключение настоява за отмяна
на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск
да се уважи.
В срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от
въззиваемия Гаранционен фонд, чрез адв. В.. Счита обжалваното решение за
законосъобразно. Намира за обосновани доводите на съда, че по делото не е
установено с достатъчна степен на сигурността на пропуснатия доход.
Настоява за потвърждаване на решението.
Подпомагаща страна П. П.- Ч. не е депозирала становище.
В съдебно заседание страните не изпращат представител. С нарочна
молба ищецът Р. С., чрез адв. Ж., поддържа въззивната жалба.
Въззиваемият не се представлява.
За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:
Варненският районен съд е сезиран с предявен от Р. И. С. срещу
Гаранционен фонд иск с правно основание чл. 557, ал.1, т. 2, б. „а“ КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5463,50 евро,
представляваща пропуснати ползи от доход за периода от 17.10.2019 г. до
03.02.2020г. вследствие причиняването на телесни увреждания при
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.10.2019 г., реализирано от
водач на МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно с лихва за забава върху главницата от датата на подаване
на исковата молба в съда – 26.05.2022 г., до окончателното погасяване на
задължението.
Излага се в исковата молба, че на 17.10.2019 г. по път III-9004, в посока
за с. Разделна, на около 2 км от гр. Белослав, е настъпило пътно транспортно
произшествие, причинено от водача на лек автомобил марка „Рено“, модел
„Меган“, рег. № ****** П. П. Ч., при което е пострадал ищеца. Твърди се, че
към датата на произшествието за лек автомобил марка „Рено“, модел
„Меган“, рег. № ****** не била налична валидна застраховка „Гражданска
2
отговорност”. Поддържа се, че вследствие на настъпилото пътно транспортно
произшествие на ищеца били причинени тежки телесни увреждания –
счупване на тялото на дясната раменна кост закрито, довели до временна
загуба на работоспособност за близо 4 месеца. Твърди се, че преди
настъпването на ПТП ищецът е работил във Федерална Република Германия
при работодател Екер, Деря, със седалище в гр. Щефенберг, за което месечно
получавал минималната работна заплата в Германия за 2019г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Гаранционен фонд оспорва иска.
Оспорва ищецът да е осъществявал твърдяната трудова дейност към датата на
произшествието.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели съдът намира
обжалваното решение за валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда и за допустимо, като постановено при
наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният
съд по принцип е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за
неправилно формираните от съда изводи. В случая оплакванията на страните
се свеждат до доводи за незаконосъобразност на решението, поради
нарушение на процесуалните правила относно допускането и събирането на
доказателства, както и за необоснованост на съдебния акт.
Пред въззивната инстанция не е спорен въпроса относно основанието за
ангажиране отговорността на Гаранционен фонд за вреди вследствие на
телесни увреждания, причинени на територията на Република България от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на
Република България и за което няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите-чл.557, ал. 1, т. 2, б. ‘А” КЗ.
Като съставомерна последица от престъпление, за което е ангажирана
отговорността на водача на л.а. „Рено“, модел „Меган“, рег. № ******, с
влязла с сила присъда по НОХД№ 292/2021г. по описа на ВОС е установено,
че вследствие на произшествие, осъществено на 17.10.2019г. ищецът е
получил телесни увреди, изразяващи се в счупване на дясна раменна кости,
обусловило трайно затруднение в движението на горен десен крайник за
период от 3-4 месеца и счупване на акромиалния крайник за период от 1,5-2
3
месеца.
Пред въззивната инстанция страните не спорят, вкл. въззиваемият
изрично признава с отговора, че към датата на вредоносното събитие ищецът
се е намира в трудово правоотношение на територията на Република
Германия. Спорният въпрос относно за сигурността пропуснатия доход,
който ищецът би получавал от труда си, ако не бе реализирано
произшествието.
За установява възникването и основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение по реда Регламент №1783/2020 на ЕП и ЕС относно
събиране на доказателства по граждански и търговски дела съдът е поискал
съответния замолен съд във Федерална Република Германия да събере
доказателства, като поиска от работодателя да представи трудов договора,
както и акт, с който трудовото правоотношение е прекратено( Определение №
12830/17.11.2022г. по първоинстанционното дело). Тъй като Гражданският
кодекс на Федерална Република Германия не предвижда сключване на
формален трудов договор, в който смисъл са и неоспорените изводи на ВРС,
замоленият съд с разпореждане от 16.01.2023г. (л. 178) е призовал
работодателя на ищеца г-жа Екер като свидетел за установяване на фактите
относно сключването и прекратяване на трудовото правоотношение.
Замоленият съд изрично е указал на свидетеля, че ако отговори писмено на
посочените въпроси и изпрати на съда отговорите, заедно с изисканите
документи, разпитът може да бъде отменен.
Във връзка с горното разпореждане с писмо от 8.02.2023г.
Работодателят Екер- Бау е уведомил замоления съд, че трудов договор и
уведомления е за прекратяването му не са изготвени. Посочено е още, че тъй
като г-н С. непредвидено е заминал през октомври 2019 г. за България, без да
вземе разрешение, то същият е бил отписан в края на октомври 2019 г.
На основание чл. 31 от КМЧП валидността на чуждестранните
процесуални действия или официални документи следва да се преценяват
съобразно правото на държавата, в която те са били извършени или издадени.
В случая това е правото на Федерални Република Германия. Редът за
призоваване на свидетели е регламентиран в чл. 337 от Процесуалния кодекс
на Германия, като съгласно ал. 3 от същата разпоредба съдът може да укаже
на свидетеля, че може да отговори писмено на въпросите, за които е
призован. Съдът може да постанови явяване на свидетел само за изясняване
на въпросите, на които е дал писмен отговор.
Следователно така посочената процесуална уредба на правото на
държавата на замоления съд предвижда възможност свидетелски показания
да се депозират в писмена форма. Ето защо възраженията за процесуални
нарушения при разпитана на свидетеля, които да не са бил зачетени от
решаващия съд, се явяват неоснователни. От друга страната въпросното
писмено изявление на работодателя може да се окачестви по-скоро като
удостоверение за факти във връзка с възникването и прекратяване на
4
правоотношението/ т. нар. служебна бележка/. Оплакванията, че преводът да
въпросния документ, било то свидетелски показания в писмена форма или
служебна бележка, е некоректен се заявяват за първи път във въззивното
производство. При приемане като доказателства страна не заявила
възражения по превода, нито е поискала назначаване на съответна
лингвистична експертиза. Ето защо съдът приема, че приложеният по делото
превод вярно възпроизвежда съдържанието на оригинала, съставен на немски
език.
От представеното извлечение за пенсионно осигуряване от Отдел
“Осигуряване и пенсии” , Германия (л. 45) се установява, че ищецът е
осигуряван в Германия за периодите 18.03.2019г. до 30.06.2019г. ,
01.07.2019г.-31.10.2019г. и от 04.02.2020г. до 10.02.2020г. Същевременно от
данните от работодателя става ясно, че трудовото правоотношение е
прекратено в края на месец октомври 2019 г. Следователно към датата на
произшествието ищецът се е намирал в трудово правоотношение, за което е
бил осигуряван.
По делото липсват категорично данни за основанието за прекратяване.
От данните от работодателя става ясно, че правоотношението е прекратено в
края на октомври, като преди това ищецът непредвидено е заминал без да
получи разрешение за целта.
От показанията на разпитания по делото свидетел Стефан С., брат на
ищеца, чиито показания следва да се кредитират при условията на чл. 172 от
ГПК, се установява, че ищецът се е завърнал за кратко в България. Травмите
от произшествието са му попречили да се върне в Германия.
Действително от данните от работодателя става, че ищецът самоволно е
напуснал работното си място, без да получи разрешение от работодателя си.
