О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ състав, в закрито
заседание на 16 август 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ
при секретаря
……………………………………………. и с участието на прокурор ………………………………………………………………, като
разгледа докладваното……. от съдия ЖЕКОВ……………….
гр. дело № 3939 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 389 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/.
Образувано е по искова молба от „Финансово инвестиционна
група плюс“ ООД срещу „Монитрейд 97“ ООД и К.Ж.К., за заплащане на сумата от
9,400 лв., представляваща главница /8500,00 лв./ и договорна лихва /900,00 лв./
по договор за паричен заем. Искането за допускане на обезпечение на ½
ид. част от недвижим имот собственост на втория ответник е обосновано с
твърдение, че първият ответник /търговското дружество/ имало забавени и
просрочени кредити към банката кредитор и към трети лица, а втория ответник бил
закупил ½ ид. част от недвижим имот – апратамент, който бил ипотекиран в
полза на банката кредитор. Друго имущество ответниците не притежавали и по този
начин за ищцата щяло да бъде невъзможно или силно ще се затрудни
осъществяването на правата по едно евентуално осъдително решение. Затова моли,
съдът да допусне обезпечение на иска чрез налагане на възбрана на ½ ид.
част от недвижим имот собственост на втория ответник.
По молбата съдът намира следното:
Съгласно чл. 391 ГПК, за да се допусне обезпечение, е
необходимо да са налице няколко предпоставки: ищецът да има право на
обезпечение на иска, т.е. искът да е допустим и вероятно основателен, и да е
налице интерес от обезпечаване на иска, което ще рече, че без обезпечаването за
ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по
решението. Целта на обезпечаването на иска е или да осигури, докато спорът е
висящ, осъществяване на неоснователно отричаното право, или да попречи да се
осъществи неоснователно претендирано право.
Преценката
дали са налице предпоставките за допускане на обезпечението, вкл. и за
наличието на обезпечителна нужда, се извършва от съда винаги конкретно с оглед
данните по делото. Уеднаквяването на съдебната практика чрез определяне на
общовалидни критерии за наличието на обезпечителна нужда не би държало сметка
за спецификата на всеки отделен случай / определение № 1/5.01.2018 г. на ВКС по
к.ч.гр. д. № 4978/2017 г., определение № 407/24.06.2014 г. на ВКС по ч.гр.д.№
1770/2014 г.; определение № 143/18.02.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. № 63/2013 г./.
Разпоредбата на чл. 391, ал.1 ГПК
определя обезпечителната нужда като невъзможност или затруднение в
осъществяването правата на ищеца, като преценката за наличието на някое от тези
обстоятелства е предоставена на съда, разглеждащ молбата за допускане на
обезпечението и се осъществява с оглед данните по делото за всеки конкретен
случай /определение № 143/18.02.2013 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 63/2013 г./.
В
конкретния случай от доказателствения
материал може да се приеме, че на този етап от развитието на производството
този иск е вероятно основателен.
Въпреки
това ищецът нито е обосновал нужда и интерес от обезпечаване на иска, нито е
налице съответствие между задължението и исканата обезпечителна мярка. Съдът
прави преценката си относно наличието на интерес въз основа на обстоятелствата,
които се изтъкват от ищеца.
В
случая такива обстоятелства не са изложени, при което съдът не би могъл да
приеме, че е налице поведение от страна на ответниците, с което се цели
препятстване на изпълнението. Изобщо не се сочи каквото и да било поведение на
ответниците, което да бъде основа за извод за наличие на опасност от настъпване
на затруднение или невъзможност на ищеца да реализира своето право, а е
посочена единствено вероятност.
