Определение по дело №8/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260220
Дата: 15 февруари 2021 г.
Съдия: Атанас Димов Атанасов
Дело: 20215500100008
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 януари 2021 г.

Съдържание на акта

 

 

                       О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

 

 

№260220                                         15.02.2021 г.                               гр.Стара Загора        

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ – ми състав

в закрито съдебно заседание, проведено в следния състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС АТАНАСОВ

 

като разгледа докладваното от съдия  Атанас Атанасов гр. 8  по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

      Производството по делото е образувано след изпращането по подсъдност на гр.д.№ 9409/2020 г. по описа на Софийски градски съд, образувано по искова молба на К.И.Ш. срещу Прокуратурата на Република България, с която е предявен иск за присъждане на обезщетение от 100 000 лв. за причинени му неимуществени вреди в резултат на незаконното му привличане като обвиняем за извършено престъпление по чл.339, ал.1 от НК, незаконно осъждане по това обвинение в резултат нарушение на процесуалните правила с изготвянето и приемането на невярна съдебно-балистична експертиза и като резултат от това-за излежаното от ищеца наказание от две години лишаване от свобода.

     В исковата молба са изложени твърдения, че К.И.Ш. е бил осъден с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№ 422/1012 г. по описа на Старозагорски районен съд, потвърдена с решение по в.н.о.х.д.№ 1193/2012 г. по описа на Старозагорски окръжен съд, с която е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.339, ал.1 от НК и осъден на лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. Твърди се, че послужилите като доказателства за виновността на К.Ш. заключения по съдебно-балистичните експертизи, изготвени от вещото лице Илиян Стойчев Иванов, са били неверни.  Сочи се, че са били напълно опровергани от заключението от вещото лице  Кръстьо Петков, изготвено през 2015 година по повод искане за възобновяване на наказателното производство, по което бил постановен отказ от окръжния прокурор на гр.Стара Загора. Твърди се също така, че в резултат на действията и бездействията на Прокуратурата в гр.Стара Загора, К.И.Ш. търпи допълнително и наказанието от две години лишаване от свобода, наложено му с посочената присъда, поради това, че същата се явява предходна за последващо деяние в условния по нея срок, по което той е осъден. Сочи се, че в резултат на несправедливото наказателно производство ищецът в продължение на две години търпи отрицателни въздействия в личностен и здравословен план / лишаване от конституционни права; накърняване на личното му достойнство; стрес; траен душевен тормоз, довел до депресия, бизсъние и т.н./, поради което претендира присъждането на обезщетение за причинените му неимуществени вреди.

     В срока за отговор на исковата молба  Прокуратурата на Република България е представила такъв, с който е оспорила иска като недопустим и неоснователен.

     Възразено е относно липсата на активна процесуална легитимация за ищеца, т.к. в исковата молба не се твърди незаконно обвинение или осъждане, предвид че К.Ш. е бил осъден с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№ 422/1012 г. по описа на Старозагорски районен съд за извършено престъпление по чл.339, ал.1 от НК.

     Възразено е и относно погасяването на правото на иск на ищеца поради изтичането на петгодишна погасителна давност.

     По същество искът е оспорен по основание и размер, т.к. не е било налице неоснователно обвинение в извършено престъпление по чл.339, ал.1 от НК, неоснователно осъждане на ищеца за това престъпление въз основа на невярно заключение на съдебно-балистична експертиза.

     В изпълнение на правомощията си по чл.140, ал.1 от ГПК настоящият съдебен състав намира, че предявеният от К.И.Ш. срещу Прокуратурата на Република България иск е недопустим по следните съображения:

     Ищецът твърди, че претърпял неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в извършването на престъпление, незаконното му осъждане по това обвинение и незаконно изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, в резултат на незаконно му осъждане.

     В същото време твръди, че наказанието му е било наложено с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№ 422/1012 г. по описа на Старозагорски районен съд, потвърдена с решение по в.н.о.х.д.№ 1193/2012 г. по описа на Старозагорски окръжен съд, която до момента на предявяване на иска не е била отменена по реда на извънинстанционния контрол за законосъобразност на влезлите в сила присъди, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс.

     При това положение за ищецът не е налице правен интерес от предявения иск, поради което и същият се явява недопустим.

     Липсата на правен интерес се извежда от твърденията на ищеца в исковата му молба и съотнасянето им към търсената от него посредством предявения иск защита.

     Правен интерес ще е налице, когато заявените от ищеца обстоятелства, на които той основава иска си, са в състояние обективно да обусловят съществуването и евентуалното признаване от съда на заявеното в петитума на исковата молба право.

     Обратно, правен интерес ще липсва, когато заявените от ищеца в обстоятелствената част на исковата му молба обстоятелства, на които той основава иска си, в никой случай не биха могли да обусловят възникването и съществуването на претендираното от него право.

     В тази хипотеза не се касае до съществото на правния спор, т.е. до материално-правната легитимация на ищеца, а до надлежното упражняване на правото му на иск, т.к. гражданския процес е призван да даде защита-санкция на нарушени граждански права и ако от самото съдържание на исковата молба е очевидно, че сочените като правопораждащи претендираното от ищеца право обстоятелства обективно не са се проявили в действителността и/или са негодни да породят това право, то развитието на съдебния процес в неговата пълнота се явява безпредметно.

Именно такъв е и настоящият случай, т.к. ищецът Ш. твърди, че е претърпял неимуществени вреди от незаконни според него обвинение, осъждане и налагане на наказание, за които обаче е налице влязла в сила наказателна присъда.

Съгласно разпоредбите на чл.2, ал.1 т.3 о т.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано и при налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде отменено.

Предвид изложените от ищеца обстоятелства, при липсата на твърдение за постановена оправдателна присъда, с която К.Ш. да е бил признат за невиновен в извършването на престъпление по чл.339, ал.1 от НК и да е оправдан по повдигнатото му обвинение, за което е бил предаден на съд по н.о.х.д.№ 422/1012 г. по описа на Старозагорски районен съд, обективно не е възможно обвинението, осъждането му и налагането на наказанието, което търпи, да са незаконни и от тях той да търпи неимуществени вреди, т.к. съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

    Редът за извънинстанционен контрол на влезлите в сила присъди е уреден в гл. ХХХІІІ от Наказателно-процесуалния кодекс и извън правомощията на гражданския съд е да отменя влезли в сила присъди на наказателни съдилища.

   Именно такъв неформален резултат цели да постигне ищеца Ш. с предявения иск, т.к. за да бъде преценена основателността на предявения от него иск следва да бъде извършена повторна преценка дали е извършил престъплението, за което вече е бил осъден.

   Ето защо предявеният иск се преценява от съда за недопустим, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.

 

    Водим от изложените мотиви и на основание чл.140, ал.1  от ГПК Старозагорски окръжен съд

                                       О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 8/2021 г. по описа на СтОС поради недопустимост на иска.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

                                                                                               /Ат.Атанасов/