Не може да се приеме обаче, че това обстоятелство е станало причина за
прекратяване на трудовото правоотношение. Очевидно служителят е
напуснал местоработата си дни преди 17 октомври, на която дата е пострадал
в България, а правоотношението му прекратено едва в края на същия месец.
Тоест причината за прекратяване на ТПО е не напускането на работа, а не
възможността на служителя да се завърне след инцидента. В противен случай
работодателят би прекратил договора след напускането, а не би изчакал края
на месеца. Oтделно от показанията на разпитания по делото става ясно, че
единствено травматичните увреждания, наложили продължително лечение, са
осуетили завръщането на ищеца в Германия. Ето защо съдът приема, че
незавръщането на работа е поради причина на инцидента.
С оглед на изложеното съставът на въззивния съд намира, че е налице
пряка причинна връзка между обезпеченото от ответника Гаранционен фонд
събитие и невъзможността ищеца да полага труд за процесния период
17.10.2019 г. до 03.02.2020г.
Имуществените вреди, които пострадалият търпи при здравни
увреждания, които го препятстват да полага труд се измерват с неполученото
5
трудово възнаграждение. Липсва спор по делото, че за този период той не е
полагал труд. Не се твърдяло от ответника пострадалият да е получавал
заместващо пропуснатото възнаграждение обезщетение от общественото
осигуряване.
Доколкото, макар наличие на данни за осигуряване, вещото лице по
допуснатата пред първата инстанция ССчЕ не е могло да даде заключение
относно размера на полученото възнаграждение, съдът намира, че е налице
хипотеза, при която искът е основателен основание, но липсват данни за
размера му- чл. 162 от ГПК.
Ето защо, съдът намира, че вредата следва да се остойности съобразно
минималната работна заплата, която ищецът би получавал в Германия за
процесния период 17.10.2019 г. до 03.02.2020г. Според заключението на
вещото лице, което в тази част следва да се кредитира като компетентно
дадено, минималната работна заплата във Федерална република Германия за
процесния период възлиза на 5591,49 евро.
Предявеният иск за сумата от 5463,50 евро при това положение се явява
основателен в цялост.
Поради несъвпадение в изводите на двете инстанции, обжалваното
първоинстанционно решение следва да се отмени, като вместо него да се
постанови друго, с което предявеният иск да се уважи, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба като правоувеличаваща последица от
уважаването на иска.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78,ал. 1 от ГПК на ищеца се
следват съдебно-деловодни разноски за двете инстанции в размер на 2720
лева за адвокатско възнаграждение.
Тъй като решението е постановено в полза на страната, която е
освободена от задължение за внос на държавни такси и разноски по делото,
на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да се осъди да заплати в полза
на бюджета, по сметка на Варненски районен съд разноски в размер на 640,91
лева за държавна такса, възнаграждение на вещото лице и разходи за превод
на книжа.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №3827/24.11.23г., постановено по гр.д.№6575/22г.
на ВРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4 ДА
ЗАПЛАТИ на Р. И. С., чрез адв. Ж. от САК сумата от 5463,50 (пет хиляди
четиристотин шестдесет и три евро и 50 евроцента), представляваща
6
пропуснати ползи от доход за периода от 17.10.2019 г. до 03.02.2020г.
вследствие причиняването на телесни увреждания при пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 17.10.2019 г., реализирано от водач на МПС без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно с
лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба в
съда – 26.05.2022 г., до окончателното погасяване на задължението, на
основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „А“ от КЗ.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ
на Р. И. С., чрез адв. Ж. от САК сумата от 2720 (две хиляди седемстотин и
двадесет) лева за адвокатско възнаграждение за двете инстанции, на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд
сумата от 640,91 лв.(шестстотин и четиридесет лева и 91 ст.) ,
представляваща разноски за държавна такса, възнаграждение за вещото лице
и превод на книжа, на осн.чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението е постановено при участието на П. П. Ч., ЕГН ********** от
гр.Белослав, ул.”Петър Берон”№ 10, като трето лице-помагач на страната на
ответника Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението пред Върховния касационен съд, при предпоставките на чл. 280,
ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7