Съгласно
чл. 391, ал.1 ГПК обезпечение се допуска само, когато без него за ищеца ще бъде
невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, което
предполага наличието на факти и обстоятелства, от които може да се направи
извод за това. Ищецът обаче не е посочил основанията, поради които
счита, че ще има такова затруднение. Дали е налице действително невъзможност
съдът не би могъл да прецени, след като ищецът не е посочил обстоятелства, от
които може да се направи извод, че осъществяването на правата му ще бъде
осуетено. Извод за това съдът би могъл да направи, само ако са изнесени
твърдения за действия, с които длъжниците намаляват имуществото си. Например:
не управляват имуществото си с грижата на добър стопанин, поради което то се
разпилява; че има данни за задлъжнялост, респ. други дела, по които кредиторите
търсят правата си и пр. В случая ищецът дори не е посочила, че се опасява от
евентуално разпореждане с имота от страна на втория ответник.
По
отношение на първия ответник, търговско дружество се сочи единствено напълно
неконкретизирано, че има - 1/ наличие на забавени и просрочени кредити – нито
се сочи колко са тези кредити, нито в какъв размер са те, и 2/ към банка
кредитор като дори не е посочено към коя банка са тези задължения. Липсва
каквото и да било твърдение дали търговското дружество има друго имущество или
не.
По
отношение на втория ответник в цялата молба не е изложено нито едно
обстоятелство за налично имущество извън недвижимия имот или негови други
задължения, от което може да се направи извод за обезпечителна нужда.
Отделно
от това съдът взе предвид и това, че ответниците са двама, като заемополучател
е търговското дружество, и кредиторът вече веднъж се е обезпечил чрез
солидарната отговорност на втория ответник за изпълнение на задължението на
търговското дружество – вторият ответник не е заемополучател /солидарността
също е вид обезпечение/.
Освен
това исканата обезпечителна мярка е явно неподходяща, тъй като претенцията е за
9400,00 лв., а стойността за която е придобит апартамента още през 2018 г. е
била 128 000 лв., /от които ½ ид. част на втория ответник възлиза на
64 000,00 лв./ т.е. дори така съпоставени стойностите се разминават шест
пъти. В този смисъл съдът намира, че исканата обезпечителна
мярка е неподходяща и същата не съответства на характера на търсената с
предявяване на иска правна защита. Отделно от това изпълнението може да бъде
насочено и към други вещи на втория ответник, както и към трудовото му
възнаграждение, а ищецът дори не твърди, че такива не са налице, същото е
положението и за първия ответник – търговското дружество. Затова по
същество изложеното в молбата по отношение на първия ответник /за втория
ответник не е казано нищо/ представлява само предположение за затруднение при
осъществяване на правата по едно бъдещо осъдително решение, без да сочи нищо
конкретно. Нормата на чл.391, ал.1 ГПК обаче изисква да е налице действително
невъзможност, а не предположение за невъзможност.
По
искането в молбата възбраната да бъде наложена до определен размер, а именно исковата
сума от 9400,00 лв. следва да бъде посочено, че налагането на възбрана
засяга целия имот или ид. част от него както е в случая /смисълът на
възбраната е тази вещ да бъде предназначена за принудително изпълнение или
обезпечение/ и не е възможно да бъде наложена до рамките на определена сума,
каквото искане и обективирано в молбата /както е например при запор на парични
суми където е възможно запор върху вземанията на длъжника да бъде наложен до
размера на цената на обезпечения иск/.
В
заключение съдът намира за необходимо да изтъкне, че всяка обезпечителна мярка
сериозно засяга правната сфера лицето, срещу което се допуска, и затова тя
трябва да бъде съобразена с нуждата, която налага прилагането й. В противен
случай, ако се цели друго, обезпечението е материалноправно неоправдано.
С оглед
на гореизложеното съдът намира, че молбата се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
Предвид
на гореизложеното Старозагорският районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „Финансово
инвестиционна група плюс“ ООД за допускане на обезпечение на иска му за
присъждане на сума от 9400,00 лв. срещу „Монитрейд 97“ ООД и К.Ж.К. чрез
налагане на възбрана върху собствения на втория ответник ½ ид. част от
недвижим имот – апартамент № В-I, с
площ 132,85 кв.м. и административен адрес гр. Стара Загора, ул. „Георги
Кюмюрев“ № 56.
Определението
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в седмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: